Р Е Ш Е Н И Е № 260019
Гр. Габрово, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд,
в открито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при секретаря Милкана Шаханова, като разгледа
докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 418 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано
по постъпила въззивна жалба от Р.И.Р. ***, чрез адв. Р.Т. против решение от 24.09.2020
г., постановено по гр.д. № 105/2020 г. на Районен съд – Дряново, с което се
отхвърля иска на Р.И.Р. за приемане за установено, че не дължи на
„Електроразпределение -Север“ АД сумата от 474,44 лв. по фактура №
**********/16.04.2020 г. за начислена ел.енергия за периода от 15.01.2020
г.-13.04.2020 г. по партида с кл. № ** за абонатен № ** на адрес в гр. Д., ул.
„А.“ № **, като неоснователен. Осъдил е на разноски.
В законния срок решението е обжалвано от ищцата Р.И.Р., чрез адв. Т..
В депозираната въззивна жалба се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Счита, че от страна на въззиваемото дружество не е
спазена разпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ и при проверката свидетелите е следвало
да присъстват на нея, като се запознаят с всички действия извършени от служителите
на „Електроразпределение -Север“ АД.
Твърди, че в показанията на свидетелите има противоречие със записаното в Констативния
протокол № 5661501/13.04.2020 г. Счита, че е съществено в случая, че полицаите
са били извикани след като е била свалена капачката на електромера. Следвало е
капачката на електромера да бъде разпломбирана пред служителите на МВР, а не
преди тяхното идване. Свидетелите са присъствали на съставянето на протокола, а
не на извършването на проверката. Същите са се подписали съвсем формално на
протокола. Твърди, че няма установена промяна в схемата на свързване, както и
няма измерена грешка в работата на СТИ. Поради което
няма нарушение, заради което да се приложи чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. В случая
няма установена промяна в схемата на свързване, както и няма измерена грешка в
работата на СТИ. Твърди, че в случая грешка не е измерена. Счита, че следва да
се приложи чл. 83, ал. 2 от ЗЗД и ищецът да се освободи от отговорност и на
това основание.
На следващо място се
позовава на съдебна практика, според която коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факти на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия
противоречи на регламентирания виновен характер на договорната отговорност /
чл.81, ал.1 и чл. 82 от ЗЗД/, поради което е недопустимо, ако не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилото отчитане.
Твърди, че сметката е
коригирана за минал период, без да са ангажирани доказателства от ответника за
това кога точно е била извършена последната проверка на конкретния електромер,
защото това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто
начален момент следва да бъде безспорно установен, при наличието на твърдения
за редовно ежемесечно отчитане.
За пълнота на изложението, отбелязва, че
не могат да се приемат за доказани констатациите в протокола на база
изслушаната по делото техническа експертиза, тъй като вещото лице е изготвило
заключението си само и единствено въз основа на данните по този протокол.
Счита, че този протокол не е противопоставим на потребителя, защото не е
подписан от него или надлежно упълномощен представител от него.
Счита, че при установената фактическа
обстановка не може да се приеме, че в процесния случай са налице предвидените в
разпоредбите на чл. 50 от ПИКЕЕ основания за преизчисляване на количеството
ел.енергия.
Моли да се отмени цялото съдебно решение,
като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се
уважи изцяло предявения иск. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, като се
иска да бъде признато за установено, че Р.И.Р.
не дължи на „Електроразпределение
-Север“ АД сумата от 474,44 лв. В
производството по този иск, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна е следвало
да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти, които
опровергават твърдението на ищеца за несъществуване на задължението.
Юридическите факти, пораждащи вземането му, са 1/ валидно сключен договор между
страните за присъединяване към електроразпределителна мрежа на процесния имот;
2/приложена корекция в съответствие с нормативните правила при констатирано
неотчитане от СТИ на преминаващата през него електрическа енергия, възлизаща на
стойност 474,44 лева, както и 3/ факта, че коригиращата сума е определена
математически вярно.
Страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор
за продажба на електрическа енергия при Общи условия, по силата на който ищецът
е потребител на ел. енергия.
Видно от фактура № **********/
16.04.2020 г. г., издадена „Електроразпределение -Север“ АД за обект в гр. Д., ул. А. № 13, с
клиентски № ** и абонатен № ** за периода 15.01.2020 г.-13.04.2020 г. с електромер ** е начислена електрическа
енергия на обща стойност 474,44 лева, с включен ДДС. От писмо с изх. № 58047_КП5661501_2/16.04.2020
г. от „Електроразпределение -Север“ АД до
Р.И.Р., се установява, че
счетоводен документ **********/ 16.04.2020 г. /фактура/ е изпратена с писмото, като е посочено,
че е извършено преизчисляване на количества енергия, в съответствие с чл. 56 от
ПИКЕЕ, за обекта, тъй като е констатирано неточно измерване на електрическа
енергия за същия.
Установява се от констативен протокол №
5661501/ 13.04.2020 г. на 16.04.2020 г. , че И. Д. П. и О. Г. А. – служители на
„Електроразпределение Север"АД са извършили проверка на измервателните
системи и свързващите ги електрически инсталации на клиента Р.И.Р.,***, с с клиентски № ** и
абонатен № **, в присъствието на свидетели и представител на полицията. В
протокола се сочи, че е установено за електромер с фабр. № **, че същият е със
скъсана ведомствена пломба. След отварянето на капачката на клемния блок се е
видял поставен „мост“ между входа и изхода със сечения 2,5 кв.мм и по този
начин голяма част от енергията не се мери.
Техническите мерки, които са били предприети за отстраняване на
нередности по измервателната система са били да премахнат неправомерно поставения
„мост“ и да възстановят нормалната схема по измервателната верига. Таблото е
било пломбирано с пломба 3009. Протоколът е подписан от съставилите го
служители на „Електроразпределение
-Север“ АД, свидетелите Филчев, Реджеб и представителя на полицията И..
Установява се от справка за потреблението
през последните 12/24/36м, за клиент Р.И.Р. от 03.06.2020 г., че за периода от 28.04.2018
г. до 28.03.2020 г., са издадени 26 броя фактури за различна стойност. В
извлечението не е включена и процесната фактура № **********/ 16.04.2020 г. на
стойност 474,44 лева.
Била е изготвена справка № 58047_8789 за корекция при измерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическата енергия, в съответствие с чл. 50, ал.
2 и 3 от ПИКЕЕ. Съгласно справката е изчислено, че за 15.01.2020 г.-13.04.2020 г. корекцията е в размер на 2376 кВтч.
До Р.Р.
е изпратено писмо изх. № 58047_КП5661501_2/16.04.2020 г.
с приложено копие от констативен протокол № 5661501 на 16.04.2020 г., за
извършена проверка на 13.04.2020 г., както и уведомление за резултат от
констатираното неточно измерване/неизмерване, съгласно чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ,
въз основа на която е направено преизчисление на количеството потребена ел.
енергия. От известие за доставяне на Български пощи е видно, че на посочения
адрес, писмото е получено от И. Д. на 23.04.2020 г. Установява се от
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза и от
обясненията му в съдебно заседание, че електромерът не е сменен и е останал на
същото място, тай като към момента на проверката е метрологично годен. При
описаното състояние в констативния протокол на СТИ не се измерва част от електроенергията,
преминала през него. Потребявания от абоната ток преминава едновременно през
„моста“ и през измервателната система на СТИ, като по-голяма част на
потребявания ток преминава през моста и не се отчита от измервателна система и
формиращата група на СТИ.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при
всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като
настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Спорът между страните е относно наличието
на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество служебно да
коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е
начислената след извършена корекционна процедура електроенергия за периода 15.01.2020 г.-13.04.2020 г. Съгласно
изискванията за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответното дружество е да проведе
пълно и главно доказване на тези спорни права и факти.
В случая да се касае за техническа
неизправност на средството за търговско измерване в обекта на ищеца, поради
която използваната електрическа енергия е преминавала през измервателната
система, но количествата не могат да бъдат отчетени, тъй като е имало поставен
„мост“ и ведомствената пломба е била нарушена, каквато е хипотезата на чл.
52 от ПИКЕЕ.
Неоснователни са възраженията на
въззивника, че не е спазена процедурата по съставянето на констативния протокол
и некоректното записване в него, че на проверката не са присъствали свидетели
/чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ/. След свалянето на капачката на клемния блок и
установяването, че пломбата на електромера е скъсана, служителите извършващи
проверката са се обадили на тел.112, за да „дойдат полицаи“. Проверката е била
преустановена до идването на представител на полицията. Свидетелите, посочени в
констативния протокол, са присъствали от началото на проверката и са чакали тя
да приключи. Видели са въпросния мост и им е било обяснено за какво става
въпрос, после са подписали протокола. В съответствие с нормата на чл. 58 от ПИКЕЕ, в случаите,
когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или
намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно
уведомява за това Министерството на вътрешните работи. Служителите на „Електроразпределение -Север“ АД са се свързали с органите на реда, които
са пристигнали на място, взели за участие при извършване на проверката и са
удостоверили това с подпис върху констативния протокол.
Във връзка с горното, съдът намира
въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите
възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ
не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради
което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
При този изход на спора, право на разноски има
въззиваемата страна за настоящата инстанции в размер на 360,00 лв., за които
има представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и
съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод.
Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00
лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая
цената на иска е 474,44 лв. и
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
На основание гореизложеното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005 от 24.09.2020 г. постановено по
гр.д. № 105/2020 г. по описа на Дряновски
районен съд.
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН ********** *** да заплати
на „Електроразпределение -Север“ АД,
ЕИК *********, разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 360,00лв.
/триста и шестдесет/ лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.