№ 34
гр. Габрово, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Х.
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20214210100401 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по заявен положителен установителен иск за
собственост на ИВ. Й. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 5
и СТ. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********" № 10 срещу Г.
Р. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********" № 10.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищците:
Твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: 2/8
идеални части от Поземлен имот с идентификатор 14218.505.107 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-
64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК- София, с адрес на Поземления имот: гр. Габрово, ул.
"***********" № 10, с площ на имота от 365 кв. м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.,
при съседи: Поземлени имоти с идентификатори №№ 14218.505.108; 14218.505.106 и
14218.505.100, в едно с Първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда,
построена в имота, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор
14218.505.107.2.2, с квадратура 111 кв. м. , брой нива на обекта: 1 /едно/,
предназначение на самостоятелния обект: „Жилище, апартамент", в едно с
югозападната маза и 39,97 % идеални части от общите части на сградата. Имотът
придобили по дарение от родителите си Й.С. К. и Д.И.Б.., която сделка била оформена
с Нотариален акт № 19, том II, peг. № 3049, дело № 187 от 30.06.2005 г. на нотариус, с
район на действие РС - Габрово, вписан с вх. № 2195 от 30.06.2005 г., акт № 19, том
VIII, дело № 1694/ 2005 г. по описа на Служба по вписванията при PC- Габрово.
С нотариален акт № 121 от 20.12.1947 г., том IV, peг. № 1461, дело №
1448/1947 г. на Севлиевски областен съд - Габрово, СТ. Й. К., техен дядо, и брат му
1
Г.Й. К., закупили процесния поземлен имот с идентификатор 14218.505.107 по КК на
гр. Габрово, описан в документа за собственост като Парцел XXII-2071, от кв. 42 по
плана на гр. Габрово от 470 кв. м., незастроен. След закупуването на земята двамата
построили в имота жилищна сграда на два етажа. Поради денивелацията на терена в
югоизточния край на жилищната сграда, в сутерена били изградени две стаи и хол,
образуващи самостоятелно жилище. С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 61 от 16.11.1950 г., том II, дело № 398/1950 г. на Габровски
околийски съдия, вписан в т. II, акт № 61, вх. № 383 от 16.11.1950 г., СТ. Й. К. и Г.Й. К.
продали на Т.К.М. и К.М.К. „две стаи и хол" в сутерена на къщата на ул.
„***********", заедно с 1/6 идеална част от общите части на имота, а именно: от
Парцел XXII-2071, от кв. 42 по плана на гр. Габрово, върху който била построена
къщата и всички общи части по смисъла на закона за етажната собственост. Така
възникнала етажната собственост в жилищната сграда.
През 1985 г. била извършена делба на жилищната сграда в имота и на вече
построените два броя гаражи. С Протокол от 15.04.1985 г. по гр. дело № 233 по описа
на РС - Габрово за 1985 г. била постигната съдебна спогодба относно делбата на двата
жилищни етажа, с прилежащите им мази и гаражи. При оценката на имотите и
разпределението на общите части в сградата била взета предвид продажбата на
намиращите се в сутерена на сградата: две стаи и хол и на 1/6 идеална част от парцела.
При съдебната спогодба по гр. дело № 233/1985 г. на ГРС, Й.С. К. получил в
дял и станал собственик на Първия етаж от жилищната сграда, построена в парцел
XVII-2707 от кв. 71 по плана на гр. Габрово, югозападната маза, както и 39,97 %
идеални части от общите части на сградата. Тъй като към този момент той имал
сключен граждански брак, имотът станал СИО. При делбата дядото на ищците СТ. Й.
К. получил в дял и станал собственик на югоизточния гараж.
Г.Й. К. и съпругата му Д.М.К. получили в дял и станали собственици на
Втория жилищен етаж от двуетажната сграда с партер, построена в парцел XVII-2707
от кв. 71 по плана на гр. Габрово, южната маза, югозападния гараж, както и 43,37 %
идеални части от общите части на сградата.
СТ. Й. К. и Г.Й. К. оставали съсобственици на земята, върху която е
построена жилищната сграда и гаражите. Предвид извършеното разпореждане с 1/6
идеална част от парцела през 1950 г., към момента на съдебната делба през 1985 г.
всеки от тях притежавал по 5/12 идеални части от дворното място или общо 5/6
идеални части.
След извършената делба на жилищната сграда и построените в имота гаражи,
били осъществени поредица от разпоредителни сделки с всеки един от двата дяла,
оформени при делбата - на Г.Й. К. и Й.С. К.. При тези сделки не било взето предвид
разпореждането с двете стаи и хола, намиращи се в сутерена на жилищната сграда и
представляващи самостоятелно жилище с идентификатор 14218.505.107.2.1 по КК, с
площ от 60 кв. м. и мазата извън сградата, заедно с 1/6 идеална част от общите части,
включително и от парцела, върху който била построена жилищната сграда. Те били
предмет на сделки, оформени с Нотариален акт № 89 от 07.09.1999 г., том II, peг. №
4542, дело № 829/1999 г. на нотариус, с район на действие РС - Габрово, Нотариален
акт № 140 от 10.07.2003 г., том I, peг. № 1497, дело № 109/2003 г. на нотариус Анна
Цонева, с peг. № 359 на НК, с район на действие РС - Габрово, вписан с вх. peг. № 1347
от 10.07.2003 г., акт № 11, том V, дело № 971/2003 г. на Служба по вписванията
Габрово.
2
Към настоящия момент, собственици на намиращото се в сутерена на
сградата самостоятелно жилище, мазата извън сградата, заснета като сграда с
идентификатор 14218.505.107.3, брой етажи: 1, с предназначение: „Други вид сграда за
обитаване", с площ от 16 кв. м. и 1/6 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
14218.505.107 били М.К.Г. и Г.К.И. с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
98 от 01.09.2011 г., том 7, peг. № 2043, дело № 1278 от 01.09.2011 г. на Служба по
вписванията Габрово.
Около 1962 - 1963 г. предвид строежа на жилищен блок в съседство на
процесното дворно място - Поземлен имот с идентификатор № 14218.505.107 и
денивелацията на терена, двамата братя Г. и С.К.и решили да си осигурят лесен достъп
до жилищната сграда в имота. Поради това те направили бетонова площадка, която да
свързва улица „***********" с входа /вратата/ на съсобствената им жилищната сграда
в имот с идентификатор № 14218.505.107 и поставили врата на жилищната сграда
между първи и втори етаж. Тази бетонова площадка от тогава до настоящия момент
представлявала подход към къщата на ул. „***********" № 10, вход и за двата
жилищни етажа.
Процесната бетонова площадка била покрив на сграда, заснета по скица № 15-
191808 - 13.06.2014 г. на СГКК-Габрово с идентификатор № 14218.505.107.1 на площ
от 13 кв. м., която бетонова площадка - покрива на посочената сграда била и покрив на
навес-сушина между сграда № 14218.505.107.1 и жилищната сграда № 14218.505.107.2
по КК и представлявала подход от улицата към входа /вратата/ на жилищната сграда на
ул. „***********” № 10. Първоначално в имота била изградена само бетоновата
площадка.
Сграда № 14218.505.107.1 и навеса-сушина, заснет в КК като сграда с
идентификатор № 14218.505.107.5 не били самостоятелен обект, те били обслужващи
жилищната сграда. Пространството и достъпа до тях никога не били ограничавани.
Същите не се заключвали. Използвани били за склад от съсобствениците още от
изграждането им. През годините в тях се съхранявали вещи, които принадлежали на
етажните собственици. Сграда с идентификатор № 14218.505.107.1 нямала стъкла на
прозорците и не се заключвала, а навесът- сушина имал резе, което също не се
заключвало. В двете сгради, чиито покрив служел за достъп до жилищната сграда се
съхранявали битови отпадъци, автомобилни гуми и покъщнина /старо обзавеждане/, и
др. подобни вещи.
За установяване на тези обстоятелства бил съставен Констативен протокол от
30.12.2020 г., акт № 165, том III, peг. № 9514 от 30.12.2020 г. по описа на нотариус
Пламен Коев с peг. № 299 на НК, с район на действие РС-Габрово.
На 26.12.2020 г., на съпруга на ищцата И.Ч., Д.Ч. била връчена глоба с фиш,
затова, че паркирал семейния им автомобил на процесната бетонова площадка.
Собственикът на втория жилищен етаж от къщата и съсобственик на дворното място Г.
Р. К. извикал полиция и представил нотариален акт, че въпросната сушина и навес,
заснети в КК като сгради с идентификатори №14218.505.107.1 и 14218.505.107.5 са
негова собственост.
След справка в Агенция по вписванията било установено, че с нотариален акт
№ 30 от 27.05.1992 г., том III, дело № 746/1992 г. на нотариус при РС-Габрово, Г.Й. К.
/брат на дядо им СТ. Й. К./ и Д.М.К. дарили на сина си Р.Г. К. ½ идеална част от
дворното място, образуващо Парцел XVII- 2707 от кв. 71 по плана на гр. Габрово, 32
част, цялото 410 кв. м., заедно с втория етаж от двуетажната жилищна сграда,
3
построена в парцела, масивен гараж от 15 кв. м., и масивна сушина и навес без
посочена площ, заедно с 43,37 % идеални части от общите части на сградата. С
нотариален акт № 157 от 17.05.2006 г., том I, peг. № 2652, дело № 118/2006 г. на
нотариус peг. № 095 на НК, с район на действие РС - Габрово, вписан с вх. peг. № 1491
от 17.05.2006 г., акт № 67, том V, дело № 1119/2006 г. на Служба по вписванията
Габрово, Р.Г. К. продал на Г. Р. К. описания по-горе имот, получен по дарението от
1992 г., като било посочено: „Масивна сушина и навес със застроена площ 13 кв. м."
Г. Р. К. не станал изключителен собственик на процесните „сушина и навес",
заснети като сгради с идентификатори №№ 14218.505.107.1, брой етажи: 1, с
предназначение: Други вид сграда за обитаване и № 14218.505.107.5, брой етажи: 1, с
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, разположени в Поземлен имот с
идентификатор 14218.505.107, на ул. „***********" № 10, защото неговият праводател
Р.Г. К. не бил изключителен собственик на тези сгради, тъй като никой не можел да
прехвърли повече права, отколкото притежава. Не бил изключителен собственик на
процесните сгради и Г.Й. К.. Съсобственици на дворното място, в което била изградена
бетоновата площадка - покрив на сгради с идентификатор № 1 и № 5 по Кадастралната
карта били Г.Й. К., СТ. Й. К. и Т.К.М., и К.М.К. до 1999 г.
Сгради № 1 и № 5, разположени в ПИ 14218.505.107 били построени в
съсобствения имот, без да е отстъпено право на строеж от страна на другите
съсобственици, поради което по презумпцията на чл. 92 от ЗС всички собственици на
земята били собственици и на постройките. Идеалната част, която всички
съсобственици притежавали от сгради № 1 и № 5, съответствали на притежаваната от
тях идеална част от правото на собственост върху терена, върху който са изградени -
поземлен имот с идентификатор 14218.505.107.
След смъртта на СТ. Й. К., починал на 23.02.1997 г., притежаваните от него
5/12 идеални части от дворното място и югоизточния гараж, заснет в КК като
самостоятелен обект с идентификатор 14218.505.107.4.2, били придобити от неговите
законни наследници: бащата на ищците Й.С. К. и неговата сестра Д.С.Й..
С нотариален акт за дарение от 30.06.2005 г. ищците придобили общо 5/24
идеални части от Поземлен имот с идентификатор № 14218.505.107 по КК на гр.
Габрово, с адрес на имота: гр. Габрово, ул."***********" № 10, първият жилищен етаж
от двуетажната жилищна сграда в имота, югозападната маза, както и 39,97 % идеални
части от общите части на сградата, а не както било посочено в нотариалният акт - 2/8
идеални части от дворното място, тъй като никой не можел да прехвърли повече права
отколкото притежава.
Като съсобственици на дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор № 14218.505.107, ищците притежавали и общо 5/24 идеални части от
процесиите сгради с идентификатори №№ 14218.505.107.1 и № 14218.505.107.5.
Поради това ответникът Г. Р. К. притежавал 5/12 идеална части от процесиите
сгради, каквато била и собствената му идеална част от поземления имот, в който били
изградени, а останалите 2/12 идеални части от тези сгради били собственост на М.К.Г.
и Г.К.И..
Процесните сгради се използвали за склад от съсобствениците и имали статут
на второстепенни постройки, обслужващи жилищната сграда, и били самостоятелен
обект на правото на собственост. Те принадлежали общо на всички съсобственици на
земята, върху която били построени.
4
До този момент никога не бил възниквал спор, относно съсобствеността и
общото ползване на бетоновата площадка - покрив на сгради № 1 и № 5, намиращи се в
поземлен имот с идентификатор 14218.505.107. Тази бетонова площадка била
единственият подход /вход/ за жилищната сграда с идентификатор 14218.505.107.2.
Нямало и спор, относно ползването на сградите за складиране на вещи.
Искането на ищците е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Г. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „***********" № 10, че ищците ИВ. Й. Ч. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Габрово, ул. „********" № 5 и СТ. Й. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „***********" № 10, са съсобственици общо на 5/24 идеални части от
сгради с идентификатори №№ 14218.505.107.1, брой етажи: 1, с предназначение: Други
вид сграда за обитаване и № 14218.505.107.5, брой етажи: 1, с предназначение: Друг
вид сграда за обитаване, разположени в Поземлен имот с идентификатор
14218.505.107, в гр. Габрово, на ул. „***********" № 10, в едно със законните
последици,
както и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Б. От страна на ответника:
Счита предявените субективно съединени искове за допустими, като
предявени от лица с правен интерес, но неоснователни, по следните съображения:
През 1947 година дядото на ответника - Г.Й. К. и дядото на ищците - СТ. Й.
К. закупили празно дворно място в гр. Габрово, с площ от 470 кв. м., което съгласно
Нотариален акт за покупко - продажба № 121, том IV, дело № 1448/1947 г. по описа на
нотариус при Севлиевски областен съд, представлявало парцел XXII - 2071 от кв. 42 по
плана на гр. Габрово. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово,
одобрени със Запоед № РД 18 - 64/26.10.2007 година на ИД на АГКК, този имот
представлявал поземлен имот с идентификатор 14218.505.107, с административен
адрес - гр. Габрово, ул. „***********" № 10.
В поземления имот двамата братя построили жилищна сграда, от която Г.Й.
К. станал собственик на втория жилищен етаж, а СТ. Й. К. на първия жилищен етаж. В
сутерена на сградата било обособено друго жилище, което през 1950 г. било продадено
на трети лица /Т.М. и К.К./, заедно с 1/6 ид. ч. от земята.
През 1959 г. дядото на ответника - Г.Й. К., със съгласието на брат си СТ. Й.
К., изградил изцяло за своя сметка масивна сграда и навес към нея, с обща площ от
около 13.00 кв. м., където да съхранява своя мотоциклет, както и други вещи.
Постройката била разположена пред жилищната сграда, като нейните основи били на
нивото на основите на къщата, а билото й на нивото на улица „***********".
Покривът на тази постройка представлявал стоманобетонна плоча и образувала
площадка точно пред втория етаж на жилищната сграда, на нивото на улицата. В
северната част, постройката имала прозорец и врата, които ограничавали достъпа до
нея, като дограмата била изработена лично от Г.Й. К., който бил дърводелец. Също от
север имало бетонови стълби, водещи към входа за първия етаж на сградата, чийто
съсобственици били ищците.
По кадастралните регистри на гр. Габрово процесната постройка била заснета
и отбелязана на картата като две сгради - сграда с идентификатор 14218.505.107.1, с
площ от 13.00 кв. м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване и
сграда с идентификатор 14218.505.107.5, с площ от 5.00 кв. м., брой етажи - 1,
5
предназначение - друг вид сграда за обитаване, като втората сграда представлявала
навес, образуван от продължението на покрива на първата сграда до свързването му
със западната фасада на къщата.
Веднага след изграждане на въпросната постройка Г.Й. К. направил вход, сам
изработил и поставил входна врата, така, че в къщата да може да се влиза директно от
улица „***********" през бетоновата площадка /покрив на процесната постройка/ за
втория етаж на къщата. Така жилищната сграда, чиито етажи вече били собственост на
три различни лица, имала три входа - един на нивото на улицата, водещ към втория
етаж, един на нивото на първия етаж, от където се влиза за жилището на ищците и
един от към сутерена.
Процесната постройка, образуваща сгради с идентификатори 14218.505.107.1
и 14218.505.107.5 била построена от Г.Й. К. без да му било учредено право на строеж
от останалите съсобственици на земята, но с тяхно съгласие и без противопоставяне.
Материалите и труда за строежа били изцяло за сметка на Г.Й. К. и след завършването
му сградата била ползвана от него за паркиране на личния му мотоциклет и други
вещи. В последствие той паркирал на бетоновата площадка /покрив на постройката/ и
личния си автомобил.
През 1992 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том III,
дело № 746/1992 г. Г.Й. К. прехвърлил цялата си собственост върху имота на своя син
Р.Г. К.. В нотариалния акт било записано, че предмет на сделката е и цялата процесна
постройка - МАСИВНА СУШИНА И НАВЕС с площ от 13.00 кв. м. В последствие
през 2006 г. Р. К. продал имота, вкл. постройката, на своя син - ответника Г. Р. К.,
който към настоящия момент бил собственик на същата. За сделката бил съставен
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 157, том I, дело № 118 от
17.05.2006 г. по описа на Илия Иванов - Нотариус с рег. № 095 на НК на РБ, с РД -
района на РС - Габрово.
От момента на изграждането на процесната постройка, Г.Й. К., Р.Г. К. и Г. Р.
К. ползвали и стопанисвали същата като своя. В нея съхранявали лични вещи, а
достъпа до сградата бил ограничен и контролиран от тях. В случаите, когато
собствениците на първия етаж поставяли вътре свои вещи, това ставало с
разрешението на ответника, респ. на неговия баща и дядо. На покрива /бетонова
площадка/ единствено Г. Р. К. ежедневно паркирал своя автомобил и се грижел за
почистването от мръсотия и сняг. През годините нито ищците, нито техните
праводатели оспорвали собствеността върху постройката. Същите винаги били знаели,
че тя е на Г.Й. К., а в последствие своевременно узнали и за прехвърлителните сделки в
полза на Р.Г. К. и Г. Р. К.. Въпросната постройка била декларирана в дирекция „МДТ"
изцяло в полза на ответника, а преди това партидите за нея се водили на името на
неговите баща и дядо. Само тези лица през годините заплащали данък за постройката.
Ищците и техните праводатели, нито го декларирали, нито плащали данък за него, тъй
като ясно съзнавали, че той не е техен.
Изхождайки от законовите критерии на параграф 5, т. 39 от ЗУТ и параграф
1, т. 16 ЗКИР, сграда с идентификатор 14218.505.107.1, с площ от 13.00 кв. м., брой
етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
14218.505.107.5, с площ от 5.00 кв. м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид
сграда за обитаване, представлявали самостоятелни обекти на правото на собственост,
отделно от собствеността на земята и като такива били нанесени на кадастралната
карта. Неправилно било твърдението в исковата молба, че същите не били
6
самостоятелен обект на правото на собственост.
Освен на горецитирания деривативен способ /покупко - продажба,
осъществена с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 157, том I,
дело № 118 от 17.05.2006 г. по описа на Илия Иванов - Нотариус с рег. № 095 на НК на
РБ, с РД - района на РС - Габрово/ ответникът обосновава собствеността си и на
оригинерен способ - изтекла придобивна давност, тъй като, както той, така и неговите
праводатели владели имота като свой и обективирали това свое владение пред ищците
и останалите съсобственици на поземлен имот с идентификатор 14218.505.107, в
продължение на повече от 60 години.
По тези съображения Г. Р. К. бил единствен изключителен собственик на
сграда с идентификатор 14218.505.107.1, с площ от 13.00 кв. м., брой етажи - 1,
предназначение - друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
14218.505.107.5, с площ от 5.00 кв. м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид
сграда за обитаване. Ищците не притежавали собственост върху процесиите сгради, а
предявените от тях субективно съединени положителни установителни искове били
неоснователни и следвало бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от
ГПК относно собствеността на сграда с идентификатор 14218.505.107.1, с площ 13,00
кв. м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване и сграда с
идентификатор 14218.505.107.5, с площ от 5,00 кв. м., брой етажи - 1, предназначение -
друг вид сграда за обитаване..
2. Фактически и правни изводи:
През 1947 година, дядото на ответника - Г.Й. К. и дядото на ищците - СТ. Й.
К. закупили празно дворно място в гр. Габрово, с площ от 470 кв. м., което съгласно
Нотариален акт за покупко - продажба № 121, том IV, дело № 1448/1947 г. по описа на
нотариус при Севлиевски областен съд, представлява парцел XXII - 2071 от кв. 42 по
плана на гр. Габрово. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово,
одобрени със Заповед № РД 18 - 64/26.10.2007 година на ИД на АГКК, този имот
представлява поземлен имот с идентификатор 14218.505.107, с административен адрес
- гр. Габрово, ул. „***********" № 10, с площ на имота от 365 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), при съседи: Поземлени имоти с идентификатори №№
14218.505.108; 14218.505.106 и 14218.505.100.
Поради денивелацията на терена в югоизточния край на жилищната сграда, в
сутерена, били изградени две стаи и хол, образуващи самостоятелно жилище. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61 от 16.11.1950 г., том II,
дело № 398/1950 г. на Габровски околийски съдия, вписан в т. II, акт № 61, вх. № 383
от 16.11.1950 г., СТ. Й. К. и Г.Й. К. продали на Т.К.М. и К.М.К. „две стаи и хол" в
сутерена на къщата на ул. „***********", заедно с 1/6 идеална част от общите части на
имота, а именно: от Парцел ХХП-2071, от кв. 42 по плана на гр. Габрово, върху който е
7
построена къщата и всички общи части по смисъла на закона за етажната собственост.
След извършени последващи сделки, въз основа на Нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 98 от 01.09.2011 г., том 7, рег. № 2043, дело № 1278 от 01.09.2011
г. на Служба по вписванията Габрово, собственици на намиращото се в сутерена на
сградата самостоятелно жилище с идентификатор 14218.505.107.2.1, мазата, извън
сградата, заснета като сграда с идентификатор 14218.505.107.3, брой етажи: 1, с
предназначение: „Други вид сграда за обитаване", с площ от 16 кв. м. и 1/6 идеална
част от Поземлен имот с идентификатор 14218.505.107 са М.К.Г. и Г.К.И..
През 1985 г. била извършена делба на жилищната сграда в имота и на вече
построените два броя гаражи. Била постигната съдебна спогодба относно делбата на
двата жилищни етажа, отразена в протокол от 15.04.1985 г. по гр. дело № 233 по описа
за 1985 г. на РС - Габрово При съдебната спогодба по посоченото дело Й.С. К. /баща на
ищците/ получил в дял и станал собственик на първия етаж от жилищната сграда,
построена в парцел ХVІІ-2707 от кв. 71 по плана на гр. Габрово, югозападната маза,
както и на 39,97 % идеални части от общите части на сградата. Тъй като към този
момент той имал сключен граждански брак, имотът станал СИО. Този дял,
представляващ първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в
имота, представлява самостоятелен обект с идентификатор 14218.505.107.2.2 по КК и
КР на гр. Габрово, с квадратура 111 кв. м., брой нива на обекта: 1 /едно/,
предназначение на самостоятелния обект: „Жилище, апартамент", в едно с
югозападната маза и 39,97 % идеални части от общите части на сградата, ищците
получили по дарение от родителите им Й.С. К. и Д.И.Б.., която сделка била оформена
с Нотариален акт № 19, том II, рег. № 3049, дело № 187 от 30.06.2005 г. на нотариус, с
район на действие РС- Габрово, вписан с вх. № 2195 от 30.06.2005 г., акт № 19, том
VIII, дело № 1694/ 2005 г. по описа на Служба по вписванията при РС- Габрово.
При делбата, дядото на ищците СТ. Й. К. получил в дял и станал собственик
на югоизточния гараж, който към настоящия момент е съсобствен между наследниците
на СТ. Й. К., б. ж. на гр. Габрово, починал на 23.02.1997 г.
Г.Й. К. и съпругата му Д.М.К. получили в дял и станали собственици на
втория жилищен етаж от двуетажната сграда с партер, построена в парцел ХУП-2707 от
кв. 71 по плана на гр. Габрово, южната маза, югозападния гараж, както и 43,37 %
идеални части от общите части на сградата. Този дял, представляващ втори жилищен
етаж от двуетажната сграда, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор
14218.505.107.2.3, с квадратура 112 кв. м., брой нива на обекта: 1 /едно/,
предназначение на самостоятелния обект: „Жилище, апартамент", югозападният гараж
и 43,37 % идеални части от общите части на сградата придобил ответникът от
родителите си с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157 от
17.05.2006 г., том I, рег. № 2652, дело № 118/2006 г. на нотариус рег. № 095 на НК, с
район на действие РС-Габрово, вписан с вх. рег. № 1491 от 17.05.2006 г., акт № 67, том
V, дело № 1119/ 2006 г. на Служба по вписванията Габрово.
СТ. Й. К. и Г.Й. К. останали съсобственици на земята, върху която е
построена жилищната сграда и гаражите и предвид извършеното разпореждане с 1/6
идеална част от парцела през 1950 г. към момента на съдебната делба през 1985 г.
всеки от тях притежавал по 5/12 идеални части от дворното място, което преминало
към наследниците им, които по едното коляно са ищците, а по другото ответникът.
Посочените обстоятелства не са предмет на спор в настоящото производство.
Предмет на спор е собствеността на двете постройки в поземления имот с
8
идентификатор 14218.505.107 – тези с идентификатори № 14218.505.107.1, брой етажи:
1, с предназначение: Други вид сграда за обитаване и № 14218.505.107.5, брой етажи:
1, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване.
Видно от заключението на вещото лице, изпълнило допуснатата съдебно-
техническа експертиза Сградите с идентификатори 14218.505.107.1 и 14218.505.107.5,
намиращи се в Габрово на ул. *********** №10, представляват постройки на
допълващото застрояване - второстепенни постройки за инвентар. с масивна
конструкция, тухлени стени с мазилки и плосък стоманобетонов покрив. На по -
голямата постройка има дървена врата и дървен прозорец, а на по - малката има
метална врата. При изслушването вещото лице поясни, че постройките имат бетонна
настилка и бетонни основи, и двете са отделни от жилищната сграда и имат
самостоятелно, различно от нея предназначение. За постройките няма налични
строителни книжа, т.е. същите са незаконно строителство. Въз основа на одобрените
планове на града вещото лице дава становище , че те са построени в периода 1958 -
1977 год. Покривната плоча на процесиите две постройки представлява бетонова
площадка, представляваща вход за жилищната сграда с идентификатор
14218.505.107.2. От този вход се влиза към стълбищната клетка на сградата,
обслужваща първия, втория етаж и мазите в полувкопания приземен етаж.
Относно построяването на сградите съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите С.С. и Р. К.. Свидетелят С.С. не е в родствени връзки със страните по
делото. Има непосредствени впечатления от събитията, ясен, непротиворечив
иподробен спомен за тях. Същият заяви, че от 1955 г. е работил с дядото на ответника -
Г.Й. К., с когото са се познавали много добре, а семействата им са били приятелски.
Посещавал е много често имота на ул. „***********". Познавал е добре и е бил
приятел с дядото на ответниците - С.К.. Един ден, Г.Й. К. му споделил, че иска да си
изгради бетонна площадка, защото имал мерак да си купи „Москвич", както и че ще си
избие врата от към пътя, за да може да си влиза директно. Помолил го и се разбрали,
заедно с още трима човека, да му помогнат за строежа. Заедно направили подпори и
кофражи. Строителството било извършено от Г.К., който сам и за своя сметка осигурил
материалите и изработил индивидуално дървената входна врата, тъй като бил майстор
- дърводелец. Под плочата Г. направил помещение, вкарал тезгях и го използвал за
работилница. За дядото на ищците, свидетелят казва, че го познавал много добре.
Когато правили строежа, С.К. минавал покрай тях, но не е продумвал нищо за това,
пари не е давал, не е участвал в строежа и не е казвал нищо. Не бил казвал: "Защо го
правиш, питал ли си ме?". Свидетелят сега бил изненадан откъде е дошъл този спор,
тъй като двамата братя никога не са имали спорове на кого е строежа. С.К. имал мотор,
но държал същия в близък гараж. Строежът бил реализиран съгласно свидетеля през
1957-1958 година.
В синхрон с показанията на С.С. са и показанията на свидетеля Р. К.. Същият
заяви, че площадката и помещенията са направени от неговия баща - Г.Й. К., с негови
средства и за нуждите на семейството му: „ Трябваше да слизаме един етаж надолу и
да се качваме един етаж по стълбите. Затова е излята площадката и има врата.
Прави я баща ми". Стаичката под площадката, с врата и прозорец, Г.К. бил направил
на дърводелска работилница, където работел, а след това там си държал мотора. Само
той ползвал помещението до 1980 - 1981 г., когато се пенсионирал, спрял да работи и
заминал да живее на село Орловци. В началото на 2002 г. в жилището се върнала да
живее майката на свидетеля, а след смъртта й, в него се настанил синът - Г.К.. На
площадката баща му паркирал колата си, а чичо му паркирал своята в гараж срещу
9
къщата. След това Р. паркирал своя автомобил на нея. В редки случаи това правел
неговия братовчед Й. К. /баща на ищците/, но само когато Р. го нямало. Щом го видел,
веднага премествал колата си. Никога не са имали разправии. Й. К. знаел, че Р. има
нотариален акт за постройката, като последният плащал и данъците за нея.
Авторството, предназначението и ползването на постройката се потвърждава
и от показанията на свидетелката Д.Ж.. Тя също категорично потвърждава, че нейният
баща Г.Й. К. е изградил плочата и помещението под нея, за свои нужди и за нуждите на
семейството си. Това е станало през 1958 - 1960 г., когато тя е била ученичка.
Площадката била използвана от баща й да си спира колата, както и за да се влиза в
сградата. Помещението под нея били използвано от Г.К. като работилница, след това
там си държал мотора, а още по - късно в нея слагали дърва. Според свидетелската,
между баща й и чичо й не е имало спорове за площадката. Даже последният, след като
си купил кола, си наел гараж срещу къщата. От изградения от баща й вход към втория
етаж влизало и семейството на чичо й, но това ставало по добрата воля на баща й.
„Когато баща ми се ядосаше, казваше, че ако иска, само ние ще ползваме този вход.
Няколко пъти съм чувала, бях на 14 г.” Свидетелят Д. Х. също потвърждава, че
площадката е използвана за паркиране на автомобили, като между Р. и Й. не е имало
спорове за това. Откакто в къщата дошъл да живее ответникът Г.К., само той си
паркирал там БМВ - то и се породили спорове. От към входа на свидетеля, който е
съседен, също имало площадка, която била „негова".
От свидетелите, водени от ищците не беше опроверган фактът, че строежът е
извършен лично от Г.Й. К., за да може той и семейството му да влизат по лесно за
втория етаж, както и че изграденото под плочата помещение е използвано лично от
него - за работилница, за подслон на мотора му и за складиране на дърва. Тези действия
са били извършени от Г.Й. К. със знанието и без противопоставянето на неговия брат.
С.К., семейството му и неговите наследници също са влизали през направения от Г.К.
вход, но това е ставало по добрата воля на последния.
И още едно потвърждение относно личния характер на постройката,
съдържаща двете процесни помещения. През 1985 година е извършена делба на
съсобствените постройки в процесния имот /именно това е била целта на проведеното
производство между двамата братя - съсобственици/. По това време двете постройки
на допълващото застрояване са били построени и добре известни на страните.
Независимо от това, те не са попаднали в делбената маса - не са упоменати в
сключената между братята спогодба. От това може да се направи извод, че не са
възприемани и от двамата /тъй като иначе нямаше да има сключена спогодба/, като
съсобствени. Седем години след това, през 1992 г., с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 30, том III, дело № 746/1992 г., Г.Й. К. е прехвърлил цялата си
собственост върху имота на ул. „***********" на своя син Р.Г. К.. В нотариалния акт е
записано, че предмет на сделката е и цялата процесна постройка - МАСИВНА
СУШИНА И НАВЕС с площ от 13.00 кв. м. Тази прехвърлителна сделка, дядото на
ответника е направил със съзнанието, че той е единствен собственик на масивната
сушина и навес и това напълно е в синхрон с отсъствието на процесната постройка в
спогодбата за делба. Според Р. К., братовчед му Й. К. още тогава е знаел, че има
нотариален акт за тази постройка. Тези действия сочат, че през 1992 г. собствеността
върху постройките вече е били обективирана и с официален писмен документ -
нотариален акт, който е бил доведен до знанието на бащата на ищците. В последствие,
през 2006 г., Р. К. е продал имота на ул. „***********", вкл. МАСИВНА СУШИНА И
НАВЕС с площ от 13.00, на своя син - ответника Г. Р. К., който към настоящия момент
10
е собственик на недвижимостта. За сделката е съставен Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 157, том I, дело № 118 от 17.05.2006 г. по описа на
Илия Иванов, Нотариус с рег. № 095 на НК на РБ, с РД - района на РС - Габрово.
За обстоятелството, че ответникът и неговите праводатели са считали и
ползвали сградите като свои, свидетелства и обстоятелството, че сушината и навесът са
били декларирани на тяхно име в данъчната служба и само те са плащали данък за тях.
Логичното обяснение, че е декларирана площ от 13.00 кв. м., а не 18.00 кв. м, както
оспорват ищците е, че в документите им за собственост е отразена такава площ.
При посочения анализ на доказателствата съдът намира, че процесните
постройки са изградени от праводатетеля /дядото/ на ответника със собствени сили и
средства върху съсобствения имот без противопоставянето и със знанието на другия
съсобственик - праводател на ищците, през цялото време са възприемани от него, като
собствени на брата му Г.Й. К. и поради това не са били предмет на делбата. Дори и
С.К. да е ползвал тези постройки, то е било със съгласието и без противопоставянето
на брат му. Владението върху тях е осъществявано явно и несмущавано от Г.Й. К.
повече от 10 години – от построяването им – 1957-58 година до 1980 година, когато
непосредствено е осъществявал и държането им.
Според параграф 5, т. 39 от ЗУТ, "обект" е самостоятелен строеж или реална
част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния
регистър. Съгласно параграф 1, т. 16 ЗКИР "сграда" или "постройка" е самостоятелен
строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на
територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда
организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение, съгласно
класификатора, определен с наредбата по чл. 31. Двете постройки притежават
основните характеристики на „самостоятелен обект на правото на собственост", а
именно обособеност от останалите съседни обособени обекти на собственост и на
функционалното им предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не
като принадлежност към друг съседен имот. Постройките могат да се използват
самостоятелно и функционалността им не зависи от къщата, към която са прилепени,
по-скоро те могат да се използват като функция за къщата, а именно да се влиза по
плочата на втория етаж, но основният вход за къщата е на нивото на първия етаж.
Отделен е въпросът, че като принадлежност към къщата те също могат да се
придобиват по давност, тъй като дядото на ответника и правоприемниците му са
притежавали обект на собственост в сградата /в този смисъл Решение №26/23.02.2017
по дело №3024/2016 на ВКС, ГК, I г.о./
Съгласно Решение № 399 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2010 г., I г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, когато собственикът на земята допусне
трето лице да строи в имота му за себе си, макар и без изрично учредено право на
строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на
сградата от това трето лице, също възниква разделна собственост, тъй като третото
лице придобива сградата по давност.
В конкретния случай съдът намира, че двете постройки са придобити по
давност от праводателя на ответника Г.Й. К., който ги е владял повече от 10 години –
от 1958 г. до 1980 г. Когато си е отишъл на село през 1980 г. вече е бил придобил
собствеността на постройките.
Тъй като праводателят на ответника е придобил постройките по давност, то
11
по силата на прехвърлителните сделки собствеността върху тях е придобита от
ответника и съответно искът на ищците да бъде признато, че са съсобственици общо на
5/24 идеални части от тях е неоснователен, и като такъв следва да бъде оставен без
уважение.
ІІІ. Относно дължимостта на направени разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски се дължат на
ответника.
Такива от него са направени в размер на 400 лева – адвокатски хонорар и
следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от ИВ. Й. Ч., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 5 и СТ. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „***********" № 10 съдът да признае за установено по отношение на
ответника Г. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********" № 10, че
ищците са съсобственици общо на 5/24 идеални части от сгради с идентификатори
№№ 14218.505.107.1, със застроена площ 13 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
Други вид сграда за обитаване и 14218.505.107.5, със застроена площ 5 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, разположени в Поземлен
имот с идентификатор 14218.505.107 на адрес: гр. Габрово, на ул. „***********" № 10,
като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124 от ГПК.
2. ОСЪЖДА ИВ. Й. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********" № 5 и СТ. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„***********" № 10 да ЗАПЛАТЯТ на Г. Р. К. , с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „***********" № 10 сумата 400,00 лева - разноски по делото, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
12