Решение по дело №94/2024 на Административен съд - Враца

 

Производството е по реда чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на ** Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание ***, /преместен в ** дол, считано от 13.12.2024г./ срещу Заповед № Л-358/29.01.2024г., издадена от Началника на **, с която считано от 29.01.2024г. е освободен от работа в *****, съгласно чл.80 ЗИНЗС. В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована и незаконосъобразна. Искането е за прогласяването й за нищожна или отмяната й като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят изслушан чрез видеоконферентна връзка, поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена. По отношение на довода за нищожност на заповедта, развива съображения, че тази нищожност е последица от прогласената нищожност на друга заповед - за преместването му от ***

Ответникът – Началникът на **, редовно уведомен, се представлява от юрк. Г.Х., която оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Счита заповедта за издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Ц.Е. е изтърпявал наказание *** до превеждането му в ***, считано от 13.12.2024г., съгласно заповед № Л-5172/27.11.2024г. на ГДИН /л.108/. Към 29.01.2024г., когато е издадена оспорената Заповед № Л-358/29.01.2024г. на Началника на *** е бил в посоченото място за изтърпяване на наказанието. Съгласно мотивите на обжалваната заповед, същата е издадена на основание докладна записка рег.№ 1848/29.01.2024г. на инсп.В.В.и чл.170 ППЗИНЗС за освобождаване от работа. Видно от цитираната докладна записка, адресирана до Началника на **, в нея се изтъква, че поради преместване на **.Е. ***, се прави предложение да бъде освободен от работа по чл.80 ЗИНЗС, **“, считано от 29.01.2024г.

Приложено е адм. дело № 93/2024г. на АС Враца, по което е постановено решение № 728/10.04.2024г., с което е прогласена нищожността на заповед № Л-377/29.01.2024г. на Началник на **, за преместване на **Ц.Е. от *** в **.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид липса на посочване в акта в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва) от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, срещу административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред.

Съгласно § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС (Нов –ДВ, бр. 105 от 2020 г.), разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. В случая не е предвидено обжалване на процесната заповед нито по административен, нито по съдебен ред. Допустимостта на жалбата се обуславя и от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 9820/26.06.2019 г. на ВАС, ІІІ-то отделение, по адм. дело № 6304/2019 г., поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), изтърпяването на *** се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация, а с чл. 41, ал. 3 от НК е регламентирано, че положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС ** участват в трудовата дейност основно с цел ресоциализацията им, като работата, която изпълняват се определя от администрацията, съгласно изрично посочените критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС. ** с оглед спецификата на правното му положение, не е страна по трудово правоотношение и такова правоотношение между равнопоставени субекти не възниква между него и администрацията на *.

ЗИНЗС препраща към трудовото законодателство и Кодекса на труда, но само относно условията на труд и продължителността на работния ден на лишените от свобода, както и за имуществената им отговорност за неуредените в специалния закон въпроси (аргумент от чл. 173, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 79, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 127 от ЗИНЗС; чл. 168, чл. 169, ал. 1 и чл. 172 от ППЗИНЗС). Правата и задълженията на **, полагащ труд са уредени в ЗИНЗС и детайлизирани в ППЗИНЗС и не се определят от някое от основанията за възникване на трудово правоотношение, между които и трудов договор.

Предвид нормите на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на ** е правомощие на **, който действа в условията на оперативна самостоятелност по целесъобразност. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник на ***, съгласно Заповед № ЧР-05-251817.09.2018г. на министъра на провосъдието, с която ** С.П. – ** е преназначен на длъжност ******

Оспорената заповед е издадена в писмена форма - арг. чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа формално фактически и правни основания.

В случая няма спор, че на жалбоподателя, когато е пребивавал в **, е било възложено да работи като „**, съгласно чл.80 ЗИНЗС“. Спорно е законосъобразно ли е освободен от тази длъжност с оспорената заповед.

Процесната заповед е мотивирана с докладна записка рег. № 1848/29.01.2024г. Действително съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ВС няма пречка мотивите да се намират и в други документи от преписката. В случая това е посочена докладна записка, изготвена от * В.В. - ИСДВР. Видно от съдържанието на докладна записка с рег. № 1848/29.01.2024г., в същата са изложени факти и обстоятелства по отношение необходимостта от освобождаване на жалбоподателя – ****“. Посочено е, че това е поради преместването му в **.

Цитираната докладна записка съдържа мотиви от фактическа страна за издаване на оспорената заповед. В случая административният орган е приел, че е налице фактическия състав на чл.170 ППЗИНЗС, позовавайки се на тази разпоредба, в частност налице е хипотезата на ал.3 от същата, според която в случаите на ал.2 или при обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед на съответния началник.

Преместването на ** в друга структура за изтърпяване на наказанието, различна от тази, където е пребивавал и в която е назначен на длъжност *“, находяща се в друго населено място, представлява обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа по смисъла на цитираната разпоредба.

Затова и освобождаването на жалбоподателя от заеманата длъжност, с оспорената заповед, на посоченото основание е законосъобразно. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че прогласената нищожност на заповед № Л-377/29.01.2024г. на Началник на **, за преместване на **.Ц.Е. от **** е основание за нищожност и на процесната заповед. Доводът е неоснователен, тъй ** е закрито по силата на Заповед № ЛС-04-44/15.02.2024г. на зам.-министъра на правосъдието, считано от 01.03.2024г., и е разпоредено *****. Именно това е релевантния факт, предизвикал нуждата да бъдат уредени отношенията с лицата, настанени в *** и създаване на организация за поетапното им извеждане и преместване. В този смисъл е недопустимо във вече липсваща структура да съществуват длъжности, заемани от **, каквато е и процесната, от която жалбоподателят е освободен. Затова и освобождаването му от тази длъжност, на посоченото основание, кореспондира с цитираното изискване на материалния закон

По изложените съображения, Административен съд – Враца намира жалбата на Ц. Е. против Заповед № Л-358/29.01.2024г., издадена от **** за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника, но не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от горното, Административен съд Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ** Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание ***, /преместен в ***, считано от 13.12.2024г./ срещу Заповед № Л-358/29.01.2024г., издадена от Началника на ***, с която считано от 29.01.2024г. е освободен от работа в ** **, съгласно чл.80 ЗИНЗС.

Решението на основание § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване.