Решение по дело №96/2015 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юни 2015 г. (в сила от 28 ноември 2015 г.)
Съдия: Златко Колев Костадинов
Дело: 20152130200096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2015 г.

Съдържание на акта

                                 Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                   № 62 / 12.6.2015 г.

 

                                град Карнобат,12.06.2015 година

 

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

    Карнобатският районен съд…………колегия,в публично заседание

на дванадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

                                        

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                           2.

 

 

при секретаря В.Х. и в присъствието на  прокурора………….,като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ НАХД № 96 по описа за 2015 година,за да се произнесе взе предвид :

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 14-0282-000339/31.07.2014 година на началника на РУ “П”-град Карнобат,Бургаска област,на Б.Б.Х.,ЕГН-**********,***,са  наложени  административните наказания “глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,предложение 1-во и 2-ро във връзка с чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и „глоба”в размер на 3000 лева на основание чл.179,ал.3,т.1,във връзка с чл.139,ал.5 също от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност и неправилност,като е изложил и конкретни доводи в тази връзка.Предвид гореупоменатото моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна-редовно призована,в съдебно заседание не се явява неин представител,като освен това не е изразила становище по жалбата.

Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбоподателя,намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и е допустима,а разгле-дана по същество се явява  напълно основателна.

От представения по делото акт за установяване на административно нарушение № Т 669083/18.05.2014 година,изготвен от свидетеля Г.Д.Д.,на длъжност „младши автоконтрольор” към ОДМВР-град Бургас,сектор „Пътна полиция”,се установява,че същия е съставен за това,че жалбоподателят на 18.05.2014 година,около 13.20 часа,на изхода на село Екзарх Антимово към село Драганци управлявал товарен автомобил „ИФА” с регистрационен номер „А 2353 МА”,с прикачено към него полуремарке с регистрационен номер „S440ЕЕ”,като не представил свидетелство за управление на МПС с контролен талон,а автомобила е бил без валиден стикер за 2014 година.В АУАН е посочено,че по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.100 и чл.139 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и процесното наказателно постановление № 14-0282-000339/31.07.2014 година на началника на РУ “П”-град Карнобат,Бургаска област,с което на Б.Б.Х.,ЕГН-**********,***,са  наложени  административните наказания “глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,предложение 1-во и 2-ро във връзка с чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и „глоба”в размер на 3000 лева на основание чл.179,ал.3,т.1,във връзка с чл.139,ал.5 също от ЗДвП.

При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

В административно-наказателното производство  са допуснати съществени процесуални нарушения.

    По-конкретно съдът намира,че НП не отговаря на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй-като в него не са посочени обстоятелствата,при които е извършено нарушението,доказателствата,които го потвърждават. Административно-наказващият орган освен това не е представил доказателства относно обстоятелствата, въведени в забележката към решението на МС № 945 от 01.12.2004 година  за утвърждаване на списък на републиканските пътища,приемане на списък на републиканските пътища,за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса,и за определяне на съоръжение,за което се събира такса по чл.10,ал.4 от Закона за пътищата  за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, а именно дали мястото на нарушението не попада в границите на урбанизираните територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, на обходен или околовръстен път, при които хипотези винетна такса не се заплаща.

Във връзка с горепосоченото съдът намира за нужно да спомене,че                                                                                                                                                                                                                                                              съгласно разпоредбата на чл. 179,ал.3 от ЗДвП водач,който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища,при което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата, или управлява пътно превозно средство,на което е залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок,се наказва с глоба,която  в зависимост от вида и предназначението на пътното превозно средство, съобразно т. т.1,2,3 и 4 от същата разпоредба е различна по размер. От това може да последва извода,че точната индивидуализация на управляваното ППС се явява елемент от състава на конкретното вменено нарушение.

    В процесния случай, жалбоподателят е санкциониран, на основание чл. 179,ал.3,т.1,без обаче да е посочено по кое предложение от ЗДвП,която предвижда налагане на административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лева при управление на пътно превозно средство,предназначено за превоз на товари с над две оси.В АУАН обаче управляваното от жалбоподателя МПС е посочено единствено като товарен автомобил „ИФА Л 60”,с регистрационен  № “А 23-53 МА”,с прикачено към него полуремарке с регистрационен номер „S440ЕЕ”,без обаче да са споменати никакви други индивидуализиращи данни за превозното средство,като модел,цвят,категория и брой на осите му,обосноваващи приложението на визираната санкционна разпоредба,при което в наказателното постановление при описанието на нарушението му отново не са споменати индивидуализиращите признаци на процесния товарен автомобил,но при посочване на това какво нарушение е извършено е споменато,че е управлявано по републиканските пътища ППС за превоз на товари с две и повече оси,теглещо ремарке без платена отделно винетна такса с технически допустима маса 12 или повече тона,т.е.цитирана е нормата на                                              чл.179,ал.3,т.1 от ЗДвП.В административната преписка също не се съдържат доказателства (такова е можело да бъде свидетелството за регистрация на МПС),че процесният товарен автомобил е с над 2 оси.Така или иначе налице е разминаване в словесното описание на нарушението между АУАН и НП,каквото е недопустимо да съществува,така както не следва да има различие между двата акта по отношение квалификацията на деянието.За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на едно лице,е необходимо по категоричен начин да бъде установено в хода на административното производство и удостоверено в издаденото НП,че деянието осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на конкретно предвидения в специалния закон състав на това нарушение.Този именно е смисълът на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за установяване и определяне наличието на съставомерно поведение и за индивидуализацията на административното нарушение. В настоящия случай допуснатите от административно-наказващия орган нарушения на посочената правна норма и то досежно липсата на индивидуализация и конкретизация на управляваното МПС,са съществени процесуални нарушения,които опорочават наказателното постановление като акт на административно-наказателния процес и засягат правото на защита на нарушителя, което право следва да бъде гарантирано във всички стадии на административно-наказателното производство.

    Изискването на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено,следва да се преценява с оглед на това дали са изложени фактически твърдения за съществени елементи от състава на административната норма,която според административно-наказващия орган е нарушена от санкционираното лице.

    Нещо повече-налице е различие между АУАН и НП в квалификацията на деянието на жалбоподателя.Докато в АУАН е посочено,че същият е нарушил разпоредбите на чл.100 от ЗДвП и на чл.139 от ЗДвП,то в наказателното постановление е посочено,че той е нарушил разпоредбите на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и на чл.139,ал.5 също от  ЗДвП,което е недопустимо.

    Тъй-като се касае за особено съществени нарушения,допуснати от административно-наказващия орган,довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН,наличието на тези нарушения обуславя цялостната отмяна на атакуваното постановление.Поради това не следва да се обсъждат и доводите по същество на страните,тъй-като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина,следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване,но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

   Поради изложените съображения и на основание чл.63,ал.1,пр.3-то от

ЗАНН настоящата инстанция намира,че наказателното постановление

следва да бъде отменено,респективно-жалбата да се уважи.

    Ръководен от гореизложените съображения,съдът

                                           

                                                Р    Е    Ш    И     :

 

    ОТМЕНЯ като незаконосъобразно  наказателно постановление № 14-0282-000339/31.07.2014 година на началника на РУ “П”-град Карнобат,Бургаска област,с което на Б.Б.Х.,ЕГН-**********,***,са  наложени  административните наказания “глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,предложение 1-во и 2-ро във връзка с чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и „глоба”в размер на 3000 лева на основание чл.179,ал.3,т.1,във връзка с чл.139,ал.5 също от ЗДвП.

    Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :