№ 590
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100515350 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
С решение от 31.10.2021 г., постановено по гр.д. № 59480 по описа за 2020 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, Б. СЛ. П. е осъден да заплаща на СВ. Б. П., на
основание чл. 144 и чл. 149 от СК, месечна издръжка в размер на 170 лева за периода от
30.11.2020 г. до 30.06.2021 г. и от 01.10.2021 г. до завършване на висшето образование на
ищцата, навършване на 26-годишна възраст или основания за нейното изменение и
прекратяване, ведно със законната лихва върху вноските за периода от декември 2020 г. до
февруари 2021 г., за април 2021 г. и от юни 2021 г. до прекратяване на задължението от
датата на падежа - края на съответния месец, до окончателното плащане, като е отхвърлен
предявения иск за разликата над присъдения размер от 170 лева месечно до пълния предявен
размер от 300 лева месечно.
Със същото решение Б. СЛ. П. е осъден да заплати на СВ. Б. П., на основание чл. 144
и чл.149 СК, издръжка за минало време в размер на 170 лв., а именно за периода от
03.09.2020 г. до 29.11.2020 г. (общо 540 лева), ведно със законната лихва върху всяка вноска
от датата на падежа – края на съответния месец до окончателното плащане, като исковата
претенция за минало време е отхвърлена за разликата над присъдения размер от 170 лева
месечно до пълния предявен размер от 300 лева месечно.
1
Б. СЛ. П. е осъден да заплати на СВ. Б. П. направените по делото разноски в размер
на 110 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, а по сметка на СРС държавна такса в размер на
249.80 лева.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство СВ. Б. П. с доводи за неговата неправилност, поради
нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени
решението в обжалваните части и вместо него постанови друго, с което да осъди
въззиваемия Б. СЛ. П. да и заплати издръжка, включително и за минало време в размер на
още по 130 лева месечно.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Б. СЛ. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
съда да потвърди решението в обжалваните части.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.
С първоинстанционното решение съдът е присъдил месечна издръжка на пълнолетно
лице от родител, за периода от 03.09.2020 г. до 30.06.2021 г., по време на който ищцата
макар и навършила пълнолетие е учила в средно учебно заведение, както и за периода след
01.10.2021 г. до завършване на висшето образование на ищцата, навършване на 26-годишна
възраст (въпреки че пределната предвидена от законодателя възраст е 25 години) или
основания за нейното изменение и прекратяване.
Разпоредбата на чл. 144 от СК урежда материално - правните предпоставки за
възникване на две отделни субективни права - правото на издръжка на пълнолетно лице, до
навършването на двадесетгодишна възраст, което учи редовна форма на обучение в средно
учебно заведение от родител, и правото на издръжка на пълнолетно лице, до навършване на
двадесет и пет годишна възраст при обучение, редовна форма, във висше учебно заведение
от родител.
С исковата молба, депозирана на 30.11.2020 г. ищцата е изложила твърдения, че е
пълнолетна (навършила пълнолетие на 02.09.2020 г.) и се обучава в средно учебно
заведение, като в тази връзка е поискала ответникът (неин баща) да бъде осъден да й
заплаща издръжка като пълнолетно, учащо редова форма на обучение в средно учебно
заведение лице, за периода 15.09.2020 г. (започване на учебната година) – до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. По същество е предявен иск по чл.
144, предл. 1-во от СК, както правилно е приел и първоинстанционният съд с доклада си по
делото.
В хода на делото ищцата е представила уверение от Националната художествена
2
академия, че е записала първи курс, редовна форма на обучение за висше образование на
образователно-квалификационна степен „бакалавър“, като е навела довод, че така
удостовереното записване във висше учебно заведение следва да бъде взето предвид от
съда, като нововъзникнало обстоятелство от значение за предмета на делото. По този начин,
ищцата по същество е навела твърдения за възникване на друго субективно право – за
изплащане на издръжка по чл. 144, предл. 2-ро от СК и в този смисъл на отделен иск, наред
с първоначалния. Последващо предявяване на иск в хода на висящо производство и
почиващо на основания, възникнали след датата на предявяване на първоначалния иск е
недопустимо. В конкретния случай не става дума за изменение на иска. От една страна,
както бе посочено, касае се за две обособени групи от факти, обосноваващи възникването на
различни субективни права. От друга, налице е и промяна на искането. Двата специални
иска по чл. 144 от СК съдържат в себе си различен законово-определен начален и краен
период за изплащане на издръжката. При предявяване на първоначалния иск по чл. 144,
предл. първо от СК, имплицитно е заявен период за изплащане на издръжката до завършване
на средното образование или навършаване на двадесетгодишна възраст, докато при
претендираното право за издръжка по чл. 144, предл. второ от СК, този период се удължава
– до завършване на висшето образование или навършване на двадесет и пет годишна
възраст. По този начин, налице е едновременно промяна на основанието и петитума на иска,
което е недопустимо с оглед забраната на чл. 214, ал. 1, изр. второ от ГПК. Предвид
изложеното, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск и решението му
поначало е недопустимо в тази част. Решението на районният съд е недопустимо по начало
и в частта, в която е присъдена издръжка за времето от 03.09.2020 г. до 14.09.2020 г., тъй
като макар и да е навършил пълнолетие на 02.09.2020 г. ищецът е заявил претенция за
издръжка от 15.09.2020 г., началото на учебната година както сам е посочил, и присъждайки
издръжка от по- ранна дата, съдът се е произнесъл по незаявена претенция. По аргумент от
чл. 269 от ГПК, обаче въззивният съд извършва служебна проверка относно процесуалната
допустимост на първоинстанцинното решение само в обжалваната му част. Той няма
правомощия да се произнася относно допустимостта на необжалваната от страните част от
решението, респ. - няма правомощия да постановява въззивно решение по тази част от спора
по делото (като обезсилва първоинстанцинното решение), която е извън предмета на
въззивното производство, очертан с въззивните жалби на страните. Ако въззивният съд
постанови такова въззивно решение, то би било частично недопустимо, като постановено
свръх-петитум по отношение необжалваната с въззивните жалби част - така Решение № 310
от 08.01.2019 г. по гр. д. № 915/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др. По тази причина,
първоинстанционното решение подлежи на обезсилване единствено в обжалваната
отхвърлителна част за периода 03.09.2020 г. до 14.09.2020 г. и за периода 01.10.2021 г. до
завършване на висшето образование на ищцата, навършване на 26-годишна възраст или
основания за нейното изменение и прекратяване, а в частта, с която искът за издръжка по чл.
144, предл. второ от СК е уважен е влязло в сила и запазва действието си като необжалвано.
С оглед на това, решението следва да бъде обезсилено само в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция по чл.144, пр.1-во СК и по чл.149, вр. с чл.144, пр.1-во СК за заплащане
3
на издръжка за разликата над 170 лв. до 300 лв. месечно за периода от 03.09.2020 г. до
14.09.2020 г., и в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.144, пр.2-ро СК за
периода от 01.10.2021 г. до завършване на висшето образование на ищцата, навършване на
26-годишна възраст или основания за нейното изменение и прекратяване, като недопустимо,
а производството по делото в тези му части – да бъде прекратено.
В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът по чл. 144, предл. първо от
СК за заплащане на издръжка за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2021 г., както и искът по
чл. 144, предл. първо вр. чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минал период от
15.09.2020 г. до 29.11.2020 г., за разликата над 170 лв. до 300 лв. месечно,
първоинстанционното решение е допустимо. Същото, в тази му част е и правилно.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е направил
правилни изводи въз основа на доказателствата по делото относно възможността на
ответника-въззиваем да заплаща на пълнолетната си, учаща редовно в средно учебно
заведение, своя дъщеря месечна издръжка, поради което въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение
(чл. 272 от ГПК).
По делото спорен е единствено въпросът дали възможностите на въззиваемия му
позволяват да предоставя на въззивницата претендираната месечна издръжка. Възможността
за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват, без особено затруднение, да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си дете. В конкретния случай, първоинстанционният съд
правилно е съобразил релевантните критерии за определяне на размера на издръжката, като
е взел предвид дохода, имуществото, семейното положение и начина на живот на
задълженото лице.
Правилно и при вземане предвид на нейната евентуална заинтересованост по реда на
чл. 172 от ГПК, са преценени показанията на майката на въззиваемия - свидетелката Лиляна
Стоянова. Същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и житейски обосновани.
Не може да бъде споделено изложеното във въззивната жалба виждане, че качеството на
пенсионери на майката на ответника и нейния съпруг, респ. размерът на тяхната пенсия не
могат да бъдат установявани чрез свидетелски показания. В случая не са налице
обстоятелства, попадащи под обхвата на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо от
ГПК. Разпоредбата на чл. 10 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ няма
процесуален характер, а урежда реда за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране,
възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите. Чл.40 от НПОС от друга страна
въвежда ограничения на доказателствените средства при установяване на осигурителния
стаж, но единствено за целите на административно производство по отпускане на пенсиите.
Настоящият състав намира, че това ограничение не може да се прилага разширително при
инцидентното установяване на правнорелевантни обстоятелства пред гражданския съд. Във
4
всеки случай, майката на въззиваемия е на 71 години (удостоверено от районния съд при
снемане на самоличността ), а неговия баща на 75 години (видно от нотариален акт за
дарение от 17.11.2005 г. – л. 25 от гр.д. № 59480/2020 г.), което означава че те са достигнали
пенсионна възраст, като посоченият размер на техните пенсии е в рамките на нормалното за
страната. Противно на изложеното във въззивната жалба, съдът намира, че общ месечен
доход за две лица в напреднала възраст, живеещи в гр. София, в размер на около 1210 лв. не
води непременно до извод за материална обезпеченост. По този начин, предвид
обстоятелството, че ответникът живее с родителите си и тяхната напреднала възраст е
житейски обосновано да участва в заплащането на консумативни разходи за жилището, в
което и той живее със сума от 300 - 400 лв. месечно.
Обстоятелството, че ответникът е получил парични средства по договор за
потребителски кредит не обосновава извод за подобряване на имущественото му състояние,
доколкото за него е възникнало насрещно задължение да заплаща месечни парични вноски
за погасяването му. Изявеното намерение за начина, по който ще се разходват кредитните
средства, същото не е правно обвързващо и не може да обоснове извод за по-висок размер
на издръжката.
Що се касае до собствената на ответника - идеална част от правото на собственост
върху недвижим имот, обстоятелството, че е налице потенциална възможност той да
отчужди същия, респ. да извлича граждански плодове от него, не може да обоснове по-висок
размер на месечната издръжка. Този извод следва от общото положение, че издръжката по
чл. 144 от СК не е безусловна и хипотетичната възможност на родителя да реализира
допълнителен доход не е достатъчна, за да се приеме, че той може да дава издръжка без
затруднение – в този смисъл Решение № 273 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1694/2010 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС и др. Ирелеватно за изхода на делото е и заявеното намерение за
отчуждаване на недвижимия имот, респ. предоставянето на средствата на ищцата.
В обобщение следва да се посочи, че издръжката по чл. 144 от СК не е безусловна,
като същата трябва да е в размер, който да позволява заплащането без особено
затруднение, като следва да се има предвид, че пълнолетните деца поначало са задължени
сами да се грижат за себе си. В настоящия случай, дори да бъде възприет посочения от
въззивницата чист размер на месечно възнаграждение от около 1350 лв., след предоставяне
на финансовата помощ на родителите му в размер на около 300 лв. на месец и изплащане на
определената от първоинстанционния съд издръжка от 170 лв. месечно, на разположение на
ответника би останал месечен доход под 1000 лв. на месец. Настоящият състав намира, че
при този доход на ответника, ненадвишаващ в значителна степен минималната работна
заплата за страната, местоживеенето му гр. София, отличаващ се с относително по-висок
стандарт на живот, определянето на издръжка над вече присъдената в първоинстанционното
производство би го поставила в затруднено положение при посрещане на собствените му
нужди.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение, в частите, с които са
отхвърлени исковете за заплащане на месечна издръжка за периодите от 15.09.2020 г. до
5
29.11.2020 г. и от 30.11.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тях, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по въззивната жалба, право на разноски има само въззивникът, но той
не е направил искане за присъждането им, поради което и не му се следват такива.
Въззивницата няма право на разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението от 31.10.2021 г. по гр.д. № 59480 по описа за 2020 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, в частта в която е отхвърлен предявеният от СВ.
Б. П. срещу Б. СЛ. П. иск с правна квалификация чл. 144, пр.2-ро от СК за заплащане на
месечна издръжка за разликата над 170 лв. до размера на сумата от 300 лв. за периода от
01.10.2021 г. до завършване на висшето образование на ищцата, навършване на 26-годишна
възраст или основания за нейното изменение и прекратяване, както и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от СВ. Б. П. срещу Б. СЛ. П. иск с правна квалификация чл.149, вр. с
чл. 144, пр.1-во от СК за заплащане на месечна издръжка за разликата над 170 лв. до размера
на сумата от 300 лв. за периода от 03.09.2020 г. до 14.09.2020 г., като недопустимо и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези му части.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 31.10.2021 г. по гр.д. № 59480 по описа за 2020 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от
СВ. Б. П. срещу Б. СЛ. П. искове с правна квалификация чл. 144, пр.1 -во от СК и чл. 149,
вр. чл. 144, пр.1-во от СК за заплащане на месечна издръжка за разликата над 170 лв. до
размера на сумата от 300 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 29.11.2020 г. и за периода от
30.11.2020 г. до 30.06.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СВ. Б. П. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6