Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 821 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че съгласно
решение на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ от 16.07.2014 г. и
обявление за възложена поръчка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки
бил определен за спечелил кандидат в обявена от висшето учебно заведение
открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на
самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания
в страната и чужбина“ по обявените десет обособени позиции. Въз основа на
горното били сключени десет договора на 18.09.2014 г. между ответника,
представляван от проф. дин И.И. – ректор, наричан възложител, от една страна и
„Х.“ ООД, наричан изпълнител за всяка обособена позиция от № 1 до № 10. Твърди,
че по договорите приел да извърши, срещу заплащане, услуги по осигуряване на
самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багажи при служебни пътувания
в страната и чужбина за нуждите на висшето учебно заведение, съгласно
предложението за изпълнение на поръчката и ценова оферта на изпълнителя „Х.“
ООД. За осъществяване предмета на договора, съгласно раздел V, чл. 7 и раздел II, чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 6 от същия, ответникът се задължил да
заплаща на ищеца възнаграждение, покриващо стойността на закупените самолетни
билети и стойността на таксата обслужване, въз основа на представени разходни
документи. Страните са се съгласили заплащането на услугата по осигуряване на
самолетни билети да се извършва сред осъществяване на услугата, в срок до 15
календарни дни след представяне на разходни документи, като е уговорено плащане
по банков път – чл. 3, ал. 5. Твърди, че за осъщественото изпълнение на
предмета на договора издал разходни документи – фактури за такса обслужване и
протоколи за доставка на самолетни билети, от които неплатените такива към
момента на приключване на договора са конкретно изброени в исковата молба по
номер, дата на издаване, стойност и дължим остатък. Общата дължима сума по
издадените по договора разходни документи – фактури за такса обслужване и протоколи
за доставка на самолетни билети, които не са платени към датата на приключване
на договора са 174 692,09 лева. Твърди, че доказателство за
добросъвестното и качествено изпълнение от страна на „Х.“ ООД на обществената
поръчка, респективно на договорите по обособените позиции е фактът, че
представената от него гаранция за изпълнение е освободена изцяло. Посочва, че
съгласно глава XI, чл. 43
от договора, при забава в плащането възложителят дължи неустойка като
обезщетение за неизпълнението си в размер на 1/360 от законната лихва върху
просрочената сума за всеки ден от периода на забава, но не повече от размера на
забавеното плащане. Предвид факта, че ответникът не извършил плащане, го
поканил с нотариална покана, връчена му на 10.12.2018 г. Едва след това
възложителят извършил частични плащания по част от разходните документи. Посочва,
че определената обща дължима сума за обезщетение за забава по договора е в
размер на 37 020,93 лева. Твърди, че в резултат на извършените минимални
плащания след датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение,
длъжникът дължи към настоящия момент сума, представляваща изискуемо
възнаграждение по договорите на обща стойност 136 869,91 лева. Счита, че е
налице виновно неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на
ответника СУ „Св. Климент Охридски“, изразяващо се в незаплащане на дължими
суми по десет броя договори от 2014 г., сключени в изпълнение на обществена
поръчка за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и
багажи при служебни пътувания в страната и чужбина за нуждите на ответника.
Твърди, че с две писма от 20.12.2018 г. и 11.02.2019 г. ответникът по същество
е потвърдил задължението си по основание и размер. Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се осъди СУ „Св. Климент Охридски“ да заплати
на ищеца 136 869,91 лева, представляваща дължими и неплатени суми по
договори от 2014 г. за изпълнение на горепосочената обществена поръчка, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното
плащане и 37 020,93 лева, представляваща лихва за забава в плащането на
дължимите суми /неустойка по чл. 43 от договора/, за периода от датата на
изискуемостта на всеки от документите до 30.04.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът
оспорва изцяло исковете по основание и размер. Оспорва верността на процесните
фактури. Твърди, че ответникът не дължи претендираните суми, тъй като не е
осъществена реално услугата, отразена в процесните данъчни фактури. Прави
възражение за изтекла кратка погасителна давност както по отношение на
главницата, така и по отношение на лихвите, за вземанията, претендирани за
периода от 13.01.2015 г. до 29.03.2017 г. Посочва, че при преценка съдържанието
на договорите от 18.09.2014 г., конкретно начина на уговаряне на насрещните
престации, същите отговарят на критериите за периодичност. Възразява срещу
твърдението на ищеца, че с приложените към исковата молба писма от 20.12.2018
г. и 11.02.2019 г., с които по същество се потвърждавало задължението на Университета
по всички договори, в това число и този от 18.09.2014 г., можело да се направи
извод, че същият нямал забележки по отношение на предоставените услуги. Счита
исковете за неоснователни и недоказани, тъй като липсват доказателства за
реалното изпълнение на услугите. Възразява относно претендираната от ищеца
дължимост на неустойка в размер на 37 020,93 лева, като твърди, че същата
е неправилно изчислена както по размер, така и като период на забава. Предвид
изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК
ищецът счита за неоснователни аргументите на ответника в подкрепа на тезата му,
че исковата молба е неоснователна, а предявените с нея искове са недоказани.
Оспорва направеното от ответника възражение за изтекла кратка погасителна
давност. Посочва, че се касае за възлагане на обществена поръчка за услуга –
доставка на самолетни билети, в резултат на проведена процедура, с цел
задоволяване на нуждите на възложителя от служебни пътувания в страната и
чужбина. От това следва, че към правоотношенията между страните са относими
текстовете на Закона за обществените поръчки и Закона за туризма. Счита, че
престациите не са с периодичен характер. С оглед оспорването от ответника иска
съдът да се произнесе с решението по делото и относно съществуването на валидно
правоотношение между страните.
В срока по чл. 373 ГПК
ответникът поддържа заявеното оспорване на предявените искове. Оспорва реалното
осъществяване на услугата, отразена в процесните данъчни фактури. Поддържа
възражението за изтекла кратка погасителна давност за част от претендираните
вземания.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят, а същото се доказа и от приетите доказателства, че на основание чл.
41, ал. 1 ЗОП и в изпълнение на Решение № РД 19-428 от 16.07.2014 г. на ректора
на СУ „Св. Климент Охридски“, са сключени между СУ „Св. Климент Охридски“ като
възложител и „Х.“ ООД като изпълнител договори от 18.09.2014 г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Осигуряване на самолетни билети за превоз по
въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина“, по
всяка една от 10 обособени позиции, както следва: 1. Доставка на самолетни
билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания на
преподаватели, служители и студенти в Източна Европа – договор №
80-09-253/18.09.2014 г.; 2. Доставка на самолетни билети за превоз по въздух на
пътници и багаж при служебни пътувания на преподаватели, служители и студенти в
Северна Европа – договор № 80-09-254/18.09.2014 г.; 3. Доставка на самолетни
билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания на
преподаватели, служители и студенти в Централна Европа – договор №
80-09-255/18.09.2014 г.; 4. Доставка на самолетни билети за превоз по въздух на
пътници и багаж при служебни пътувания на преподаватели, служители и студенти в
Западна Европа – договор № 80-09-249/18.09.2014 г.; 5. Доставка на самолетни
билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания на
преподаватели, служители и студенти в Южна Европа – договор №
80-09-256/18.09.2014 г.; 6. Доставка на самолетни билети за превоз по въздух на
пътници и багаж при служебни пътувания на преподаватели, служители и студенти
на Балканите – договор № 80-09-250/18.09.2014 г.; 7. Доставка на самолетни
билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания на
преподаватели, служители и студенти в страната – договор № 80-09-251/18.09.2014
г.; 8. Доставка на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при
служебни пътувания на преподаватели, служители и студенти извън Европа и
презокеански пътувания – договор № 80-09-252/18.09.2014 г.; 9. Доставка на
самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания
на преподаватели, служители и студенти в Южна Америка и Антарктика – договор №
80-09-257/18.09.2014 г. и 10. Доставка на самолетни билети за превоз по въздух
на пътници и багаж при служебни пътувания на преподаватели, служители и
студенти с нискотарифни компании – договор № 80-09-258/18.09.2014 г..
Във
всеки един от договорите с чл. 1 ищецът е приел да извърши, срещу заплащане,
услуги по осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и
багаж при служебни пътувания в страната и чужбина за нуждите на висшето учебно
заведение, както и при необходимост и по заявка на ответника, да осигурява и
други транспортни услуги – чл. 2. Съгласно чл. 3, ал. 1 при добросъвестно и качествено
изпълнение на договорените задължения в срок възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя стойността на закупените самолетни билети и стойността
на таксата обслужване, определени при условията и по реда на договора. В чл. 3,
ал. 6 е предвидено, че плащанията се извършват в срок до 15 календарни дни
/освен ако не бъде определен по-дълъг срок в офертата/ след представяне на
оригинална фактура за такса за обслужване и подписани от възложителя протокол
или фактура за издаден/-и/ самолетен/-и/ билет/-и/ на основание чл. 10, ал. 5
от ЗКПО и чл. 113, ал. 3 от ЗДДС. С чл. 4, ал. 1 страните са уговорили начините
за приемане на заявки за самолетни билети от възложителя. В чл. 7 е предвидено,
че при добросъвестно и качествено изпълнение на договорените задължения в срок
възложителят е длъжен да заплаща на изпълнителя стойността на доставените му
след потвърждение самолетни билети, съгласно сроковете и ценовите условия на
настоящия договор.
Към
отделните договори са сключени през 2017 г. допълнителни споразумения, с които
срокът на договорите е удължен до избор на изпълнител за осигуряване на
самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания.
По
делото са приети като доказателства издадените фактури, описани в исковата
молба за периода от 22.03.2015 г. до 20.06.2018 г., протоколи за доставка на
самолетни билети и разменена между страните кореспонденция по електронна поща.
С
писмо изх. № 72-00-2244/05.12.2018 г. на СУ „Св. Климент Охридски“ до „Х.“ ООД,
ответникът е предоставил, във връзка с просрочени задължения на СУ „Св. Климент
Охридски“ към ищеца в размер на 294 069,42 лева, погасител план за
разсрочено плащане на посочената сума.
Представено
е писмо с изх. № 72-00-2269/20.12.2018 г. на СУ „Св. Климент Охридски“, относно
нотариална покана от 07.12.2018 г., до „Х.“ ООД, с което ответникът уведомява
ищеца, че предвид датата на получаване на нотариалната покана, както и
финансовото приключване на текущата 2018 г., плащанията ще бъдат организирани
след 07.01.2019 г.
С
писмо от 11.02.2019 г. ответникът е предложил на ищеца за одобрение погасителен
план за доброволно изпълнение на задълженията.
От
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че издадените от ищеца на
ответника фактури предмет на исковата молба са осчетоводени по счетоводна
сметка 4111 – „Клиенти“ по партида на ответника. Констатираното непогасено
вземане към датата на исковата молба е в размер на 136 869,91 лева и се
отнася по неплатени фактури издадени в периода от 13.01.2015 г. до 18.06.2018
г. Изчислената лихва за забава по чл. 43 от договора за обществена поръчка е в
размер на 36 759,09 лева. От приложените към исковата молба фактури и
кредитни известия, ответникът не е осчетоводил и не фигурират фактури, кредитни
известия и протокол на обща стойност минус 367,86 лева, поради неполучаване на
документи. Останалите фактури, протоколи и кредитни известия са осчетоводени
при ответника по сметка „Доставчици“ и по същите не фигурират плащания,
съгласно представените счетоводни справки. Констатираното непогасено задължение
по счетоводни данни на ответника към ищеца е в размер на 137 237,77 лева.
При сумиране на осчетоводеното задължение /137 237,77 лева/ със стойността на
неосчетоводените документи /минус 367,86 лева/ се получава неплатено задължение
при ответника в размер на 136 869,91 лева. От извършената проверка в НАП
се установи, че всички осчетоводени процесни фактури и КИ са включени в
дневника на покупки по ЗДДС подадени в НАП от ответника и по същите не е
ползван данъчен кредит. По информация от
счетоводството, от зам. главния счетоводител на СУ „Св. Климент Охридски“, за
служителите описани в приложената към делото справка от 48 страници са издадени
заповеди за командироване, предоставени са им дневни и квартирни пари, и същите
суми са осчетоводени и отчетени от лицата в счетоводството.
1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
С
оглед на така ангажираните писмени доказателства и приетата без оспорване от
страните съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема за доказано по делото, че
в изпълнение на договорите с предмет: „Осигуряване на самолетни билети за
превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и
чужбина“, сключени за всяка една от 10 обособени позиции договора, ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите, а ответникът е следвало да заплати
стойността за доставените билети и стойността на таксата обслужване, съгласно
чл. 3, ал. 1 и чл. 7 от всеки един от договорите. Възраженията на ответника, че
не са предоставени реално услуги останаха изцяло недоказани по делото.
Представени са по делото издадени фактури, както и протоколите за доставка на
самолетните билети. От приетата експертиза се доказа, че процесните фактури са
осчетоводени от двете страни, като при ответника фигурира задължение към ищеца
в претендирания с исковата молба размер. В трайната и последователна практика
на ВКС се приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Включването
на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва
тяхното съществуване. В посочения смисъл е и трайната практика на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е приложима и в
разглеждания случай, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009
г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение №
46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011
г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. В подкрепа на това, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите е и извършеното от ответника
извънсъдебно признание на вземанията на „Х.“ ООД, обективирано в приетите като
доказателства писма от 05.12.2018 г. и от 11.02.2019 г.,
съставени и подписани от ректора на СУ „Св. Климент Охридски“.
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил
дължимата сума по процесните фактури, която съгласно заключението на вещото
лице е в размер на претнедираната с исковата молба претенция от 136 869,91 лева, която е отразена и в
счетоводствата на страните. Задълженията са станали изискуеми след изтичане
на предвидения в договорите 15-дневен срок по чл. 3, ал. 6.
С оглед изложените съображения, приетите писмени доказателства
и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира за
доказано, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, а ответникът е
приел изпълнението, и за последния е възникнало задължение да заплати сумата
136 869,91 лева, което не е направено. Следователно искът за главница се
явява основателен за пълния предявен размер.
При формирания извод за основателност на иска за
главница, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност. Ответникът счита, че към вземанията по процесните
договори е приложима специалната тригодишна давност.
При тълкуване клаузите на възникналото правоотношение,
съдът намира, че процесните вземания произтичат от сключени по отделните
позиции договори. Закупуването на билети от страна ответника е предмет на
самостоятелно договаряне по повод на отправени от СУ „Св. Климент Охридски“ заявки.
Спрямо претендираното с иска вземане е приложима общата петгодишна погасителна
давност, тъй като процесните вземания се формират в резултат на самостоятелни сделки
във връзка с направени заявки за закупуване на билети, а не на периодични
доставки по изпълнение на договорите. Ето защо породеното задължение не е
„периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В разглеждания случай липсва задължение, чийто падеж
да настъпва през предварително определени интервали от време, тъй като
извършването на снабдяване с билети не е предопределено с договора, а зависи
изцяло от волята на възложителя-ответник. В договора не са включени клаузи, съгласно
които ответникът да е задължен да прави ежемесечни или през друг известен
интервал от време заявки, както и задължение периодично да се дължи плащане по
тях. При изложените по-горе аргументи съдът намира, че към процесните вземания
е приложима петгодишната погасителна давност.
Ищецът претендира заплащане на суми по фактури –
първата от дата 13.01.2015 г. За вземанията по фактури, издадени в е периода от
13.01.2015 г. до 08.05.2015 г. е изтекла предвидената в закона петгодишна
давност, поради което следва да се изследва въпроса, въведен и от ищеца, дали
са се осъществили факти, при които
законът предвижда прекъсване на давността. Според формираната по реда на чл.
290 ГПК практика на ВКС, по приложението на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, застъпена в
решение № 100 от 20.06.2011 г. по т.д. № 194/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение №
131 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2016 г. на ВКС, ІV Г.О.; решение № 49 от
04.04.2017 г. по т.д. № 50236/2016 г. на ВКС, ІV Г.О. и др., признаването е
едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че
е задължен към своя кредитор. За да е налице признание по смисъла на чл. 116,
б. „а“ ЗЗД, то трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитори или до негово представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличие на фактите, от които
произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и чрез конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. В разглеждания
случай с писмото от 20.12.2018 г., подписано от представляващия-ректор на СУ
„Св. Климент Охридски“ изрично е потвърдено /признато/ задължението към ищеца,
включително и по фактурите, издадени в периода от м. 01.2015 г. до м. 05.2015 г. При тези данни настоящият съдебен
състав приема, че е налице признание
по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, което е направено от ответника в рамките на
давностния срок, отправено е и е достигнало до кредитора и същото се отнася до
съществуване на самото задължение, част от което е претендираното с исковата
молба за горепосочения период. Ето защо съдът намира за доказано по делото
осъществяването на факти, които са прекъснали погасителната давност по
отношение на вземанията, формирани за периода м. 01.2015 г. до м. 05.2015 г.,
поради което предявеният иск за главница следва да се уважи за пълния предявен размер
от 136 869,91 лева, като се остави без уважение възражението на ответника
за погасяване на част от вземанията по давност.
2/ По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
С чл. 43 във всеки един от договорите е
предвидено, че в случай, че по вина на възложителя не бъдат спазени
договорените срокове за плащане, същият дължи неустойка в размер на 1/360 от
законната лихва върху просрочената сума за всеки ден от периода на забава, но
не повече от размера на забавеното плащане.
Уговорената между страните клауза за
неустойка е валидна, като по делото се установи, че ответникът не е заплатил
изискуемото възнаграждение по чл. 3 в определения между страните срок. Ето защо
съдът намира за установено, че ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане
на неустойка по чл. 43 в установения от вещото лице размер от 36 759,09
лева.
Съдът намира за основателно въведеното от ответника
с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по
отношение претенцията за присъждане на неустойка за период три години назад от
датата, на която е предявен искът. Давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор. При съобразяване периода три години назад за всяко едно от
вземанията, за които е изтекъл горепосоченият срок, предявеният иск за
неустойка следва да се уважи за сумата 34 514,06 лева, изчислен при
съобразяване предоставената таблица от вещото лице към заключението и по реда
на чл. 162 ГПК. За разликата над присъдения размер от 34 514,06 лева до
пълния предявен размер 37 020,93 лева искът трябва да се отхвърли.
Основателно е искането на ищеца за присъждане на
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане върху
присъдените суми за главница и неустойка.
По
отношение на разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на
ищеца са извършени разноски в общ размер на 7 755,63 лева, от които 6 955,63 лева за държавна такса, 500
лева за депозит за вещо лице и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед уважената част от
исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 7 643,82 лева. От страна
на ответника не са представени доказателства за извършени разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по искането на ответника за присъждане на
разноски.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД СУ „Св. Климент Охридски“, с БУЛСТАТ:
*******, с адрес: гр. София, бул. „*******да заплати на „Х.“ ООД, с ЕИК:
*******, с адрес: ***, сума размер на 136 869,91 лева /сто тридесет и
шест хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки /,
представляваща дължими и неплатени суми по договори от 18.09.2014 г. за
изпълнение на обществена поръчка с предмет „Осигуряване
на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни
пътувания в страната и чужбина“, по всяка една от 10 обособени позиции, по
издадени разходни документи за периода от 13.01.2015 г. до 21.06.2018 г. и на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 34 514,06 лева /тридесет и четири хиляди петстотин и четиринадесет
лева и шест стотинки/, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл.
43 от договорите за периода от три години назад върху всяко едно от вземанията
до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдените
главници от 08.05.2020 г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения
размер от 34 514,06 лева до пълния предявен размер от 37 020,93 лева
като неоснователен в една част, а в друга – погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУ „Св. Климент Охридски“, с БУЛСТАТ:
*******, с адрес: гр. София, бул. „*******да заплати на „Х.“ ООД, с ЕИК:
*******, с адрес: ***, сумата 7 643,82 лева /седем хиляди шестстотин
четиридесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, направени разноски
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: