№ 942
гр. Варна, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110109254 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането
/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца В. Д. В. ЕГН
**********, срещу ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И."АД, ЕИК
***, с адрес за призоваване гр. С., бул. "С. ш." № *** , осъдителен иск с правно основание
чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./, за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва:
-сумата в размер на 100,00лв., представляваща частичен иск от общо 2488,95лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане
на зад. д. броня, задна броня, дол. дл. зад. кап., десен държач задна броня, заден десен панел,
дясна ламар. зад. светл. и заден капак на собственият ми автомобил марка „Р.М.", с per. №
***, причинени в резултат на реализирано на 22.11.2022г. ПТП в в гр.Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „С.П.", с peг. № ***, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 19.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата .
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че на 22.11.2022г.,
около 11:00 часа в гр.В., бул.„Вл. В.", управлявайки собственият си автомобил марка „Р.М.",
с peг. № ***, е бил блъснат от лек автомобил марка „С.П.", с peг. № ***, управляван от Е.Н..
1
ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На 22.11.2022г., около 11:00 часа в гр.Варна,
управлявайки лек автомобил марка „Р.М.", с peг. № *** ищецът сочи, че се е движел по бул.
„Вл. В." в посока към изхода на града. Имало е задръстване, като преди кръстовището с
бул.“Р.“, на ищеца се е наложило да спре зад колоната от автомобили. Докато изчаквал
потеглянето на автомобилите, ищецът сочи, че изведнъж е усетил силен удар отзад от лек
автомобил марка „С.П.", с peг. № ***. За настъпилото ПТП, се сочи, че са попълнили
Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие
посочили водача на л.а. „С.П.", с peг. № ***. Лекият автомобил на виновния водач е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗК
„Л.И."АД, със срок на действие 09/04/2022г. - 08/04/2023г., която полица е била действаща
към датата на ПТП. На 22.11.2022г., ищецът сочи, че е уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото ПТП, като същият е извършил оглед на автомобила,
изготвил е снимков материал и е съставил Опис-заключение по щета № ***. В описа като
увредени детайли са били посочени: зад. д. броня, задна броня, дол. дл. зад. кап., десен
държач задна броня, заден десен панел, дясна ламар. зад. светл. и заден капак. На
08.02.2023г. като застрахователно обезщетение ищецът сочи, че е получил сумата в размер
на 711.05 лева. Размера на изплатеното обезщетение според ищеца не покрива щетите,
поради което е извършил проучване в няколко сервиза и установил, че сумата, необходима
за възстановяване на автомобила възлиза в размер на 3 200.00лв. От необходимата сума за
ремонт в размер на 3 200.00лв., след приспадане на сумата, заплатена до момента в размер
на 711.05лв., настоява че дължима за изплащане от ответникът е останала сума в размер на 2
488.95лв.
Вследствие на изложеното, се отправя искане за уважаване на предявената искова претенция
и за присъждане на направените по делото разноски.
Посочена е банкова сметка за плащане на задължението: ***, специална сметка с титуляр
адвокат Й. К. А..
Ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И."АД, ЕИК ***, с
адрес за призоваване гр. С., бул. "С. ш." № *** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало
отговор на исковата молба, с който изразява становище за оспорване на предявената
искова претенция. Оспорва се с отговора предявената искова претенция по основание и по
размер. Оспорват се всички заявени по основанието на иска твърдения, като се настоява от
ответната страна, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията, предмет на
настоящето исково производство е удовлетворена в размер, равен на действителния размер
на вредите. 0спорва се предявената искова претенция по основание. Сочи се, че във връзка с
ПТП от 22.11.2022г., настъпило в гр.В., на бул.„В. В." пред „Д. к.", между лек автомобил
марка "Р.", модел „М." с peг. №*** и лек автомобил марка "С.", модел „П." с peг. №***, при
ЗК „Л.И." АД, по претенция на ищеца В. Д. В. е била образувана застрахователна преписка -
щета №***. Преписката е била образувана за изплащане на застрахователното обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по лек автомобил марка "Р.", модел „М."
с peг. №***, на основание сключена застраховка „Гражданска отговорност" за лек
2
автомобил марка "С.", модел „П." с peг. №***, обективирана в застрахователна полица ***
със срок на договора от 09.04.2022г. до 08.04.2023г. Посочената преписка е приключила с
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на В. Д. В. в размер на 711.05
лева. ЗК „Л.И."АД, се настоява, че надлежно е изпълнила задължението си по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за определяне и изплащане на
обезщетение за вреди, настъпили по моторно превозно средство. Счита се, че с
предявяването на извънсъдебната претенция и с изплащането на посоченото
застрахователно обезщетение по нея, правото на ищеца да търси обезвреда е било
реализирано, респективно правото за предявяване на същата пред съд е преклудирано.
Ответното дружество настоява, че е изплатило действителния размер на уврежданията, с
което вземането на ищеца е упражнено и липсва интерес от съдебното му предявяване.
Оспорва се предявения иск и по размер. Счита се, че искът за имуществени вреди е предявен
в завишен размер и не отговаря на действително претърпените на 22.11.2022г. вреди.
Размерът на определеното застрахователно обезщетение, се сочи, че е определен съгласно
Наредба №49 от ЗЗГО и напълно съответства на констатираните по автомобила увреждания,
които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на
22.11.2022 г.
При изложеното се настоява исковата претенция да се отхвърли, като недоказана и
неоснователна. Отправя се искане за присъждане направените в настоящото производство
съдебни разноски и адвокатски хонорар.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е приел за безспорно установени между страните и за ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства на основание чл.146 ал.1 т.4 от ГПК, както следва:
-че на 22.11.2022 г. е настъпило ПТП, в гр.В., на бул.„В. В." пред „Д. к.", осъществило се
между лек автомобил марка "Р.", модел „М." с peг. №*** и лек автомобил марка "С.", модел
„П." с peг. №***, заведено при ЗК „Л.И." АД по претенция на ищеца В. Д. В. -
застрахователна преписка щета №***;
- наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил марка
"С.", модел „П." с peг. №***, обективирана в застрахователна полица ***, със срок на
договора от 09.04.2022г. до 08.04.2023г.
В проведено по делото съдебно заседание на 01.03.2024г., ищецът В. Д. В., чрез
процесуалния си представител адв.Й. А. е направил признание на неизгодния факт, че е
извършено плащане от страна на ответника в хода на делото, с което изцяло са погасени
задълженията по предявената искова претенция, потвърдено в съдебно заседание и от
представителя на ответника адв.Р. Д., като последната дори е посочила, че платеното
възлиза с 10лв. в повече над установеното задължение от 2363,75лв. по приетата САТЕ. При
3
съвпадащите твърдения на страните за погасяване на задълженията, предмет на предявената
по делото искова претенция, същите настояват за отхвърлянето й. Всяко от страните
претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Посоченото плащане на дължимото след подаване на исковата молба, представлява ново
обстоятелство, настъпило в хода на процеса и следва да се съобрази от съда по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че след депозиране на исковата прететнция, ответникът е
погасил задълженията си към ищеца, предмет на настоящото исково производство -
обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявената искова претенция, като погасена чрез
плащане в хода на процеса.
Т.е., към момента на приключване на съдебното дирене, претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане
за главница и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, то
предпоставя отхвърляне изцяло на иска.
По разноските:
Доколкото съдът е длъжен да се произнесе по разноските, то спорът остава за това как
следва да се разпредели отговорността за разноските в исковото производство. Ищецът
поддържа искането си за присъждане на разноски. Процесуалният представител на
ответника оспорва дължимостта на разноски в исковото производство, извличайки довод от
погасяването на вземанията, чрез плащане, в хода на процеса, считайки на това основание
предявените искове за неоснователни - ответникът твърди, че не следва да понася
разноските, които ищецът е сторил в исковото производство, доколкото е извършил изцяло
плащане на дълга в хода на производството. Съдът съобразявайки доводите на страните
намира възраженията на представителя на ответника за неоснователност искането за
присъждане на разноски в полза на ищеца, за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това
касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че
претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за
отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като погасени чрез
плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. В случая
исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на исковата молба на
19.07.2023г. Възлагането на разноските в тежест на ищеца, е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението
си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото
безспорно е извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без
значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания
са изпълнени, е винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне
отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този
4
смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на
ответника. Предвид неоспорения факт, мче плащането е станоли след подаване на исковата
молба, т. е в хода на настоящото производство, а и предвид факта, че с депозирания в срока
по чл.131 от ГПК отговор по настоящото дело, ответната страна е заявила оспорване на
исковота претенция, както по основание, така и по размер, следва да се приеме, че
ответникът е оспорвал иска и с това е станал причина за завеждане на делото - подал е и
отговор по чл.131 ГПК, с който изрично е възразил по основателността на исковата
претенция, и е поддържал този отговор до датата на провеждане на открито съдебно
заседание. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал
повод за завеждане на делото. Настоящият състав приема, че отговорността за разноските
следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал
завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден
да плати на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сума, в общ размер 680,00лв., от които 50,00лв.
внесена държавна такса, 480,00лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 150.00лв. депозит за
САТЕ, за които разноски има представен списък по чл. 80 ГПК на л.78 от делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца В. Д. В. ЕГН **********, срещу ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И."АД, ЕИК ***, с адрес за призоваване гр. С.,
бул. "С. ш." № *** , осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за
застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./, за ОСЪЖДАНЕ
НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА, както следва:
-сумата в размер на 100,00лв., представляваща частичен иск от общо 2488,95лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане
на зад. д. броня, задна броня, дол. дл. зад. кап., десен държач задна броня, заден десен панел,
дясна ламар. зад. светл. и заден капак на собственият ми автомобил марка „Р.М.", с per. №
***, причинени в резултат на реализирано на 22.11.2022г. ПТП в в гр.Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „С.П.", с peг. № ***, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 19.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
"Л.И."АД, ЕИК ***, с адрес за призоваване гр. С., бул. "С. ш." № ***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА В. Д. В. ЕГН **********, с адрес: гр.В., жк.“Ч.“бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, сумата в
общ размер от 680,00лв., представляваща сбор от сторени в настоящото исково
производство разноски, както следва: 50,00лв. внесена държавна такса, 480,00лв. адвокатско
5
възнаграждение с ДДС и 150.00лв. депозит за САТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6