№ 5489
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110204659 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Застрахователно акционерно дружество
“ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, срещу НАКАЗАТЕЛНО Постановление
№ Р-10-42/14.02.2024 г.. издадено от заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор", с което на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, на основание чл. 644,
ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1
от КЗ.
Жалбоподателят-редовно призован, не изпраща представител. В
жалбата са изложени доводи за отмяна на НП като незаконосъобразно и
издадено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се нарушението
да е извършено в условията на повторност, доколкото липсвали данни да е
налице предишно нарушение от същия вид.
Изложени са доводи за неправилно изложена фактическа
обстановка.Сочи се, че извършеното административно нарушение се явява
маловажно по смисъла на чл. 28 о т ЗАНН. Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна – КФН, се представлява от гл. юрк.С., който
моли запотвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след
като обсъдисъбраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В КФН, управление „Застрахователен надзор” , постъпила жалба с вх.
№ 91-02- 745 от 23.08.2023 г., подадена от В.Д.Д. от гр. София.
Жалбоподателят възразявал срещу размера на изплатеното застрахователно
обезщетение по предявена пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
претенция № 0801-005957/2022-01 на основание на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
След извършване на проверка и на анализ на документите по
преписката било установено следното:
На 07.10.2022 г. пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД била
предявена претенция по повод на настъпило застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са нанесени
увреждания върху лек автомобил, марка и модел „Пежо 107“, с per. №
СВ****АХ. Завеждането на претенцията било удостоверено с № 0801-
005957/2022-01 на основание на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/30/121003006660.
На датата на предявяване на претенцията пред застрахователя били
представени писмени доказателства, необходими за установяване на
основанието и размера й, както и данни за банковата сметка, по която да бъде
изплатено застрахователно обезщетение.
На 10.10.2022 г. бил извършен оглед на увредения лек автомобил, въз
основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания, като в същия
е отбелязана необходимостта от извършването на допълнителен оглед. С
писмо от 21.12.2022 г. застрахователят е уведомил увреденото лице, че е
необходимо да представи автомобила си за допълнителен оглед или да
уведоми дружеството при отказ от провеждането на такъв.
На 15.05.2023 г. ползвателят на застрахователни услуги е предоставил
автомобила си пред застрахователя за извършването на допълнителен оглед,
като това обстоятелство е удостоверено чрез съставения опис на
констатираните увреждания.
С платежно нареждане от 29.05.2023 г. застрахователят изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 446,42 лв. по банкова сметка на
В.Д.Д..
При така установените факти гл. експерт М. В. С. констатирала, че
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД не е изпълнило задължението си по чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ в в тримесечен срок от предявяване на претенцията
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
считано от 07.10.2022 г., но не по-късно от 09.01.2023 г. включително (първи
присъствен ден след 07.01.2023 г.) да се произнесе окончателно по претенция
2
№ 0801-005957/2022-01 по един от указаните в чл. 496, ал. 2 от КЗ начини., а
именно да определи и изплати размера на обезщетението, или да даде
мотивирано становище по предявената претенция, когато отказва плащане или
когато основанието на претенцията не е било напълно установено, или когато
размерът на вредите не е бил напълно установен.
На 22.11.2023 г . М. В. С. съставила АУАН за нарушение на чл. 496, ал.
2, вр. ал. 1 от КЗ, извършено на 10.01.2023 г. в гр. София. Съставеният акт бил
връчен на упълномощен представител на дружеството.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на св. М. В. С. както и на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
о т НПК. Съдът приема наличната доказателствена съвкупност за единна и
непротиворечива, поради което не се налага обстоен анализ на събраните
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
приемаследното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице,
в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената проверка за законосъобразност от
процесуалноправна странасъдът не констатира наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, с оглед на което счита, че не са налице
формални основания за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и НП са издадени от комптентни лица в рамките на сроковете
по чл. 34 ЗАНН, като всъдържанието и на АУАН, и на НП подробно е описано
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
съответната правна квалификация.
Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в този смисъл не приема доводите на жалбоподателя. При съставяне
на АУАН и издаване на НП правилно е определена датата на извършване на
деянието, доколкото застрахователното дружество е следвало да се произнесе
по предявената претенция в тримесечен срок, считано от считано от
3
07.10.2022 г., който е изтекъл на 09.01.2023г., след който момент
жалбоподателят е изпаднало в забава и съответно на 10.01.2023г. под формата
на бездействие е осъществен съставът на административно нарушение по чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ. В обстоятелствената част на АУАН са описани
всички съставомерни признаци на състава на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, при съответстващата им правна квалификация-
по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ. От събраните по делото доказателства съдът
намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна административното нарушение по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от
КЗ, съобразно която норма е въведен тримесечен срок за произнасяне, считано
от завеждане на щетата. В процесния случай претенцията е заведена на
07.10.2022., съответно така определеният срок изтича на 09.01.2023г. -
последният ден, в който застрахователят е следвало да се произнесе по щетата
в съответствие със законовите изисквания. Съответно, правилно е прието, че е
извършено нарушение на 10.01.2023г. Приетата в АУАН и в издаденото НП
правна квалификация кореспондира изцяло на фактическите констатации.
Застрахователят е длъжен в тримесечен срок от завеждане на всяка претенция
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите окончателно да
се произнесе по нея по един от алтернативно предвидените в нормата на чл.
496, ал. 2 от КЗ начини - като определи и изплати обезщетение или
мотивирано откаже плащане. В конкретния случай, видно от приобщените по
делото писмени доказателства, произнасянето по претенцията е настъпило на
дата 29.05.2023 г. г. с изплащането на обезщетение, което е извън рамките на
въведения тримесечен срок. Извършеното от "ЗД Бул Инс"АД
наалбоподателярушение е формално и е осъществено с бездействие - с
непроизнасянето в тримесечен срок от завеждане на претенцията. Тъй като
административнонаказателното обвинение е повдигнато срещу ЮЛ, въпросът
за вината не подлежи на обсъждане, доколкото отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна,
поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на
нарушението.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно АНО е приел,
че нарушението на императивната разпоредба на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1
КЗ сериозно засяга правата на потребителите на застрахователни услуги,
4
които не могат да получат своевременно обезщетение, с което да възстановят
претърпените вреди или да потърсят защита на правата си по съдебен ред.
Самият факт, че се касае за административно нарушение, извършено в
условията на "повторност" повишава обществената опасност на деянието.
Наред с това жалбоподателят е субект, които по занятие извършва търговска
дейност, поради което и се очаква същият да е запознат с нормативната
уредба, касаеща дейността, и стриктно да я спазва.
Наказващият орган е преценил напълно правилно и законосъобразно,
че става въпрос за повторно административно нарушение по смисъла на § 1, т.
51 от ДР на КЗ,доколкото спрямо същото дружество и за същото по вид
административно нарушение е влязло в сила друго НП № Р-10-628/26.07.2021
г. (влязло в сила на 01.12.2022 г.)., като нарушението по настоящото дело е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление ,с което е наложено наказание за същия вид административно
нарушение.
Съдът не приема, че случаят е маловажен съобразно нормата на чл. 28
от ЗАНН. С непроизнасянето в срок по предявена претенция се засягат
интересите на застрахованото лице, независимо дали се касае за изплащане на
застрахователно обезщетение или за мотивиран отказ от изплащането му, а
процесното нарушение разкрива типичната за този вид нарушение степен на
обществена опасност като наред с това се касае за нарушение, извършено
повторно, което обстоятелство изключва възможността нарушението да се
приеме за маловажно.
Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно
приложимата санкционна разпоредба на чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, на юридическо
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
разпоредбите на този кодекс, се налага имуществена санкция от 1 000 до 20
000 лв. Въпреки, че при повторно нарушение съгласно ал. 2 имуществената
санкция е от 2 000 до 40 000 лв. , имуществената санкция в случая е наложена
по ал.1, като при определяне на размера й е отчетено,че деянието е извършено
при условията на повторност, поради което не може да се приеме, че тя не
съответства на тежестта и характера на нарушението и на целите на
наказанието.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на КФН следва да се присъдят
разноски за осъществено по делото процесуално представителство, тъй като в
съдебното производство административнонаказващият орган е бил защитаван
от юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното
5
постановление, да се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда.
Предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на делото и
провеждането на едно съдебно заседание по него, настоящият съдебен състав
намира за основателно осъждането на жалбоподателя да заплати в полза на
КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който е в пределите
на минималните размери, определени от чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и съответства на положените от
упълномощения защитник усилия по оказване на правна помощ на
въззиваемата страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р-10-
42/14.02.2024 г.. издадено от заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор".
., с което на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, на
основание чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, за нарушение на чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати в полза на КФН
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6