№ 8
гр. Пазарджик, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500806 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя Прокуратура на Република България се явява
прокурор Станка Димитрова в Окръжна прокуратура-Пазарджик.
Ответникът К. Г. ДВ., редовно призован, не се явява. За него се явява
адвокат Р.Н. А., редовно упълномощен от първата инстанция. Представя
пълномощно и за тази инстанция.
Прокурор – Да се даде ход на делото.
Адв. А.– Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 713 по
описа за 2020 година е осъдена Прокуратурата на Република България, гр.
София, бул. „Витоша“ 2 да заплати на К. Г. ДВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от
3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което
е бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение № 114 от 27.09.2019г. по
1
в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Пазарджик, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 16.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1600 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е
бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение № 114 от 27.09.2019г. по
в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд - Пазарджик, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-16.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 да заплати на К. Г. ДВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 295.83 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 27.09.2019 г. до
15.09.2020 г., като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 295.83 лв. до
пълния претендиран размер от 983,41 лева.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на
РБ , чрез прокурор в РП Пазарджик, Териториално отделение гр.Велинград.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението в осъдителната
част, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на
процесуални правила и необоснованост.
Въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай
прокуратурата действала законосъобразно и съобразно правомощията си,
вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт
и Наказателно - процесуалния кодекс.
Вредите, които претендира К. Г. ДВ. били недоказани по основание и
по размер. Не било доказано ,че са претърпени като пряка последица от
действията на Прокуратурата на Република България.
За да възникне отговорност по ЗОДОВ, деликтна по своя характер,
било необходимо ищеца да докаже, че действително е претърпял вреди, които
са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него незаконно
обвинение (чл.4 от ЗОДОВ). В настоящия случай липсвали действително
претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца представляват по - скоро
негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди,
2
а и освен това описват едно нормално състояние на негативни преживявания,
които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би
имало и които не следва да се вменяват в отговорност на прокуратурата.
Липсвала и причинна връзка между твърдяното като неоснователно
наказателно преследване и настъпилите вреди. Счита, че Прокуратурата е
действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с
Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и
Наказателно - процесуалния кодекс, поради което предявените искове били
неоснователни.
Нямало доказателства, които да установяват действително търпени
вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не била доказана
връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение.
Недоказани били твърденията на ищеца, че по причина на обвинението,
живота му се променил, че бил стресиран и живеел в тревоги.
На всички инстанции наказателното производство приключило за
година и малко, което било разумен срок.
Повдигнато било обвинение за престъпление извършено по
непредпазливост. Делото било внесено в съда с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност, поради което ищеца не бил
реално заплашен от осъдителна присъда. Взета била най - леката мярка за
неотклонение- „подписка“ и спрямо него не били налагани други мерки за
процесуална принуда.
Решението не било съобразено с чл.52 от ЗЗД. Размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди бил завишен и не отговарял на
принципа на справедливостта. Съдът не мотивирал защо приема такъв размер.
Присъденото обезщетение не съответствало на описанието на вредите,
на съдебната практика в подобни случаи/включително и тази на ЕСПЧ/, на
икономическия стандарт на живот в страната през последните години, при
наличие на масова безработица, липса на средства в бюджета и т.н.
Спрямо ищеца не били налагани най - тежките мерки за неотклонение,
поради което процеса не е довел по същество до ограничаване на правата му,
като освен това не са били прилагани други мерки за процесуална принуда.
В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ,
3
от значение било как обвинението в извършване на престъпление се е
отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на
увредения. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за
моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването
им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта,
определяне на парично обезщетение по - голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди /Решение № 832/10.12.2010 г. по НД №
593/2010 г., IV ГО на ВКС/.
В този смисъл, присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3000 лева е завишено и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД и с трайната съдебна практика. Обвиняемия бил с най - леката мярка за
неотклонение „подписка“, която не е довела по същество до ограничаване на
правата му, не са били прилагани други мерки за процесуална принуда;
спрямо него са осъществени малък по обем действия по разследването;
наказателното производство е протекло в разумен срок. Водения срещу него
процес не е получил медийна гласност.
По отношение на имуществените вреди, решението на съда също било
неправилно, тъй като отговорността за разноски се реализира в
производството, в което същите са били направени.
Претендираните имуществени вреди не били доказани по основание и
размер. Заплатеното адвокатско възнаграждение било прекомерно с оглед
извършените действия по разследването поради което следвало да се намали.
Неоснователно било присъдено обезщетение за забава върху
главницата на основание чл.86 от ЗЗД, тъй като не се касаело за неизпълнение
на парично задължение.
Изложени са доводи по отношение на разноските , по които съдът се е
произнесъл с определение по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставил без
уважение молбата на Прокуратурата на РБ.
Считат, че в случая Прокуратурата на Република България би следвало
да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или
най - малкото е приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищеца също е
допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него.
Молят обжалваното решение да бъде отменено и исковете отхвърлени
или намален размера на присъденото обезщетение.
4
Определението , постановено в производство по чл.248 от ГПК е
обжалвано с частна жалба от Прокуратурата на РБ.
Твърди се, че присъдените разноски в първоинстанционното
производство са прекомерни. Следвало да се съобрази сложността на делото,
наличие на отхвърлената част по претенцията. Молят определението да бъде
отменено и постановено друго , с което да се измени решението в частта за
разноските ,като бъдат присъдени такива в по-малък размер.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от К.Д. ,
представляван от адв. А..
Ответникът намира частната жалба за неоснователна. Възможността на
частния жалбоподател да прави възражение за прекомерност на разноските
била преклудирана , тъй като такова възражение са могли да направят преди
приключването на последното по делото съдебно заседание.
Направените разноски били в минимален размер , с оглед сложността
на казуса ,като по делото били проведени 7-8 съдебни заседания. Въпреки
допълнителните усложнения, които възниквали съдът продължил да
прецизира случая, като тези противоречия между защитата и прокуратурата
продължили и пред въззивната инстанция, където комплексни съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза преустановила окончателно правния
спор.
Очевидно тези доводи се отнасят не до разноските в производството по
реда на ЗОДОВ , а до доводите във въззивната жалба относно прекомерност
на разноските ,направени в наказателното производство и претендирани като
имуществени вреди.
Прокурор – Поддържам въззивната жалба. Не поддържам доводите,
изложени по отношение наличието на основание за освобождаване
отговорността на Прокуратурата по реда на чл. 5, ал. 1, респ. ал. 2 от ЗОДОВ.
Нямам доказателствени искания.
Адв. А. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
Прокурор - Правя възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящето дело не се отличава с
фактическа и правна сложност и евентуално адвокатското възнаграждение
5
следва да бъде съобразено с минималния размер съобразно разпоредбите на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Прокурор: - Ув. окр. съдии, поддържам въззивната жалба с направеното
в днешното съдебно заседание уточнението. Споделям мотивите, изложени
във въззивната жалба. Моля да се произнесете с решение, с което да отмените
решението на първоинстанционния съд, респективно да намалите размера на
присъденото обезщетение. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Адв. А. : - Ув. окр. съдии, моля да оставите без уважение въззивната
жалба и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. По един безспорен и категоричен начин е осъществена
причинно-следствената връзка, включително и за присъдените имуществени
вреди. В действителност може да е за леко, предвидено в закона престъпление
по непредпазливост, но това продължи един дълъг период от време – около 2
години. Заседанията бяха изключително много. Мисля, че само около 5-6 бяха
пред първата инстанция. Наложи се да се явява и преди ОС-Пазарджик. Дори
прокуратурата във въззивната инстанция не поддържа протеста на РП-
Велинград, но въпреки това продължителността и начинът, по който се отрази
на доверителя ми изключително подробно е изложено, както от свидетелските
показания, възприети от първоинстанционния съд. Моля да имат предвид, че
имуществените вреди, които са причинени на доверителя са изчислени на
минимум по Наредбата № 1/2004, във връзка с проведените съдени заседания.
Аз не мисля ,че са прекомерно завишени. В този аспект моля да потвърдите
решението на Велинградския Районен съд и в тежест на Прокуратурата да
възложите и направените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
19.02.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:05
6
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7