Определение по дело №950/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260002
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200950
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                    

                                 гр. Асеновград, 04.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      АСЕНОВГРАДСКИ   РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

        след като се запозна с докладваното от съдията ЧНД 950/20 г.  по описа на АРС, втори наказателен  състав, за да се произнесе взе  в предвид следното:

         Производството е по реда на чл.243  ал.4 от НПК.

Постъпила е жалба Г.В.В., против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Асеновград  от 01.12.2020 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 209/2020 г., по описа на РУ на МВР- Асеновград, водено за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

           Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството е прекратено при непълнота на разследването и съответно до неправилно възприемане и тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен правен извод за наличието на прекратително основание поради липса на престъпление. Твърдят се различни фактически  и правни положения от приетите от прокурора, а именно, че пострадалият е жертва на престъпление – измама или обсебване. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и връщане на  делото, с указания относно правилното прилагане на закона и подвеждане на извършителят под отговорност.  

          Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за  установено следното:

          Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 243 ал.3 от НПК,  от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената  форма. Разгледана по същество същата e основателна.

         Досъдебното  производство е водено за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, касаещо  извършена измама от Раиф Галип по отношение на Г.В. във връзка продажбата на мобилен телефон и причинена имотна вреда на същия. В хода на разследването не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

         В прекратителното постановление, след като е изложил фактическата обстановка и анализирал доказателствата прокурорът е приел, че не е реализиран състава на престъплението по по чл. 209 ал.1 от НК, от лицето Раиф Галип и липсват данни за извършено друго престъпление от общ характер поради което е прекратил наказателното производство.

           Съдът, след преценка на доказателствата, събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод от  РП –Асеновград е незаконосъобразен и неправилен и не съответства на събраните до момента доказателства, а от друга страна е направен при непълнота на доказателствата и при непълно изясняване и установяване на всички правно релеватни факти, необходими за разкриване на обективната истина. Противно на виждането на прокурора, съдът намира, че и от събраните до момента данни въпреки тяхната непълнота са налице достатъчно факти обуславящи извод за извършено престъпление от Раиф Галип, което в зависимост от допълнително събраните доказателства относно субективната страна ще следва да се квалифицира или по чл. 209 ал.1 от НК или по чл. 206 ал.1 от НК. В тази връзка, анализът изложен от прокурора в прекратителното постановление относно наличието на договорни – т.е. на гражданско правни отношения между страните, по които е налице неизпълнение и гражданско правен спор на практика няма връзка към преценката на съставомерно деяние. Това е така, тъй като на практика при анализа и преценката на доказателствата, прокурорът се е концентрирал изцяло между отношенията между страните, възникнали и развили се между тях по повод първоначалната сключена сделка, при която пострадалият е закупил мобилния телефон „Самсунг“ от Раиф Галип, като е получил вещта и платил уговорената цена от 350 лв. Ясно е, че до този момент отношенията между тях са чисто облигационни и няма никакво значение от гледна точка на наличието на престъпление, дали телефонът е бил оригинален или реплика, имал ли е недостатъци при предаването и т.н. Ако има извършено престъпление и по-конкретно измама, то е започнало в момента, в който свидетелят Раиф Галип е получил обратно телефона от пострадалия В. с обещанието, че ще му върне парите в размер на 350 лв., след като продаде телефона. Именно от този момент нататък, следва да се прецени наличието на съставомерно деяние, тъй като в крайна сметка Райчо Галипов, нито е върнал парите на пострадалия Райчев, нито му е върнал вещта, а в крайна сметка е започнал да се укрива, отказал е да му върне парите или вещта и е причинил съставомерната имотна вреда на пострадалия. При това положение, е въпрос на доказване и преценка на субективната страна, дали е налице престъпление по чл. 209 ал.1 от НК или по чл. 206 ал.1 от НК. В тази връзка, следва да се има в предвид, че измама е резултатно увреждащо престъпление, което при всичките форми на изпълнително деяние може да се извърши при форма на вината пряк умисъл. Същественото е, че умисълът при измамата, следва да е изначален и да съществува още към момента на извършване на изпълнителното деяние - въвеждането в заблуждение на пострадалия, че ще му върне сумата от 350 лв. след като  продаде телефона, като деецът получава вещта, като причинява вредата без никакво намерение да изпълни обещаното, т.е. да възстанови парите или да върне вещта на пострадалия. Тъй като умисълът е част от психичната дейност, той не подлежи на пряко установяване, но се обективира и доказва от действията на дееца. В случая Раиф Галип, не само, че не върнал парите, т.е. не е изпълнил обещаната престация, за която е заблудил пострадалия с цел да получи вещта, но и сам твърди, че вече се е разпоредил с телефона, по начин по който никога няма да може да върне нито парите, нито вещта, като удобно я е продал на неизвестно лице в гр. Пловдив.

         При този анализ на фактите и доказателствата, съдът намира, че за разкриване на обективната истина следва да продължат процесуално следствените действия в досъдебното производство, като на първо място се извърши повторен разпит на свидетеля Райчо Галипов, като се установи отново как същият се е разпоредил с вещта – мобилния телефон „Самсунг“ и защо не е върнал парите на В.. След като твърди, че е продал телефона на негов познат Хасан, да посочи установъчни данни за него, както и при какви условия същият изобщо е смятал да осъществява контактите с него. Да се установи откъде е имал телефонния номер на Хасан и кой е той. След като твърди, че го е търсил по телефона за получаването на парите, да установи към кой период от време  и от кой телефонен номер е станало това, като същият го посочи. Чрез необходимите справки да се проверят горните обстоятелства, както и на името на кои абонати са регистрирани установените телефонни номера. Свидетелят да посочи и от къде знае, че Хасан е заминал за Германия. Следва да се установи самоличността на лицето Хасан и  изобщо съществува ли такова лице, с цел проверка на достоверността на показанията на свидетеля Галипов, като за целта се възложат необходимите действия на териториално компетентното РУ на МВР, както и да се провери обстоятелството, същият напуснал ли е пределите на РБ- България. Ако се установи самоличността му, следва да се разпита в качеството на свидетел. Следва да се извърши и очна ставка между В. и Галипов с оглед изясняване на противоречията в техните показания, както и с оглед преценката на тяхната достоверност и за събиране на нови гласни доказателства относно главния факт, субективната страна и актуалната квалификация на деянието. Да се съберат допълнителни характеристични данни за св. Галипов, вкл. и за криминалистични регистрации и за наличието на неприключили досъдебни производства и техния предмет. Ето защо, с оглед на изложените съображения, съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са  неправилни и необосновани, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Асеновград за продължаване на разследването в насоката, указана  в мотивната част на определението с цел събиране на всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, след което следва да се извърши  нова преценка по същество от решаващия прокурор.       

         Поради горните съображения и на основание чл. 243 ал.5 т.3, съдът

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Асеновград от 01.12.2020 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство                № 209/2020 г., по описа на РУ на МВР- Асеновград, водено за престъпление по чл. 209 ал.1  от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК .

         ВРЪЩА делото на РП-Асеновград за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

         Препис от определението да се изпрати на  РП-Асеновград  и на пострадалия Г.В.В..

         Определението подлежи на обжалване и  протест пред Пловдивски окръжен съд  в 7-мо  дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: