Решение по дело №247/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 68
Дата: 14 декември 2018 г. (в сила от 14 декември 2018 г.)
Съдия: Виктор Богданов Георгиев
Дело: 20181700600247
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                                  Р     Е      Ш     Е     Н     И     Е       № 68                                                     

 

                                                   Гр.Перник 14.12.2018 год.

 

 

                                         В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд,наказателна колегия в публичното заседание на 14.ноември през  две хиляди и осемнадесета година в  състав :

 

                                                                   Председател: Виктор Георгиев                                                                          

                                                                            Членове :Бисер Петров

                                                                                            Симона Кирилова

 

При секретаря Катя Станоева,с участието на прокурора А.Джамалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД  №247 по описа за 2018 год.,  за да се произнесе взе предвид следното :         

С присъда №215/05.04.2018 год. постановена по нох.дело №00925/2017год. Пернишкият районен съд е признал подсъдимия В.М.П., роден на *** г. в гр. ***, с постоянен  и настоящ адрес:***,  българин, с българско гражданство, *** образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че, на 09.04.2016г. в гр. Перник, кв. ***, пред входа на магазин *** намерил чужди движими вещи /портмоне, съдържащо парична сума в размер на 600 лева/, всичко на стойност 603 лева /шестотин и три лева/, собственост на И.Ц.М. и в продължение на една седмица /от 09.04.2016 г. до 16.04.2016 г./ не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е изгубил, поради което и на основание чл. 207, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК  го е ОСЪДИЛ на наказание Глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева в полза на държавата.

Съдът е осъдил подсъдимия В.М.П. – със снета по делото самоличност, да заплати  на И.Ц.М. сумата от 603,00 /шестотин и три/ лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 207 ал. 1 от НК.

С присъдата съдът е върнал  на неговия собственик И.М. вещественото доказателство по делото 1 брой флаш-памет, находяща се на лист 22 от досъдебното производство и съдържаща видеозапис от магазин ***.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски и държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В.П. , който чрез защитникът си адв.П.Г. в срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена е при допуснати на досъдебнтото производство съществени процесуални нарушения. Акцентира с върху това, че не са събрани достатъчно категорични доказателства, които по несъмнен начин да доказват авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Прави се искане въззивната инстанция да отмени постановената осъдителна присъда и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Пред въззивната инстанция подсъдимият чрез неговият защитник поддържа депозраната въззивна жалба.

Представителят на окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че постановената присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което предлага същата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивната страна И.М. се присъединява към становището на държавното обвинение.

Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното

           Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключенията по проведените видеотехническа и съдебно-оценителна експертизи първостепенният съд е установил точно развилата се по делото фактическа обстановка, а тя се свежда до следното:

На 09.04.2016год., в следобеден час, подсъдимият В.М.П. отишъл в магазин ***, находящ се в гр. Перник, кв. ***. По същото време към същия магазин се отправил и пострадалият и граждански ищец И.Ц.М.. Вървейки в двора на магазина, малко преди входа на търговското помещение, непосредствено преди стълбите, от един от джобовете на М. изпаднал портфейл, в който имало парична сума от 600 лева. М. не усетил нищо, продължил движението си и влязъл в магазина. След не по-малко от минута, по същия път минал и подсъдимия П.. Той забелязал падналия на земята, непосредствено пред стълбите на магазина, портфейл, вдигнал го и държейки го в ръцете си, влязъл в магазина. Там в помещението, след като се огледал, поставил портфейла в преметната през рамото му чанта и започнал да пазарува.

Същевременно, свидетелят М. напазарувал в магазина, а закупената стока заплатил с пари, които държал в джоб на панталона си. Отправил се към дома си, прибрал се и установил липсата на портфейла, поради което веднага се върнал в магазина. След като съобщил за случилото се, му било оказано съдействие и възможност да прегледа записите от видеозаписващите устройства. На последните ясно се виждал подсъдимият П. да минава през същото място няколко секунди след М. - стигайки до падналия портфейл, той приклекнал и го взел с дясната си ръка, след което влязъл в магазина, държейки го в ръце пред тялото си, застанал, огледал се и го поставил в преметнатата през дясното му рамо чанта и след като пазарувал, напуснал сградата.

След като се прибрал П. отворил намереното портмоне, в което имало банкноти от по десет и двадесет лева, на обща стойност 600,00 лв., но не съобщил за това на собственика или на властта в законоустановения седемдневен срок, а решил да ги задържи.

Същевременно обаче И.Ц.М. подал сигнал за случилото се и въз основа на него било образувано Досъдебно производство № 480/2016 г. по описа на 01 РУ на МВР – Перник. В хода на разследването били иззети сравнителни образци: снимки на лицето В.М.П., заснети на 06.03.2017 г. в сградата на 01 РУ – Перник, и при изготвяне на възложената съдебнотехническа експертиза изображенията от тях били съпоставени със записите от камерите за видеонаблюдение на магазин ***, съхранени на преносима флаш памет /предадена с Протокол за доброволно предаване от 06.03.2017год.-л.21 от ДП/, за което е изготвена съдебнотехническа експертиза.

В хода на досъдебното производство е назначена и съдебнооценителна експертиза, от която се установява, че стойността на нанесените щети е 603 лева /шестотин и три лева/, което е 1,43 пъти от минималната работна заплата за страната, която към момента на деянието е 420,00 лв.

Гореизложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на свидетелите И.Ц.М., И. С.С., П.М. П., Л.В.Я., както и от събраните такива в хода на досъдебното производство и приобщени към делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, а именно: справка за съдимост, Протокол за доброволно предаване от 06.03.2017 г., Протокол за вземане на образци за сравнително изследване – фотоснимки на В.М.П. с ЕГН **********, съдебнотехническа експертиза, съдебнооценителна експертиза и др.

Обосновано съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, отчитайки тяхната последователност и обстоятелството, че кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал събран по делото.

Обосновано съдът е възприел изцяло и заключенията на вещите лица по проведените съдебнооценителната и съдебнотехническата експертизиа, като пълни, ясни, обосновани и правилни.

 Съдебнооценителната експертиза е установила стойността на нанесените щети  в размер на/шестотин и три лева/.

Заключението по проведената видеотехническата експертиза дава категоричен извод че, върху записаната информация няма следи от манипулация; таймкодът, вкопиран в изображенията не се прекъсва; видеофайловете са заснети от пет неподвижно разположени видеокамери в интервала от 14:30:17 ч до 15:11:44 ч на 09.04.2016 г. и от тях хронологично се проследяват действията на заснетите лица, едно от които /обозначено като лице № 1/ категорично и безусловно е идентифицирано като подсъдимия В.М.П..Ясно е установено,че именно подсъдимият се навежда и взема от земята изпадналия от джоба на пострадалия предмет, наподобяващ портфейл. Според експерта, основание за това непоколебимо становище дават външните анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация: форма на лицето, характер и линия на косата, чело, вежди, очи, нос, устни, долна челюст и брадичка, контур на ушни миди, които са визуално съпоставени в анфас и профил. Освен това съвпадения са установени и в конфигурацията на следните частни признаци, индивидуализиращи заснетото лице: характерна линия на косата; характерна форма, големина и наклон на челото; специфика във формата и големината на носа и специфика на връх на носа; характерно наличие на брада тип «катинарче» и характерно оцветяване на същата. Въз основа на това прецизно и задълбочено изследване, вещото лице е дало категорично заключение, че на фотокопията на лице № 1 и снимките, предоставени като сравнителни образци, е заснето едно и също лице, посочено като лицето В.М.П. с ЕГН **********.

Обосновано съдът е отхвърлил възражението на защитата, че автомобилът на подсъдимия бил различен по външен вид от автомобила на извършителя, който се вижда на записа,  тъй като за  съставомерността на деянието е правноирелевантно как и с какво се е придвижил дееца.

Законосъобразно съдът е стигнал до несъмнения извод, че подсъдимият В.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.207, ал.1 от НК, тъй като на 09.04.2016 г., в гр. Перник, кв. ***, пред входа на магазин ***, намерил чужди движими вещи /портмоне, съдържащо парична сума в размер на 600 лева/, всичко на стойност 603 лева /шестотин и три лева/, собственост на И.Ц.М. и в продължение на една седмица /от 09.04.2016 г. до 16.04.2016 г./ не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е изгубил.

Първостепенният съд е развил убедителни съображения за обективната и субективната страна на престъплението по чл.207 , ал.1 от НК,посочил е изпълнителното деяние-бездействие на подсъдимия в регламентирания от закона 7-дневен срок, пряк умисъл като форма на вината тъй като подсъдимият е съзнавал, че предметът на престъплението е чужда вещ и че след като го е намерил трябва да съобщи за това на собственика, на властта или на този, който я е загубил, но въпреки това не е предприел нужните действия.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,  предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.

Обосновано съдът не е намерил отегчаващи отговорността обстоятелства, а за смекчаващи такива е приел чистото му съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви и криминалистически регистрации.

Законосъобразно съдът е намерл, че подсъдимият не може да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени. Отчитайки всички обстоятелства по чл.54 от НК, съдът справедливо е приел, че налагане на наказание в средния, предвиден от закона размер за това престъпление, а именно: глоба от 200,00 лв. /двеста лева/ би съответствало на целите, посочени в чл.36 от НК, би способствало за постигане целите на наказателната репресия и преди всичко за поправянето на дееца.

По отношение на предявения граждански иск законосъобразно съдът е прил, че същият е с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Като е установил наличието на причинна връзка между извършеното от подсъдимия виновно деяние и причинените на пострадалия  И.Ц.М. имуществени вреди, законосъобразно съдът е приел, че същият е доказан по основание.

По отношение на размера на иска правилен е изводът, че същият следва да бъде уважен изцяло, тъй като предявената имуществена претенция съответства както на реалната вреда, така и на паричния еквивалент на предмета на престъплението, който видно от приетата по делото оценителна експертиза е в размер на 603,00 лева.

По отношение на вещественото доказателство - 1 брой флаш-памет, находяща се на лист 21 от досъдебното производство и съдържаща видеозапис от магазин ***, съдът правилно е постановил същото да бъде върнато на неговия собственик, но в диспозитива на присъдата погрешно е изписано името И.М., вместо действителното име на собственика-И. С.С. с ЕГН **********.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, законосъобразно съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на Първо РУ при ОДМВР – Перник сумата от 82,32 лв. /осемдесет и два лева и 32 ст./, представляваща направени разноски в досъдебното производство за видеотехническа и оценителна експертизи, както и да заплати по сметка на ПРС сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева – разноски за изплатени възнаграждения на вещи лица, а също и 50,00 /петдесет/ лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По отношение на възраженията на защитата за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на подсъдимия настоящият въззивен съдебен състав намери същите за неоснователни.

Постановлението за образуване на досъдебното производство съдържа задължителните законови реквизити, и изписаното с химикал отбелязване „160614“ не представлява такъв реквизит и не се касае за дата различна от датата на извеждане на документа.

Относно грешното изписване на  номера на досъдебното производство и номера на прокурорската преписка в диспозитива на постановлението за възобновяване на наказателното производство  касае се за допусната техническа грешка като правото на защита на подсъдимия не е накърнено, тъй като в обстоятелствената част на същото постановление са посочени правилния номер на досъдебното производство и органа пред който е образувано, както и номера на прокурорската преписка и престъплението за което се води раследването и при какви обстоятелства същото е извършено. Допуснатата  техническа грешка не създава каквото и да е съмнение, че се възобновява  Досъдебно производство №480/2016год. по описа на 01 РУ-Перник, пр.пр.№1832/2016год. по описа на РП-Перник. След възобновяването подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем, запознал се е с всички материали по досъдебното производство, предоставена му е възможност да го проучи и да направи необходимите извлечения. Обвиняемият се е запознал с формулировката на обвинението, което е описано по аналогичен начин и в постановлението за възобновяване.

Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия, че подзащитния и е бил лишен от възможността да се ползва от разпоредбата на чл.218б от НК, като му се даде възможност да възстанови причинените вреди. Това е така, защото видно от материалите по досъдебното производство при разпита си като обвиняем В.П. макар и  да е признал авторството на деянието, то същия е оспорил размера на паричната сума, твърдейки, че парите в портфейла не са били  в размер на 600лв., а са били в размер на 300-350лв. Т.е. до завършване на досъдебното производство подсъдимият не е имал желание да възстанови на пострадалия цялата сума от 600лв.

Неоснователно е и възражението, че е налице пртиворечие между мотивите и диспозитива на обвинителния акт. Внесеният от прокурора обвинителин акт съдържа необходимите и достатъчни реквизити очертаващи рамката на обвинението и възможносттта подсъдимят да реализира в пълен обем правото си на защита.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка която напълно се възприема от настоящата инстанция.

При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация. Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.

Като взе предвид изложеното, и на основание чл.338 от НПК, Пернишкият окръжен съд

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 215/05.04.2018 год., постановена по НОХД №00925/2017 год. по описа на Районен съд гр.Перник.

ПОСТАНОВЯВА иззетото като веществено доказателство 1 брой флаш-памет, находяща се на л.21 от досъдебното производство и съдържаща видеозапис от магазин *** да бъде върнато на собственика И. С.С. от ***, ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.