РЕШЕНИЕ
№ 2750
гр. Варна, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110106644 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Е. Р. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** с която претендира да бъде осъдено
„***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище: гр. ***, бул. „***" № ** да му заплати сумата от: 5
147,25 /пет хиляди сто четиридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка ***, обективиран в полица № ***/***г., за застрахователно събитие настъпило
на 27.05.2019г. - „тотална щета“ на застрахованото по договора МПС „***“ с рег. № *** в
резултат на ПТП по път *** от с. *** в посока гр. *** над изплатената част от 9852, 75
/девет хиляди осемстотин петдесен и два лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. до
действителната стойност на МПС в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата завеждане на исковата молба – 27.05.2022г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между страните бил сключен договор за застраховка „***“ със срок
на валидност от 00,00ч. на ***г. до 23,59ч. на 27.05.2019г. На ***г. около 20:30ч. Е. В.
управлявал личния си л.а. „***“, с рег. номер *** по по път *** от с. *** в посока гр. ***.
На около 500 м. преди разклона за с. *** поради движение с несъобразена скорост изгубил
контрол над превозното средство, като се отклонил в дясно от платното за движение и се
блъснал в крайпътно дърво. За настъпилото ПТП подал сигнал на тел. 112. От органите на
МВР бил съставен констативен протокол за ПТП № *** от същата дата. Ищецът уведомил
ответното дружество за настъпилото ПТП, за което било издадено уведомление за щета ***
по полица ***. На ***г. бил извършен оглед от представители на ответното дружество и
съставен опис-заключение по щета ***/***г. На *** г. била прекратена регистрацията на
автомобила при условията на „тотална щета“. На ***г. ищецът получил по банковата си
сметка сумата в размер на 9 852,75 лв. Твърди се, че не му е платено обезщетение за
разликата до действителната стойност, която се претендира с предявения иск. Претендират
се разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е подаден
отговор, с който изразява становище за допустимост на исковата претенция, но я оспорва
като неоснователна. Не оспорва наличието на валидно сключена автомобилна застраховка
„***“ между страните към момента на описаното ПТП, както и изплащането на посочената
в исковата молба сума. Посочва, че изплатената сума е формирана в съответствие с т. 12.3.1
от ОУ към договора като е била намалена с 30% за запазени части. Ответникът навежда
аргументи, че отговорността му следва да бъде ограничена до размера на изплатената вече
сума в размер на 9 852,75 лв. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия от: ОУ към автомобилна застраховка Каско+,
свидетелство за регистрация част I и част II, № ***; удостоверение за техническа
изправност; свидетелство за управление на МПС; констативен протокол за ПТП № ***
уведомление за заведена щета *** по полица ***; опис-заключение по щета ***/***г. със
снимков материал -13 стр.; проформа фактура № ***/***г.; калкулация по претенция
***/***г.; извлечение от банкова сметка, се установява, че: Между страните в процеса бил
сключен договор за застраховка „***“ със срок на валидност от 00,00ч. на ***г. до 23,59ч.
на ***г. От служител на МВР бил съставен констативен протокол за ПТП № ***/***г. за
това, че около 20:30 ч. на ***9г. Е. В. управлявал личния си л.а. ***, с рег. номер *** по по
път *** от с. *** в посока гр. ***, като на около 500 м. преди разклона за с. *** поради
движение с несъобразена скорост изгубил контрол над превозното средство, като се
отклонил в дясно от платното за движение и се блъснал в крайпътно дърво. Ищецът
уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП, за което било издадено уведомление за
щета *** по полица ***. На ***г. бил извършен оглед от представители на ответното
дружество и съставен опис-заключение по щета ***/***г. На ***г. била прекратена
регистрацията на автомобила при условията на „тотална щета“. На ***г. ищецът получил по
банковата си сметка сумата в размер на 9 852,75лв.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
се установява, че механизмът на настъпване на застрахователното събитие е управление на
л.а. марка „***", с peг. № *** от Е. В. по път Ш-*** от с. *** в посока гр. ***, като на около
500 м. преди разклона за с. *** при движение в посока напред с несъобразена скорост, губи
контрол над превозното средство, отклонява се в дясно от платното за движение и се блъска
в крайпътното дърво. Съобразно схемата в „Констативен протокол за ПТП №***" от ***г. и
установените увреждания е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил марка „***", с peг. № ***. Цената посочена в проформа
фактура от официален сервиз само на повредените части е 12622,45лв. Средната пазарна
цена на лек автомобил марка „***“, с peг. № *** към ***г. е в размер на 12 407,29лв. Не е
възможно определянето стойността на запазените части, възли и агрегати на процесното
МПС. Цената на скрап на процесното МПС към датата на въпросното събитие е 477,76 лева.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Съобразно горецитираната правна норма и чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати в уговорения срок застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Предвид правната квалификация на предявения иск следва, че отговорността на
ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие договор
за застраховка "Каско на МПС", увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в
резултат на застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва
да установи предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото
обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между страните
обстоятелството, че между ищеца и ответното застрахователно дружество е бил налице
сключен договор за застраховка „Каско+” обективиран в застрахователна полица №***г.,
настъпило застрахователно събитие на ***г., и изплащането на сумата в размер на 9 852,75
2
лв. като обезщетение за вредите от това събитие.
Няма спор между страните, че собственикът на автомобила е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е осигурил извършването на
оглед. Автомобилът е бил увреден към датата на огледа, като със заплащането на
застрахователно обезщетение, застрахователят конклудентно е признал претенцията по
основание, поради което се спори само по размера й.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че уврежданията по
застрахования автомобил са настъпили в срока на действие на договора и съобразно
описания от ищеца и вещото лице механизъм.
Съобразно нормата на чл. 386 ал. 1 КЗ – "При настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това
е предвидено в този кодекс" , а съобразно ал. 2 от с.н. - "При настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност"
Съобразно чл. 400 ал. 1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ. В случая вещото лице сочи стойност на тези вреди в размер на
12622,45 лева само за увредените части, а пазарната стойност на МПС към датата на ПТП е
12407,29 лева, т.е това е цената, за която може да се закупи тъждествено МПС към датата на
увреждането по см. на чл. 400 ал. 1 КЗ.
От така определената стойност на вредите следва извод, че в хода на процеса се
установи наличие на т. нар. „тотална щета“, която съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, се изразява в
увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават
70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието, каквото се установява по
делото предвид съотношението между пазарната стойност на имуществото към датата на
събитието – 12407,29 лева и стойността на необходимия ремонт - 12622,45 лева /само за
части/. В тази хипотеза предпоставка за изискуемост от застрахователя на обезщетение за
тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията
му (чл. 390 ал. 1 КЗ), каквото в случая не се спори, че е налице.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по
делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца, но предявеният иск с правно основание чл. 405
ал. 1 КЗ следва да се уважи частично, като се съобрази безспорно извършеното плащане по
застрахователната претенция - 9852,75 лв. и стойността на автомобила за скрап – 477,76 лв.
или дължимият остътък е 2076,78 лева. В тази насока като взе предвид и обсъдените по-горе
императивните разпоредби на чл. 386 ал. 2 КЗ и чл. 400 КЗ, съдът не споделя твърдението на
ищеца, че за меродавна следва да се приеме застрахователната сума по см. на чл. 346 КЗ
относно процесното МПС посочена в друг договор за застраховка сключен с ответника
няколко дена преди застрахователното събитие /дори и да се приеме, че този договор
3
подлежи на обсъждане като доказателство, доколкото е представен извън преклузивния срок
по ГПК, но в същото открито съдебно заседание като приетата СТЕ и е във връзка с нейното
заключение/. В случая не се твърди в процесния договор или в по-късно сключения договор
да има уговорка по см. на чл. 387 КЗ - договорена застрахователна стойност, която е
фиксирана парична сума, за да се приеме за меродавна относно дължимото
обезщетение
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата
за реалното им извършване – вносни бележки за държавни такси са в общ размер от 385,89
лева, съразмерно на уважената част от иска – 155,62 лв.
Респективно на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят
сторените от него разноски, които са в общ размер от 868 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска – 517,95лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 КЗ „***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище: гр. ***, бул.
„***" № *** да заплати на Е. Р. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.
***, ет. ***, ап. *** сумата от 2076,78 лева - представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка ***, обективиран в полица
№***/***г. за застрахователно събитие настъпило на ***г. - „тотална щета“ на
застрахованото по договора МПС „***“ с рег. № *** в резултат на ПТП по път III-*** от с.
*** в посока гр. ***, в общ размер от 12407,29 лева, след приспадане стойността на
автомобила за скрап - 477,76 лв. и платено частично обезщетение от 9 852,75 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от датата завеждане на исковата молба – 27.05.2022г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 5147,25 /пет хиляди сто четиридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ лв.
при твърдяна действителна стойност на процесното МПС в размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на Е. Р.
В., ЕГН ********** сумата от 155,62 лева, представляващи сторените разноски в
производството за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Е. Р. В., ЕГН ********** да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 517,95 лева, представляващи сторените разноски в
производството за възнаграждение на вещо лице и адвокат, съобразно приложен списък по
чл. 80 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4