РЕШЕНИЕ
№ 1715 дата 10 декември
2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 23 ноември 2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2491 по описа за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000215010983-091-001/16.01.2017г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с
Решение № 65/30.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в
тежест на Г. К. Т., лично и като ЕТ „ЖИКА-Г.Т.“, гр.Созопол, са установени
допълнителни задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху доходите
на ФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, ЗО за самоосигуряващи се, в размери конкретно
посочени и за които са начислени съответните лихви.
Жалбоподателят Т. обжалва издадения ревизионен акт
като незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на ревизията, като възразява, че в резултат на подаденото възражение органите
по приходите издали акта изцяло са изменили предложените за установяване
данъчни задължения, независимо че са се позовали на същите фактически констатации в ревизионния доклад.
Възразява също така, че не са били зачетени предходно издадени други два
ревизионни акта, за да бъде съобразено установеното с тях салдо, което да се
ползва за начално при изготвяне на паричния поток при сега провежданата
ревизия. Оспорва също и наличието на фактическите основания послужили за
преминаване на ревизията към особения ред на провеждане по чл.122 и сл. от ДОПК. Несъгласен е също и с начина на определяне на стойността на извършени СМР
по изграждане на обект „Замъка“ поради неясен подход и своеволно разпределяне
на стойността през ревизираните години. Оспорва също така и начислените
задължения за фондовете на общественото и здравно осигуряване. Иска се отмяна
на ревизионния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и
ангажира допълнителни доказателства чрез изготвяне на експертизи и разпит на
свидетели, претендира разноски до определен размер, както и представя
допълнителна подробна писмена защита.
Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас, чрез
представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата и пледира за
нейното отхвърляне, също претендира разноски.
Настоящото разглеждане на делото е в хипотезата на чл.221, ал.2, във вр. с чл.222, ал.2, т.1
от АПК, след като с Решение № 13337/08.10.2019г. по адм.дело № 5073/2019г. на
ВАС касационната инстанция е отменила първоначално постановения съдебен акт
Решение № 99/23.01.2019г. по адм.дело № 1015/2017г. на Административен съд
Бургас и е върнала делото за ново разглеждане, с дадени указания.
Със Заповед № Р-02000215010983-020-001/29.12.2015г. на
началник сектор в ТД на НАП – Бургас, изменена с последващи заповеди относно
срока за извършване на ревизията, е възложено извършването на ревизия на Г. К. Т.,
с регистрация като ЕТ „ЖИКА-Г.Т.“, с предметен обхват – установяване на
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2011г.-31.12.2014г.; данък върху доходите на ФЛ – свободни професии,
граждански договори и др. за периода 01.01.2011г. – 31.12.2014г., задължения за
вноски за ДОО – самоосигуряващи се за периода 01.08.2011г.–30.11.2015г. и
вноски за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.08.2011г. – 30.11.2015г.
Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02000215010983-092-001/27.09.2016г., като въз основа на съдържащите се
в него фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02000215010983-091-001/16.01.2017г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, с който, в
тежест на ревизираното лице Г. К. Т., с регистрация като ЕТ „ЖИКА-Г.Т.“, са
установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ
за 2011г. в размер на 400,08лв., за 2012г. в размер на 476,50лв., задължения за
данък върху доходите на физическите лица за 2011г. в размер на 15175лв., за
2012г. в размер на 14035,лв., за 2013г. в размер на 39944лв., за 2014г. в
размер на 15216лв., задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се за
периода 01.08.2011г.-31.12.2011г. в размер на 1424лв., за отчетната 2012г. в
размер на 4272лв., за отчетната 2013г. в размер на 4699,20лв., за 2014г. в
размер на 5126,40лв. и за 2015г. за периода 01.01.2015г.-30.11.2015г. в размер
на 822,36лв., вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода
01.08.2011г.-31.12.2011г. в размер на 640лв., за отчетната 2012г. в размер на
1689,60лв., за отчетната 2013г. в размер на 2112лв., за 2014г. в размер на
2304лв. и за периода 01.01.2015г.-30.11.2015г. в размер на 369,60лв. Начислени
са и съответните лихви за забава.
При оспорването по административен ред, с Решение №
65/30.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, ревизионният акт е
потвърден изцяло.
В хода на ревизията е установено, че през ревизирания
период 2011г.-2014г. жалбоподателят Т. е
подал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, в които е декларирал
получени и през четирите години доходи от наем на атракционен парк в
с.Равадиново, общ.Созопол, като за 2011г. е деклариран и получен доход от
продажба на преработени продукти от селско-стопанска дейност в размер на
20 000 лв. Доходи от дейност като ЕТ не са били декларирани през
ревизираните периоди.
Тъй като органът по приходите е установил, че
атракционният парк - обект Замък „Влюбен във вятъра“, е собственост на ЕТ “ЖИКА
– Г.Т.“, приел е, че доходите от неговия наем следва да бъдат декларирани като
приходи, свързани с дейността на ЕТ, а не като доходи от наем на недвижимо
имущество, получени от физическото лице Г.Т..
В хода на ревизията органът по приходите е направил
съпоставка на получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице, при
което е установил, че декларираните и/или получените приходи, доходи не съответстват
на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, като
несъответствието произтича основно от извършените от него разходи по
изграждането на атракционния парк. За установяване на обстоятелствата, свързани
с неговото построяване е изискана информация от различни държавни институции,
както и на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и
писмени обяснения. В отговор
жалбоподателят е посочил, че не разполага с
първични счетоводни документи относно дейността на ЕТ “ЖИКА – Г.Т.“, тъй
като от името и за сметка на ЕТ за ревизирания период не са били извършвани
сделки, които да са осчетоводявани, не е упражнявал търговска дейност освен
работи по обекта, които са били
финансирани с лични средства на собственика на ЕТ, като за техния
произход посочил, че са били обект на изследване в обхвата на две предходни
ревизии, приключили с РА № **********/15.04.2010г. и с РА №
*********/22.02.2012г. . За ревизираните 2011г.-2014г. е обяснил, че не може да
посочи конкретно по години какво е изградено, респ. да обвърже размер на
вложените паричните средства, но е уточнил, че в този период са били извършвани
дребни СМР, като съществените дейности са били изпълнени в други години и
по-конкретно е уточнил, че част от обектите - тераси, площадки, фасада, покрив,
фонтан, параклис, конюшня, ограда и др. не са изградени в процесните
периоди. Представил е строителна
документация - Заповед на кмета на Община Созопол от 30.12.1999г. за одобрение
на частично застроително решение за преустройство на намиращия се в имота
кокошарник в жилищна и хотелска сграда, конюшня, винарна, спортен център и
риборазвъдник, Разрешение за строеж № 1 от 04.07.2000г., издадено в полза на ЕТ
“ЖИКА – Г.Т.“ изграждането на комплекс „Св.Г.“ (впоследствие наименован
„Замъка“), състоящ се от един хотелски етаж и три жилищни етажа, Протокол от
06.07.2000г. за откриване на строителна площадка и Протокол за определяне на
строителна линия и ниво, като е посочил, че не разполага с Актове обр.15 и
обр.16. Представил е възложена от него експертна оценка за определяне на
пазарна стойност на атракционен комплекс „Замъкът в Равадиново“.
Поради липсата на представени първични документи и
счетоводство на ЕТ “ЖИКА – Г.Т.“, органът по приходите възложил извършването на
експертиза с цел определяне себестойност на обект „Замъка“ и пазарната цена на
наема на обекта. В извършената експертиза са били разграничени отделните обекти
от комплекса - жилищна и хотелска част, винарна, параклис, спортен център,
барбекю с кафе-аперитив, конюшня, вертикална планировка и озеленяване, мачтов
трафопост, масивна ограда и кафе, след което обектите и части от тях, които са
изпълнявани през 2015г.-2016г. са били изключени от оценката. За определяне на
себестойността на строежа е бил използван метода на вещна (увеличена) стойност
за обектите, изградени до 31.12.2014г., която според експертизата възлиза на
1 183 700лв. без ДДС. За втората част от експертизата, касаеща
пазарна цена на наема е използван метода на сравнителна стойност, при което за
2012г. е определен в размер на 7 560лв. на сезон, а за 2013г., 2014г. и
2015г. е определен в размер на 10 080лв. на сезон.
При тези фактически данни органът по приходите е
достигнал до извода, че декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период, поради което е налице
обстоятелството на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Също така, поради непредставянето на първични документи и
счетоводни регистри относно дейността на ЕТ “ЖИКА – Г.Т.“ прието е, че са
налице и обстоятелствата по смисъла на чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК.
Ревизиращия екип е взел решение основата за облагане на доходите и на Г. К. Т.,
и на ЕТ “ЖИКА – Г.Т.“, да бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като за
целта на жалбоподателя е било връчено съответното уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че определянето на основата за облагане с подоходни данъци и
осигурителния доход за установяване задълженията за задължителни осигурителни
вноски за ДОО и ЗО на самоосигуряващото се лице, ще бъде определена по реда на
чл.122-124а от ДОПК. Определена е нова данъчна основа за облагане на доходите
на физическото лице и на доходите от дейността му като ЕТ за ревизираните
периоди, както и на основание чл.124а от ДОПК са определени дължими вноски за
ДОО и ЗО на самоосигуряващото се лице за периода от м.08.2011г. до м.11.2015г.,
като те включват както авансови вноски за ДОО и ЗО, предвид извършваната от
лицето дейност като ЕТ и качеството му на съдружник в „Еврокар“ООД, така и
вноски, произтичащи от годишното изравняване на осигурителния доход за ФЛ.
При определяне на задълженията за данък по ЗДДФЛ на
ЕТ, данъчната основа е формирана от стойностите на установения пазарен наем на
обекта „Замъка“. За 2011г. е извършено увеличение на финансовия резултат със
сумата от 10 080лв., колкото е установила експертизата в ревизионното
производство, че е стойността на наема, като след извършените преобразувания е
определена данъчна основа в размер на 2667,22лв., спрямо която е приложена
ставката от 15%, в резултат на което е определено публичното задължение от
400,08лв. Аналогичен е подхода и за 2012г., където финансовия резултат на
търговеца е увеличен със сумата от 7560лв. – пазарен наем, като след
извършените преобразувания е достигната данъчна основа за облагане –
3176,68лв., въз основа на която е изчислено задължението – 476,50лв.
При определяне на задълженията за данък по ЗДДФЛ на
ФЛ, данъчната основа е формирана в резултат на изготвен паричен поток на
физическото лице, като за първата ревизирана 2011г. е заложено начално салдо от
5000лв., както и суми налични по банкови сметки. В приходната част са отразени
постъпленията през годината. В разходната част са отразени разходите за
издръжка и живот, тези за комунални услуги, за платени данъци, други разходи,
както и разходите за изграждане на обекта „Замъка“. При съпоставянето е
установен недостиг в размер на 153 823,88лв., от който е извадена начислена
сума за ЗОВ в размер на 2064лв., в резултат на което е установена данъчна
основа за облагане – 151 759,88, въз основа на която е определено задължението
за годината в размер на 15 175,99лв. Предвид установения недостиг в края на
2011г., началното салдо за следващата 2012г. е в размер на 0,00лв., като отново
при съпоставянето на приходите и разходите през тази година е констатиран
недостиг от 146 550,02лв., от който са приспаднати начислени ЗОВ в размер
на 6192лв., в резултат на което е установена основа за облагане – 140
358,02лв., в резултат на което е определено публичното задължение от 14
035,80лв. Аналогично за 2013г. началното салдо е 0,00лв., а установения
недостиг е 406 255,48лв., от който са приспаднати начислени ЗОВ в размер на
6811,20лв., поради което основата за облагане е определена в размер на 399
444,28лв., съответното – данъкът по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е установен в размер
на 39 944,43лв. За 2014г. подходът е аналогичен – нулево начално салдо и
установен недостиг от 284 887,48лв., от който са приспаднати 7430лв. за ЗОВ, в
резултат на което е получена основа за облагане – 277 457,08лв., съответно –
задължението е определено в размер на 15216,99лв.
По отношение на вноските за ДОО, за първия период
01.08.2011г.-31.12.2011г. органът по приходите е приел, че се дължат вноски за
самоосигуряващо се лице чрез ЕТ „ЖИКА-Г.Т.“ в общ размер от 168лв., както и се
е позовал на допълнителен доход от 3904,62лв., представляващ финансовия
резултат след преобразуване при прибавяне на дохода от наем на обекта „Замъка“,
поради което (при доход за изравняване 1804,62лв.) е определил размер на
задължението за довнасяне от 321,22лв., както и поради недостига от сумата от
51 274,63лв., счетен за доход от стопанска дейност на ФЛ, е извършено годишно
изравняване (при доход за изравняване 1804,62лв.) в размер на 1050,20лв., като
общо за този период е определил в РА задължение за ДОО в размер на 1424лв. За
2012г. също е прието, че за дейността като ЕТ се дължат авансови осигурителни
вноски, които са определени в размер на 897,12лв., а по отношение на
установения недостиг за тази календарна година – 146 550лв. (при доход за
изравняване 18960лв.) са определени за довнасяне осигурителни вноски в размер
на 3374,88лв., поради което, за тази календарна година, общия размер на
дължимите вноски за ДОО е определен на 4272лв. За 2013г. органът по приходите е
процедирал аналогично – поради упражняване на дейност като ЕТ са дължими за
внасяне авансови вноски за ДОО общо в размер на 897,12лв., а поради недостига
от 406 255,50лв., установен като допълнителен доход на ФЛ, е извършено годишно
изравняване (при доход за изравняване 21360лв.), като на това основание е
определено задължение за вноски за ДОО в размер на 3802,08лв., или общо за
2013г. е определено задължение в размер на 4699,20лв. За 2014г. отново са
начислени дължимите за дейността като ЕТ авансови вноски за ДОО в размер на
897,12лв., към които е прибавено годишно изравняване за ФЛ в размер на
4229,28лв., начислено поради установения недостиг от 284887,50лв. (при доход за
изравняване 23760лв.), в резултат на което общия размер на задължението за тази
година е 5126,40лв. За 2015г. до м.11 размерът на дължимите авансови вноски е
отново на основание дейност като ЕТ „ЖИКА-Г. П.“ и е в размер на 822,36лв.
По отношение на вноските за здравно осигуряване,
отново на основание качеството на самоосигуряващо се лице поради дейността като
ЕТ, органът по приходите е определил дължимите за внасяне авансови вноски,
които за периода 01.08.2011г. -31.12.2011г. са определени в размер на 168лв., а
поради установения недостиг за този период – 51 274,63лв. е извършено годишно
изравняване, при което е определено задължение за ЗО в размер на 472лв. (при доход
за изравняване 5900лв.), респ. определено е общо задължение от 640лв. За 2012г.
авансовите вноски за ЕТ са определени в размер на 172,80лв., като са били
приспаднати частично внесените през годината, а поради установения недостиг на
средства - 146550лв., счетен като доход на ФЛ, е извършено годишно изравняване
(при доход за изравняване 18960лв.), при което е определено допълнително
задължение за ЗО в размер на 1516,80лв., в резултат на което общото задължение
за тази година е 1689,60лв. За 2013г. отново са определени дължимите за
самоосигуряващо се лице, но невнесени авансови вноски за здравно осигуряване –
403,20лв., към които са прибавени тези от годишното изравняване за ФЛ –
1708,80лв., поради което е определено задължение в размер на 2112лв. Аналогично
е процедирано и за 2014г., за която също са определени дължимите авансови
вноски от 403,20лв., към които е прибавено задължението по годишното
изравняване от 1900,80лв., в резултат на което е определено общо задължение за
ЗО в размер на 2301лв. За 2015г. до 30.11 са изчислени дължимите вноски за ЕТ в
размер на 369,60лв.
Ревизионният акт е частично незаконосъобразен.
Ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл.
от ДОПК, тъй като по отношение на ЕТ са констатирани обстоятелства по смисъла
на чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от с.к. Този извод на органа по приходите съдът
счете за обоснован предвид безспорната констатация за липса на всякаква
отчетност на ЕТ за ревизирания период, което се потвърждава и от обясненията на
лицето, че не разполага с първични
счетоводни документи относно дейността на ЕТ “ЖИКА – Г.Т.“.
Фактическото основание за определяне на задължението
за годишен данък за 2011г. по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на ЕТ е констатацията за
реализиран приход от наема на обекта „Замъка“ в размер на 10 080лв., съобразно
заключението на експертизата в ревизионното производство, с която стойност е
преобразуван финансовия резултат в посока увеличение. Правилно органът по
приходите е преценил, че този приход следва да се отнесе за дейността на ЕТ, а
не като доход на ФЛ, тъй като строежът е собственост на търговеца. Вероятно се
касае за техническа грешка в изготвената експертиза в ревизионното
производство, тъй като ревизиращият орган е възложил изследване на пазарния
наем за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., а експертът е посочил стойности за
2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., но е видно, че като сравнителни сделки е
ползвал такива от 2011г., поради което посочената от него стойност за 2012г.
следва да се счита за 2011г. и така за останалите три години с една назад.
Неясно остава обаче защо органът по приходите е увеличил финансовия резултат за
2011г. с 10 080лв., след като това е установения пазарен наем само за годините
2012г., 2013г. и 2014г. (4-месечен наем), а за 2011г. е определен от експерта в
размер на 7560лв. (3-месечен наем). В този смисъл, изводът на органа по
приходите при определянето на задължението за годишен данък за 2011г. по ЗДДФЛ
за ЕТ „ЖИКА-Г. П.“ е необоснован като размер, като в мотивите на РА няма
отбелязване за колко месеца се счита, че е бил реализиран наема, поради
което следва да се възприеме
установеното от експерта, че за сезон 2011г. е реализиран 3-месечен наем в
размер на 7560лв., с която сума следва да се увеличи финансовия резултат. При
равни други показатели в таблицата за годишно определяне на облагаемата печалба
за 2011г., следва да се приеме, че финансовият резултат след данъчно
преобразуване е в размер на 1384,62лв. (7560-6175,38), от която сума следва да
се извадят внесените ЗОВ – 1237,47лв., в резултат на което данъчната основа за
получените доходи като ЕТ е 147,15лв., като след прилагане на ставката от 15%
задължението се определя в размер на 22,07лв. Дължимата лихва е в размер на
11,04лв. (изчислена за периода 01.05.2012г. до 30.03.2017г. за целите на съпоставимостта
с решението на горестоящия орган, оказващо влияние при определяне на
материалния интерес, а оттам и на разноските).
Същото задължение за 2012г. е определено отново поради
констатацията за реализиран приход от наем на недвижимия имот, като за тази
година има изследване на експерта в ревизионното производство (грешно посочена
2013г.), но няма мотиви защо органът е счел, че за 2012г. следва да вземе
предвид размера на 3-месечния наем – 7560лв., с който е увеличен финансовия
резултат, а не на 4-месечния наем, както е посочил експерта, но това
обстоятелство е в полза на ревизираното лице. Няма основание да се извършва
намаление на финансовия резултат с разходи за амортизации за обекта, в какъвто
смисъл са възраженията на жалбоподателя, тъй като сградата не представлява
данъчен амортизируем актив по смисъла на чл. 50 от ЗКПО. Съгласно нормата на чл. 58, ал.1 от ЗКПО начисляването на данъчната
амортизация започва в началото на месеца, в който данъчно амортизируем актив е
въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Безспорно е, че
сградата не е въведена в експлоатация, не само към 2012г., но и към настоящия
момент, съгласно изискванията на ЗУТ със съставяне на протокол за установяване
годността на строежа (акт 16) по реда на чл. 7, ал.3 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството. По делото няма събрани нови доказателства, които да
опровергават изследването на експертизата в ревизионното производство относно
установения пазарен наем за 2012г. Жалбата в тази част следва да се отхвърли
като неоснователна.
Задължението за данък върху доходите на физическите
лица по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е определен по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, в хипотезата на т.2 и т.7 на алинея 1 на правната норма поради
констатирано несъответствие между доходите на физическото лице и извършените от
него разходи по строителството на обект „Замъка“.
Относно това задължение спорът между страните касае
определянето на началното салдо на паричния поток за 2011г., от което зависят и
стойностите на началното салдо за последващите ревизирани 2012г., 2013г. и
2014г., съответно и изводът - дали би бил налице недостиг на средства, който е
счетен за получен доход без доказан произход, на каквото основание се облага.
Тезата на жалбоподателя е, че като начално салдо на
паричния поток за 2011г. следва да бъде заложена сумата от 1 967
447,30лв., която е била установена като разполагаема и налична към
31.12.2010г., съобразно констатациите на предходно издаден спрямо него РА №
*********/22.02.2012г.
Възражението съдът счете за неоснователно, като преди
всичко посочва, че този въпрос следва да
се счита решен, предвид изложените мотиви на касационната инстанция в
постановеното от нея Решение № 13337/08.10.2019г. по адм.дело № 5073/2019г. при
инстанционния контрол, видно от които съдът е посочил ……… фактическите констатации в предходен, влязъл в сила РА, нямат
обвързваща доказателствена сила за органите по приходите и за съда в последващо
ревизионно производство за други данъчни периоди, с което становище на
касационната инстанция настоящият съд е обвързан при новото разглеждане на
делото. Следва да се посочи също така, че в случая не се касае за хипотезата на
чл.133 от ДОПК, на която жалбоподателят се позовава, тъй като не е налице
идентичност на ревизираните периоди по настоящата ревизия и предходната.
Производството по чл.133 и сл. от ДОПК е приложимо само когато с влязъл в сила
и необжалван по съдебен ред РА са установени задължения за данъци и при
възникване на основанията по точките по алинея 2 на правната норма е необходимо
да бъдат изменени вече определените публични задължения. Настоящият случай не е
такъв, тъй като не се касае за изменения на задължения установени с предходен
ревизионен акт, а за установяване на нови задължения, относими за нови периоди.
Независимо от това, следва да се посочи, че и подходът на органа по приходите е
непоследователен в тази насока. След като се отрича фактическите констатации по
предходно проведени ревизии да се зачитат при последващи, то остава неясно защо
при издадения РА № *********/22.02.2012г., видно от неговите мотиви и
придружаващия го РД, органът по приходите е зачел крайното салдо към
31.12.2008г., установено с предходен влязъл в сила РА № *********/15.04.2010г.,
което крайно салдо е възприел за начално такова при изготвяне на паричния поток
на лицето при последващо проведената ревизия приключила с РА №
*********/22.02.2012г.
За възможността да разполага със средства в
претендирания размер от 1 967 447,30лв. към 31.12.2010г., от страна на
жалбоподателя бяха ангажирани доказателства посредством разпит на свидетели и
писмени доказателства. В частност, като източник на тези средства се сочеше
получени парични заеми от св.В.И. въз основа на договор от 27.10.2007г. за
паричен заем на сумата от 1 275 000 щатски долара и въз основа на договор
от 30.12.2007г. за паричен заем на сумата от 2 635 000 щатски долара. Тези
доказателства не са били кредитирани от органа по приходите, като допълнителни
мотиви за това са изложени в решението на горестоящия административен орган,
които и съдът споделя. Посочените два договора, като частни свидетелстващи
документи, нямат достоверна дата спрямо третите страни, респ. не може със
сигурност да се твърди, че са били налични към посочената в тях дата на
сключване и като такива са непротивопоставими на органа по приходите като трето
лице. Липсват също така и надеждни доказателства за предаването на сумите, като
разписки или други документи, като нотариално заверените през 2016г. разписки с
основание не са зачетени, предвид обстоятелството, че достоверната им дата е от
2016г. Отделно от това, страната твърди, че сумите по двата заема е предоставил
през 2007г. на трето лице за покупката на имот – летище, като впоследствие нито
му е била върната сумата, нито е придобил летището, поради което няма основание
да се счита, че към началото на 2011г. е разполагал със сумата по дадените му
парични заеми. Също така следва да се счете за неуспешно доказването на
възможността заемодателят св.И. да е разполагал с горните средства. Твърди се
те да са били придобити в резултат на множество банкови кредити, обменяни във
валута, както и в резултат на постъпления от продажбата на патент на
разплащателна карта на стойност 7млн. щатски долара. По делото бяха разпитани и
свидетели, които посочиха, че горната сума от 7млн. долара е била предадена на
св.И. в брой, на четири пъти, събрана в няколко сака. Преди всичко следва да се
отбележи, че това са факти от периода 1991г.-1993г., поради което е житейски
неоправдано да се счита, че средствата на заемодателя придобити в този период
са били запазени и са същите дадени в заем на жалбоподателя след 14-16 години
по-късно през 2007г. Освен това, дори и да се счете за вярно изложеното от
свидетелите как са се случили събитията, то за целите на доказването в
производство по установяване на публични задължения, техните показания са
напълно недостатъчни при пълната липса на достоверна документация.
Жалбоподателят оспори фактическите констатации в ревизионното производство
проведено спрямо св.И., които възражения съдът няма да обсъжда, като стоящи
извън предмета на делото. При тези
фактически данни съдът счете за недоказано претендираното начално салдо за
паричния поток за 2011г. в размер на1 967 447,30лв.
При изготвянето на паричния поток на физическото лице
спорът между страните е само в неговата разходна част и в частност разходите за
изграждане на обекта „Замъка“.
За определяне на техния размер органът по приходите е
възложил изготвянето на техническа експертиза, която да установи себестойността
на строежа. След проведеното изследване експертът е дал заключение за
себестойността на извършеното строителство до края на 2014г. на обектите –
сграда „Замък“, външно ВиК, външно ЕЛ, винарна, трикуполна църква (параклис),
барбекю с кафе-аперитив, вертикална планировка и озеленяване, мачтов трафопост,
масивна сграда с портална кула и кафе, в размер на 1 183 700лв. без
ДДС. От оценката са изключени наличните на място обекти, но изпълнени през
2015г. и 2016г. – спортен център (галерия) и конюшня. Органът по приходите е
взел предвид, че в предходно проведеното спрямо жалбоподателя ревизионно
производство, той е декларирал извършени разходи за строителството в размер на
700 000лв., поради което тази цифра е извадена от установената
себестойност 1 183 700лв., като за разликата от 720 440лв. е
прието, че представлява разходите за строителство извършени през ревизирания
период 2011-2014г. Тази стойност е разпределена по години, като за първите две
е отнесена сума по 121 567,70лв., а за вторите две – по 238 652,30лв. Именно
съобразно данните от тази експертиза е направен извода за наличие на доходи с
неустановен произход и превишение на разходите над приходите, на което
основание и в тази част задълженията са определени в хипотезата на чл.122 от ДОПК – т.2 и т.7.
Жалбоподателят оспорва тези стойности, като възразява,
че голяма част от извършените строителни дейности са били изпълнени преди
2008г., като за установяване на периодите на строителството на отделните обекти
включени в комплекс „Замъка“ при първоначалното гледане на делото са били
разпитани множество свидетели. Свидетелят Я.К.е казал, че познава жалбоподателя
от 2011г., когато сключил граждански брак в обекта „Замъка“. Посочил е, че към
края на 2014г. основната сградата е била построена на груб строеж, била
поставена част от дограмата, покривът бил покрит с листи. Обектът параклис бил
построен, но без вътрешни изпълнения, имало винарна, езера с мостчета, а където
в момента е обекта ресторант, барбекю, кафене, тогава са се правили тези
обекти, било е като строителен обект. Към 2011г. оградата била издигната откъм
страната на селото, както и тогава вече имало направени мостчета и алеи,
започнало да се правят декорации. Казал е също, че към 2014г. големи промени в
сградата на замъка не са били направени. През 2015г. - 2016г. започнали да
правят калъпи за плочки и в леярната да леят чугунени блокчета (отливки) за
оградата на езерото, като през 2017г. изцяло била завършена алеята около
езерото. За кафе-барбекюто посочва, че се строяло и преди, но едва миналата
година (2016г.) било завършено. По отношение на винарната свидетелят посочва,
че е била завършена през 2011г., но вътрешното обзавеждане било направено през
последните години. По отношение на покрива на замъка свидетелят казал, че стои
недовършен от 2011г., само се покривал с медни листи. Споделил е също, че
всички обекти били изграждани на принципа на доброволен труд, имало много хора,
които дарявали предмети и колекции,
нямало човек от селото, който да не е работил там, както и много строителни
фирми, които извършвали работа за ден-2-5. Свидетелят И.П.разказал, че познава Г.Т.
от 1986г. През деветдесетте години направил фирма за строителни дейности, за
които разполагал с багери и камиони и не веднъж се отзовавал да помага с неговата техника, като
участвал в изкопаването на основите през 1995-1996г., доброволно, на приятелски
начала, както направили и много други хора, които вярвали, че замъкът ще стане
световноизвестен. Посочи, че в периода 1990г.–2000г. замъкът и езерото се
строяли, правели се и пътеки, а през 2007г., когато станал кмет на селото,
замъкът бил вече издигнат. За църквата посочва, че била на грубо строителство,
като довършителните работи били направени на по-късен етап. Основите за
винарната също били изкопани. Свидетелят И.Т.разказал, че през есента на
1996г. започнали да се копаят основите
на замъка и езерото, а към 2007-2008г. замъка бил завършен на груб строеж. За
църквата посочил, че я е строил негов братовчед, също изпълнявана едновременно
със строежа на замъка, садили са се дърветата, правили са се алеите около
замъка и винарната. От 2015г. започнали да се правят големия фонтан, долния
бар, сладкарница, продължили са с алеите, като към този период галерията била в
груб строеж. Следващият свидетел С.А.посочил,
че строителството на замъка започнало през 1996г., събирали камъни и започнали
да изграждат. Имал строителна фирма и давал на Т. кофражи, къртачи, а през
1996-1997г. намерил стар багер, с който сам направил изкопа, както и било
изкопано езерото. По-късно замъкът бил вдигнат и покрит почти на 80%, частично
с меден покрив, дограмата тук-там била направена. Параклисът бил построен,
както и конструкцията на винарната. След 2007г. вече нямало толкова интензивно
строителството. Правели се орнаменти, украси, декоративни елементи. Алеи нямало
все още, както изглеждат сега. Имало пътечки настлани с филц, а около езерото
било трева. Порталната кула я имало изградена в груб строеж, а през периода
2013г.- 2014г. жалбоподателят започнал да прави алеите, шадраван, да доизпипва
нещата. Посочил е, че неговият труд винаги е бил на доброволни, приятелски
начала. Свидетелят Я.К.разказал, че се занимава със строителство, а покрай
замъка, преди повече от 10г., се запознал и с Г.Т. на етапа, когато
строителството на замъка вече приключвало. Обсъждали обшивките на покривната
конструкция, която все още била недовършена. Посочил, че параклиса бил докаран
също до покрив през 2008г., а през
по-миналата година (2015г.), били изрисувани стъклописите. За винарната
посочил, че била изградена, но гола, като мазе, вече в по-късните години, след
2010г., тогава жалбоподателят я довършвал, като правел вътрешните орнаменти,
като сталактити, статуи, статуетки, които само леел на шаблони, по макети. През
онези години алеите били с трева, мостчето
също го нямало. По отношение на църквата казал, че е била построена, винарната
като конструкция също, а сега се довършвала като дизайн. Посочва, че през
2007-2008г. било готово езерото, като около него нямало нито алеите, нито
фонтана. Конюшнята я нямало, като за нея
мисли, че е започната през 2014г. Галерията била изцяло нова, правена
миналата или по-миналата година (2015г.,2016г.). За обекта барбекю посочва,
че скоро е бил построен - 2014г. или
2015г., а фонтанът бил от 2017г. Разпитан е бил и Н. Т. – син на Г.Т., който
разказал, че в началото баща му започнал
сериозно да строи като към 2009г., замъкът бил почти готов. Винарната била в
строеж, църквата не била построена, но после, през 2015г. започнал отново да
строи. В междинния период са били правени само козметични работи, работило се е
по градините, цветята, леели се плочки, вадели се и се слагали. През 2015г.
започнали дейностите по покрива, който стоял недовършен.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза
със задача също да установи себестойността на процесния обект, включващ сграда
„Замък“, винарна, параклис, барбекю с кафе-аперитив, вертикална планировка и
озеленяване, мачтов трафопост, масивна сграда с портална кула и кафе, която
експертът е определил в размер на 1 012 413лв. за дейностите
изпълнени до 31.12.2010г. и в размер на 27 220лв. за дейностите изпълнени
в периода 31.12.2010г.-31.12.2014г.
Видно е, че себестойността установена от експерта в
ревизионното производство и тази от експерта в съдебното производство, като
краен резултат е приблизително една и съща, без съществени разминавания.
Различен е обаче подходът на двамата експерти при извършване на оценяването.
Експертът в ревизионното производство е установил себестойността на обекта
изцяло към края на 2014г. без да се отчитат отделните периоди на изграждане на
различните обекти, както и да се съобразява кои обекти кога и до какъв вид са били
строени. За три от обектите – кафе, винарна и параклис, стойността на СМР е
определена само въз основа на еталон 03 на СЕК, само с прилагане на цена за
кв.м., за разлика от другите обекти, за които е изготвена
количествено-стойностна сметка, която онагледява строителните дейности и
техните цени. Като се има предвид, че оценяването по еталон 03 на СЕК дава
строителната стойност за 1кв.м. бруто площ и в която се включват не само
разходите за строителство, но и довършителни работи, инсталации, процент печалба,
а експертът посочва период на изграждане 2009-2013,2014г., то остава неясно за
коя от всички включени в този период години се отнася получената цена на кв./м,
след като включените в еталон 03 разходи за кв./м са различни всяка година и те
се дават накрая в кн.7-8 на „Строителен обзор“ всяка година. По своя характер
оценката в ревизионното производство
дава един обобщен поглед върху цялото строителството към края на 2014г.
От намерената стойност от 1 420 440лв. с ДДС органът по приходите е
извадил сумата от 700 000лв., зачетена въз основа на декларираното от
жалбоподателя при предходната ревизия като разходи за строителството, поради
което разликата от 720 440лв. е
разпределена за ревизираните понастоящем четири години, като в мотивите на
решението на горестоящия орган е обяснен механизма на разпределение –
съобразено е, че за обектите ограда и барбекю с кафе са били издадени
строителни разрешения през 2013г. и 2014г., поради което тяхната себестойност –
общо 234 169,20лв. е отнесена в разходната част на паричния поток по ½
само за тези две години, а разликата до 720 440лв. е разпределена по равно
за четирите години – по 121 567,70лв., към която сума, за 2013г. и 2014г.
са прибавени и стойностите от по 117 084,60лв. (234169,20:2).
Експертът в съдебното производство е подходил
по-детайлно, като също съобразил наличната издавана през годините строителна
документация, но също така и съставените протоколи от строителния надзор по
време на строителството, както и протокол на РДНСК Бургас от м.август 2009г., които
свидетелстват за състоянието и етапите на строителството, както и е съобразил
свидетелските показания и въз основа на всички тези данни се е стр Е. да изясни
през кои периоди са били изпълнявани отделните строителни дейности, както и при
отчитане на технологичната зависимост между отделните видове СМР. Съдът
кредитира тази експертиза, защото при нейното изготвяне са съобразени повече
фактори, които допринасят резултатът да бъде по-обективен, разграничаването на
отделните периоди на изграждане на различните СМР е от съществено значение, за
да се преценят какви разходи са били направени само в процесните години, като в
тази насока двете експертизи имат съществени различия. Така напр. органът по
приходите включва като разходи за 2013г. и 2014г. изпълнените СМР за обекта
ограда, както се обясни по-горе, като се позовава на факта, че за този строеж
разрешението е било издадено през 2013г. Това действително е така, но видно от
изготвения констативен протокол от 18.08.2009г. на РДНСК Бургас при проверката
на място е констатирана изпълнената масивна ограда – каменна зидария по
западната, южна и северна част на имота, като на входа на югозападната част са
изградени две кули. Този протокол е официален документ с обвързваща
доказателствена сила относно отразените в него факти. Без значение за
установяване на фактическото изпълнение е факта дали строителството е било
законно или не. Вземайки предвид това фактическо състояние установено през
2009г. вещото лице по делото прави оценка на себестойността на този обект към 2009г.,
а не към момента на последващо издаденото разрешение за строеж, както е
подходил експертът в ревизионното производство, като видно от констативната
част на доклада по неговата оценка, той е посочил констативния протокол на
РДНСК, но фактически не го е съобразил. В този смисъл, след като е налице
официален документ, който сочи, че този обект – ограда е бил наличен към
2009г., няма основание да се кредитира оценка, която изследва неговата
себестойност към 2013-2014г. и която стойност се включва като разход в паричен
поток за тези две години. Друг пример е изграждането на обекта барбекю с
кафе-аперитив, за който е издадено разрешение за строеж през 2014г., но е
видно, че експертът в ревизионното производство го е оценявал в напълно
завършен вид, докато вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
позовавайки се на свидетелските показания посочва, че довършителните дейности
по замазки, настилки, ВиК и Ел инсталации са били извършени след 2014г., докато
тези дейности са включени в себестойността на обекта по експертизата в
ревизионното производство видно от количествено-стойностната сметка към
оценката. Също така, предвид описанието на този обект – две зали за консумация
с кръгла форма на две нива, вещото лице по СТЕ го е идентифицирало като един от
обектите по констативния протокол на РДНСК от 2009г. – открита площадка с
кръгла форма с височина 3,5м, което съответства на свидетелските показания, че
изкопните работи за този подобект са започнали преди 2011г., поради което е
търсена цена на изкопните работи към този период, а не към 2014г. Освен това,
неясно остава на какво основание, след като органът по приходите приема, че
това строителство е извършено през 2014г., той отнася себестойността на този
обект и в потока за 2013г., както е обяснено в мотивите на решението на
горестоящия орган. При друг обект на оценяване – параклиса, експертът в
ревизионното производство го е оценявал като изпълнен в периода 2009-2014г. и
макар че в обстоятелствената част е записал, че се взема предвид констативния
протокол на РДНСК от 2009г., фактически той не е зачетен. Видно от този
протокол строежът параклис е описан като завършен на груб строеж, с изпълнена
външна облицовка с каменна зидария, както и завършено покривно покритие на
трите купола. Това описание сочи, че строителството на този обект е започнало
преди 2009г. за да добие описания вид през 2009г., поради което този експерт
без основание го е включил като процес на изграждане в периода 2009-2014г. За
разлика от него, вещото лице по СТЕ е съобразил записаното в протокола на
РДНСК, както и свидетелските показания, които сочат период на строежа от
2007-2008г., за който период са установявани стойностите на изкопните и
конструктивни работи, а в периода 2009-2014г. са оценявани довършителните
дейности в този обект. Също така не става ясно защо се оценява и обекта мачтов
трафопост, за който се посочва да е изпълнен през 1999-2000г., т.е.
изграждането му не само не е в сега ревизираните периоди, но и в предходните
такива, но въпреки това се включва като разход в паричен поток 2011-2014г.
На основание изложеното съдът счете, че изготвената в
хода на ревизията експертиза на себестойността на процесните строежи не дава
достатъчно достоверна оценка поради несъобразяване със значими факти и
документи, поради което, при изготвяне на паричния поток на физическото лице за
целите на определяне на данъчната основа за облагане по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ,
съдът ще се позове на изготвената по делото с аналогичен предмет
съдебно-техническа експертиза, която оценява като по-обективна, поради съобразяване
с множество фактори и източници на информация. Тази експертиза не е оспорена от
страните. Предвид обстоятелството, че изграждането на обекта попада в
патримониума на ЕТ, съдът ще вземе предвид този вариант на експертизата, която
установява себестойността с включена печалба и в която е включена стойността на
труда. Вещото лице по делото е дало разграничение на дейностите извършени до
2011г. – на стойност 1 012 413лв. и от 2011г. до 2014г. – на стойност 27
220лв., като съдът взема констатациите за втория период. Тъй като стойността е
дадена без ДДС, в потока съдът ще я включи с ДДС – 32 664лв., като на принципа
в ревизионния доклад ще я разпредели по равно за четирите ревизирани години –
по 8166лв.. Независимо че много от свидетелите са казали, че са работили
доброволно, без заплащане, на приятелски начала, дори и това да е вярно, то би
било приложимо само по отношение на тях и няма основание да се счита, че всички
други участници в строителството са работили аналогично, поради което съдът ще
вземе предвид стойността на включения труд (включен е в стойността 27220лв.).
При изготвянето на потока за безспорни се приемат всички други стойности при
постъпленията и при разходната част.
За 2011г. паричните средства в началото на периода са
5874,55лв., а постъпленията през годината – 25 000лв., или общо приходна част –
30874,55лв. Установените разходи, с изключение на спорните - тези по т.16 от
таблицата – разходи за изграждане на строеж „замъка“, са в общ размер от
63 126,73лв. Към тях следва да се прибавят установените по
съдебно-техническата експертиза разходи за строителството в размер на 8166лв.,
поради което общите разходи за тази година възлизат на 71 292,73лв. Установява
се недостиг към 31.12.2011г. в размер на 40 418,18лв. (разлика от 4лв. се получава,
тъй като в таблицата за разходите в РА по колона 4 в сбора е включена и цифрата
4 – номера на колоната, аналогично и за колона 2). От тази сума следва да се
извади сумата от 2064лв. вноски за ЗОВ (1424+640, по-долу в мотивите).
Съобразно установеното от съда, основата за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ се определя в размер на 38 354,18лв., спрямо която се прилага
ставката от 10%, поради което задължението за тази година се определя в размер
на 3835лв. Дължимата лихва е в размер на 1918,93лв. (01.05.2012г.-30.03.2017г.).
Ревизионният акт следва да бъде изменен в посочения смисъл.
За 2012г. наличните в началното салдо средства са в
размер на 870,73лв., постъпленията са в размер на 6000лв., или общо приходна
част – 6870,73лв. Разходите през годината, с изкл. на спорните по т.16 от
таблицата, са в общ размер от 31853,05лв. Към тях следва да се прибавят
установените по съдебно-техническата експертиза разходи за строителството в
размер на 8166лв., поради което общите разходи за тази година възлизат на 40 019,05лв.
Установява се недостиг към 31.12.2012г. в размер на 33 148,32лв. От тази сума
следва да се извади сумата от 6192лв. начислени вноски за ЗОВ (4272+1920,
по-долу в мотивите). Съобразно установеното от съда, основата за облагане с
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ се определя в размер на 26956,32лв., спрямо която
се прилага ставката от 10%, поради което задължението за тази година се
определя в размер на 2695лв. Дължимата лихва е в размер на 1072,16лв.
За 2013г. наличните в началното салдо средства са в
размер на 866,67лв., постъпленията са в размер на 6000лв., или общо приходна
част – 6866,67лв. Разходите през годината, с изкл. на спорните по т.16 от
таблицата, са в общ размер от 174 469,85лв. Към тях следва да се прибавят
установените по съдебно-техническата експертиза разходи за строителството в
размер на 8166лв., поради което общите разходи за тази година възлизат на 182
635,85лв. Установява се недостиг към 31.12.2013г. в размер на 175 769,18лв. От
тази сума следва да се извади сумата от 6811,20лв. начислени вноски за ЗОВ
(4699+2112, по-долу в мотивите), поради което основата за облагане с данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ се установява в размер на 168 957,98лв., спрямо която
се прилага ставката от 10%, поради което задължението за тази година се определя
в размер на 16 895лв. Дължимата лихва е в размер на 5004,90лв.
За 2014г. наличните в началното салдо средства са в
размер на 742,88лв., постъпленията са в размер на 6000лв., или общо приходна
част – 6742,88лв. Разходите през годината, с изкл. на спорните по т.16 от
таблицата, са в общ размер от 52 978,06лв. Към тях следва да се прибавят
установените по съдебно-техническата експертиза разходи за строителството в
размер на 8166лв., поради което общите разходи за тази година възлизат на 61
144,06лв. Установява се недостиг към 31.12.2014г. в размер на 54 401,18лв. От
тази сума следва да се извади сумата от 7430,40лв. начислени вноски за ЗОВ
(5126,40+2304, по-долу в мотивите), поради което основата за облагане с данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ се установява в размер на 46970лв., спрямо която се
прилага ставката от 10%, поради което задължението за тази година се определя в
размер на 4697лв. Дължимата лихва е в размер на 914,15лв.
По приложението на КСО органът по приходите е
определил допълнителни задължения за ДОО за 2011г. за самоосигуряващо се лице
чрез ЕТ „ЖИКА-Г.Т.“ или като съдружник в „Еврокар“ ООД, по избор, като вноските
са начислени за 5 месеца от 01.08.2011г. до 31.12.2011г. в общ размер от 168лв.
За реализирания допълнителен доход като ЕТ от отдаването под наем на обекта
„Замъка“ също са определени допълнителни задължения за ДОО в размер на
321,22лв. Задължения за вноски за ДОО са определени и в качеството на ФЛ, на
основание установения недостиг на парични средства през тази година посочен в
размер на 51 274,63лв., които са счетени за доход от стопанска дейност и
на това основание дължими като за самоосигуряващо се лице. Като годишен доход
за изравняване е посочена сумата от 1804,62лв., с дължима вноска от 321,22лв.,
като в колона Разлика е посочена сумата от 1050,20лв. Понеже в РА задълженията
за ДОО са посочени общо като сума дължима за ЕТ и ФЛ и в изпълнение указанията
на ВАС, съдът изиска справка, която да разграничи сумите начислени за двата
субекта. Видно от представената справка, ответникът посочва, че задълженията за
ДОО за самоосигуряващо се лице като ЕТ, за периода 01.08.2011г.-31.12.2011г.,
са в размер на 695,02лв., а разликата до пълния размер следва да се счита за
задължението установено за ФЛ. Неясно остава как се формира тази посочена за ЕТ
сума, след като видно от таблиците за ДОО за 2011г., за ЕТ начислените вноски
са 168+321,22, т.е. общо 489,22лв. Определените вноски са дължими по основание,
но следва да се приемат за частично неправилно определени по размер. Като
правилен и дължим размер на задължението за ДОО следва да се счита сумата от
168лв., дължима за дейността като ЕТ. Относно второто фактическо основание за
определяне на задължението за ДОО – доход от реализиран наем на недвижим имот,
след като съдът по-горе в мотивите относно задължението по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
прие, че реализираният доход е в размер на 1384,62лв. (финансовия резултат след
данъчно преобразуване), то при тази стойност вече не се явява доход за
изравняване, тъй като разликата с авансовия доход от 2100лв. вече е
отрицателна. В този смисъл, задължението за вноски за ДОО от дейността като ЕТ
следва да се счита само в размер на 168лв. По отношение на дължимите вноски за
ДОО в качеството на ФЛ поради установени доходи, счетени за такива от стопанска
дейност (установения недостиг на парични средства за тази година), органът по
приходите е посочил, че този недостиг е 51274,63лв. Тази цифра е вярна, ако се
приеме 4-месечен недостиг (153823,88 : 12 = 12818,66 х 4 = 51274,63). В случая
обаче, задълженията за 2011г. се определят за 5 месеца – от 01.08.2011г. до
31.12.2011г., поради което недостигът е следвало да бъде изчислен за 5 месеца –
64 093,30лв., но това е в полза на ревизираното лице. Това по същество не
е повлияло върху годишното изравняване, което е изчислено върху максималния
доход 8000лв. Неясно остава защо в колона 5 се сочи доход за изравняване
1804,62лв., след като доходът за изравняване е 5900лв. – 5900х17,8%=1050,20лв.,
колкото е посочено в колона 10 Разлика, а авансовите вноски са върху 2100лв х 17,8%
= 373,80, поради което годишното изравняване е в размер на 1424лв. С РА
задължението за вноски за ДОО за 2011г. е определено именно в размер на
1424лв., което е всъщност частта само за годишното изравняване за задълженията
за ФЛ, поради което неясно остава как и къде в установителната таблица на РА се
отразяват и задълженията за ДОО за ЕТ, респ. как посочената в справката сума в
размер на 695,02лв. – вноски за ДОО за ЕТ се включва в сумата по
установителната таблица на РА – 1424лв., която е размера на задължението само
за ФЛ. Съдът взема предвид изложеното по-горе в мотивите относно установения в
съдебното производство недостиг на средства през 2011г. – 40 418,18лв.,
съобразно който, за ревизирания 5-месечен период на тази година, той се равнява
на 16 840,91лв., поради което резултатът от годишното изравняване на
задължението за ДОО за ФЛ е идентичен с установения с РА – 1424лв., поради
изчисляването му също върху максималния доход. Няма да се прибавят задълженията
за ЕТ, тъй като това би влошило положението на жалбоподателя. Жалбата в тази
част следва да се отхвърли като неоснователна.
За 2012г. задължението за вноски за ДОО за дейността
като ЕТ е определено в размер на 897,12лв. и няма основания за неговото
коригиране, дължим е по основание съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като няма
данни за уведомление за прекъсване на дейността на търговеца и е начислено
върху минималния осигурителен доход. Като доход от стопанска дейност на ФЛ е
счетен установения през годината недостиг от 146 550,02лв., като предвид обстоятелството,
че сумата надхвърля нормативния максимален доход от 24000лв., задължението за
довнасяне на осигурителни вноски е изчислено върху доход за изравняване в
размер на 18960лв. х 17,8% = 3374,88лв., след приспадането на авансовия доход.
За календарната 2012г. съдът установи недостиг на парични средства в размер на
33 148,32лв., също надхвърлящ максималния осигурителен доход, поради което
задължението следва да остане в установения с РА общ размер от 4272лв. за ЕТ и ФЛ. Жалбата в тази
част следва да се отхвърли като неоснователна.
За 2013г. са начислени осигурителни вноски за
дейността като ЕТ в размер на 897,12лв. и са правилно определени като основание
и размер. За доходите счетени от стопанска дейност на ФЛ и представляващи
установения в хода на ревизията недостиг на парични средства на ФЛ – 406
255,50лв. също са определени за дължими вноски за ДОО, изчислени върху доход за
изравняване в размер на 21360лв. като разлика между максималния осигурителен
доход за тази година – 26400лв. и авансовия доход от 5040лв., поради което
задължението е установено в размер на 3802,08лв. В съдебното производство се
установи недостиг в размер на 175 769,18лв., също надхвърлящ максималния
осигурителен доход, поради което задължението следва да остане в установения с
РА общ размер от 4699,20лв.. Жалбата в
тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
За 2014г. органът по приходите е процедирал
аналогично, като за дейността като ЕТ правилно е установил задължение за вноски
за ДОО в размер на 897,12лв. Доходът, счетен като такъв от стопанска дейност на
ФЛ, е в размер на установения недостиг на парични средства –
284 887,48лв., като при съобразяване на максималния осигурителен доход за
тази година – 28800лв. и след приспадане на авансовия доход от 5040лв., задължението
за фондовете на ДОО е определено върху доход за изравняване от 23760лв., върху
който е определено задължението в размер на 4229,28лв. В съдебното производство
се установи недостиг в размер на 54 401,18лв., също надхвърлящ максималния
осигурителен доход, поради което задължението следва да остане в установения с
РА общ размер от 5126,40лв.. Жалбата в
тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
За 2015г. задължението за вноски за ДОО е определено
на основание дейност като ЕТ и е в размер на 822,36лв. Дължимо е като основание
по чл.4, ал.3, т.2 от КСО и като размер определен върху минималния осигурителен
доход. Жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
С ревизионния акт са определени и задължения за вноски
за здравно осигуряване, представени в общ размер за ЕТ и ФЛ, като тяхното
разграничаване за двата субекта се съдържа в справката представена в съдебното
производство.
За ревизираните 5 месеца на 2011г., за дейността като
ЕТ е определено задължение за вноските за ЗО в размер на 168лв. Няма основание
за тяхното коригиране, дължими са на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и са
правилно определени като размер върху минималния осигурителен доход, при ставка
от 8% (погрешно посочено в колоната 12,8%). (Неясно остава защо в справката по
делото е посочена сума в размер на 312,37лв. за вноските за ЕТ, която сума не
съответства на РА, респ. ако се прибави към размера на задължението установено
за ФЛ – 472лв., не би се получил крайния размер по акта – 640лв.) Аналогично на
задължението за ДОО, счетеният за доход на ФЛ от стопанска дейност недостиг на
парични средства е послужил и тук като основание за допълнително определяне на
задължение за ЗО и за ФЛ, съобразно максималния осигурителен доход, от който е
приспаднат авансовия и върху доход за изравняване от 5900лв. е определено
задължението в размер на 472лв. Предвид обстоятелството, че и в съдебния процес
установения недостиг за тази година надхвърля максималния осигурителен доход,
то задължението за ЗО за 2011г. следва да остане в размера установен с РА –
общо 640лв. Жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
За ревизираната 2012г. задължението за вноски за ЗО е
определено в размер на 1689,60лв. Видно от обобщителната таблица на стр.60 от
РА там е посочена сума от 1920лв., която се получава от сбора на авансовите
вноски за ЕТ – 403,20лв. и от годишното изравняване за ФЛ – 1516,80лв. Видно от
съответната таблица в РА – на стр.58, внесените през годината вноски на ЕТ са
230,40лв., която сума е извадена в установителната таблица на РА, в резултат на
което е определено и крайното задължение в размер на 1689,60лв. За некоректна
следва да се счете посочената в справката по делото сума за ЗО за ЕТ в размер
на 201,60лв., като всъщност тя е 172,80лв., посочена като разлика за довнасяне
(172,80+1516,80=1689,60), тъй като е видно, че през тази година има внесени
вноски от ЕТ. Задължението е правилно определено като основание и размер.
Жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
За 2013г. вноските за ЗО дължими за дейността на ЕТ са
правилно определени като основание и размер – 403,20лв., както и тези, дължими
на основание годишното изравняване за доходите на ФЛ, определени в размер на
1708,80лв., изчислени съобразно максималния осигурителен доход, предвид
наличието на доходи, счетени от стопанска дейност, надхвърлящи законовия
максимален осигурителен праг. Установено е общо задължение в размер на 2112лв.
Жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
Аналогично са определени задълженията и за 2014г., като
тези за дейността като ЕТ са в размер на 403,20лв., начислени върху минималния
осигурителен доход, а тези за доходите на ФЛ, изчислени върху максималния
осигурителен доход, предвид наличието на доходи, счетени от стопанска дейност,
надхвърлящи неговия размер, са определени на 1900,80лв., или общото задължение
за тази година законосъобразно е определено в размер на 2304лв. Жалбата в тази
част следва да се отхвърли като неоснователна.
За 2015г. до м.11 вноските за здравно осигуряване са
определени само за дейността на ЕТ в размер на 369,60лв., при наличие на правно
основание и правилно определен размер. Жалбата в тази част следва да се
отхвърли като неоснователна.
В отговор на оплакванията в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения следва да се посочи, че дори и да са налице
такива, сами по себе си не обосновават извод за незаконосъобразност на
издадения РА само на това основание. Съдът е такъв по същество – чл.160, ал.1 от ДОПК, поради което дори и да констатира съществени процесуални нарушения, той
следва да определи дължимите задължения. В настоящия случай обаче не констатира
да са били допуснати такива нарушения. Страната се позовава на обстоятелството,
че в резултат на подадените възражения против съставения РД, констатациите в РА
се изменят, вследствие на което се определят и публичните задължения. Органите
по приходите издаващи РА не са обвързани с изводите изложени в РД, поради което
и той съдържа само предложение за установяване и в този смисъл не е налице
твърдяното нарушения.
На основание изложените мотиви, обжалвания РА следва
да бъде изменен в частта относно определеното задължение за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, като за 2011г. то се определи в размер на 22,07лв., ведно
с лихва в размер на 11,04лв. (01.05.2012г.-30.03.2017г.); в частта относно
определеното задължение за данък върху доходите на физическите лица, като за
2011г. то се определи в размер на 3835лв., ведно с лихва в размер на 1918,93лв.
(01.05.2012г.-30.03.2017г); за 2012г. то се определи в размер на 2718лв., ведно
с лихва в размер на 1081,31лв. (01.05.2013г.-30.03.2017г.); за 2013г. то се
определи в размер на 16 895лв., ведно с лихва в размер на 5004,90лв.
(01.05.2014г.-30.03.2017г.) и за 2014г. то се определи в размер на 4697лв.,
ведно с лихва в размер на 914,15лв. (01.05.2015г.-30.03.2017г.). В останалата
част относно задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2012г.,
както и относно задълженията за вноските за фондовете на държавното обществено
осигуряване и здравно осигуряване, жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
Съобразно този изход на процеса, при обжалван
материален интерес от 142 879,89лв., уважена част на жалбата –
73 755,57лв., платени от
жалбоподателя разноски в размер на 3124лв. (2524лв. при първоначалното
гледане на делото, надлежно поискани и 600лв. по настоящото дело за експертиза,
платените банкови такси не представляват разноски), в негова полза следва да се
присъдят 1612,63лв. В полза на ответника, при отхвърлена част на жалбата в
размер на 69 124,32лв. и извършени разноски в размер на 5101,79лв., от които
3958,79лв. за процесуално представителство и 1142,99лв. д.т. за касационното
обжалване, в негова полза следва да се присъдят 2468,17лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02000215010983-091-001/16.01.2017г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с
Решение № 65/30.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, в ЧАСТТА, в
която е определено задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, като
за 2011г. то се ОПРЕДЕЛЯ в размер на 22,07лв., ведно с лихва в размер на
11,04лв. (01.05.2012г.-30.03.2017г.); в ЧАСТТА, в която е определено задължение
за данък върху доходите на физическите лица, като за 2011г. то се ОПРЕДЕЛЯ в
размер на 3835лв., ведно с лихва в размер на 1918,93лв.
(01.05.2012г.-30.03.2017г); за 2012г. то се ОПРЕДЕЛЯ в размер на 2718лв., ведно
с лихва в размер на 1081,31лв. (01.05.2013г.-30.03.2017г.); за 2013г. то се
ОПРЕДЕЛЯ в размер на 16 895лв., ведно с лихва в размер на 5004,90лв.
(01.05.2014г.-30.03.2017г.) и за 2014г. то се ОПРЕДЕЛЯ в размер на 4697лв.,
ведно с лихва в размер на 914,15лв. (01.05.2015г.-30.03.2017г.).
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. К. Т. от гр.Созопол,
ул.“Оборище“ № 6, лично и като ЕТ „ЖИКА-Г.Т.“, с.а., против Ревизионен акт № Р-02000215010983-091-001/16.01.2017г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с
Решение № 65/30.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, в ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Г. К. Т. от гр.Созопол, ул.“Оборище“ № 6, с ЕГН
**********, да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от
2468,17лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да ЗАПЛАТИ
на Г. К. Т. от гр.Созопол, ул.“Оборище“ № 6, с ЕГН **********, сумата от
1612,63лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: