№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
при секретаря |
Ангелина Георгиева |
и с
участието |
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 1159/2021г. |
||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез юрк.В.П., против
Решение № 260541/22.04.2021г. на ВРС, ХХIII-ти състав, постановено по НАХД №
645/2021г. по описа на същия съд, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ №
********** на АПИ, с който за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, вр.чл.187а, ал.1 от ЗдвП, на И.П.П., ЕГН: **********,
е наложена глоба, в размер на 300,00лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди, че преценката на съда е извършена въз основа на безспорно
установена по делото фактическа обстановка, идентична с твърдяната от АНО, но
ВРС е достигнал до необосновани правни изводи, несъответни на приложимия
материален закон. Конкретно сочи, че ЕФ е издаден при спазване на всички
материалноправни и процесуални изисквания, и в съответствие с целта на закона,
притежава всички реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, като ВРС неправилно е
приел, че не са спазени законовите изисквания за съставянето му, т.к. образецът
е утвърден от председателя на Управителния съвет, а не от Управителния съвет на
АПИ. В тази връзка сочи, че със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. председателят на
УС е утвърдил образеца на електронния фиш в изпълнение на решение на УС, което
е изрично вписано в нея – чл.21г, т.1 и т.6 от Закона за пътищата. Заповедта е
издадена на основание Решение на УС, обективирано в Протокол № 24400/20 от
16.01.2020г., с което УС на АПИ е утвърдил образеца на ЕФ съгласно чл.189ж,
ал.1, одобрил е проекта на заповедта за утвърждаването му и е възложил на
председателя да подпише съответната заповед. Твърди и че неправилно ВРС е
приел, че случаят може да бъде отнесен към хипотезата на чл.28 ЗАНН, като в
тази връзка сочи, че нарушението е формално и с факта на установяването му,
законодателят презумира настъпването на неблагоприятните последици, достатъчно
значими, за да бъдат санкционирани с предвиденото наказание. Твърди и че при
формалните административни нарушения не е възможно да се прави преценка относно
липсата или незначителността на вредните последици и не следва да се прилага
чл.28 от ЗАНН. Неплащането на винетна такса само по себе си е административно
нарушение, с чието извършване автоматично се нарушава установения ред на
държавно управление съгласно чл.6 от ЗАНН. Същото винаги е извършено виновно и
във всички случаи има една и съща обществена опасност. За валидното плащане на
винетна такса от значение е единствено въвеждането на коректни данни по
отношение на автомобила, с който ще бъде ползвана платената пътна мрежа, в
който смисъл е фикцията по чл.5, ал.3 от Наредбата за условията и реда за
събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато
разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за
специално ползване на републиканските пътища или на части от тях. В тази връзка
твърди, че законодателят изрично е предвидил субекта на отговорност при
неправилно декларирани данни, което означава, че е изключил от приложното поле
на допустима фактическа грешка по чл.14, ал.2 НК, вр.чл.11 от ЗАНН.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от юрк.П., която поддържа касационната жалба. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
да се потвърди електронен фиш № ********** на АПИ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - И.П.П., чрез
адв.М., оспорва касационната жалба. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като
правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че преценявайки установените факти по делото, районният съд е приложил
правилно закона, поради което моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна пред ВРС е установено, че на 03.04.2020г. И.П.П. закупил
електронна винетка от „Теленор България“ ЕАД – годишна винетка, със срок на
действие от 00,00 часа на 04.04.2020г. до 03.04.2021г., за лек автомобил до 3,5
тона с рег.№ В****НР. Посочена била националност на МПС – VU – Вануату. На 21.04.2020г. около 11,56 часа,
л.а. Ауди с рег.№ В****НР преминал покрай устройство – елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-9, км. 150+249, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Устройството отчело, че автомобилът се движи без заплатена винетна такса по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата. При така установеното и след справка в системата на
АПИ, срещу собственика на автомобила – И.П.П., бил съставен ЕФ № ***, в който
било описано установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл.139, ал.5
и ал.6, вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП. За така установеното нарушение на основание
чл.179, ал.3, вр.чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на П. била наложена глоба, в размер на
300лв.
От
правна страна ВРС е приел, че съобразно събраните по делото писмени
доказателства, правилно е прието, че П. е допуснал нарушение на чл.139, ал.5 и
ал.6 от ЗДвП, според които движението на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения,
свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, като водачът е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1 от ЗП, в случаите, когато такава
е дължима според категорията на превозното средство. От събраните доказателства
е установено, че П. е заплатил винетна такса в размер на 97,00лв., но при
въвеждане на данните от оператора на Теленор, като националност на превозното
средство вместо Р.България, е въведена VU-Вануату. Съобразявайки разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
разстояние, ВРС е приел, че при установените факти правилно АНО е приел, че П.
е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, доколкото неправилното
въвеждане на данни се приравнява на липса на винетка и заплатена винетка за
несъществуващо превозно средство, което нарушение се санкционира на основание
чл.179, ал.3 от ЗДвП.
За
да отмени електронния фиш ВРС е приел, че при издаването му е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. в нарушение на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП образецът на електронния фиш е бил утвърден със Заповед №
РД-11-4/23.01.2020г., издадена еднолично от Председателя на Управителния съвет
на АПИ, а не от УС на АПИ – каквото е законовото изискване. Цитираните в
заповедта разпоредби на чл.21г, т.1 и т.6 от ЗП дават възможност на
председателя на УС на агенцията да организира дейността ѝ, както и да
организира и привежда в изпълнение решенията на УС, които правомощия са
идентични с визираните в чл.11, ал.2, т.1 и т.7 от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работата на агенцията. В заповедта обаче не
фигурира решение на УС, свързано с утвърждаване на образец на ЕФ, поради което
ВРС е приел, че изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не са спазени. На
следващо място ВРС е изложил и подробни съображения относно наличието на
основания за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка е съобразено, че тежестта на нарушението не е висока
предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на
обществените отношения, т.к. П. е заплатил винетна такса за превозното
средство, макар с неправилно въведена държава на регистрация, като впоследствие
е заплатил таксата втори път. От деянието му не са произтекли вредни последици
– както за състоянието на пътя, така и здравето и живото за останалите
граждани. ВРС е съобразил и настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на
чл.10а от ЗП, ДВ, бр.23/2021г., с която е предвидено, че когато при издаването
на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на
държавата на регистрация, може да бъде извършена корекция от съответните
длъжностни лица, ако след заявление за промяна се установи, че в РБ не
съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално
декларираните във винетката рег.№, държава на регистрация или категория, като
промяната в данните има действие от момента на извършване на корекцията и има
срок на валидност до изтичане на срока на валидност на първоначално издадената
винетка. Прието е, че така съществуващата към момента процедура за поправка на
техническа грешка, потвърждава извода за изключително ниската степен на
обществена опасност на нарушението, поради което ЕФ следва да бъде отменен.
Така
постановеното решение е неправилно.
Съгласно
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: [т.1] такса за
ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по
чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа; [т.2]…
Съгласно
чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Според ал.6 на с.р., водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Съгласно
чл.5, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, винетната такса
се дължи от собственика или от ползвателя на пътното превозно средство, като
може да бъде заплатена в левове по електронен път и чрез банков превод, чрез
картово разплащане и в брой - в пунктовете за продажба, както и чрез терминали
за самотаксуване. При заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят
декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и
периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.4,
ал.2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен
номер правилно е бил деклариран от съответното лице – ал.2. Отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса – ал.3.
Съгласно
чл.6, ал.1 от Наредбата, при заплащането на винетната такса се издава
електронна винетка, която представлява електронен документ с текстови запис по
смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Според ал.2 на с.р., електронната винетка съдържа
уникален идентификационен номер, данни за регистрационния номер на пътното
превозно средство, държавата, в която е регистрирано, неговата категория,
датата на заплащане на таксата и периода на валидност. Според ал.3 на с.р., при
издаване на електронна винетка тя се изпраща под формата на електронно
съобщение на електронен адрес, в случай че такъв е посочен при закупуването ѝ,
като същата се отразява и в електронната система за издадените електронни
винетки, поддържана от Агенция „Пътна инфраструктура“. При заплащане на
винетната такса по начин, различен от предвидения в чл.7, ал.2 – по електронен
път, чрез електронната страница на АПИ, ползвателят получава платежен документ,
потвърждаващ заплащането на съответната такса за заявения период и пътно
превозно средство. Съгласно ал.4, удостоверяването на заплащането на винетната
такса се извършва от съответните контролни органи чрез проверка за съществуването
на надлежно генерирана и валидна електронна винетка в електронната система по ал.3,
като ползвателите не са задължени при проверка да представят издадената им
електронна винетка или доказателства за извършеното плащане.
Съгласно
чл.179, ал.3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
300лв.
Съгласно
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение
по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства
за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
Съгласно
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение по чл.179, ал.3, установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания
ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата,
срока и начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
От
събраните пред ВРС доказателства безспорно се установява, че на 21.04.2020г., с
устройство № 20911, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-9
км.150+249 - включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето движението
на л.а. с рег.№ В****НР, без за същото да е заплатена пътна такса по чл.10,
ал.1 от ЗП. От представените ел.винетка и фискален бон за закупуването ѝ
на 03.04.2020г., безспорно се установява, че е въведена грешна националност на
лекия автомобил, а именно VU - Вануату.
Съгласно чл.2, т.1 от Регламент (ЕО) № 2411/98 на
Съвета от 3 ноември 1998 година относно признаването във вътрешния трафик на
Общността на отличителния знак на държавата членка, в която са регистрирани
моторни превозни средства и техните ремаркета, „отличителен знак на държавата
членка по регистрация“ означава комбинация от една до три главни букви на
латиница, които показват държавата членка, в която е регистрирано превозното
средство.
Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба № І-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, при постоянна регистрация
свидетелството за регистрация е без срок за валидност, а регистрационният номер
се състои от: 1/ графично изображение на българския идентифициращ код „BG“ и
националното знаме на син фон или европейското знаме от дванадесет жълти звезди
на син фон съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г.; 2/
буквен код за регистрация – една или
комбинация от две букви; 3/ пореден номер – четирицифрена
комбинация на числата от 0 до 9; 4/ серия – една или
комбинация от две букви. Съгласно ал.3 на с.р., синята лента, символът „BG“ и
изображението на националното или европейското знаме са неразделна част от външната
повърхност на табелата и не могат да се отстраняват без нарушаване на тази
повърхност.
Тоест, графичното изображение на идентифициращия код
на държавата на регистрация, е част от регистрационния номер, и съответно – задължителен реквизит на електронната винетка съгласно чл.6, ал.2 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние. Предвидените в закона реквизити са част от
императивните изисквания за валидност на заплатената винетна такса, поради
което следва извод, че за процесното ППС не е заплатена винетна такса, тъй като
при заплащането не е посочена правилно държавата на регистрация, т.е налице е
грешка в регистрационния номер, а съгласно чл.5, ал.3 от Наредба за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, в този случай се счита, че за ППС не е заплатена дължимата
винетна такса.
Неправилно ВРС е приел,
че така допусната грешка
е основание да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Задължение на водача е да извърши съответната
проверка дали автомобила с който се движи има платена винетна такса за същия
автомобил, с което жалбоподателят не се е съобразил. Още повече, всички
изискуеми данни са видни от разпечатаната ел.винетка и обективно е било
възможно да бъдат проверени от лицето, заплатило таксата, респ. да бъде
установено грешното въвеждане на държавата по регистрацията. Административното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност. Задълженията за
заплащане на винетни такси и контролът са свързани със събираемостта на
приходите относно поддържането на републиканската пътна мрежа. В този смисъл
няма основание да се приеме, че случаят е маловажен. Наложеното административно
наказание е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на
индивидуализация. Същото е определено правилно и законосъобразно в съответствие
с чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 ЗДвП.
Неправилно
ВРС е приел и че издаденият електронен фиш не отговаря на изискванията за форма
по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, т.к. образецът му не е утвърден от Управителния съвет
на АПИ, а от председателя на управителния съвет. Пред ВРС е представена Заповед
№ РД-11-4/23.01.2020г. на председателя на УС на АПИ, издадена на основание
чл.21г, т.1 и т.6 от ЗП - според които председателят на управителния съвет на
агенцията, организира нейната дейност и организира и привежда в изпълнение
решенията на управителния съвет. Заповедта е представена във връзка с
оплакването на жалбоподателя, че образецът на ЕФ не е одобрен по надлежния ред,
поради което и с оглед правния контекст, в който е издадена заповедта, ВРС е
следвало да събере доказателства за това дали е налице решение на УС на АПИ по
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, което не е сторил.
Пред
настоящата инстанция е представен Протокол № 24400/20 от заседание на
Управителния съвет на АПИ от 16.01.2020г., на което по т.1.2 е взето решение за
утвърждаване на образец на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, по т.1.3 е одобрен проект на заповедта за утвърждаване на
образеца по т.1.2 и по т.1.4 - възложено е на председателя на УС на АПИ да
подпише заповедта.
По
правило фактическите установявания са в пределите на първоинстанционното
производство /арг. от чл.220 от АПК/, но при пропуски в процеса на доказване -
какъвто е настоящият случай, касационната инстанция може да обоснове други
фактически извод прилагайки коректно логически и опитни правила при оценката на
събраните от първата инстанция доказателства или различните изводи да са
основани на събрани в касационното производство писмени доказателства /чл.219,
ал.1 от АПК/ - Решение №
14294/21.11.2018г. на ВАС по адм.д. № 8351/2018г.
С
оглед изложеното липсва пречка настоящият състав да извърши коректна преценка
по същество относно спазването на формата на процесния електронен фиш, като
съобрази и събраните в касационното производство писмени доказателства. От
Протокол № 24400/20 от заседание на Управителния съвет на АПИ от 16.01.2020г.
се установява, че образецът на електронния фиш е одобрен съгласно изискванията
на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП - с решение на УС на АПИ, поради
което изводът на ВРС, че фишът не отговаря на изискванията за форма, е
неправилен.
Като
е стигнал до други правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди
обжалвания електронен фиш.
При този
изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 260541/22.04.2021г. на ВРС, ХХIII-ти състав, постановено по НАХД №
645/2021г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № ********** на АПИ, с който за нарушение на
чл.139, ал.5 и 6, вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3,
вр.чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на И.П.П., ЕГН: **********, е наложена глоба, в
размер на 300,00лв.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН: **********,***, да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.