Решение по дело №205/2018 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 185
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20182160100205
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 185

гр.Поморие, 19.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

    СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 205 по описа  за 2018  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

 Производството е образувано по искова молба от от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас против М.И.Т. (М.И.М.) от с.Г., общ.Поморие.

 Ищцовото дружество твърди, че с ответника са страни по валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги.

 Сочи, че в отношението между страните, на основание чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответникът притежава качеството „потребител” по отношение на водоснабдени обекти в с.Г., общ.Поморие, ул. ***и в с.Г., ул. ***, за които ищецът е осъществявал водоподаване, като за надлежното водене и остойностяване на потреблението са открити и заведени партиди с абонатни № 847512 и № ***.

 Сочи, че като абонат на ищеца ответникът е следвало да заплаща потребените услуги в 30 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура.

 Ответникът не заплатил задълженията си по фактури, издадени от ищеца за аб. № 847512, за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2015 г., с отчетен период по фактури от 20.12.2013 г. до 30.10.2015 г. и по фактури, издадени за аб. № ***, за периода от 26.01.2015 г. до 25.01.2016 г., с отчетен период по фактури от 23.10.2014 г. до 15.12.2015 г., на обща стойност 294.36 лв., съответно 157.08 лв. за аб. № 847512 и 137.28 лв. за аб. № ***.

 Поради неизпълнението на задълженията на ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

 Въз основа на което заявление било образувано ч.гр.дело № 849/2017 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 479/22.12.2017 г., за сумата 294.36 лв. – задължение за ползвани ВиК услуги за имоти с аб. № 847512 и № ***, както и за сумата 65.61 лв., представляваща лихва за забава, от която 35.30 лв. за аб. № 847512, за периода от 26.01.2014 г. до 13.12.2017 г. и 30.31 лв. за аб. № ***, за периода от 27.02.2015 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, а така също и за сумата 75 лв., представляваща разноски по делото.

 Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с оглед указанията на заповедния съд, заявителят предявява настоящия иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване на вземанията си.

 Претендира и разноски по настоящото дело, както и тези по заповедното производство.

 Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен за връчване на ответника, който не е открит на посочения по делото адрес, както и на регистрираните негови постоянен и настоящ адрес, съобщението до ответника е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ответника е предоставена правна помощ и за негов особен представител, на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначена адв.Е.Т..

 В срока по чл.131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е изразил становище за допустимост на претенцията на ищеца.

 В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител – юрисконсулт, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.

 В съдебно заседание ответникът се представлява от особения си представител, който изразява становище за основателност на исковата претенция, в частта ѝ относно дължимите суми за водоснабдения обект в с.Г., ул. *** и за неоснователност на претенцията, в часта ѝ относно задълженията за обекта в с.Г., ул. „Дунав”, № 5.

 За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

 По допустимостта на иска.

 По делото е приложено ч.гр.дело № 849/2017 г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление от ищцовото дружество против ответнка, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 479/22.12.2017 г.

 Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с разпореждане № 389/07.03.2018 г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

 Съобщението с указанията на съда е получено от заявителя на 20.03.2018 г.

 На 05.04.2018, г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил против ответника настоящия иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника.

 По съществото на иска.

 Установява се от представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена, че М.И.Т. и М.И.М. са различни имена на едно и също лице.

 Съгласно представената по делото справка от НБДН за постоянен и настоящ адрес на ответника, последният има заявен постоянен и настоящ такъв с.Г., общ.Поморие, ул. ***.

 По делото е представена справка за данъчен обект и декларация по чл.14 от ЗМДТ, от които се установява, че ищецът е собственик на недвижимите имоти – земя и сграда на горепосочения адрес.

 Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че имотът на този  адрес е водоснабден, поради което ответникът и собственик е потребител на ВиК услуги, по смисъла на чл.3 от чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и като такъв е надлежно легитимиран да отговоря за задълженията към доставчика на тези услуги – ищеца.

 По делото е представена справка за отчетените с измервателно средство – водомер, ВИК услуги, доставени в обекта, от която се установява, че в периода 14.03.2014 г. до 15.12.2015 г., са били извършвани начисления на количеството вода, преминало през водомера, като до края на отчетния период – 15.12.2015 г., отчитането на показанието е извършвано дванадесет пъти.

 По делото са изслушани показанията на свидетелката К.Ж.З. – инкасатор при ищеца, която сочи, че е извършвала отчитането на процесния водомер, поставен в шахта в двора на имота с адрес с.Г., ул. ***, като за това и е осигуряван достъп от обитателите. Утвърждава, че от дълго време на адреса няма обитатели и водоснабдяването на имота е прекъснато.

 Свидетелката сочи, че е отчитала и показанията на водомера, монтиран в двора на имот с адрес с.Г., ул. „***”, № **, като за този имот също сочи, че водоснабдяването е прекъснато.

 От представените по делото доказателства, в това число справки, декларации по чл.14 ЗМДТ, не се установява ответникът да е собственик на имота, да му е учредено вещно право на строеж или право на ползване.

 По делото са представени издадени от ищеца фактури за доставените в двата водоснабдени обекти ВиК услуги, като отчетните периоди и начисленото количество вода отговаря на отчетените от инкасатора количества, а стойността на услугите е в размер на исковите претенции.

 Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 В производството по чл.422 ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

 Ищецът заявява като основание на вземането си неизпълнение на задължението на ответника – потребител на ВиК услуги, да заплати стойността на същите на доставчика им – ищеца.

 От доказателствата по делото безспорно се установява, че до 15.12.2015 г., ищецът е доставял ВиК услуги във водоснабден обект на ответника в с. Гълъбец, общ.Поморие, ул. ***, с аб. № ***, като ответникът не е изпълнил задължението си като потребител на услугите да заплати стойността им по фактури, издадени от ищеца за периода от 26.01.2015 г. до 25.01.2016 г., с отчетен период по фактури от 23.10.2014 г. до 15.12.2015 г., на обща стойност 137.28 лв.

 С оглед неизпълнението на това парично задължение, на основание чл.86 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва върху сумите по фактурите за периода от 27.02.2015 г. до 13.12.2017 г., което обезщетение е в общ размер 30.31 лв.

 Предвид изложеното искът се явява установен по основание и до посочените размери, до които следва да се уважи.

 Искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли за разликата над уважените размери до предявените такива от 294.36 лв. – главница и 65.61 лв. – лихви, която разлика е съответно 157.08 лв. – главница и 35.30 лв. – лихви.

 По делото не се установи ответникът да е собственик, да му е учредено вещно право на строеж или право на ползване по отношение на имот на адрес в с.Г., ул. „Дунав”, № 5, респ. да е потребител на ВиК услуги, доставяни в този водоснабден имот, поради което същият не дължи заплащане на стойността на тези услуги за претендирания от ищеца период.

 Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца, съразмерно на уважената част от иска.

 Ищецът е заплатил държавна такса за образуване и водене на делото в размер 75 лв., представляван е по делото от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 ГПК, му се следва възнаграждение в размер от 100 лв., заплатил е и депозит за възнаграждение на особения представител на ответника в размер 300 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер 221.23 лв., съразмерно на уважената част от иска.

 В тежест на ответника следва да се възложат и разноски на ищеца по заповедното производство в размер 34. 93 лв., съразмерно на уважената част от иска.

 Предвид частичната основателност на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право на разноски, но такива не е извършил, поради което и не следва да му се присъждат.

 Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Т. (М.И.М.), ЕГН **********,***, представляван по делото от особения представител адв.Е.Т., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.Владимир Вазов”, № 3, сграда Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Г.Й. Танев, сумата 137.28 лв. (сто тридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща задължение за ползвани ВиК услуги за водоснабден имот в с. Гълъбец, ул. ***, с аб.№ ***, по фактури, издадени за периода от 26.01.2015 г. до 25.01.2016 г., с отчетен период по фактури от 23.10.2014 г. до 15.12.2015 г., както и сумата 30.31 лв. (тридесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на сумите по фактурите за периода от за периода от 27.02.2015 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 479/22.12.2017 г. по ч.гр.дело № 849/2017 г., по описа на РС – Поморие.

 ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, за установяване по отношение на М.И.Т. (М.И.М.), ЕГН **********, представляван по делото от особения представител адв.Е.Т., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата 157.08 лв.  (сто петдесет и седем лева и осем стотинки), представляваща задължение за ползвани ВиК услуги за водоснабден имот в ****, по фактури, издадени за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2015 г., с отчетен период по фактури от 20.12.2013 г. до 30.10.2015 г., както и сумата 35.30 лв. (тридесет и пет лева и тридесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на сумите по фактурите за периода от за периода от 26.12.2014 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 479/22.12.2017 г. по ч.гр.дело № 849/2017 г., по описа на РС – Поморие.

ОСЪЖДА М.И.Т. (М.И.М.), ЕГН **********, представляван по делото от особения представител адв.Е.Т., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер 221.23 лв. (двеста двадесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.И.Т. (М.И.М.), ЕГН **********, представляван по делото от особения представител адв.Е.Т., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер 34.93 лв. (тридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 849/2017 г., по описа на РС – Поморие, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :