№ 763
гр. Бургас, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120201527 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Д. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-003663 от 26.01.2023 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2
вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 120 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от
юрисконсулт Ж.. Оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление да бъде
потвърдено. Поддържа приложено в преписката писмено становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.10.2022 г., около 15:40 часа, свидетелката Н. Б. управлявала в лява пътна лента
1
по бул. „З.С.“ срещу блок ***, в посока ул. „Г.П.“ лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
********. Същевременно на същото място, но в дясна пътна лента жалбоподателят
управлявал товарен автомобил „Даф Фат“ с рег. № *******, собственост на „Ф.И.“ ЕООД.
Пред управлявания от жалбоподателя товарен автомобил се движело учебно МПС.
Жалбоподателят преминал в лявата пътна лента, но отнел предимство на управлявания от
свидетелката Б. лек автомобил и го блъснал странично. В резултат на настъпилото ПТП се
счупило страничното огледало на лекия автомобил „Мерцедес“, управляван от Б..
Свидетелката спряла на мястото на произшествието. Жалбоподателят спрял малко по-
напред по булеварда управлявания товарен автомобил. Слязъл огледал ППС, но тъй като не
установил щети потеглил. Свидетелката Б. подала сигнал до контролните органи за
настъпилото ПТП. На място бил изпратен да окаже съдействие свидетелят Д. В. на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“. Жалбоподателят бил издирен чрез
работодателя си, като на мястото заедно с жалбоподателя дошъл и свидетелят Т.Ч.,
изпълняващ длъжността ръководител на жалбоподателя. Свидетелят В. съставил протокол за
настъпилото ПТП и АУАН срещу жалбоподателя за извършени нарушения по чл. 25, ал. 1
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите В., Б. и Ч. са
последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.
Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в
преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи,
съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
По нарушението по чл.25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
2
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна,
че при навлизане в съседна лява пътна лента управляваният от жалбоподателя товарен
автомобил е отнел предимство на движещия се в лявата лента автомобил, управляван от
свидетелката Б., като го блъснал странично. При удара се счупило страничното огледало на
автомобила на Б.. При така установените факти, съдът намира, че контролните органи не са
ги подвели под правилната правна норма и неправилно на жалбоподателя е вменено
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка съдът намира за основателно
поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че процесното
деяние следва да се квалифицира като нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл.
25, ал. 2 ЗДвП предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. В случая както се посочи по-горе в изложението,
безспорно се установява, че жалбоподателят е причинил настъпване на ПТП при навлизане в
съседната лява лента, като не е пропуснал движещият се в нея автомобил „Мерцедес“,
управляван от Б.. Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил предвиденото
в чл. 25, ал. 2 ЗДвП правило за поведение на водачите на ППС. Хипотезата на ал.2 на чл. 25
от ЗДвП е специална по отношение на първата алинея и касае едновременно движение на
двата автомобила, т.е. по време на управление за да се премине в съседна пътна лента,
трябва да се пропуснат движещите се в лентата автомобили и едва тогава да се предприеме
навлизане в лентата. Настоящият случай е именно такъв. Съдът намира, че допуснатото
нарушение на материалния закон от контролните органи при квалифициране на
извършеното от жалбоподателя нарушение е съществено, както и че не може да бъде
отстранено в настоящото производство, тъй като е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя. По тази причина наказателното постановление в частта, в която за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било наложено наказание
глоба в размер на 200 лева, следва да бъде отменено.
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че с оглед установените по делото факти, неправилно е било
квалифицирано и второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Посочената норма предвижда, че водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От събраните по делото
доказателства и в частност от показанията на свидетелите Б. и Ч. се установява, че
жалбоподателят е спрял управлявания от него товарен автомобил на безопасно място.
Установява се, че жалбоподателят е слязъл от автомобила, но след като не е установил вреди
3
по автомобила, отново потеглил. Видно от представен в преписката снимков материал от
настъпилото ПТП и протокол за ПТП № 17994119, от сблъсъка между двата автомобила са
били причинени материални щети на автомобилите, като по-значителни са щетите,
причинени на лекия автомобил „Мерцедес“. Категорично се установява, че няма пострадали
лица от произшествието. Следователно при наличие единствено на материални щети, за
водачите на участвалите в ПТП МПС –та, съществува задължението, предвидено в чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. След като жалбоподателят е спрял и е огледал автомобила, не може
да му се вмени нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Независимо от това като участник в
ПТП с настъпили имуществени вреди, какъвто е настоящият случай, жалбоподателят е бил
длъжен да окаже съдействие да се установят вредите от произшествието съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. След като не е изпълнил това свое задължение, безспорно
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Допуснатото
нарушение на материалния закон при квалифициране на нарушението е съществено и води
до отмяна на наказателното постановление и в тази част.
С оглед изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно в неговата
цялост и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е бил
защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, т.е. защитата му е била
безплатна. Независимо от това в чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се предвижда, че ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът
намира, че в случая при определяне на адвокатското възнаграждение, предвид наложените
наказания (които не са от един и същи вид), приложение следва да намери чл. 18, ал. 4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и на адв. К. да се присъди
възнаграждение в размер на 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003663 от 26.01.2023 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на Д. Д. Д., ЕГН
********** на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение
4
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., а на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2
месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на адв. С. К. от БАК сумата от 500 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5