№ 1139
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК: *********,
против Определение № 312 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д. № 9419 по
описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е върната подадената от
жалбоподателя искова молба вх. № 30026/08.06.2021 г., прекратено е
производството по делото и са обезсилени издадените по ч.гр.д. № 2687/2021
г. на РС – Пловдив Заповед № 1653 от 16.02.2021 г. за незабавно изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист № 535 от 18.02.2021 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен по реда на чл. 422
ГПК иск на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД за признаване за установено, че длъжникът
Г. З. Х., ЕГН: **********, му дължи сумата от 1145,35 лв. – главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на задължението. В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. № 2687/2021 г. на РС –
Пловдив, образувано въз основа на подадено от него заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК (запис на заповед), за посочената
1
по-горе сума били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. Тъй като срещу заповедта за изпълнение постъпило
възражение от длъжника, на ищеца било указано, че следва да предяви иск
относно вземането си, поради което за него възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. В исковата молба ищецът навежда и
твърдения за сключени между страните договор за заем от 31.08.2020 г. и
договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг от 28.08.2020 г., като сочи, че претендираната сума в размер на
1141,35 лв. включва главница по договора за заем в размер на 1000 лв. и
договорена възнаградителна лихва в размер на 141,35 лв. върху главницата за
периода 05.10.2020 г. до 05.04.2021 г.
Към първоинстанционното дело е приложено ч.гр.д. № 2687/2021 г. на
РС – Пловдив, от което е видно, че по същото в полза на ищеца срещу Г. З. Х.
са били издадени Заповед № 1653 от 16.02.2021 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист № 535 от 18.02.2021 г. за сумата от
1141,35 лв. – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 31.08.2020 г.
с падеж на плащане 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
15.02.2021 г., до окончателното погасяване, както и за разноските по делото,
съразмерно на уважената част за държавна такса в размер на 23,19 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 245,60 лв. В заповедта се сочи, че
вземането произтича от издаден в полза на кредитора от длъжника запис на
заповед с настъпил падеж, съдържащ всички изискуеми реквизити, и
обезпечаващ вземания по договор за кредит и договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Посоченият
запис на заповед е приложен по заповедното производство в оригинал.
С разпореждане от 14.12.2021 г. първоинстанционният съд е оставил
исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да конкретизира претендираното вземане по основание и да
формулира надлежен петитум с изрично посочване на основанието, на което
претендира същото, като има предвид и указанията в т. 17 от ТР № 3/2013 г.
по т.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В указания му срок ищецът е подал
уточняваща молба, като е формулирал петитум да се признае за установено,
че ответникът му дължи сумата от 1000 лв. – главница по договор за заем от
31.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до
изплащане на задължението, и сумата от 141,35 лв. – договорена
възнаградителна лихва по договора за заем.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е
приел, че въвеждането с исковата молба на различно основание на вземането
от посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение обосновава
извод за липса на идентитет между претенциите в исковото и в заповедното
производство, което от своя страна води до недопустимост на производството
и налага връщане на исковата молба.
2
Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в своя акт, че предмет
на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК е
съществуването на вземането, основано на записа на заповед, както и че в
образуваното исково производство ищецът следва да докаже вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. В тази насока са
разясненията, дадени в т.17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Не може да бъде споделен обаче изводът на съда за
липса на идентитет между претенциите в исковото и в заповедното
производство. Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на
исковата молба достатъчно ясно се извежда основанието, на което се
предявява иска – за установяване по реда на чл. 422 ГПК на вземане, за което
е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. В исковата
си молба ищецът изрично се е позовал на издадената в негова полза заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК и е обосновал
правния си интерес от предявяване на иска с подаденото срещу заповедта
възражение. По тази причина на ищеца не е следвало да бъдат давани
указания за конкретизиране на претендираното с исковата молба вземане по
основание. В случая действително с исковата си молба ищецът е въвел
твърдения за сключени между страните договори за заем и за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. По този начин
той е разкрил наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е
издаден записът на заповед, и затова това правоотношение ще подлежи на
изследване в производството по чл. 422 ГПК, доколкото възраженията,
основани на него, биха имали за последица погасяване на вземането по записа
на заповед. Следва да се отбележи, че още със заявлението през заповедния
съд ищецът е посочил, че записът на заповед, на който се основава
претендираното вземане, обезпечава вземане, произтичащо от горепосочените
договори, като в изпълнение на изискванията на чл. 417, т. 10 ГПК ги е
приложил към заявлението.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за
неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на тъждество на
заявеното искане в заповедното производство с това в исковото, поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на РС
– Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 312 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д. №
9419 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на
3
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4