Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
16.10.2018 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
17.09. |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
А.
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анелия
Янчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр. |
дело номер |
751 |
по
описа за |
2018 |
Година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на „ДД Бодуров“ ЕООД - Кърджали сочи
обстоятелството, че дружеството е собственик на склад за строителни материали, находящ се в
гр.Кърджали, район „База Петрол", като на 03.01.2018 г. в TP при АВ е била вписана промяна в дружеството
„СЕМАТ" ООД, като същото било преименувано на „ДД БОДУРОВ" ЕООД.
Твърди, че ищецът е бил в
търговски взаимоотношения с „Устра Холдинг“ АД - Кърджали, по
силата на които доставил и предал на ответника строителни материали, както
следва:
-на 27.04.17г. „Устра холдинг“АД-Кърджали закупило от ищеца 5 бр. торби по 25
кг цимент СЕМ I 42,5R, 43,2 кв.м. фибран
XPS isipan ODE 20/600/1200 channeled, 25 бр. торби по 25 кг лепило за
плочки С2ТЕ Суперфикс Flex, 2 бр. разфасовки по 25 кг
флексово лепило С2ТЕ ПЛАТИНО ФЛЕКС, 25 бр. ал. ъгъл рифелован 23х23мм 2,5 м.
Ликов, 1 000 бр. винт за гипсокартон 3,5x25, 10 бр. тухли от газобетон
50x600x250 D440, 5 бр. тухли от газобетон
150x600x250, 15 бр. тухли от газобетон 100x600x250, 24 бр. поцинкован профил
UD 28x0,45x3000 мм, 1 бр. лепило за гипсокартон, 18 кв.м. минерална вата УРСА
ULF 36х4х(760*600*50), 15 бр. лепило за топлоизолация Баумит- Дуоконтакт и 80
кв.м. фибран ETICS GF 80x600x1250 на обща стойност 2 043.82 лв. с включено ДДС, като при
получаването била издадена фактура № **********/27.04.17г.; на 27.09.17г.
„Устра холдинг“АД-Кърджали закупило от ищеца 158 бр. торби по 25 кг цимент СЕМ
I 42,5R и 60 кв.м. фибран XPS ETICS GF- L 1250x600x100 на обща стойност 1 727,20 лв. с включено ДДС, като при
получаването била издадена фактура № **********/27.09.17г.; на 12.10.17г.
„Устра холдинг“АД-Кърджали закупило от ищеца 30 бр. тухли Младост единичка
25/12/6, 2 бр. чували по 25 кг Изомакс- А и 105 кв.м. фибран
XPS ETICS GF- L 1250х600х100-РАСК-3 на обща стойност 1925,60 лв. с включено ДДС, като при
получаването била издадена фактура
**********/12.10.17г.; на 27.10.17г. „Устра холдинг“АД-Кърджали закупило
от ищеца 6 бр. шперплат 2440/1220/20 мм черен, 16 кв.м. битумна керемида руски
хексагонал (черно-червена), 4 бр. разфасовки по 25 кг лепило за плочки С2ТЕ
Суперфикс Flex, 20 бр. тухли от газобетон
50x600x250 D440, 20 бр. тухли от газобетон
150x600x250, 1 кг гвоздей за битумна керемида 3,х26 и 6 кв.м. фибран
XPS ETICS GF- L 1250x600x100 на обща стойност 617,60 лв. с включено ДДС, като при получаването била издадена
фактура № **********/27.10.17г.; на 10.11.17г. „Устра холдинг“АД-Кърджали
закупило от ищеца 320 бр. торби по 25 кг цимент СЕМ
I 42,5R и 7 бр. разфасовки по 22 кг фасадна боя със силикон бял на обща стойност 1 898,00 лв. с включено ДДС, като при
получаването била издадена фактура № **********/10.11.17г.; на 28.11.17г.
„Устра холдинг“АД-Кърджали закупило от ищеца 2 бр. четка АНГ. ПЛАС. 102, 16 бр.
торби по 25 кг цимент СЕМ I 42,5R, 1 бр. торба от 25 кг бял цимент,
4 бр. разфасовки по 35 кг варо циментова мазилка
Roefix 510, 4 бр. разфасовки по 30 кг гипсо-варова мазилка
Roefix 150, 5 бр. разфасовки по 30 кг глатка гипсова мазилка
Roefix 115, 8 бр. шина за мазилка 35/35/2700 мм Протектор, 3 бр. пердашка с
твърда гъба 14/28, 1 бр. пердашка с гума 13/27, 2 бр. маламашка за фугиране
(износоустойчива гума), 15 бр. тухли от газобетон 100x600x250, 8 бр. шина за
мазилка 2,6 м. Вестел и 4 бр. пълнител
Multikolor-f-дръжка 8мм 25 см на обща стойност
293,80 лв. с включено ДДС, като при получаването била издадена фактура №
**********/28.11.17г.; на 29.12.17г. „Устра холдинг“АД-Кърджали закупило от
ищеца 12 бр. торби по 25 кг цимент ЕКО СЕМ
I 42,5R, 2 бр. торби по 25 кг цимент СЕМ I
42,5R, 4 кв.м. битумна керемида руски хексагонал (черно-червена), 15 бр.ПВЦ тръба
ф50х1,8/ 4 м., 3 бр. санитарен силикон прозр. разфасовка от 280 мл., I бр.
торби по 25 кг лепило за плочки С2ТЕ Суперфикс
Flex, 2 бр. разфасовки по 25 кг драскана мазилка
Roefix 713 NATURA, 10 бр. ПВЦ коляно 50/87, 10 бр.
ПВЦ дъга ф50/45, 1 бр. разфасовка от 25 кг гипс сатен и 5 кв.м. КАЙ г-с
33,3x33,3 СОЛ ПИПЕР 7804 св. Охра на обща стойност 360,40 лв. с включено ДДС, като при
получаването била издадена фактура № **********/29.12.17г.
Независимо
от обстоятелството, че ищецът реално доставил стоките на ответника, същият не
изпълнил задължението си да заплати продажната цена.
С оглед забавеното
изпълнение на парично задължение намира, че ответникът дължи обезщетение за
забава, както следва: обезщетение
за забава за сумата в размер на 199,29 лв. върху главницата от 2 043,82лв. по
фактура № **********/27.04.2017г. за периода от 27.04.2017г. до 12.04.2018г.;
обезщетение за забава за сумата в размер на 95.00лв. върху главницата от 1
727.20лв. по Фактура № **********/27.09.2017 г. за периода от 27.09.2017г. до
12.04.2018г.; обезщетение за забава за сумата в размер на 97,89 лв. върху
главницата от 1 925,60лв. по фактура № **********/12.10.2017г. за периода от
12.10.2017г. до 12.04.2018г.; обезщетение за забава за сумата в размер на 28,82
лв. върху главницата от 617,60лв. по фактура № **********/27.10.2017г. за
периода от 27.10.2017г. до 12.04.2018г.; обезщетение за забава за сумата в
размер на 70,13 лв. върху главницата от 1 898,00лв. по фактура №
**********/10.11.2017г. за периода от 10.11.2017г. до 12.04.2018г.; обезщетение
за забава за сумата в размер на 10,28 лв. върху главницата от 293,80лв. по
фактура № **********/28.11.2017г. за периода от 28.11.2017г. до 12.04.2018г. и
обезщетение за забава за сумата в размер на 10,51 лв. върху главницата от
360,40лв. по фактура № **********/29.12.2017г. за периода от 29.12.2017г. до
12.04.2018г.
Предвид така посочените
задължение от страна на ответника депозирал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение в РС-Кърджали, в следствие на което било образувано ч.гр.д. № 603/18г.
по описа на РС-Кърджали и била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, с която било уважено заявлението.
Срещу така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, ответникът възразил в законоустановения срок, поради което за ищецът възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Устра-Ходинг" АД дължи на „ДД БОДУРОВ" ЕООД-гр.Кърджали, сумата в размер на 8 866,42 лв.,
представляваща главница, произтичаща от неизплатена цена за закупуване на
строителни материали обекти вира на във фактура №
**********/27.04.17 г., фактура № **********/27.09.17 г., фактура №
**********/12.10.17 г., фактура № **********/27.10.17 г., фактура №
**********/10.11.17 г., фактура №
**********/28.11.17 г. и фактура № **********/29.12.17 г., както и обезщетение за забава, както следва: лихва за
забава в размер на 199,29 лв. върху главницата от 2 043,82 лв.
по фактура № **********/27.04.2017 г. за
периода от 27.04.2017 г.
до 12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на
95.00 лв. върху главницата от 1 727.20 лв.
по Фактура № **********/27.09.2017 г. за периода от 27.09.2017 г.
до 12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на
97,89 лв. върху главницата от 1 925,60 лв. по
фактура № **********/12.10.2017 г. за
периода от 12.10.2017г. до 12.04.2018 г.;
лихва за забава
в размер на 28,82 лв. върху главницата от 617,60 лв.
по фактура № **********/27.10.2017г. за периода от 27.10.2017г.
до 12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на
70,13 лв. върху главницата
от 1 898,00 лв. по фактура № **********/10.11.2017 г.
за периода от 10.11.2017 г.
до 12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на
10,23 лв. върху
главницата от 293,80 лв. по фактура №
**********/28.11.2017 г. за
периода от 28.11.2017 г.
до 12.04.2018 г. и лихва за забава в размер
на 10,51 лв. върху главницата от 360,40 лв.
по фактура № **********/29.12.2017 г. за
периода от 29.12.2017 г.
до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.18 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и деловодни разноски направени в исковото производство и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 603/18 г. по описа на РС-Кърджали.
В съдебно заседание,
чрез адв.Д. поддържа предявения иск. Уточнява обстоятелствената част на
исковата молба, като заявява, че в деня на получаване на стоката е издавана
стокова разписка и след получаване на стоката и на база подписани стокови
разписки, след няколко дни са издавани фактури за стоките. Сочи, че при
получаване на стоките са издавани стокови разписки в три екземпляра – един за
ответника, един за ищеца и един за работниците в склада. По изрично искане на
представител на ответника, който е заявил, че стоковите разписки им се губят от
шофьорите, при издаване на фактурите, служител при ищеца прикрепял към самата
фактура стоковите разписки, които са разписани от получилия стоката
представител на ответника, който отбелязвал и за кой обект се изпращат същите.
Самите стокови разписки се намирали при ответника. Ищецът разполагал със
стокови разписки, които но били подписани от представител на ответника. Същите
се съдържали в счетоводната програмата. Претендира направените разноски в
обезпечителното производство, които моли да му бъдат присъдени със съдебното
решение.
В преклузивният срок по
чл.131 от ГПК ответникът депозира писмено отговор на исковата молба, в който
изразява становище, че предявеният иск е допустим, но разгледан по съществото
си се явява неоснователен.
Излага съображения, че
не съществува вземане на ищеца към ответника в размер на 8 866,42 лв., посочено в исковата молба като
незаплатена цена за закупуване на строителни
материали по процесните фактури, за които е издадена процесната заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 603/18 г. по описа на
РС-Кърджали.
Твърди, че не е налице
идентичност между вземането, за което е издадена процесната заповед и
вземането, претендирано по депозирания иск, предмет на настоящето производство,
като в тази връзка сочи, че в заповедта за изпълнение е присъдена законна лихва
върху главницата, считано от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане, а в исковата
молба се претендира законна лихва върху главницата, считано от 12.04.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Възразява срещу
предявеният иск и обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца.
Оспорва твърдението, че
между страните по делото е съществувала практика в деня на получаване на
стоката от ответника да бъде издавана процесната фактура, като сочи, че ищецът
е издавал фактурите винаги преди извършването на доставката.
Не оспорва
обстоятелството, че между страните са съществували дълготрайни търговски
отношения.
Излага съображения, че
ищецът е доставял на ответника строителни материали по предварителна заявка от
страна на отговорник в обекта, служител на ответното дружество, след издаване и
получаване на фактура за същите и винаги срещу подписване на стокова разписка
при получаването им, като в тази връзка сочи обстоятелството, че ищецът не
представя стокови разписки към всяка една от фактурите.
Сочи, че строителните
материали, описани в процесните фактури не са реално получени от ответника,
поради което и не е осъществена търговска продажба по посочените фактури.
Излага подробни
съображения, че в счетоводството на ответника са получени други фактури,
издадени от „СЕМАТ" ООД, които
макар и със същият номер и дата са с различно съдържание от представените с
исковата молба.
Сочи разпоредбата на
чл.7, ал.3 от ЗС, както и съдебна практика във връзка с направените възражения.
Твърди, че приложените
към исковата молба фактури не са получени в оригинал в ответното дружество,
както и не са осчетоводени в счетоводството на ответника.
Възразява относно
представеното от ищеца извлечение от дневника му за продажби.
Оспорва изцяло исковата
претенция, както в частта й относно главницата, така и в частта й относно
претендираното обезщетение за забава.
В
съдебно заседание чрез адв.Б. поддържа писмения отговор по изложените в същия
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетите по делото
писмени доказателства: оригинали на Фактура №**********/27.04.2017г., Фактура
№**********/29.12.2017г., Фактура №**********/28.11.2017г., Фактура
№**********/27.10.2017г., Фактура №**********/12.10.2017г., Фактура
№**********/27.09.2017г. и Фактура №**********/10.11.2017г., както и
представените с отговора по исковата молба копия от цитираните фактури, ч.гр.д.
№ 603/2018 г. по описа на КРС, Стокова разписка № **********/18.04.17г.;
Стокова разписка № **********/19.04.17г.; Стокова разписка №
**********/24.04.17г.; Стокова разписка № **********/22.04.17г.; Стокова
разписка № **********/24.04.17г.; Стокова разписка № **********/25.04.17г.;
Стокова разписка № **********/26.04.17г.; Стокова разписка №
**********/25.04.17г.; Стокова разписка № **********/26.04.17г.; Стокова разписка
№ **********/22.08.17г.; Стокова разписка № **********/24.08.17г.; Стокова
разписка № **********/27.09.17г.; Стокова разписка № **********/02.10.17г.;
Стокова разписка № **********/06.10.17г.; Стокова разписка №
**********/10.10.17г.; Стокова разписка № **********/02.10.17г.; Стокова
разписка № **********/14.10.17г.; Стокова разписка № **********/16.10.17г.;
Стокова разписка № **********/19.10.17г.: Стокова разписка №
**********/20.10.17г.; Стокова разписка № **********/03.11.17г.; Стокова разписка
№ **********/03.11.17г.; Стокова разписка № **********/30.10.17г.; Стокова
разписка № **********/27.11.17г.; Стокова разписка № **********/28.11.17г.; Стокова
разписка № **********/25.11.17г.; Стокова разписка № **********/23.11.17г.;
Стокова разписка № **********/21.11.17г.; Стокова разписка №
**********/21.11.17г.; Стокова разписка № **********/17.11.17г.; Стокова
разписка № **********/18.11.17г.; Стокова разписка № **********/16.11.17г.;
Стокова разпискало **********/17.11.17г.; Стокова разписка № **********/14.12.17г.;
Стокова разписка № **********/14.12.17г.; Стокова разписка №
**********/09.12.17г.; Стокова разписка № **********/11.12.17г.; Стокова
разписка № **********/06.12.17г.; Стокова разписка № **********/07.12.17г.,
Стокова разписка № **********/01.12.17г. и Извлечение от дневник за продажбите
при BG *** за месеците април, септември,
октомври, ноември и декември 2017 г. и януари 2018 г., , се установява, че „СЕМАТ“
ООД гр.Кърджали/със сегашно наименование ДД„БОДУРОВ“ ЕЕОД гр.Кърджали е съставило
и издало и издало на „УСТРА ХОЛДИНГ“ АД гр.Кърджали фактури, както следва: Фактура
№ **********/27.04.2017г. на стойност 2 043.82 лв., Фактура №
**********/29.12.2017г. на стойност 360.40 лв., Фактура №
**********/28.11.2017г., на стойност 293.80 лв., Фактура
№**********/27.10.2017г. на стойност 617.60 лв., Фактура
№**********/12.10.2017г. на стойност 1 925.60 лв., Фактура
№**********/27.09.2017г. на стойност
1 727.20 лв. и Фактура №**********/10.11.2017г. на стойност 1 898
лв.; На 12.04.2018 г. „ДД Бодуров“ ЕООД - Кърджали е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Устра Холдинг“ АД
- Кърджали за сумата в размер на 9 391,24 лв., по силата на което е
образувано ч.гр.дело № 603/2018 г. по описа на РС-Кърджали, като със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 294/13.04.2018 г. съдът е разпоредил
длъжникът „УСТРА ХОЛДИНГ” АД да заплати на кредитора „ДД БОДУРОВ“ ЕООД сумата в
размер на 9 391.24 лв., от които главница в размер на 8 866.42 лв.,
произтичаща от неизпълнено парично задължение по Фактура
№**********/27.04.2017г., Фактура №**********/29.12.2017г., Фактура
№**********/28.11.2017г., Фактура №**********/27.10.2017г., Фактура
№**********/12.10.2017г., Фактура №**********/27.09.2017г. и Фактура №**********/10.11.2017г.,
както и договорна лихва в размер на 524.81 лв., за периода от 27.04.2017 г. до
12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и
деловодни разноски в размер на 907.83 лв. Срещу
така издадената заповед за изпълнение длъжникът е възразил писмено в
законоустановения срок по чл.414 от ГПК.
Видно от заключението на вещото лице И.Н., Фактура
№**********/27.04.2017г., Фактура №**********/29.12.2017г., Фактура №**********/28.11.2017г.,
Фактура №**********/27.10.2017г., Фактура №**********/12.10.2017г., Фактура
№**********/27.09.2017г. и Фактура №**********/10.11.2017г.,са осчетоводени по
надлежния ред в „ДД Бодуров“ ЕООД - Кърджали и „Устра Холдинг“ АД – Кърджали.
Съответно при ищеца в счетоводна сметка 411/Вземания от клиенти/ и счетоводна
сметка 702/Постъпления от продажби на стоки/, а при ответника в счетоводна
сметка 401/Доставчици/; Двете дружества са организирали и водели текущо
счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
счетоводните стандарти и утвърдения индивидуален сметкоплан; В счетоводството
на „Устра Бетон“ООД – Кърджали
съществуват оригинали на Фактура №**********/27.04.2017г., Фактура
№**********/29.12.2017г., Фактура №**********/28.11.2017г., Фактура
№**********/27.10.2017г., Фактура №**********/12.10.2017г., Фактура
№**********/27.09.2017г. и Фактура №**********/10.11.2017г.. Към всяка от
фактурите са приложени стокови разписки за стоките, описани по фактурата; В „ДД
Бодуров“ ЕООД – Кърджали съществуват копия на Фактура №**********/27.04.2017г.,
Фактура №**********/29.12.2017г., Фактура №**********/28.11.2017г., Фактура
№**********/27.10.2017г., Фактура №**********/12.10.2017г., Фактура
№**********/27.09.2017г. и Фактура №**********/10.11.2017г.; Съдържанието на
екземплярите, приложени в счетоводството на „Устра Холдинг“ АД – Кърджали и
счетоводството на „ДД Бодуров“ ЕООД – Кърджали е идентично; Всяка една от
фактурите е изпратена в счетоводството на ответника по електронна поща на
следните дати: Фактура №**********/27.04.2017г.. – на 28.04.2017 г., Фактура
№**********/29.12.2017г. - на 29.12.2017 г., Фактура №**********/28.11.2017г. –
на 28.11.2017 г., Фактура №**********/27.10.2017г. – на 27.10.2017 г., Фактура №**********/12.10.2017г. – на 13.10.2017
г., Фактура №**********/27.09.2017г. – на 27.09.2017 г. и Фактура
№**********/10.11.2017г. – на 11.11.2017 г.; Процесните фактури са включени в
дневник за покупки на „Устра Холдинг“ АД – Кърджали за съответния месец през
2017 г.; „Устра Холдинг“ АД – Кърджали е ползвало данъчен кредит по фактурите,
както следва: по Фактура №**********/27.04.2017г. – данъчен кредит в размер на 340.63
лв., по Фактура №**********/29.12.2017г. – данъчен кредит в размер на 60.07 лв.,
по Фактура №**********/28.11.2017г. – данъчен кредит в размер на 48.97 лв.,
Фактура №**********/27.10.2017г. – данъчен кредит в размер на 102.93 лв., по
Фактура №**********/12.10.2017г. – данъчен кредит в размер на 320.93 лв., по
Фактура №**********/27.09.2017г. – данъчен кредит в размер на 287.87 лв. и по
Фактура №**********/10.11.2017г. – данъчен кредит в размер на 316.22 лв.;
Приложените в двете счетоводства фактури – с гриф „оригинал“ при ответника и
гриф „копие“ при ищеца са с идентични номера и съдържание по между си. Техните
номера са идентични с номерата на фактурите, приложени към делото. Стойността,
начисленият ДДС и сумата с ДДС по приложените в двете счетоводства фактури и
тези по делото, са еднакви. Стоките, като количества и артикули по приложените в
счетоводствата на страните фактури и тези по делото, са еднакви. Подредбата на
стоките по приложените в счетоводствата на страните фактури и тези по делото, е
различна; Законната лихва за забава върху стойността на фактурите, за периода
от издаване на фактурата до 12.04.2018 г. е както следва: обезщетение за забава за сумата в размер на
199,29 лв. върху главницата от 2 043,82 лв. по фактура № **********/27.04.2017 г.
за периода от 27.04.2017 г. до 12.04.2018 г.; обезщетение за забава за сумата в
размер на 95.00 лв. върху главницата от 1 727.20 лв. по Фактура №
**********/27.09.2017 г. за периода от 27.09.2017 г. до 12.04.2018 г.;
обезщетение за забава за сумата в размер на 97,89 лв. върху главницата от 1
925,60 лв. по фактура № **********/12.10.2017 г. за периода от 12.10.201 7г. до
12.04.2018 г.; обезщетение за забава за сумата в размер на 28,82 лв. върху
главницата от 617,60 лв. по фактура № **********/27.10.2017г. за периода от
27.10.201 7г. до 12.04.2018 г.; обезщетение за забава за сумата в размер на 81,20
лв. върху главницата от 1 898,00 лв. по фактура № **********/10.11.2017 г. за
периода от 10.11.2017 г. до 12.04.2018 г.; обезщетение за забава за сумата в
размер на 11,10 лв. върху главницата от 293,80 лв. по фактура №
**********/28.11.2017 г. за периода от 28.11.2017 г. до 12.04.2018 г. и
обезщетение за забава за сумата в размер на 10,51 лв. върху главницата от
360,40 лв. по фактура № **********/29.12.2017 г. за периода от 29.12.2017 г. до
12.04.2018 г.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че стоковите разписки не са разписани от страните, но са
приложени към фактурите. В „Устра Холдинг“АД контактувала с лицата Е. Х., Ж. Х.
и Г.. Последната от които била оперативен счетоводител. Горните лица не
потвърдили пред вещото лице, не и не отрекли, че са получили стоките. Имали
претенции за това, че имало нарушение на ЗС за това, че стоковите разписки не
били разписани, и че на същите било записано „плащане в брой“. По отношение на
стоковите разписки нямало нормативна уредба, какво точно трябвало да съдържат.
Констатирала, че фактурите са изпращани по електронна поща. Не може да отговори
дали в същият имейл или в последващи имало изпращани стокови разписки.
Имейлите, които и били показани представлявали фактури в PDF формат. Практиката между дружествата
била следната: че след заявка по телефона, Х. съставяла стокова разписка в 3
екземпляра, единият от които отивал при техните работници, като офисът на Х.
бил стая в самия склад, другият екземпляр оставал при нея и когато представител
на „Устра Холдинг“АД пристигнел, за да получи стоката се подписвал върху нейния
екземпляр, а третият екземпляр се предоставял на човека, който е отишъл да
получи стоката. В последствие, когато е готова фактурата, прикрепяла тези
подписани екземпляри от стоковите
разписки към фактурата.
От разпита на свидетелката
С. Х. се установява, че е в договорни отношения с „ДД Бодуров“ ЕООД - Кърджали. Дружеството
имало търговски отношения с „Устра Бетон“ООД - Кърджали от миналата година. При
нея постъпвали заявки от С.Х., за когото и било известно, че е управител или
син на управителя на „Устра Холдинг“. Свидетелката издавала стоковите разписки.
Фирмите „Датко“ ЕООД и „ДД Бодуров“ ЕООД се помещавали в един офис. Х.
фактурирала, съответно пускала и складови разписки. Получавала заявката от С.Х.,
с кого единствено контактувала/работила, той и посочвал за кой обект отива
стоката, изписвала я, като издавала стокова разписка в 3 екземпляра, единият
оставал при мен, подписан от лицето, който я получавал – шофьора или техника на
обекта; единият екземпляр оставал за фирмата и един екземпляр за техните
работници, за да знаят какво да натоварят. Тя и г-н Б. издавали фактурите на
база стокови разписки. Събирали се стоковите разписки, защото имало дни, в
който можело да постъпят заявки до 3-5 пъти, събирали ги и като сумата
надхвърлела 1 000 лв., издавали фактура. Това можело да се осъществи, както в
края на седмицата, така и след 10-15 дена. Ако стоката не била получена от
другото дружество нямало как да издадат фактура. Издавала се проформа фактура,
плащало се, като веднага след плащането се издавала авансова фактура и след
получаване на стоката се издавала фактура с артикулите и с нулева стойност,
защото вече е платена. Разбирала, че стоките са доставени, тъй като имали
обратни документи. В 3 екземпляра се издавали стокови разписки и който
получавал стоката - техника или шофьора, записвал за кой обект отива, кой я
получава и се подписвал. Неин подпис и печат нямало на стоковите разписки.
Третия екземпляр го пазили при тях, но със С.Х. се договорили, че тъй като
техните шофьори губели бележките, т.е. вторият екземпляр, я помолили да ги
прилага към фактурите и всички стокови бележки, които били с подпис и се знаело
за кой обект отиват, били при тях, приложени зад самата фактура. В „Датко“ ЕООД
не съществували надлежно подписани издадени стокови разписки. При нея оставал
само третият екземпляр за техните работници, без подпис. Подписът бил
единствено на получателя. Местата, където ще се транспортират стоките
предварително били заявени от С.Х.. Имало стоки, които са на цяла транспортна
единица, т.е.целият тир отивал директно на обекта, но в повечето случаи ответникът
изпращал собствен транспорт. Склада на ищеца се намирал до офиса, след
„Мариета“. Част от стоките били получени от ДЗЗД „Обединение Кърджали
2017". Третият екземпляр с подписите бил към фактурите на ДЗЗД „Обединение
Кърджали 2017", „Устра Холдинг“, „Устра бетон“. Обектите, в които са
вложени материалите били завършени отдавна. Имало и други фактури за стоки,
между двете дружества, които били платени. От фирмата, в която работела, работниците вземали стоковата разписка, товарели
и шофьорът на купувача трябвало да си отметне стоката. Работникът на ищеца не
полагал подпис. Шофьора или техникът, който е дошъл за стоката се подписвал в
единият екземпляр. Събирала стоковите разписки и когато ги фактурирала ги
прикрепяла към фактурата. Подписът на служител на ответната страна се полагал, когато
същият пристигал в офиса и вземал двата екземпляра. От техниците на работа при
ответника идвал А. Д., а другите били шофьори, които не познавала. С.Х. заявявал
стоката по телефона, посочвал за кой обект се отнася, за коя от фирмите - дали
е за ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017", „Устра Холдинг“, „Устра бетон“ При
товаренето, предаването и получаването на стоковата никой не подписвал никакъв
документ. На стоковата разписка се подписвал този, който я получавал в деня на
товарене. Всички подписани стокови разписки се намирали в ответника, т.е. в
„Устра“, заедно с фактурата по изричната молба на С.Х., затова в при ищеца не
се съхранявали подписани стокови разписки. Фактурите се подписвали само от този,
който ги съставял, защото представители на ответника те не идвали да си ги
получават и се налагало да ги пращат по техния шофьор в офиса им. Като издадяла
фактурата, прикрепяла подписаните стокови разписки отзад, но тъй като
служителите на ответното дружество не идвали да ги получават, ги изпращала в
офиса им с автомобил на фирмата, в която работела. Пращала фактури и по техника
и по електронен път, задължително след всяко издаване. Дори била съставила
направила таблица със техните задължения, които периодично им изпращала и извършвали
съвместни справки с една от счетоводителките им – Г., но ги равнявали само по
телефона. Всички стоки, за които били съставени фактурите и стоковите разписки,
били реално получени от ответната страна.
Видно от разпита на св.А.
Д., между „Устра Бетон“ АД и „ДД Бодуров“ ЕООД съществували отношения във
връзка заявяване и получаване на строителни материали. Заявките за стока към
„ДД Бодуров“ЕООД се правели от техническите ръководители на обектите. В случая свидетелят
бил един от техническите ръководители. За всеки обект имало служител, негов колега,
който отговарял и си заявявал
материалите. Д. твърди, че не му било известно, по какъв начин се извършвали
централните заявки от фирмата. Една част от материалите за неговите обекти били
получавани лично от него, а за други се обаждал по телефона на С. и й изпращал
мой работник с камион да ги получи. Стоката се получавала с документ, след
което работникът му предавал стоковата разписка. На някои стокови разписки имало
подпис за получил стоката, на други нямало. Не бил изисквал от работника да има
подпис за получените материали. Материалите получавал срещу стокова разписка,
която му се представяла. Когато бил получавал стока, стоковите разписки бил в 3
екземпляра, единият остава във фирма „ДД Бодуров“, другият се представял на
работниците към фирмата, за да могат да подготвят материалите и третото копие
оставало при него. Това копие, което оставало при свидетеля се отчитало при
справка от счетоводството, т.е. той отчитал получените материали на база
стокови разписки. На негов обект е имало 3-4 случая, когато материалите се
доставяли с транспорт на ищеца. Свидетелят
получавал стоката за обектите, за които отговарял, след като проверял стоковата
разписка. Не му било известно само С.Х. да заявява стоките. Не знаел, кога се
издавали фактурата. От работниците за получаване на стока бил изпращал Д.М.,
който напуснал фирмата, а в момента на негова място бил М.Н.. Свидетелят работел в „Устра Холдинг“АД като
технически ръководител на строителни обекти. Съгласно заповед от фирмата и
съответните строителни книжа, получените материали от „ДД Бодуров“ влагал в
конкретни обекти, за които отговарял. Например: за закрит плувен басейн
„Арпезос“, жилищна сграда с подземни гаражи на ул.Славейков №9, зад черквата,
както и кампанията за саниране в кв.„Възрожденци“, бл.27. В счетоводството на
„Устра Бетон“ООД не бил предавал стокови разписки. Съхранявал ги към
документацията за обекта, тъй като получавал третият екземпляр от стоковите
разписки. При поискване на справка за конкретният обект дали той бил получил
тези видове материали, ги представял. Свидетелят съхранявал стоковите разписки
за получените стоки, които били подписани. Подписани били стоковите разписки,
които оставали в „Датко“ и тези при него били подписани от С. или от г-н Б..
Тези, които били при мен се подписвали от свидетеля като сочи, че не на всички бил
положил подписа си. Една част били подписани, другите не, но ги съхранявал.
При така приетите доказателства, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК се явява допустим, както и доказан по основание
и размер.
Съображенията
на съда за това са следните: От
приетите по делото Фактура №**********/27.04.2017г., Фактура
№**********/29.12.2017г., Фактура №**********/28.11.2017г., Фактура
№**********/27.10.2017г., Фактура №**********/12.10.2017г., Фактура
№**********/27.09.2017г. и Фактура №**********/10.11.2017г., носещи подпис на
издалото ги лице и печат на дружеството „Семат“ ООД – Кърджали и заключение на
вещото лице И.К. по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
„ДД Бодуров“ ЕООД - Кърджали е издало на „Устра Холдинг“ АД - Кърджали
горепосочените фактури, отразяващи осъществена продажба и доставка на
строителни материали на обща стойност 8 866.42 лв. Процесните фактури са
надлежно осчетоводени при страните, съответно са включени в дневник за покупки
на „Устра Холдинг“ АД – Кърджали за съответния данъчен период през 2017 г. и
ответното дружество е ползвало данъчен кредит по фактурите, както следва: по
Фактура №**********/27.04.2017г. – данъчен кредит в размер на 340.63 лв., по
Фактура №**********/29.12.2017г. – данъчен кредит в размер на 60.07 лв., по
Фактура №**********/28.11.2017г. – данъчен кредит в размер на 48.97 лв.,
Фактура №**********/27.10.2017г. – данъчен кредит в размер на 102.93 лв., по
Фактура №**********/12.10.2017г. – данъчен кредит в размер на 320.93 лв., по
Фактура №**********/27.09.2017г. – данъчен кредит в размер на 287.87 лв. и по
Фактура №**********/10.11.2017г. – данъчен кредит в размер на 316.22 лв.;. Във
всяка една от фактурите е посочено плащане: „по банка“.
Рлевираните с
отговора по исковата молба възражения за липса на осъществена доставка на
стоките, описани във всяка една от фактурите се явяват неоснователни. В тази
връзка следва да се отбележи, че неподписването на фактурата от получателя/негов
представител не е от значение за редовността й, тъй като съгласно ЗСч първичния
счетоводен документ, адресиран до други предприятия няма за свой задължителен
реквизит подписа на получателя, поради което обстоятелството дали са подписани
или не процесните фактури от управителя, респ. представител на ответното
дружество, е без значение за редовността им. Изложените от пълномощника на
ответника доводи, че липсата на реална доставка на стоките, предмет на
търговската продажба, аргументирали извода, че ищецът не е доставил стоките по
процесните фактури, не се споделят от съда. В този смисъл видно от разпита на
вещото лице, при посещението в счетоводството на „Устра Холдинг“ АД - Кърджали са
му били предоставени процесните фактури в оригинал, като към всяка една от тях
имало прикрепена стокова разписка с отразени на нея обекти на ответника, за
които се отнася доставката на стоката. Това от своя страна, кореспондира
напълно с показанията на разпитания свидетел С. Х., относно начина на съставяне
на стоковите
разписки и фактурите, фактическото получаване на стоката от представители на
ответника и полагането на подписите върху спорните документи. Х. е категорична
в показанията си относно това, че стоките предмет на процесните фактури са
реално получени от представител на ответното дружество. Показанията й като
логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, изцяло се кредитират от съда. Изложеното от свидетелката се
подкрепя и от неоспореното и прието по делото заключение по извършената съдебно
- счетоводна експертиза, видно от което ответникът е осчетоводил надлежно
процесните фактури, включил е същите в дневника за покупките и е ползвал
данъчен кредит по всяка една от тях. Всичко това взето в съвкупност, мотивира
съда да приеме за доказано по делото, че описаните в процесните фактури стоки,
са реално доставени на ответника, респ. ищецът е прехвърли на ответника
владението върху вещите, предмет на търговската продажба.
Изложеното от допуснатия до разпит
по искане на ответника свидетел А. Д. не опровергава горния извод. В този
смисъл показанията на Д. допълват и са в подкрепа на описания от св.Х. начин на
осъществяване на продажбите между двете дружества, получаването на стоките и
съставянето на стокови разписки за тях.
Осчетоводяването на
доставките по процесните фактури представлява признание от страна на ответника,
че е страна по облагаема доставка, че е настъпило данъчно събитие по смисъла на
чл.25 и сл. от ЗДДС, и че е получил стоките и услугите по тази доставка.
Извършеното от ответника осчетоводяване само по себе си представлява и писмено
потвърждаване на размера на дълга по сключения договор/респ. на получаването на
доставката. Неподписаната от купувача по договор за търговска продажба,
издадена от продавача фактура може да послужи като доказателство за сключване
на договора и за възникване на
отразените във фактурата задължение, ако съдържа реквизити за съществени
елементи на конкретната сделка, а отразяването на фактурата в счетоводните
регистри на двете страни по съответния договор, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справката декларация по ЗДДС, както и ползването на
данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задължението, обективирано във фактурата. В този
смисъл е налице задължителна съдебна практика – Решение № 46/27.03.2008 г. по
т.д. № 454/2008 г. на ВКС, Решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. 465/2010 г. на
ВКС, Решение № 166/17.01.2013 г. по т.д. № 636/2011 г. на ВКС, Решение №
30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, I т.о., ТК, Решение № 42/19.04.2010 г.
на ВКС по т.д. №593/2009 г. на ВКС II т.о., ТК.
Всичко това се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което
съдът намира, че в случая между страните в настоящето производство са била
налице търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 318 и
сл. от ТЗ, а именно търговска продажба на строителни материали, материализирани
във всяка една от процесните фактури, като ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца продажната цена, което обстоятелство е
безспорно по делото.
Предвид горното съдът
счита, че предявеният иск в частта му относно предявената главница в размер на 8 866.42
лв. се явява доказан по основание и размер.
В конкретния случай видно
от съдържанието на процесните фактури всяка една от тях, в долната лява част, е
налице отбелязване на датата на данъчното събитие и начина на плащане, като в
една от тях - Фактура №**********/10.11.2017г. и датата на плащането - 01.12.2018
г. В конкретния случай липсват доказателства, че страните са уговорили срок за
плащане на цената на всяка една от фактурите, поради което съдът приема, че е
налице хипотезата на чл.327, ал.1 от ТЗ, респ. задължението за плащане от
страна на ответника по всяка една от фактурите започва да тече от деня на
получаване на съответната фактура, като съответно е изпаднал в забава, считано
от деня следващ издаването и получаването на всяка една от фактурите, с
изключение на плащането по цитираната фактура, по отношение на която забавата е
налице, считано след 01.12.2017
г. Предвид обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава по
отношение на плащането на цената по процесните фактури, то с оглед забавеното
изпълнение на парично задължение по аргумент от чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко едно забавено
плащане, както следва: лихва за забава в размер на 199,29 лв. върху главницата
от 2 043,82 лв. по фактура № **********/27.04.2017 г. за периода от 28.04.2017 г.
до 12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на 95.00 лв. върху главницата от 1
727.20 лв. по Фактура № **********/27.09.2017 г. за периода от 28.09.2017 г. до
12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на 97,89 лв. върху главницата от 1
925,60 лв. по фактура № **********/12.10.2017 г. за периода от 13.10.2017г. до
12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на 28,82 лв. върху главницата от 617,60
лв. по фактура № **********/27.10.2017г. за периода от 28.10.2017г. до
12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на 70,13 лв. върху главницата от 1
898,00 лв. по фактура № **********/10.11.2017 г. за периода от 02.12.2017 г. до
12.04.2018 г.; лихва за забава в размер на 10,23 лв. върху главницата от 293,80
лв. по фактура № **********/28.11.2017 г. за периода от 29.11.2017 г. до
12.04.2018 г. и лихва за забава в размер на 10,51 лв. върху главницата от
360,40 лв. по фактура № **********/29.12.2017 г. за периода от 30.12.2017 г. до
12.04.2018 г. , който размер се установява от заключението на вещото лице,
прието по делото без възражения. До този размер и период искът в частта му за
претендираното обезщетение за забава следва да бъде уважен.
Съгласно чл.415,
ал.1 от ГПК кредиторът може да предяви
иск относно вземането си, като видно от чл.422 от ГПК искът за съществуване на
вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението. С оглед
горното и това, че ищецът е изпълнил задълженията си като заявителят в заповедното производство
да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването
и съществуването на вземането, и съдът съобразявайки, че предмета на доказване
по установителния иск следва да се
изведе от естеството на възраженията на длъжника като защитно средство, намира,
че предявеният от ДД„БОДУРОВ“ ЕООД гр.Кърджали установителен иск срещу
ответника, следва да бъде уважен относно претендираната сума в размер на 8 866,42 лв., представляваща главница, произтичаща от неизплатена продажна
цена по Фактура №**********/27.04.2017г., Фактура
№**********/29.12.2017г., Фактура №**********/28.11.2017г., Фактура
№**********/27.10.2017г., Фактура №**********/12.10.2017г., Фактура
№**********/27.09.2017г. и Фактура №**********/10.11.2017г., лихва за забава в
размер на 199,29 лв. върху главницата от 2 043,82 лв. по фактура №
**********/27.04.2017 г. за периода от 28.04.2017 г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 95.00 лв. върху главницата от 1 727.20 лв. по Фактура №
**********/27.09.2017 г. за периода от 28.09.2017 г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 97,89 лв. върху главницата от 1 925,60 лв. по фактура №
**********/12.10.2017 г. за периода от 13.10.2017г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 28,82 лв. върху главницата от 617,60 лв. по фактура №
**********/27.10.2017г. за периода от 28.10.2017г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 70,13 лв. върху главницата от 1 898,00 лв. по фактура №
**********/10.11.2017 г. за периода от 02.12.2017 г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 10,23 лв. върху главницата от 293,80 лв. по фактура №
**********/28.11.2017 г. за периода от 29.11.2017 г. до 12.04.2018 г. и лихва
за забава в размер на 10,51 лв. върху главницата от 360,40 лв. по фактура №
**********/29.12.2017 г. за периода от 30.12.2017 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 8 866,42 лв., считано от 13.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,, за което вземане съществува
издадена Заповед за изпълнение № 294/13.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 603/2018 г. на
РС-Кърджали.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид обстоятелството, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото, от следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1 426.82 лв., от които 216.82 лв.
д.т., 250 лв. депозит за вещо лице и 960 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид т.11г. от ТР №4/18.06.2014г. съдът следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, като с оглед
цената на установителния иск и размера на признатото за установено вземане, то
следва да се осъди ответника да заплати разноски по заповедното производство в
размер на 906.57 лв., от които 719.01 лв. адвокатско възнаграждение и 187.56 лв.
държавна такса.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноски в размер на 913 лв., представляващи понесени от ищеца разноски в
обезпечителното производство по в.ч.гр.д. № 176/2018 г. по описа на ОС-Кърджали
в размер на 360 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, 5 лв.
внесена държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и 548 лв. разноски
по изп.дело № 315/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Б. във връзка с реализиране на
наложената обезпечителна мярка. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно т. 5 от ТР№ 6/06.11.2013 г. на ВКС,
направените от страните разноски в обезпечителното
производство се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед на крайния резултат, поради
което съдът намира, че на ответника следва да бъдат направените от него
разноски в обезпечителното производство и разноските по реализиране на
наложената обезпечителна мярка. В останалата си част искането за присъждане на
разноски и по изп. дело № 460/2018 г. на ЧСИ Г.Б. се явява неоснователно. В
тази връзка, видно от представените доказателства посочените изпълнителни дела
са били образувани на основание една и съща обезпечителна заповед и срещу един
и същи длъжник, поради което съдът приема, че в случая следва да бъдат
присъдени направените разноски по първото изпълнително дело.
Водим от изложеното, съдът :
Водим от изложеното, съдът :
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „УСТРА
ХОЛДИНГ“ АД гр.Кърджали, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
***, представлявано от В.Н.Х., че „ДД БОДУРОВ“ ЕООД със седалище
и адрес на управление ***, ***, ЕИК ***, представлявано от Д.Д.Б., със съдебен
адрес ***, има вземане към „УСТРА ХОЛДИНГ“ АД гр.Кърджали, ЕИК ***, в размер на 8 866,42 лв., представляващи главница, произтичаща от неизплатена продажна
цена по Фактура №**********/27.04.2017г., Фактура
№**********/29.12.2017г., Фактура №**********/28.11.2017г., Фактура
№**********/27.10.2017г., Фактура №**********/12.10.2017г., Фактура
№**********/27.09.2017г. и Фактура №**********/10.11.2017г., лихва за забава в
размер на 199,29 лв. върху главницата от 2 043,82 лв. по фактура №
**********/27.04.2017 г. за периода от 28.04.2017 г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 95.00 лв. върху главницата от 1 727.20 лв. по Фактура №
**********/27.09.2017 г. за периода от 28.09.2017 г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 97,89 лв. върху главницата от 1 925,60 лв. по фактура №
**********/12.10.2017 г. за периода от 13.10.2017г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 28,82 лв. върху главницата от 617,60 лв. по фактура №
**********/27.10.2017г. за периода от 28.10.2017г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 70,13 лв. върху главницата от 1 898,00 лв. по фактура №
**********/10.11.2017 г. за периода от 02.12.2017 г. до 12.04.2018 г.; лихва за
забава в размер на 10,23 лв. върху главницата от 293,80 лв. по фактура №
**********/28.11.2017 г. за периода от 29.11.2017 г. до 12.04.2018 г. и лихва
за забава в размер на 10,51 лв. върху главницата от 360,40 лв. по фактура №
**********/29.12.2017 г. за периода от 30.12.2017 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 8 866,42 лв., считано от 13.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,, за което вземане съществува
издадена Заповед за изпълнение № 294/13.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 603/2018 г. на
РС-Кърджали.
ОСЪЖДА „УСТРА ХОЛДИНГ“ АД гр.Кърджали, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от В.Н.Х.,
да заплати на ДД БОДУРОВ“ ЕООД със седалище и адрес на управление
***, ***, ЕИК ***, представлявано от Д.Д.Б., деловодни разноски в исковото
производство в размер на 1 426.82
лв., разноски в заповедното производство в размер на 906.57 лв. и
разноски в обезпечителното производство в размер на 913 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: