№ 45520
гр. София, 31.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110174150 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от Н. М. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
********************, чрез адв. А. М. – САК, съдебен адрес: ************************,
срещу К. Ц. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******************* и настоящ адрес:
******************, с която са предявени искове за следното:
Да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
9580,00 лв., представляваща непогасен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по
сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 27.05.2022 г., ведно със
законнта лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор на исковата молба.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове. Съгласно
чл. 211, ал. 1 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви
насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния
иск или ако може да стане прихващане с него, а според нормата на чл. 211, ал. 2 ГПК
предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск и когато съдът
прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той
постановява отделянето му. В настощия случай са налице предпоставките по чл. 211, ал. 1
ГПК, но съдът намира, че съвместното разглеждане на насрещните искове в настоящото
производство ще бъде значително затруднено, поради което на осн. чл. 211, ал. 2 ГПК
насрещните искове следва да бъдат отделени за образуване на друго производство.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
1
Искането на ответника на основание чл. 186 ГПК от ТД НАП – София да бъдат изискани
документи за извършена проверка за декларирани от ищцата суми по процесния договор е
неотносимо към предмета на делото, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане е нередовно, тъй като не отговаря на изискванията
на чл. 156, ал. 2 ГПК – не е посочено за установяване на кои факти се иска да бъде допуснат
разпит на свидетеля, поради което на ответника следва да бъде дадена възможност да
приведе доказателственото искане в съответствие с чл. 156, ал. 2 ГПК.
Ответникът е оспорил истинността на приложения към исковата молба договор за правна
защита и съдействие от 27.05.2022 г., поради което и на основание чл. 193, ал. 2 ГПК на
ищеца следва да се укаже да заяви дали ще се ползва от оспорения документ.
С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че не е подписвал
приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие, както и че
посочената в договора годината е подправена от ищцата от 2023 г. на 2022 г., с оглед на
което прави искане за задължаване на ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи
оригинала на договора за правна защита и съдействие. Съдът намира искането за
основателно, поради което следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство по гр.д. №
74150/2024 г. на СРС предявените от К. Ц. Б., ЕГН: **********, адрес: ******************,
срещу Н. М. Д., ЕГН: **********, адрес: *******************, насрещи искове,
обективирани в отговор на искова молба с вх. № 95063/18.03.2025 г.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 211, ал. 2 ГПК предявените насрещни искове за разглеждането
им в отделно производство.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ заверени копия от насрещна искова молба, съдържаща се в отговор на
искова молба с вх. № 95063/18.03.2025 г. на СРС, ведно с приложенията към нея, като
същите се докладват на ръководителя на I Гражданско отделение на Софийския районен съд
за образуване на отделно производство по предявените насрещни искове.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за ................... от
...................... ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и молба с вх. №
208103/13.08.2025 г. на ответника документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищцата във връзка с направеното оспорване от ответника на приложения към
2
исковата молба договор за правна защита и съдействие от 27.05.2022 г., на основание чл. 193,
ал. 2 ГПК, да заяви в срок до първото о.с.з. дали ще се ползва от оспорения документ, а в
случай че ще се ползва от оспорения документ – в същия срок да представи същия в
оригинал. УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение съдът ще го изключи от
доказателствата по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата на основание чл. 183 ГПК в срок до първото по делото съдебно
заседание да представи в оригинал договор за правна защита и съдействие от 27.05.2022 г.,
сключен между страните, находящ се на л. 8 от делото, в противен случай представеният
препис ще се изключи като доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба, с препис за ищеца, да посочи за установяване на кои конкретни факти иска да бъде
допуснат разпит на един свидетел при режим на довеждане. При неизпълнение на
указанията на съда в цялост и в срок доказатественото искане ще бъде оставено без
уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл. 186
ГПК.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е от Н. М. Д. срещу К. Ц. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. за заплащане на сумата от
9580,00 лв., представляваща непогасен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по
сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 27.05.2022 г., ведно със
законнта лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 27.05.2022 г. между страните бил сключен договор за
правна защита и съдействие, по силата на който ищцата, в качеството си на адвокат, се
задължила да образува и води гражданско дело пред съответния компетентен съд, а
ответникът от своя страна се задължил да заплати възнаграждение в общ размер на 13
080,00 лв., платимо на две вноски – първата в размер на 3500,00 лв., дължима и платена към
момента на сключване на договора, а втората в размер на 9580,00 лв., дължима в срок до
последното по делото съдебно заседание. Излага доводи, че при определяне на адвокатското
възнаграждение съобразно правилата на действащата към този момент нормативна уредба
(поотделно за всеки от двата иска) минималното адвокатско възнаграждение би било в
размер на 14 602,93 лв., но в интерес на ответника било определено едно адвокатско
възнаграждение в по-малък размер (върху общия сбор на данъчните оценки за двата имота),
а именно 13 080,00 лв. В изпълнение на задълженията си по горепосочения договор,
ищцата депозирала в Софийски районен съд искова молба с вх. № 107560/30.05.2022 г. от
името на ответника, въз основа на която било образувано гр. д. № 28094/2024 г. по описа на
СРС, 40 състав, но с определение № 17208/07.07.2022 г. производството пред СРС било
прекратено и изпратено по компетентност на Софийски градски съд, където било
3
образувано гр. д. № 10960/2022 г. по описа на СГС, I-8 състав. Твърди се, че ищцата
изпълнила задълженията си по договора, но въпреки настъпилия краен падеж и
многократните покани от страна на ищцата, ответникът не изпълнил задължението си за
заплащане на втората вноска в размер на 9580,00 лв., като същата не била платена и към
настоящия момент. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск. Претендира разноски, направени в настоящото производство, в обезпечителното
производството по ч.гр.д. № 67815/2024 г. на СРС, 166 състав, както и в изп. д. № 2819/2024
г. на ЧСИ Ренета Милчева, рег. № 790 в КЧСИ, както и адв. възнагражднеие на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага твърдения, че през м.05.2022 г. се
договорил с ищцата да го представлява по дело за собственост срещу Столична община,
като й предоставил искова молба и други материали, въз основа на които ищцата да
подготви искова молба, която впоследствие била неколкократно редактирана от него.
Предвид обстоятелството, че имотите, за които ще се води делото, били земеделски земи,
очакваната цена на иска била няколко хиляди лева. Сочи, че на 27.05.2022 г. с ищцата са
подписали договор за правна защита и съдействие с хонорар в размер на 500,00 лв., която
заплатил в брой срещу разписка, но оспорва на посочената дата да е подписвал друг договор
за правна защита и съдействие, вкл. приложения към исковата молба договор за правна
защита и съдействие от 27.05.2022 г. с хонорар 13 080,00 лв. и по него не е плащал сумата от
3500,00 лв. Освен това, излага доводи, че към 27.05.2022 г. не били изготвени данъчните
оценки на имотите, за да бъде възможно изчисляването на точния размер на адвокатсковото
възнаграждение, като това от своя страна било доказателство, че вторият договор е изготвен
през 2023 г., а след това годината е подправена от 2023 г. на 2022 г. Твърди, че на 23.06.2022
г. по образуваното пред СРС гр.д. № 28094/2022 г. постъпило удостоверение от Столична
община, че недвижимите имоти са земеделска земя и след получаване на характеристиката
от АГКК ще изготвят данъчни оценки, но на 05.07.2022 г. по делото постъпили данъчни
оценки като за имоти в регулация. За ПИ 68134.507.5116 с площ от 14205 кв. поради
издадените два АОС на ид.ч. били издадени две оценки – за 471 кв.м. в размер на 11249,80
лв., и за 13734 кв.м. в размер на 320 318,10 лв., а за ПИ 68134.505.1014 - в размер на 245
678,30 лв. Твърди, че поради големия размер на държавните такси и адвокатския хонорар
бил готов да оттегли предявените искове, но ищцата предложила предвид свършената от
него работа да заплати само половината от адвокатското възнаграждение, определено
съгласно НМРАВ върху оценката на по-голямата част от ПИ 68134.507.5116 и ПИ
68134.505.1014 г. След това ищцата подготвила нов договор със същата дата 27.05.2022 г. и
възнаграждение в размер на 6330 лв., от които 500 лв. вече платени, 3000 лв., платими към
първото съдебно заседание и 2830 лв. при постановяване на съдебното решение. Твърди, че
на 13.12.2022 г. подал в СРС искова молба, въз осноа на която било образувано гр.д №
67935/2022 г. на СРС, с която предявил отрицателен установителен иск за собственост за
останалата част от ПИ 68134.507.5116 с площ 471 кв.м. и данъчна оценка в размер на 11
249,80 лв., като в изготвянето на исковата молба ищцата не е участвала и не бил подписан
4
договор за правна защита и съдействие. Твърди, че на 14.06.2023 г. подписал новия договор
по гр.д. № 10960/2022 г, на СГС и заплатил втората вноска от 3000 лв. срещу разписка, а
ищцата унищожила стария договор. На същата дата по искане на ищцата подписал и
пълномощно, по силата на което ищцата да го представлява по второто дело – гр.д. №
67935/2022 г. на СРС, но по това дело не било уговорено отделно адвокатско
възнаграждение. Излага доводи, че дори да се приме, че са налице два договора с една и
съща дата и предмет, то в сила е този, по който са извършени плащанията, а именно този с
хонорар от 6330 лв. Отделно от това, твърди, че по гр.д. № 10960/2022 г. на СГС всички
действия били извършени от него лично или от ищцата по негови инструкции. Сочи, че на
последното съдебно заседание от 24.10.2024 г. не успял да присъства, но подготвил въпроси
към вещото лице, които ищцата да зададе и според отговорите да прецени дали да приеме
заключението или да поиска назначаването на нова такава. Сочи, че в случая отговорите на
вещото лице на подготвените от него въпроси били абсурдни, но въпреки това ищцата
приела заключението без възражения, поради което предявените от него искове били
отхвърлени. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗАдв. в тежест на ищеца е да докаже:
1) наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало въз основа
на договор за правна защита и съдействие по конкретно дело;
2) размера на уговореното възнаграждение по договора;
3) обстоятелството, че е изправна страна по договора, а именно, че изпълнил задълженията
си, за които е уговорено възнаграждението;
4) изискуемост на вземането – изтичане на уговорения срок за заплащане на адвокатско
възнаграждение;
5) както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже, че е
заплатил претендираната сума, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително, че между страните бил сключен последващ договор за правна
защита и съдействие с идентичен предмет, по силата на който страните са предоговорили
размера на дължимото адвокатско възнаграждение по същото дело в по-малък размер, за
което съдът му УКАЗВА, че не сочи доказателства.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
5
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него и препис от приложенията към молба
с вх. № 13.06.2025 г. на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6