№ 1126
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20233100501288 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. В. М. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1000/23.03.2023 год.,
постановено по гр. дело № ****/2022 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА
МУ, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 500 лева до
претендираните 12 000 лева, предявения от С. В. М. от гр. Варна против
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор
на РБългария иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждането на ПРБ да му
заплати сумата от 12 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се психически болки и страдания, пряка и непосредствена
последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.
п. № 2137/2020г. по описа на IV РУ - ОД на МВР- Варна, по което е бил
привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и
подсъдим по НOХД № 5147/2020г. по описа на ВнРС и ВНOХД №1041/2021г.
по описа на ВнОС, приключило с влязла в сила на 30.11.2021 год.
оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
ищеца част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за причинени
1
неимуществени вреди е изключително занижен и не съответства на принципа
на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, на събраните по делото
доказателства, както и на трайно устатновената съдебна практика по сходни
случаи и не е достатъчен за компенсиране на причинените му неимуществени
вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда. Не са отчетени възрастта на ищеца, обстоятелството,
че е привлечен като обвиняем, впоследствие и подсъдим за тежко
престъпление, не е съобразена продължителността на наказателното
преследване против ищеца, в резултат на което и присъденото му
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконното
обвинение е силно занижено.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца
част и за постановяване на друго, с което искът му да бъде уважен в цялост,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна - Прокуратурата на
РБ - отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез представител, оспорва жалбата.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на ищеца С.
В. М. от гр. Варна против Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
уважен за сумата от 500 лева не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е
предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът С. В. М. от гр. Варна е навел следните
твърдения:
На 18.12.2020 год. на ищеца е повдигнато обвинение от прокурор от
РП-Варна за евентуално извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4 и т. 7 от НК, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, затова, че
на 26.04.2020г. в землището на с. Б., в съучастие, като съзизвършител, чрез
използване на техническо средство, направил опит да отнеме чужда движима
вещ – 1 бр. метален фургон от владението на Д.Н., собственост на „И.“ ЕООД,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието
останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
Досъдебното производство приключило с внасяне на обвинителен акт в съда.
С присъда № 260/01.07.2021г. по н. о. х. д. № 5147/2020г. по описа на РС -
Варна ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Пъървоинстанционната присъда била портестирана от ПРБ, като с влязло в
сила на 30.11.2021 год. Решение № 248/30.11.2021г. по в. н. о. х. д. №
1041/2021 год. на Окръжен съд - Варна оправдателната присъда е потвърдена.
В резултат на наказателното преследване срещу ищеца името му било
опетнено и той се чувствал „белязан“. Отчуждил се от обичайната си среда,
настъпили сериозни противоречия в семейството му, не можел да си намери
работа. Загубил своята ведрост и жизненост; измъчил се психически,
притеснявал се да не бъде осъден, бил отпаднал и разсеян, затворил се в себе
2
си. Изпитвал страх и безпокойство, както и физически дискомфорт, тъй като
до влизането в сила на оправдателната присъда изминали около две години.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
осъждането на Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 12 000 лева –
обезщетение за претърпените от незаконното обвинение по н. о. х. д. №
5147/2020 год. по описа на РС-Варна, по което ищецът е оправдан с влязла в
сила на 30.11.2021 год. присъда, неимуществени вреди – морални болки и
страдания, описани по – горе, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2021 год.
/датата на влизане в сила на опрадвателната присъда/ до окончателното й
изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът –
Прокуратурата на Р България оспорва иска по основание и размер. Счита
същия за недоказан, в евентуалност твърди, че е необосновано завишен.
Твърди, че не са ангажирани доказателства за действително претърпяните
неимуществени вреди от ищеца. Отделно от това липсвала пряка причинно -
следствена връзка между твърдяните вреди и воденото срещу ищеца
наказателно производство. Твърди че ищецът е осъждан многократно и че по
време на воденото против него наказателно производство срещу него са се
водили и други наказателни дела, завършили с присъда или споразумение, по
които същият бил признат за виновен. Навежда, че не е ясно от кое от
водените множества дела ищецът е понесъл негативните последици, описани
в исковата молба. Счита, че няма данни страданията му да са били с такъв
интензитет, довел до преживяване на повече от обичайните за такава
ситуация неудобства и стрес. Твърди също, че по воденото против ищеца
наказателно преследване по д. п. № 2137/2020г. по описа на IV РУ - ОД на
МВР- Варна, впоследствие НOХД № 5147/2020г. по описа на ВнРС и ВНOХД
№1041/2021г. по описа на ВнОС, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение - „подписка“, но липсват доказателства, от които да се
установи, че така взетата мярка за неотклонение се е отразила негативно
върху правната сфера на ищеца или е ограничила правата му. Ответникът
оспорва иска и по размер, като навежда, че претендираното обезщетение е
силно завишено и не съответства на критериите за справедливост. Сочи още,
че оправдателната присъда е постановена единствено поради факта, че
предметът на кражбата бил неправилно индивидуализиран, но по
наказателното дело било безспорно установено, че ищецът, в съучастие с
друго лице, е извършил действия, които били от естество да осъществят
състава на престъплението кражба в стадия на опита.
По тези съображения ответникът счита иска за неоснователен и
настоява за отхвърлянето му.
Пред настоящата инстанция искът е висящ за сумата от 11 500 лева –
разликата над присъдените 500 лева до претендирания размер от 12 000 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
3
От обвинителен акт по пр. преписка № 5898/2000г. на РП-Варна, внесен
в РС-Варна на дата 21.12.2020 год. е видно, че срещу ищеца С. В. М. е било
образувано досъдебно производство № 2137/2020г. по описа на IV РУ - ОД на
МВР- Варна и впоследствие обвиняемият С. В. М. е предаден на съд за
евентуално извършено от него на дата 26.04.2020 год. престъпление по чл.
195 ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
С Присъда № 260140 от 01.07.2021г., постановена по н. о. х. д. №
5147/2020 по описа на РС-Варна, ищецът С. М. е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. С
определение от същата дата съдът е отменил и наложената на подсъдимия
мярка за неотклонение – „подписка“. Първоинстанционната присъда е
протестирана от РП-Варна и с Решение № 248/30.11.2021 год. по в. н. о. х. д.
№ 1041/2021 год. на ОС-Варна е потвърдена.
От Справката за съдимост на ищеца, изд. от РС-Варна /л. 24-29 от
делото на РС-Варна/ е видно, че той е осъждан четири пъти. Две от
осъжданията касаят присъда и одобрено от съда споразумение за извършени
от ищеца престъпления отново против собствеността – грабеж и кражба,
извършени в периода 18.11.2021г. и 13.10.2020г.-23.01.2021г. Видно е, че
наказателните производства против ищеца за горните престъпления са водени
в периода на воденото против него наказателно преследване по досъдебно
производство № 2137/2020г. по описа на IV РУ - ОД на МВР- Варна, н. о. х. д.
№ 5147/2020 по описа на РС-Варна и в. н. о. х. д. № 1041/2021 год. на ОС-
Варна, по което ищецът е оправдан.
В показанията си свидетелката Й. И.а М. /майка на ищеца/ заявява, че в
периода 2019г.- 2021г. синът й живеел в дома й. Една вечер синът й излязъл с
буса на баща си, но бил задържан от полицията и едва на другия ден
семейството му узнало за това. Излага, че синът й имал добър имидж в
селото, но след тази случка бил разстроен и отчаян, защото твърдял, че не е
сторил нищо. Хората в селото започнали да странят от него, тъй като го
смятали за престъпник. За състоянието си ищецът не е ползвал медицинска
помощ. Инцидентът обаче го очернил в селото, ищецът се затворил в себе си,
не излизал и не се събирал с никого заради тази случка. Посочва, че и друг
път синът й е бил осъждан, за което му била отнета шофьорската книжка.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Й. М. в частта им, в
която същата посочва, че синът й се ползвал с добро име в селото, тъй като в
тази им част показанията й представляват оценъчно съждение, а не
свидетелство за конкретен факт или факти. Не кредитира показанията й и в
частта им, в която същата заявява, че след привличането му като обвиняем по
досъдебното производство № 2137/2020г. по описа на IV РУ - ОД на МВР-
Варна и в течение на воденото против него наказателно преследване ищецът
бил разстроен и отчаян, тъй като в тази им част показанията й се опровергават
от писмените доказателства – обсъдената по – горе справка за съдимост на
ищеца, от която е видно, че в периода след привличането му като обвиняем за
евентуално извършеното от него на 26.04.2020 год. престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК до
4
влизането в сила на дата 30.11.2021 год. на оправдателната присъда ищецът е
извършил три други престъпления, две от които тежки по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК – квалифицирана кражба и грабеж – за извършването на които е
била ангажирана и реализирана наказателната му отговорност.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на Държавата има обективен
характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4
от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 11 на ОСГК на ВКС на РБ,
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
причинените вреди. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде
доказана безспорно от ищеца.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №
2137/2020г. по описа на IV РУ - ОД на МВР- Варна, впоследствие предаден на
съд по н. о. х. д. № 5147/2020 по описа на РС-Варна и в. н. о. х. д. № 1041/2021
год. на ОС-Варна за евентуално извършено от него на дата 26.04.2020 год.
престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 НК, като с влязла в сила на 30.11.2021 год. присъда е оправдан по
повдигнатото му обвинение. Наказателното преследване против ищеца е
продължило около година и половина. Влизането в сила на оправдателната
присъда по отношение на ищеца обосновава извод за незаконност по смисъла
на чл. 2 от ЗОДОВ на обвинението, а оттам – и на действията на
длъжностните лица от ПРБ по повод образуваното досъдебно производство и
привличането на ищеца като обвиняем. Незаконността на обвиненията,
произтичаща от влязлата в сила оправдателна присъда за престъплението, за
чието извършване ищецът е бил обвинен, съставлява основание за носене на
имуществена отговорност от Държавата в лицето на нейните правозащитни
органи по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение.
Налице е трайно установена практика на ВКС на РБ по приложението
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, според която страхът,
стресът и негативните изживявания при незаконно повдигнато обвинение са
общоизвестен факт и вредите неизбежно следват по човешка презумпция, при
което е нормално да се приеме, че по време на наказателното производство
5
незаконно обвиненото в извършване на престъпление лице е изпитвало
притеснения, неудобство и несигурност – в този смисъл са Решние №
18/20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК; Решение №
192/27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011 г., III г. о., Решение №
480/23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК и др. Установено е
също, че в хода на наказателното преследване против ищеца за евентуално
извършеното от него на 26.04.2020 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и
т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК до влизането в
сила на дата 30.11.2021 год. на оправдателната присъда ищецът е извършил
три други престъпления, две от които тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК –
квалифицирана кражба и грабеж – за извършването на които в същия този
период е била ангажирана и наказателната му отговорност.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от
ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост. Прилагането на критерия "справедливост" изисква цялостна
преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на
неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез
което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление във времето, продължителността на
наказателното производство, което в случая е продължило около година и
половина в досъдебна и съдебна фаза, характера и тежестта на незаконното
обвинение – за престъпление, което е тежко по смисъла на НК, като отчете
обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най–леката мярка за
неотклонение и по този начин не е бил засегнат ежедневния му живот, като
прецени и цялостното отражение на обвинението върху правната сфера на
ищеца, съобрази обстоятелството, че липсват доказателства, установяващи
Ст. М. понастоящем да търпи някакви негативни последици, които да са
резултат от незаконното обвинение, съобрази и факта, че в хода на
наказателното преследване против ищеца по ДП № 2137/2020г. по описа на
IV РУ - ОД на МВР- Варна, впоследствие н. о. х. д. № 5147/2020 по описа на
РС-Варна и в. н. о. х. д. № 1041/2021 год. на ОС-Варна, против него са водени
и три други наказателни дела за извършени от него в този период три други
престъпления, две от които тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
(квалифицирана кражба и грабеж), за извършването на които в същия този
период е била ангажирана и реализирана наказателната му отговорност
(обстоятелства, обуславящи извод за нисък интензитет на негативните
изживявания у ищеца) съдът счита, че същият има право на обезщетение за
вредите в размер на 500 лева. Така определеното обезщетение следва да
репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното
обвинение.
Доводите на ищеца, наведени във въззивната му жалба, че
обезщетението за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение в извършването на престъпление е занижено и не съответства на
6
принципа на справедливостта, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настоящият
състав намира за неоснователни.
Анализът на установените по делото факти, а именно – че липсват
доказателства, установяващи Ст. М. да е търпял негативни изживявания с
висок интензитет в хода на воденото противн него наказателно преследване,
липсата на доказателства понастоящем същият да търпи някакви негативни
последици, които да са резултат от незаконното обвинение; че в хода на
наказателното преследване против него са водени и други наказателни
производства за извършени от него в този период три други престъпления,
две от които тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК (квалифицирана кражба и
грабеж), за извършването на които в същия този период е била ангажирана и
реализирана наказателната му отговорност – обстоятелства, които както се
посочи по – горе, обосновават извод за нисък интензитет на негативните му
изживявания и които не са се отразили по никакъв начин на обичайния му,
възприет от него, начин на живот през периода, в който същият е бил
незаконно обвинен в извършването на дата 26.04.2020 год. престъпление от
общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 18, ал. 1 НК.
В обобщение решението в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено в тази част.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1000/23.03.2023 год., постановено по гр.
дело № ****/2022 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен за разликата над присъдените 500 лева до претендираните 12 000
лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 11 500 лева), предявения от С. В. М. от гр.
Варна против Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на РБългария, иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
осъждането на ПРБ да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психични болки и
страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу
ищеца наказателно производство по д. п. № 2137/2020г. по описа на IV РУ -
ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо
лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по н. о. х. д. № 5147/2020г.
по описа на ВнРС и в. н. о. х. д. № 1041/2021г. по описа на ВнОС,
приключило с влязла в сила на 30.11.2021 год. оправдателна присъда, ведно
със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на С. В. М.
от гр. Варна против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконното обвинение е уважен за сумата от 500 лева, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от 30.11.2021 год. до окончателното й
7
изплащане, не е обжалвано и в тази част е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8