Р Е Ш Е Н И Е
№ 2300
гр.
Пловдив, 07 декември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2255 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 от АПК.
Делото е
образувано по жалба от „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Ан.С.-пълномощник,
срещу писмо изх. № Към 19 Ф-6523(18) от 28.06.2022 г. на кмета на община
Пловдив, с което изрично се отказва издаването на разрешение за ползване на
място, общинска собственост за поставяне на преместваем обект – мобилно
съоръжение за храни и напитки в гр. Пловдив, СК „Отдих и култура“, Зона 4,
обект 3, за площ от 6 кв. м., за периода от 01.08.2021 г. – 31.10.2021 г. С
жалбата се иска отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен и да се задължи
кметът да издаде позитивен административен акт по направеното заявление.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът-кмет
на община Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва
жалбата, като излага подробни доводи за нейната недопустимост, респ.
неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Оспореният
административен акт е сведен до знанието на оспорващия на 08.08.2022г., видно
от приложено на л. 12 Известие за доставяне. Жалбата е депозирана пред
административния орган на 23.08.2022г. Поради това съдът намира, че жалбата е
подадена в срок от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси
пряко се засягат от оспорения акт. Следователно жалбата е допустима.
Началото на
административното производство е сложено с подадено от „Бурнарски“ ЕООД до
кмета на общ. Пловдив заявление вх. № Към 19 Ф – 6523-(4) от 19.07.2021 г. за
издаване на разрешение за ползване на място - общинска собственост, съгласно чл.72
– 80 от ЗМДТ, за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.8, чл.9 и
чл.10 от НРППОУТДОДЕГО – стационарни, мобилни, обекти с кампаниен характер (л.5).
В отговор
на заявлението, кметът на община-Пловдив изпраща до представляващия „Бурнарски“
ЕООД писмо рег. № 19-Ф –6523- от 28.07.2021 г., с което го уведомява, че
относно заявлението и във връзка с предходно издаден отказ с изх. №
21Ф2860/28.04.2021г. производството по заявлението от 19.07.2021г. се спира на
основание чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК. Писмо рег. № 19-Ф –6523- от 28.07.2021 г.,
в което е обективиран акт за спиране на производството по заявление вх. № Към
19 Ф – 6523-(4) от 19.07.2021 г. е обжалвано пред АдС-Пловдив и е образувано АД
№ 2321/2021г., по което е постановено Определение № 966/16.06.2022г., с което е
отменено Писмо рег. № 19-Ф –6523- от 28.07.2021г. на кмета на община-Пловдив и
преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението
от 19.07.2021г. Определението на съда е влязло в сила на 28.06.2022г.
С оспорваното писмо изх. №
Към 19 Ф-6523(18) от 28.06.2022г., издадено от Кмета на Община Пловдив, е
отказано издаване на разрешение за ползване на място -общинска собственост за
поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 72 от Закона за местните
данъци и такси, респективно чл. 6 вр. с чл. 1, ал.1 от Наредба за реда и
условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост
на територията на Община Пловдив за изтекъл период назад.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен
акт е издаден от кмета на Община Пловдив, т.е. от компетентен орган и в
изискуемата от закона форма, съдържа номер, посочване на органа, който го
издава, адресат на акта, диспозитив и подпис.
Настоящият спор касае
издаване на разрешение за ползване на място- общинска собственост, намиращо се
в град Пловдив, СК „Отдих и култура“, зона 4, обект 3, площ от 6
кв.м. за поставяне на преместваем обект- мобилно съоръжение за храни и напитки
за период от 01.08.2021г. до 31.10.2021г. Съобразно правилото на чл.1 от Закона
за общинската собственост, приложими към предмета на настоящия спор са
разпоредбите на чл.56а от ЗУТ, чл.72-80 от ЗМДТ, както и приетите въз основа на
дадената законова делегация наредби на Общински съвет-Пловдив- Наредбата за
реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на
община Пловдив( наричана по-нататък само Наредбата за реда за поставяне на
преместваеми обекти) и Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение
за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив,
наричана по-нататък само Наредбата за реда и условията за издаване на
разрешение за ползване.
Съобразно чл.56а от ЗУТ части
от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и
други имоти и обекти – публична общинска собственост, могат да се ползват за
извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и
елементи – открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери,
колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на
общината. Условията и редът за издаване на разрешението по ал. 1 се определят с
наредбата по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ или по чл. 13а от ЗУТ.
Именно в посочените две
наредби на Общински съвет Пловдив са указани редът и условията за издаване на
разрешение за ползване на място общинска собственост за поставянето на
преместваем обект- чл.5 и следващите от Наредбата за реда за поставяне на
преместваеми обекти и чл. 4 и 6 от Наредбата за реда и условията за издаване на
разрешение за ползване.
В случая административният
орган не е спазил изискването на чл.35 от АПК и не е установил по никакъв начин
дали са налице изискванията за издаване на разрешение за ползване на място-
общинска собственост, поставени в посочените две наредби, приети от общинския
съвет. Изложените в писмото мотиви също не касаят наличието на условията за
издаване на разрешение за ползване на място- общинска собственост за поставянето
на преместваем обект и не съдържат изложение на каквито и да било фактически
обстоятелства в тази насока. Единственото основание за отказ, на което се
позовава органът в писмо изх. № Към 19 Ф-6523(18) от 28.06.2022 г., е липсата
на възможност за начисляване и събиране на таксата по раздел ІІ от ЗМДТ.
Плащането на таксата обаче не е сред условията за издаване на разрешението,
посочени в цитираните две наредби на ОбС-Пловдив. Напротив- съобразно правилото
на чл.79 от ЗМДТ, таксата се заплаща при издаване на разрешението за посочения
в него период, а при ползване на мястото за повече от месец, таксите се плащат
месечно.
В постановения изричен
отказ административният орган се е позовал на обстоятелството, че периодът от
време, за който е поискано разрешението, е вече изтекъл и поради това то не
може да бъде издадено. Това действително е така, но следва да се отбележи, че
до изтичането на този период се е стигнало поради обстоятелството, че
административният орган не се е произнесъл по заявлението в законоустановения
14-дневен срок, а след влизане в сила на определението на Пловдивския
административен съд, с което постановения от него акт за спиране на
производството е отменен като незаконосъобразен. Ето защо, след като до
изтичането на периода от време, за който е искано разрешение, се е стигнало в
резултат на бездействието на самия орган, административният акт е издаден и в
противоречие с целта на закона и при нарушаване на един от основните принципи
на административния процес- за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване
на правомощията, възложени на административните органи.
Поради това отказът за
издаване на поисканото разрешение е незаконосъобразен като постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с целта на закона- отменителни основания
по смисъла на чл.146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Изводи в обратна посока не води и
представеното от ответника Разрешение № ОБ-001215-12/24.10.2022г.(л.49), понеже
обхваща не поискания със заявлението от 19.07.2021г. период, а такъв от
01.11.2022г. до 31.12.2022г.
Изложените по-горе
съображения за наличието на основанията по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК налагат
отмяната на обжалвания административен акт. Въпреки, че в рамките на съдебното производство
не е установено наличието на законова пречка за издаване на поисканото
разрешение, при направената констатация, че заявеният период, за който е
поискано издаване на разрешението- от 01.08.2021г.-31.10.2021г., е изтекъл,
преписката не следва да бъде връщана на административния орган за ново
произнасяне. В случая издаването на разрешение е практически неизпълнимо, тъй
като то се издава само за предстоящ период.
При този изход на спора
претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски следва да бъде
уважена на основание чл.143, ал.1 от АПК. Съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК, направените в производството разноски възлизат общо на 550 лева- 50
лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановения от кмета на
община Пловдив отказ да издаде разрешение за ползване на място, представляващо
общинска собственост, по подадено от "Бурнарски" ЕООД Заявление с вх.
№ Към 19 Ф–6523-(4) от 19.07.2021 г., обективиран в писмо изх. № Към 19
Ф-6523(18) от 28.06.2022 г.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
на „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/