Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.05.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
осемнадесети февруари година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2516
описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.12 ЗЗД, вр. с чл.235 от КТ , чл.86 от ЗЗД, чл.79, ал.1,
предл. II ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства и изменение размера на иска в о.с.з. на 16.04.19г. и на 18.02.2020г.
Д.З.С., ЕГН **********, чрез адв. К.С. е
предявил срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени четири иска за обезщетение на вреди от
недобросъвестно договаряне, както следва: сумата 6854.40лв., представляваща вреди от изплатено обезщетение
на предишен работодател „Е.В.“ ЕООД за неспазено едномесечно предизвестие, сумата
2840.00 лева, представляваща вреда от неполучено трудово възнаграждение за
период от 14.06.2016г. до 23.06.2016 г., сумата 50
000лв. частично от глобален размер от 403 925лв., представляваща пропуснати
ползи от неполучени трудови възнаграждения от 6 854,40 лв. месечно за периода
от 19.01.2017 г. до 30.11.2027г., сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение, вследствие
на недобросъвестното водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов
договор и договор за придобиване на квалификация, както и иск по чл. 79, ал.1
предл.II ЗЗД за сумата 208 623,13 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за
придобиване на квалификация от 24.06.2016г., от ответното дружество, които
вреди са в размерна неполучени брутни месечни възнаграждения от 9 032,78 лв. за
период от 36 месеца –от 25.12.2016г. до 25.12.2019г., ведно със законна лихва
върху главниците от предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендират се и сторените в производството
по делото разноски в това число платен адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 26.05.2016 г. ищецът получил обаждане
от лицето А.Г. - главен пилот при ответника, който му предложил да работи като
летец-пилот в тяхната компания. В разгвора ищецът бил информиран, че ответната
авиокомпания възнамерява да закупи нов самолет Bombardier BG-700 series (Global
6000), с оглед на което те предлагали
ищецът да бъде обучен за летец – пилот на този тип самолет и последващ
ангажимент за трудова заетост. Твърди
се, че към този момент, ищецът работил по трудово правоотношение в авиокомпания
„Е.В.“ ЕООД. На 10.06.2016 г. ищецът получил
обаждане от А.Г., че е одобрен от авиокомпания „А.2.” ЕООД. Ищецът сочи, че на
13.06.2016 г. подал уведомление до „Е.В.” ЕООД за прекратяване на трудовия
договор, считано от 14.06.2016 г., като
заплатил обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 6 860.00
лева. Поддържа, че въпреки, че му било
обещано да няма прекъсване на трудовия стаж, сключил трудов договор едва след
10 дневен период, в който нямал трудов договор и не получавал трудово
възнаграждение. Твърди се, че на 24.06.2016 г. ищецът Д.С. сключил трудов договор
с ответното дружество за заемане на длъжността „командир-пилот“, с брутна
месечна заплата от 9032,78 лева. На същата дата 24.06.2016г. бил сключен и
договор, по силата на който ответната авиокомпания се задължил да обучи ищеца
за придобиване на квалификация „летец-пилот на самолет Bombardier BG-700 series
(Global 6000), със задължение да работи при ответника за срок от 3 години.
Посочва, че в полза на авиокомпания „А.2.“ ЕООД подписал запис на заповед за 100
000,00 долара. Известно било, че обучението
е планирано и трябвало да започне на 27.06.2016 г. в тренажорен център САЕ
Дубай. Заявява, че на 25.06.2016г. бил уведомен от А.Г., че обучението се
отлага за неопределено време.
Твърди се още, че в началото на юли 2016 г., бил уведомен отново от А.Г., че управителят Д.
П.пожелал ищецът да си взема неплатен отпуск за този период. Предложено му било да си намери временна
работа за два до три четири месеца с лиценза за самолета, който притежавал към
момента, за да може да освободи ответника за този период от заплащането на
заплата. Сочи, че на 09.10.2016 г. получил обаждане от А.Г., който го уведомил,
че е провел разговор със собственика на самолета и той решил да бъда обучен на
самолет Bombardier Challenger 605, с който авиокомпанията разполагала в този
момент. Посочва, че на 09.11.2016 г. получил ново обаждане от А.Г., с
което го уведомил, че са размислили и вече нямали нужда от него, и че можели да
си позволят да плащат до края на 2016 г. и работодателят поискал ищецът да
подаде молба си за напускане, считано от 01.01.2017 г., но той отказал.
Посочва, че на 19.12.2016 г. му било връчено предизвестие за уволнение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а месец по-късно заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата в дружеството.
Ищецът поддържа, че внезапният обрат в
позицията на авиокомпания „А.2.“ ЕООД и отмятането й относно първоначално
поетите ангажименти за придобиване на квалификация и трудова заетост, и несигурността,
в която го поставили, подложили на неимоверен психологически стрес и нервно
напрежение него и съпругата му. Това предизвикало и сериозни проблеми в
семейството, тъй като съпругата му изпаднала в депресия, а отношенията им се
изострили, като на практика били в състояние пред развод.
В исковата молба е наведен довод, че авиокомпания „А.2.” ЕООД е
действала недобросъвестно и некоректно, както при воденето на преговорите, така
и при сключването впоследствие на договора за придобиване на квалификация и
трудовия договор с тях, като на практика го е подвела и въвела в заблуждение да
напусне работа при - авиокомпания „Е.В.“ ЕООД, при който работил на длъжност
„летец- пилот, командир“ на безсрочен трудов договор, с месечна заплата в
размер на 6854,40 лв., и при който можел
да се пенсионира на 55 г. възраст. Поддържа, че подвеждането и въвеждането в
заблуждение се състои в отправеното предложение от страна на „А.2.” ЕООД, да
започне работа при тях като летец-пилот, с поемането на ангажимент от ответната
страна да му осигурят обучение за летец-пилот на нов самолет Bombardier BG-700
series (Global 6000) и с последващ ангажимент от тяхна страна за трудова
ангажираност за срок от 3 години. Посочва, че ответникът е бил недобросъвестен
при отправянето на горното предложение и поемането на горепосочените
ангажименти, тъй като още на етапа на провеждането на преговорите за
сключването на договора за придобиване на квалификация и трудовия договор, бил
въведен в заблуждение относно покупката на нов самолет Bombardier BG- 700
series (Global 6000) за дейността си, и че обучението за летец-пилот на новия
самолет Bombardier BG-700 series (Global 6000) ще бъде изцяло реализирано.
Посочва, че авиокомпания „А.2.“ ЕООД е била наясно, че лицензът за самолет
(Bombardier Learjet 60), следва да се подновява всяка година и същият изтичал
на 31.01.2017 г., след което оставал без шанс за работа при друга авиокомпания,
която да оперира от територията на България, а кариерата на летец-пилот е
сериозно застрашена. Според ищеца авиокомпания „А.2.“ ЕООД не е имала сериозни
намерения да изпълни поети задължения спрямо него, въпреки, че обективно е
могла и е била длъжна. Ищецът поддържа, че ответната компания е действала в
разрез с добрите нрави и в нарушение на
принципа на взаимно доверие.
Ищецът твърди, че от това поведение на ответното дружество за него са
произлезли следните вреди: сумата 6860лв.,
представляваща вреди от изплатено обезщетение на предишен работодател „Е.В.“
ЕООД за неспазено едномесечно предизвестие, сумата от 2840лв. обещано, но неполучено
трудово възнаграждение за период от 14.06.2016г. до 23.06.2016 г., сумата 891
072 лв. представляваща
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от предишния работодател
„Е.В.“ по 6 854,40 лв. месечно за периода от 19.01.2017 г. до 30.11.2027г./
момента на навършване на 55 г. за
пениосниране/; 325 180,08лв., претендирани частично в размер на 100 000лв., от обезщетение
за пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за придобиване на квалификация
от 24.06.2016г., от ответното дружество, които вреди са в размерна неполучени
брутни месечни възнаграждения от 9032,78 лв. за период от 36 месеца –от
25.12.2016г. до 25.12.2019г., както и 60 000лв. обезщетение за психологически
стрес и нервно напрежение, преживени от ищеца и състресенията в семейъството му
от недобросъвестно сключените тредов договор и договор за квалификация.
Ответното „А.2.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв.Ал.А. –САК в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете по основателност. Признава, че на 24.06.2016 г.
между страните са подписани трудов договор и договор за обучение по чл. 234 ГПК,
с правата и задълженията вложените в двата договора, но оспорва дружество „А.2.“
ЕООД да е водило описаните от ищеца преговори. Признава, че са прекратени трудовите
правоотношения с ищеца. Оспорва действията и изявленията на А.Г., като такива
на трето лице без представителна власт за ответното дружество. Оспорва ищецът да е бил одобряван от
ответника на 10.06. или на 11.06.2016г., както и че предложението било
съгласувано с управителя и собственик на ответното дружество. Поддържа, че
А.Г. не е
имал пълномощия да уговаря условия по бъдещи договори, нито да задължава
ответното дружество. Във връзка с планирано придобиване на самолет ответното
дружество се обърнало към пилота А.Г. единствено с молба да препоръча лица
между които компанията да избере с кого да сключи договор. Поддържа, че реално
преговори между страните не е имало. Твърди, че при сключването на договора за
придобиване на квалификация на ищеца било известно, че обучението е било
необходимо във връзка с планираното закупуване на нов самолет Bombardier BD-700
series (Global 6000). Оспорва твърдението, че на 25.06.2016г. А.Г. се е обаждал
на ищеца, за да го извести, че пътуването и обучението се отлагали. Посочва, че
ако това е вярно, то А.Г. е узнал за
неуспешните преговори за закупуване на нов самолет преди самия ответник, че е в
невъзможност да закупи самолет Bombardier BD-700 series (Global 6000) при
параметрите, посочени в решението на едноличния собственик от 09.05.2016г.,
ответникът узнал на 26.06.2016г. Поддържа довод, че отпадането на възможността
за закуване на нов самолет е настъпила след сключването на двата договора с
ищеца. По тази причина ответникът е издал Заповед за комадировка
№3/25.06.2016г., с която командирова като дългогодишния си служител А.Г., така и
новопостъпилия Д.С.. Сочи че, поради обективна причина - невъзможността за закупуване
на новия самолет е отпаднала и необходимостта от обучението, съответно
придобиването на квалификация за управление на този тип самолет от ищеца. Ето
защо на 27.06.2016г. с нарочна заповед е прекратена заповедта за командировка
на ищеца и колегата му. Ответникът заявява, че до прекратяването на трудовия
договор ищецът е получавал уговореното трудово възнаграждение, въпреки че не е
разполагал с квалификация за пилот на наличния в компанията самолет Bombardier
Challenger 605. Оспорва твърдението, че решението за уволнение на ищеца било
ново нарушение и неспазване на предложение-ангажимент от авиокомпанията и
решение на собственика на авиокомпанията ищецът да бъде обучен за наличния в
авиокомпанията самолет. Оспорва твърдението, че ответникът е действал
недобросъвестно и некоректно при воденето на преговори и сключването на двата
договора с ищеца, както и че го е подвеждал и въвеждал в заблуждение да напусне
предишната си работа. Твърди, че ищецът реално е започнал работа в ответна
компания, подписвайки безсрочен трудов договор. Оспорва като невярно
твърдението, че авиокомпанията не е имала сериозни намерения да изпълнява
поетите с договорите ангажименти. Твърди, че няма измерител на такава
„сериозност на намерение“ за закупуване на самолет. Сочи, че не е достатъчна
волята на купувача, а е необходимо съгласие продавача и купувача по параметрите
на покупко-продажбата на самолетац. Оспорва твърдението, че ако не е бил
напуснал предишната си работа, ищецът е щял все още да работи там до навършване
на възраст за пенсиониране, тъй като бил на безсрочен договор.
В о.с.з. ищецът, чрез
пълномощника адв.С. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски
по чл.80 ГПК и писмена защита.
В о.с.з. ответното дружество чрез пълномощника адв.Ал.А. оспорва
исковете. Представя
списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-7 състав, преценявайки
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235, от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, като се установява от приетото
копие от трудова книжка, че ищецът по
професия е летец – пилот. /л.71-л.76
от делото/
Видно от приетата справка от ТР по партида с ЕИК ********,
че ответното „А.2.“ ЕООД има предмет на
дейност - извършване на редовни и чартърни полети по вътрешни и международни
линии за превоз на хора и товари по въздух, специализирани авиационни работи,
като едноличен собственик на капитала е „З.Х.БГ“ ЕАД, а управител е лицето Д. И.П..
/л.28 делото/
Представен е Протокол от заседание на СД на „З.Х.БГ“ ЕАД,
като едноличен собственик на капитала на „А.2.“ ЕООД от 09.05.2016г.,
обективиращ решение на съвета на директорите да бъде направено проучване на
оферти съгласно намерение за закупуване на въздухоплавателно средство тип
Global 6000, модел BD-700 -1А10,
директно от производителя Bombardier до
сума в размер на 50 000 000 USD , като в противен случай да се счита, че
дружеството отменя намерението за закупуване. В протокола е отразено и решение
на управиелния орган, предвид закупуването на въздухоплавателно средство да се
изготви ново щатно и поименно разписание на „А.2.“ ЕООД. /л.86
от делото/
Не се спори между страните, че на
24.06.2016 г. между страните е подписан трудов договор №19/24.06.2016г., в
който страните се споразумели Д.З.С.
изпълнява длъжността „командир -пилот“ в ответното „А.2.“ ЕООД, по безсрочен
трудов договор, при условията на чл.67,
ал.1, т.1 КТ, уговорено с основно труд. възнаграждение 8570.00лв.
и допълнително възнаграждение 0,6% за всяка прослужена година./л.10
от делото/
Не се спори, че към същия момент между
страните е подписан Договор за придобиване на квалификация от 24.06.2016г. на
основание чл.235 от КТ /л.13
от делото/ Съгласно
т.1 и т.2 от Договор за придобиване на квалификация ответното дружество се
задължило да обучи ищеца за своя сметка за придобиване на квалификация „Летец
-пилот“ на самолет тип: Bombardier
BD-700 series (Global 6000), като заплати всички разходи за срока на обучение,
както и разходите за транспорт, дневни и квартирни пари за времето ва
пребиваване в чужбина. Съгласно т.3 от договора обучаемия се задължил да
участва във всички занимания по време на обучението, да спазва стриктно
програмата на обучението и след успешното завършване на обучението да работи в
„А.2.“ ЕООД за срок от 3 /три/ години. В раздел 4 „Отговорности при
неизпълнение на договора“ е уговорена неустойка от 100 000 USD , ако обучаемия прекрати по своя инициатива
трудовия договор с работодателя преди изтичане на срока по чл.3.4. от договора.
Видно от Заповед №3/25.06.2016г. на Управителя на „А.2.“ ЕООД, ищецът Д.З.С.
и А.Г.Г. са командировани за срок от 28 дни с право на пътни, дневни и
квартирни в
периода 25.06.2016г. до 22.07.2016г. в
гр.Дубай, ОАЕ, със задача: провеждане на обучение за летателна експлоатация на
самолет Global 6000./л.98 от делото/
Не се спори, че от страна на ответното дружество за ищеца С. е бил
закупен самолетен билет за пътуване на 25.06.2016г. по маршрут София – Дубай, с
оглед планираното обучение./л.60 от делото/ На ищеца по
електронна поща е изпратен и график на обучение./л.64
–л.69/
Със Заповед №5 /27.06.2016г. на Управителя на „А.2.“ ЕООД е прекратено
командироване съгласно от Заповед №3/25.06.2016г. на Д.З.С. – командир –пилот./л.70
от делото/
Не е спорно, че самолет Bombardier BD-700 Global 6000 не е бил закупен
от ответното дружество, като планираното в Дубай обучение на пилоти,
включително и на ищеца С. за летателна експлоатация
на самолет Global 6000 не е проведено.
По делото е прието за безспорно, ищецът
е получил от ответника трудово възнаграждение, както следва 7 827,64 лв. -
възнаграждение за м. декември 2016 г., 13 624,14 лв. - възнаграждение за месец
януари 2017г., което е видно от представените с отговора преводни нареждания./л.99
–л.101 от делото/
Не се спори, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответното дружество, е прекратено считано от
19.01.2017 г. със заповед №3/19.01.2017г. на управителя на „А.2.“ ЕООД на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата./л.12 от делото/
Страните сочат, че уволнението е оспорено, като неговата
законосъобразност е предмет на трудовоправен спор по гр.д.№15510/2017г. на
СРС, II
ГО,
63 състав.
Не се спори, че преди да постъпи
в ответното „А.2.“ ЕООД ищецът работил като летец – пилот в „Е.В.” ЕООД, до
14.06.2016 г.
Не спори, че при прекратяване на трудовото му правоотношение с „Е.В.”
ЕООД по реда на чл.326 КТ, ищецът заплатил обезщетение за неспазено предизвестие
в размер на 6 860.00 лева. /л.25-л.26 от делото/
Спорни са въпросите: имало ли преддоговорни отношения между ищеца и
ответното „А.2.“ ЕООД, преди подписване на договор за придобиване на
квалификация и трудов договор от 24.06.2016г., водени ли са преговори, в хода
на които бъдещия работодател да е въвел в заблуждение ищеца.
За изясняване на
спорните обстоятелства са събрани гласни доказателства по почин на ищеца, чрез
разпит на свидетелите А.Г., Л.П.и Б.С..
В показанията на
свидетелите А.Г.
/пилот в „А.2.“ ЕООД / и Л.П./ръководител
сигурност в „А.2.“ ЕООД/,
се съдържат данни, че през пролетта на 2016г. предстояло да бъде закупен втори
самолет в дружеството и да бъде назначен персонал – пилоти и стюардеси. Фирмата
им била малка с 20 човека персонал и един самолет „Бомбардиер Чаленджър 605“. Свидетелят
А.Г. в показанията си в о.с.з. на 18.02.2020г. сочи, че с ищеца са в приятелски
отношения, познавали се от съвместна работа през 2006г., когато летяли на един
самолет, като екипаж. Свид. Г. сочи, че през 2016г. управителят на ответното
дружество го повикал и му казал, че се водят преговори за закупуване на още
един самолет, като го попита познавам ли пилот, който да дойде при тях да
работи. Г. се обадил на ищеца С.. Срещанали се в кафене, казал му, че неговата
фирма търсят пилот, като след съгласието
на ищеца С., му уредил среща, за да може
Д. да дойде във фирмата и да говори с управителя г-н П.. Свид. Г., сочи, че от
компанията не му е възложено да говори с Д.С., а са го попитали само познава ли
пилот, който би дошъл, като е бил отризиран да говори с пилот. Посочва, че е
отправил към ищеца покана за разговор, а не
оферта за работа.
Свид. Г. сочи
още, че направили среща във фирмата, на която представил колегата си Д.С. на управителя П.. Свидетелят
пояснява още, че присъствал на първата част от срещата, в която говорили че им
трябва човек, защото фирмата възнамерява да закупи самолет „Бомбаридие Глобъл
6000“ (Bombardier Global 6000), след което ги оставил да си говорят за
условията. Според св.Г. вероятно ищеца С.
е водил преговори за лични условия преди назначаването му на работа, но
свидетелят лично не е присъствал на
такива разговори. Управителят П.се
обадил на свидетеля и му казал, че М.е
одобрен. Свид.Г. си спомня, че той самия не е имал съмнение, че въпросният
самолет няма да бъде закупен и планираното обучение няма да се проведе. Управителят
също по никакъв начин не е поставял закупуването под съмнение. Сочи, че е
нормално е обстоятелството, че Д. е бил включен в графика за обучение, на
17.06.2017 г., а договора за трудовото му правоотношение е сключен на
24.06.2017 г. Сочи, че самото обучение се заявява определени „слотове“. Спомня
си, че в деня, в който трябвало да заминават, управителят му се обадил и казал
да не тръгват, да изчакат. Свид. Г. сочи, че веднага се обадил на Д.С. и му предал
думите на управителя. Имало проблеми със закупуването на новия самолет.
Самолетът не дошъл, затова и екипажа им, състоящ се свидетеля Г. и ищеца С. не
бил обучен. Свидетелят
посочва, че е стандартна
практика авиокомпанията да изпрати за обучение един пилот преди пристигането на
самолета, т.к. идеята е в момента, в който пристигне самолета, да има готов
екипаж. Свид. Г. сочи, че нещата се задържали няколко месеца без да имат
информация дали ще заминават на обучение. През това време Г. работел на
Challenger 605. Д.С. реално нямал самолет в авиокомпанията, на който да работи.
Той имал валиден лиценз за Learjet. Нямало на какво да пилотира и в тази връзка
било излизането му в неплатен отпуск, защото трябва да лети. Д. и управителя са
си говорили за възможността Д. да си намери работа.
Свидетелят Л.П.в
показанията си дадени в о.с.з. на 19.11.2019г. посочва, че той обработва
документите на постъпващите в „А.2.“ ЕООД служители. Спомня си, че Д.С. бил доведен от А.Г. на
среща с управителя на дружеството, на която обсъдили възможността на Д.С. да
започне работа, както и има желание да работи при тях. Д.С. впоследствие е
потвърдил желанието си да започне работа в дружеството, но свидетелят не е присъствал
на тази част от разговора. Предполага, че на него са обсъждали лични условия.
На свидетелля П.било съобщено само, че Д.С.
ще бъде назначен на длъжност пилот и да очаква от него документи за започване
на работа. Свидетелят не знае дали на
ищеца му е обещавано нещо за периода от деня на прекъсване на трудовия и
летателния му стаж. Не предполага, че е показван на ищеца протокола на
холдинга, съдържащ решението за закупуване на втория самолет. Свидетеля сочи, след
като управителя разпоредил да се подготвят документите за назначаване на С.,
той ги изискал от ищеца и последния ги донесъл на два пъти в рамките на няколко
дни. Св. П.лично подготвил и други документи за ищеца, а именно
идентификационна карта и пропуск за влизане в зоните с ограничен достъп, както
и служебен телефон със СИМ карта и билет за пътуване. Трябвало да му ги предаде
в деня на заминаване. Свидетелят П.сочи, че той
самия разбрал, че е отпаднало закупуването на втория самолет в деня,
когато С. и Г. трябвало да заминат в командировка. Не знаел, че има степен на
несигурност около сделката за закупуване на втория самолет. Пояснява, че пилотите
трябва да имат сертификат за правоспособност за всеки конкретен тип самолет.
Показанията на
свидетелите А.Г. и Л.П., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, т.к. са
служители на ответното дружество, но им дава вяра, доколкото са последователни,
взаимно допълващи се, непротиворечиви и почиват на преки лични впечатления.
Свидетелката Б.С.,
сочи в показанията си, че е счетоводител в счетоводна къща, която има договор
за счетоводно обслужване на ответното дружество. Помни, че е водила електронна
кореспонденция във връзка с назначаването на нов пилот.Потвърждава, че писмото
на л.57 от делото е от нейния електронен адрес.
Относно
намеренията на ответното „А.2.“ ЕООД да закупупи нов самолет, параметрите на
продажбата и причините за несключнаване сделката на сделката са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля С.М.П., както и писмени доказателства. Свид. П.в
показанията си дадени в о.с.з. на 16.04.2019г. сочи, че работи за американска
компанията, която е представител на фирмата „Бомбардие“ производител на бизнес
самолети. През пролетта на 2016 г. започнали разговори с управителя на АВБ Д. П..
Последната седмица на май месец в Женева се провеждало най-голямото изложение
за бизнес самолети. Управителя на АВБ присъствал, имали поредица от срещи.
Избрали с управителя П.конкретен сериен номер самолет, който отговарял на техните
изисквания и започнали разговори за финализиране на сделка. Свид. П.пояснява,
че самолетопроизводителите имат лист прайс, т.е. стандартна цена, но въпрос на
разговори е цената, която ще се постигне, в зависимост от отстъпката, която
производителят може да даде. Лимитът на компанията купувач „АВБ“ бил 50 милиона
долара. Свидетелят разбрал от управителя на АВБ, че самолета трябва да влезе в
рамките на този бюджет. В рамките на месец разговаряли, защото сделката имала
много компоненти, освен цената, като оборудване на самолета, сертифициране,
съгласно конкретния пазар, където ще се регистрира самолета и т.н. Свид. П.сочи,
че когато производителят продава нов самолет, в цената на самолета са включени първоначалното обучение на пилотите и
на техническите лица. Свид. П.сочи, че 57 млн. или 58 млн. долара била
цената на производителя от която започнали разговорите. Но, управителят П.не се
съгласил на тази цена. На 25 юни свидетелят П.уведомил г-н П., че неговите
изискванията не попадат в офертната цена на „Бомбардие“. Свидетелят сочи, че
производителя „Бомбардие“ има собствен център за обучение на пилоти в Монреал.
В този център за месеци напред всичките свободни възможни курсова са заети. С
оглед бързото затваряне на сделката и времевия график, който имали, „Бомбардие“
предложил да направят обучението на двамата пилоти на купувача, които трябваше
по договор да бъде направено в център на трета различна фирма от „Бомбардие“,
базирана в Дубай, с оглед експедитивност. За Дубай нямало нужда от визи. „Бомбардие“
направило резервация за двама пилоти, т.к. това е ангажимент на доставчика на
самолета. Обичайна практика било да се прави резервация за обучението, преди да
се закупи самолета, защото в противен случай някой ще плати 50 млн. и ще има
един самолет, паркиран на летището без пилоти.
Показанията на свидетеля
С.М.П., са подробни, житейски логични и
изхождат от незаинтерсовано от изхода на спора лице, поради което съдът ги
кредитира.
В приетото
заключение на ССчЕ и Допълнителната ССчЕ с вещо лице В.С., е отразено, че разликата
за периода от 19.01.2017г. до 25.12.2019г., между получените от ищеца тр.възнаграждения
и обезщетения от НОИ, спрямо сумата която
би получил като тр. възнаграждение от „АВБ ***“ е 208 623,13лв. Вещото лице е изчислило пропуснатия доход на
ищеца/ спрямо заплатата му „Е.В.“ ЕООД до 30.11.2027г. /датата на навършване на
55годишна възраст за пенсиониране на ищеца/ като приспадне получените от ищеца
трудови възнаграждения от България ЕР от 19.01.2017 г. до 30.11.2027 г. е в размер на 438 698.06лв., като
изчисленията са представени в таблица Приложение №1. Вещото лице счетоводител е
изчислило, че брутното трудово възнаграждение, което би получил ищеца, ако беше
останал на работа в „Е.В.“ ЕООД за периода от 19.01.2017 г. до 30.11.2027 г. е 913 705,00 лева.
За периода от
19.01.2017 г. до 30.11.2027 г./датата на навършване на 55 г., възраст за
пенсиониране на ищеца/ пропуснатите ползи, спрямо заплатата която би получил
ищеца в Е.В., биха били в размер на: 438 698,06 ЛВ./ 913 705,00лв. / БТВ в Еър
Болта ЕООД I— 10 628,47лв. / пол.обезщетение за безработица НОИ / — 21241,31
ЛВ./ получ. БТВ от Уиз еър Унгария Кфт /— 67 125,11 ЛВ./ БТВотпол.от
БългарияЕР/ — 376 012,05 ЛВ. БТВ от БългарияЕР /
Във връзка с
претенцията за неимуществени вреди по делото е разпитана свидетелката Б.Л.-С./48г.,
съпруга на ищеца/
Свид. С., сочи, че дни след смъртта на баща и, съпругът и Д. споделил, че е
получил предложение за работа от главният пилот на „А.2.“ ЕООД А.Г., с когото работили
дълги години в предишните авиокомпании - „АВБ 2004“ АД и „АВБ 2010“ АД, които
са свързани с ответника. Били му предложени по - добри условия, а именно да се
качи на по - нов самолет, както и по –добри финансови условия, затова Д. напуснал предишната си работа. Свидетлката
сочи, че Д. се познавал добре и били
добре сработен екип с А.Г., главния пилот на „А.2.“ ЕООД. Свидетелката посочва,
че Д. бил работил по –рано в продължение на 4 години за собственика на тази
авиокомпанията и бил доволен от отношението. Около седмица след отправеното
предложение от А.Г., съпругът и се срещнал в офиса на фирмата с управителя П.и
главния пилот. Според свидетелката П.увещавал съпруга и, че в компанията, в
която работи към момента, единия самолет е стар и подлежи на продажба, а в
новата фирма ще се качи на нов и съвременен самолет. Мотивите на Д. да постъпи
на новата работа били по-добрата заплата и факта, че се познава добре с А.Г.. Д.
му се доверил безрезервно. Били добре сработен екипаж. Д. изцяло разчитал на
новата работа за издръжка на семейството си. Св.С. сочи, че тя самата останала
без работа, родители на Д. били
възрастни и той заплащал за тяхното гледане и прехрана. Детето им учело в частно
училище. Плащали таксите и се грижели и за болната и майка. Научили, че
обучението на новия самолет се отлага, в деня на заминаването му. Багажът му
бил приготвен и трябвало вечерта да пътува. А.Г. му се обади по телефона и му
казал, че пътуването се отлага за неопределено време, без информация за
причината. Около 10 дни след като било отложено пътуването А.Г., в ролята си на
главен пилот, който се грижи за пилотите, се срещна с Д. и му е казал, че управителят
П.е пожелал С. да излезе в неплатен отпуск. Свид. С., сочи, че съпругът и в
никакъв случай не бил емоционално подготвен за това. Давал си сметка за това, че издръжката на семейството
лежи изцяло на неговите плещи. Притеснил се изключително много. Имали проблеми
в семейството след тази новина.
Притеснявали се и двамата да не останат без пари. Започнали скандали в
семейството поради липса на пари. Обмисляли развод и живеели за известен период
разделени. Към 10 ноември А.Г. извикал Д.,
за да разговаря с него в качеството си на главен пилот и го помолил да си
подаде молбата за напускане, но Д. отказал. Свид.С. си спомня, че и
двамата със съпруга и рухнахнали от решението за уволнението на Д.. Уволнението
на съпруга и повлияло на кариерното му развитие. Той останал повече от година
без работа. След това се наложи да смени още една авиокомпания. Свид. С. сочи, че Д. получавал трудово
възнаграждение, докато беше на трудов договор във фирмата „А.2.“ ЕООД за
периода от 6 месеца.
Показанията на свидетелката
Б.С., съдът цени по реда на чл.172 ГПК, като съобразява, че е съпруга на ищеца,
като относно срещата с управителя на ответното дружество, преразказва чуто от С..
При съвкупен анализ на събраните писмени
и гласни доказателствени средства настоящата съдебна инстанция намира за
недоказано при условията на пълно и главно твърдението на ищеца, че ответникът
го е въвел в заблуждение досежно намерението за закупуване на нов самолет Бомбардие
Глобал 6000, т.е. за недобросъвестно поведение, изразяващо се в укриване на
информация при водене на преговори.
Самия ищец твърди, че бил информиран от Г., че ответното дружество възнамерява да закупи нов самолет.
Устнови се, от събраните писмени и гласни доказателства, че ответното „А.2.“
ЕООД е планирало да закупи самолет - Global 6000, модел BD-700 -1А10, директно от производителя Bombardier, като е влезнало в преговори с
производителя през май 2016г., ангажирайки посредник и изпращайки управителя Д.
П.на изложение в гр.Женева, за да избере конкретен модел и да договори
параметрите на сделката. Установи се, че
при закупуване на нов самолет обучението на екипаж за самолета е част от цената
на сделката./показанията на свид.С. П./ Установи се, че слотовете за обучение
(периодът на обучение) могат да се запазят и преди да има сделка, за да не се
стига до период на престой на самолета на земята, без да има обучен екипаж. От
кредитираните показания на свид. П., се установи, че слотовете за обучение в
Дубай са били запазени именно от производителя „Бомбардие“. Установи се, че поради
непостигането на сделка, производителят и отменил слотовете за обучение и в
случая не ответникът, а производителят „Бомбардие“ е отменил обучението в
Дубай, на което ищецът очаквал да замине. Отделен е въпросът, че причината да
се закупи планирания самолет е
непостигането на съгласие между купувача и продавача относно основните параметри на продажба и конкретно по цената на самолет Бомбардие Глобал 6000. Свидетелят П.,
който е участник в проведените преговори посочи в показанията си, че 58 милиона
USD била цената на производителя от
която почнали преговори, а лимитът на ответното „А.2.“ ЕООД е бил 50 милиона
USD. Установи се още, че вида и размера
на възможните отстъпки, които производителите на самолети правят, зависят и от
какъв пазар изхожда купувача, като в случая възможностите и изискванията на
ответното дружество не попаднали в офертната цена на производителя „Бомбардие“.
Така устовеното от фактическа обстановка, сочи на
следните правни изводи:
По
отношение на предявениите обективно кумулативно съединени искове с пр.
основание чл. 12 от ЗЗД – формулирани в т.1, т.2, т.3 и т.5 от петитума на ИМ,
съдът намира следното:
По
допустимостта: Предявения в т.3 от петитума иск за обезщетение пропуснати
ползи, на стойност 208 623,13лв./с начално заявен размер 891
072,00лв./
от неполучени трудови възнаграждения от по 6 854,40 лв. месечно от предходен работодател „Е.В.“ ЕООД, за
периода от 19.01.2017 г. до 30.11.2027г., е лишен от правен интерес и се явява недопустим, като исковата молба в частта
относно този иск на основание чл.130 ГПК следва да бъде върната. Този осъдителен
иск се претендират вземания, чиято изискуемост настъпва след подаване на исковата
молба. Същевременно, не се касае за повтарящи се задължения по смисъла на чл.
124, ал. 2 ГПК. Предмет на осъдителен иск може да бъде само вземане, което е за
период преди предявяване на иска. Спорното право трябва да е съществуващо към
датата на подаване на исковата молба, за да може да бъде предмет на иска
съобразно общите изисквания на чл. 124, ал. 1 ГПК. На основание чл. 2 ГПК,
съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка молба за защита на накърнено към
подаването на исковата молба материално право, но когато съобразно фактическите
твърдения на ищеца, които ще се формират
обективните предели на СПН, предявеното материално право все още не е
възникнало, респ. когато то не е годно за принудително удовлетворяване (не е
настъпила неговата изискуемост), не е налице правен спор, който да бъде
разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. Следователно, към този момент не е
породена и една от абсолютните положителни процесуални предпоставки, обуславящи
възникването и съществуването на правото на иск - правният интерес. При това
положение предявения иск за бъдещо
задължение за периода след подаване на исковата молба е недопустим. /в този
смисъл Определение № 587/12.10.2009 г. по гр. д. № 542/2009 т. на ВКС, ІІ т.о.
Определение
№ 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3119/2014 г., I г. о., ГК,
Определение по ч.
гр. д. № 5720 /2016 г. на САС, ГК, 8 състав/
Осъдителни
искове по т.1, т.2 и т.5 от петитума на
ИМ, са допустими, предвид
поддържаните в исковата молба твърдения, а правото на иск е надлежно упражнено.
По родовата подсъдност: С определение
№507 от 30.10.2018г. по ч.гр.д.№3324/ 2018г. по описа на ВКС, ГК IV
г.о., е прието, че процесния спор е граждански, доколкото с договорите за
професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на
работна сила и извършването на определена работа при работодателя, то те не са
трудови договори, като са приложими правилата на ЗЗД. Касационният състав е
отменил въззивно определение № 2062/03.7.2018 г. по ч.гр. д. № 2153//2018 г. по
описа Софийския апелативен съд, т.о, VI състав, с което е потвърдено
определение № 5990/14.3.2018 г. по гр. д. № 2516/2017 г. по описа на СГС, ГО,
I-7 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 105 ГПК, като делото е изпратено на Софийския градски съд за продължаване на
съдопроизводството.
По същество:
Преддоговорната отговорност, според
преобладаващото становище в доктрината и съдебната практика е извъндоговорна
отговорност. Обезщетяват се вредите от нарушения „негативен интерес“.
Елементите от фактическия състав на отговорността са виновно поведение,
противоправност, вреди и причинна връзка. Поведението, преставляващо основание
за преддоговорна отговорност, би могло да се изразява в: неуведомяване на
насрещната страна за обстоятелства, които имат значение за вземане на решение
за сключване на договора; неоснователно прекъсване на преговорите; липса на
проверка за наличието на препятствия от страната в нейната правна сфера.
Посочените действия представляват поведение, което не е в съответствие с
изискването на нормата на чл.12 от ЗЗД за добросъвестност при водене на
преговорите и сключване на договорите.
Ищецът твърди, че при водене на преговорите,
ответното дружество е действал недобросъвестно, като го е въвел в заблуждение
относно това, че сериозно възнамерява да закупи нов самолет Bombardier BD-700
Global
6000, за дейността си и че обучението му за управление на този самолет ще бъде
реализирано, като последица от това е настъпил и вредоносен резултат под
формата на претърпени вреди от заплатено
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ на предходен работодател „Е.В.“ ЕООД /6 856лв./,
пропуснати ползи от обещано, но неполучено въззнаграждение поради прекъсване на
трудовия стаж в периода 14.06.2016г. до 23.06.2016г./2840лв./, както и
неимуществени вреди – стрес и нервно напрежение от недобросъвестно водене на
преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за
квалификация /в размер на 20000лв/.
При съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства
решаващият състав намира, че е доказано недобросъвестно поведение от страна
ответника.
Установи се, че с Протокол от заседание на СД от 09.05.2016г., едноличния собственик на капитала на ответното
„А.2.“ ЕООД от 09.05.2016г., е решил да
бъде направено проучване на оферти съгласно намерение за закупуване самолет тип Global 6000, модел BD-700 -1А10, директно от производителя Bombardier до сума в размер на 50 000 000
USD. Ответното дружество реално е влезнало в преговори с производителя през май
2016г., ангажирайки посредник и изпращайки управителяси Д. П.на изложение в
Женева, за да избере модел и договори параметрите на сделката. Установи се, че при закупуване на нов самолет
обучението на екипаж за самолета е част от цената на сделката. Установи се, че
слотовете за обучение (периодът на обучение) могат да се запазят и преди да има
сделка. От кредитираните показания на свид. П., се установи, че слотовете за
обучение на пилотите в Дубай, в случая са били запазени от производителя „Бомбардие“.
Установи се, че поради непостигането на сделка, производителят и отменил
слотовете за обучение и в случая не ответникът, а производителят „Бомбардие“ е
отменил обучението в Дубай, на което ищецът очаквал да замине.
Ответното дружество от своя страна е сключило на 24.06.2016г. с ищеца
безсрочен трудов договор, договор за квалификация, закупило е самолетен билет
на ищеца, изготвена е идентификационна карта и пропуск за влизане в зоните с
ограничен достъп, както и служебен телефон със СИМ карта, именно с оглед уверността,
че в близка перспектива ще финализира
сделката по придобиване на самолета. Тези действия сочат на извод, че
намерението на ответника относно придобиването на самолет Бомбардие Глобал 6000
е било сериозно.
В този контекст, поведението на ответника не може да се окачестви като
недобросъвестно.
Поведението на представляващия ответното дрежество не е било от такова
естество, за да формира заблуждение у ищеца. Самата искова молба още в т. 1
започва с твърдение на ищеца, че А.Г. му се е обадил и го информирал, че
„авиокомпания „А.2.“ ЕООД възнамерявала да закупи нов самолет“, т.е. ищецът е
бил информиран за намерение, сиреч за планирано закупуване и следователно му е
била представена адекватна и вярна информация.
Как субективно е възприел ищеца тази инфармация е друг въпрос. От
показанията на свид.С. се установи, че мотивите ищеца да напусне работата си в
„Е.В.“ ЕООД, са били по-добрата заплата в
авиокомпания „А.2.“ ЕООД, както обстоятелството, че се познава с главния
пилот А.Г., с когото били сработен
екипаж.
По делото се установи, че преддоговорните отношения между ищеца и и
управителя на ответното дружество се изчерпват само с една среща в офиса на
авиокомпанията, където е бил доведен от свидетеля Г.. От разпита на
присъствалия на срещата свидетел А.Г. се установи, че на тази среща ищецът е
бил представен и след това в разговор само с управителя е уговорил личните си
условия, т.е. трудовото си възнаграждение. На 16.06.2016г. ищецът е изпратил на
счетоводното дружество на ответника необходими за договорите му документи, като
на ищеца са предложени готови проекто договори и по делото няма данни по тях да
са водени преговори, а ищецът е отишъл на 24.06.2016г. и ги е подписал. От тези
преддоговорни отношения не се установяват действия на ответното дружество,
които да са противоправни.
При преддоговорната отговорност е налице нарушаване на негативния
интерес на кредитора, защото са причинени вреди не от неизпълнението на
договорно задължение, а от несключването на такъв договор в резултат от
недобросъвестното поведение на ответната страна при водене на преговорите.
Вредите, които могат да настъпят обикновено са под формата на претърпяна загуба,
но няма законова пречка да се претендират и пропуснати ползи, каквито са и настоящите
осъдителни претенции /с изключние на иска по т.1 от петитума/. Съгласно
указанията, дадени в ТР № 3/*** г. ОСГТК на ВКС, пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда и предположението за увеличаване имуществото на
ищеца винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за това, а не да
почива на логическо допускане за закономерното му настъпване.
Решаващият състав споделя становището, че обезщетението при
преддоговорната отговорност обхваща преди всичко негативните вреди /всичко, с
което се е намалило ефективно имуществото на страните вследствие неуспешните
преговори за сключване на договора/, а само по изключение може да обхване и
пропуснатите ползи, които на общо основание следва да бъдат доказани. Това е
така, защото по принцип плащането на обезщетение за пропуснати ползи се свързва
преди всичко с възможността получената по даден договор престация да бъде
вложена за извличане на някаква полза, а по правило в хипотезата на чл. 12 ЗЗД
липсва тъкмо задължение, от чието изпълнение евентуално може да бъде получен
някакъв приход. Ето защо във всеки конкретен случай следва да бъде установено,
че се касае не за предполагаеми, а за очаквани и предвидими ползи,
неосъществяването на които е в причинна връзка с недобросъвестното поведение
при воденето на преговорите.
Едва след установяване недобросъвестността на
ответника и то пълно и главно, последният следва да обезщети другата страна за
претърпените от нея вреди, които могат да обхванат както претърпяната загуба,
т.е. онова, което ответникът е понесъл като намаление на имуществото си, така и
пропуснатата полза, т.е. позитивният си интерес - пропуснатото увеличение на
имуществото си. В случая няма спор, че двата договора, както трудовия
договор от 24.06.2016г., така и договора за придобиване на квалификация са
сключени при условията, за които страните са се договорили. Трудовият договор е
изпълняван за около половин година от ответното дружество, което е заплащало
трудово възнаграждение, въпреки че ищецът не е работил.
С оглед гореизложеното решаващия състав намира,
че ищецът, който носи доказателствената тежест досежно факта на проявена от
ответника недобросъвестност, не ангажира доказателства в тази насока.
Ето защо, при приложение на последиците на чл. 154 ГПК, предявените при
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.12 ЗЗД - за
обещетение за имуществени вреди –претъпени загуби, за обещетение за имуществени вреди
–пропуснати ползи , за обещетение на неимуществени вреди от недобросъвестно договаряне, се явяват недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
По иска за обезщетение на вреди от договорно неизпълнение с пр. основание чл. 79, ал.1 предл.II ЗЗД:
Ищецът претендира в исковата молба имуществени
вреди (пропуснати ползи) в размер на 325 180,08 лева, двукратно изменян по реда
на чл.214, ал.1 ГПК и намален до 223 543 лева на 15.04.2019г. и до 208 263,13
лева в о.с.з. на 18.02.2020г., като поддържа - от една страна, че е налице виновно
неизпълнение на сключен договор за преквалификация по чл. 235 КТ за самолет
Бомбардие Глобал 6000 (какъвто авиокомпанията не успява да придобие), а, от
друга страна, твърди, че му било обещано да бъде обучен за наличния през 2016г.
в авиокомпанията самолет Бомбардие Чаленджър 605, за какъвто договор обаче не
представя доказателства.
По
отношение на договора за придобиване на квалификация от 24.06.2016г. при
сключването му на ищеца е било известно, че обучението му е било необходимо във
връзка с планираното закупуване на нов самолет Bombardier BD-700 series (Global
6000). Знанието на този факт още преди датата на договора се установява от
ищцовото твърдение още в началото на т. 1 от ИМ, която започва с твърдение на
ищеца, че А.Г. му се е обадил и го информирал, че „авиокомпания „А.2.“ ЕООД
възнамерявала да закупи нов самолет“. Както бе посочено, не се установиха недобросъвестни
действия в предложението да бъде обучен за пилот на самолет Bombardier Global
6000, защото самия ищец сочи, че
предварително му е било известно, че това обучение зависи от закупуването на
такъв самолет от дружеството. Договор за обучение е сключен, а невъзможността
за закупуването на самолета е станала известна едва след сключването на
договора по чл. 235 КТ.
Предвид известността за ищеца, че обучението му е във връзка с планирано
закупуване на нов самолет, то обстоятелството, че възможността за това е
отпаднала след сключването на договора от 24.06.2016г., се явява обстоятелство,
имащо характера на последваща обективна невъзможност по смисъла и с последиците
на чл. 89, изр. 1 ЗЗД и чл. 81, ал. 1 ЗЗД. За да бъде сключен договор за
покупко-продажба, трябва да има постигнато съгласие между купувач и продавач,
т.е. закупуването зависи не само от волята на купувача, но и от тази на
продавача, който в случая не е предложил очакваната от отевтника търговска
отстъпка и респективно не е постигнато съгласие по цената.
Отпадането на възможността за закупуване на
самолет Bombardier Global 6000, е настъпила на 25.06.2016г. след сключването на
двата договора с ищеца на 24.06.2016г. Установи се, че управителя на ответното
дружество е узнал, че отпада невъзможността да закупи самолет Bombardier BD-700
series (Global 6000) на 25.06.2016г./показанията
на свид.П./ Тези факти бяха установени и от показанията на свид.А.Г.. С
невъзможността за закупуване на новия самолет е отпаднала и необходимостта от
обучението, съответно придобиването на квалификация за управление на този тип
самолет.
Дори и да бъде прието, че
налице виновно неизпълнение от страна на ответника по договора за придобиване
на квалификация от 24.06.2016г., то не са доказани претендираните вреди от
неполучено трудово възнаграждение в общ 208 263,13 лева. В договора за придобиване на квалификация,
сключен на основание чл.235 от КТ, не се съдържа клауза, която да предвижда
право на трудово възнаграждение за обучаемия, нито задължение на работодателя
да заплаща такова. По тези съображения предявения иск с правно основание чл.
79, ал.1 предл.II от ЗЗД, като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, при
неоснователност на главните искове, то следва да се отхвърли и претенцията за
акцесорното вземане по чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът претендира разноски 20
742,06 лв. адвокатски хонорар с ДДС, за които е направено възражение за
прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК,
което е основателно. Предвид материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че
следва да се присъди минимално адвокатско
възнагреждение от 8 076 лв. с ДДС.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.З.С., ЕГН **********, чрез адв. К.С. –САК срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
12 ЗЗД, за заплащане на обезщетения на вреди от недобросъвестно договаряне,
както следва:
-сумата 6854.40 лева, представляваща претъпени загуби от изплатено
обезщетение на предишен работодател „Е.В.“ ЕООД за неспазено едномесечно
предизвестие;
-сумата 2840.00 лева, представляваща пропусната
полза от неполучено трудово възнаграждение за период от 14.06.2016г. до
23.06.2016 г.;
- сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение, вследствие
на недобросъвестното водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов
договор и договор за придобиване на квалификация, ведно със
законна лихва върху претендираните главници от предявяване на иска - 27.02.2017г.
до окончателното им изплащане, като НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.С., ЕГН **********, чрез адв. К.С. –САК срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, иск по чл. 79,
ал.1 предл.II ЗЗД,
за заплащане на сума в размер на 208 623,13
лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на
Договор за придобиване на квалификация от 24.06.2016г., които вреди са в размер
на неполучени брутни тр. възнаграждения от 9 032,78 лв. за период от 36 месеца –от 25.12.2016г. до 25.12.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК исковата молба
на Д.З.С., ЕГН **********, чрез адв. К.С. –САК, в частта, в която срещу „А.2.“
ЕООД, ЕИК ********, е предявен
осъдителен иск за сумата 50 000лв.
частично от глобален размер от 403 925лв.,
представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от 6
854,40 лв. месечно за периода от 19.01.2017г. до 30.11.2027г., като прекратява
производството в тази част, като инициирано по недопустим иск.
ОСЪЖДА Д.З.С., ЕГН **********
да
заплати на „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски пред СГС в размер на 8 076лв. с ДДС за адвокатски хонорар .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта която има
характер на определение с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: