Решение по дело №1062/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “. П. И.О., със седалище и адрес на управление гр.С., р-н И., ж.к.Д. 2, Б., В., .3, А., представлявано от управителя П.Д. Ю., чрез адв.Б. Б. от БАК насочена против «Б.», със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.»Г. Д.» № 24А, представлявано от Й. И. К..

Твърди се в нея, че между страните по делото имало сключен на 22.08.2008 г. в гр.Р. договор за възлагане на строително-монтажни работи /изработка/, по който ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, се задължило за извърши срещу заплащане СМР на обекти на възложителя (конкретизирани като полагане на керамика, каменна обшивка, зидарски работи и пр.).

Твърди се, че в договора били фиксирани единичните цени на извършените услуги и се конкретизира, че обектите, по които ищцовото дружество е работило са "П.." - Р., "С.Д. П." - Б.и "Св. И. СПА" - Б..

Твърди се и че според т. 1.2. от Глава IV на договора, възложителят е следвало да заплати извършените СМР по цени дадени от ищцовото дружество с подробна количествена сметка (т.2 от Глава II на договора) след приемането им с протокол и съставяне на акт обр. 19 в края на всеки месец до 25 -то число на следващия месец.

Поддържа се, че ищцовото дружество изпълнило добросъвестно и качествено поетите ангажименти, като независимо от договореното, възложителят за всеки месец съставял за всеки от обектите т.нар. "Наряди за изплащане на СМР", които по своето съдържание се припокриват с акт обр. 19.

В тях се съдържала информация за извършените СМР, ед.мярка и количеството.

Нарядите бяха номерирани с №1 и с №2, като същите включвали количествата СМР извършени от ищцовото дружество за м.Октомври, Ноември и Декември 2008 г. за различните обекти.

Твърди се и че след неколкократно напомняне възложителят приел да плати част от извършените СМР, като страните се уговорли да се издаде фактура - №55/27.11.08 г. за сумата 26 641,69 лв. без включен ДДС.

На 02.12.2008 г. обаче ответното дружество превело само 9 000 лв., двадесет дни по-късно, на 23.12.2008 г. - 16 000 лв. или общо 25 000 лв.

Затова дължимата сума по спомената фактура била в размер на 6 970,03 лв.

Твърди се и че независимо от неизпълнението на насрещното задължение на ответното дружество били изпълнени предвидените СМР по договора, за което ищцовото дружество подготвило акт обр. 19, съответно Протоколи с №1 и с №2 за всеки един от обектите.

Поддържа се, че от този момент представителите на ответното дружество престанали да разговарят с ищцовото такова, като отказвали и срещи.

Последното препятствало ищцовото дружество да издаде фактура за останалата дължима от възложителя сума.

Ответното дружество било канено за изпълнение първо с официално писмо до офиса на дружеството, а в последствие и с нот.покана чрез Нотариус К. М., с рег. №061 на НКРБ, с район РС Р., в която официално бил срок, в който да се плати дължимата сума общо от 83 025,51 лв.

И след получаването й на 20.02.2009 г. не постъпило плащане от страна на ответното дружество.

Ето защо се претендира от «П. П. и.»О., че към момента на предявяване на исковата молба ответното дружество е останало задължено да му заплати за извършената работа сумата общо в размер на 83 025,51 лв., представляваща стойността на извършените строително-монтажни довършителни работи по Договор от 22.08.2008 г., както и лихва за забава считано от 01.03.2009 г. до 08.06.2009 г. - датата на завеждане на настоящия иск в размер на 2856,18 лв. или общо сумата от 85 881,69 лв., както и законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното плащене.

В отговора по исковата молба ответното дружество испорва изцяло предявените обективно съединени искове, като навежда доводи за неоснователността им.

По фактите не се оспорва твърдението на ищцовото дружество, че между страните е бил сключен договор за извършване на СМР.

Оспорва се обаче претендираното неизпълнение по него на задължението на плащане на ответното дружество.

Конкретно по фактура № 55/27.11.2008 г. се твърди, че е приета и осчетоводена при «Балканстрой».

Твърди се, че условията на договора между страните предвиждали задължение за възложителя да заплати извършените СМР след приемането им с протокол и съставянето на акт обр.19 в края на всеки месец до 25-то число на следващия месец, като до момента на предявяване на отговора не били съставени актове обр.19 (по Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството използува понятието приложение 7- акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция) по вина на ищцовото дружество, чийто работници напуснали обекта на дата 15.01.2009 г.

Поддържа се, че в сключения договор не е предвидено съставянето на "наряд" като количествено-стойностна сметка, чрез която ще става отчитането на извършените СМР.

Поддържа се и че наряди с №1 за изплащане на СМР за месец октомври 2008 г., за обект "П. г.", гр.Р. за сумите от 5460 лв., 6801 лв.,8868.84 лв. и 340 лв., на обща стойност 24 530.62 лв. не носят подпис на представител на възложителя и същите били съставени от изпълнителя и подписани едностранно от негов представител.

Твърди се, че описаните в тях СМР не са извършени на посочения обект от ищцовото дружество, поради което претенцията за заплащането им, насочена срещу "Б." , е неоснователна, като последното дружество извършило видовете СМР, описани в посочените наряди чрез свои работници и със собствени средства.

Поддържа се и че описаните по-горе 4 броя наряди са частни свидетелстващи документи, съставени от ищеца, поради което същите не се ползват с доказателствена сила.

По отношение приложените към исковата молба два броя наряди с №1 за изплащане на СМР за месец октомври 2008 г. за сумите от 2 174.40 лв. и 4 404.71 лв. се изразява становище, че не носят подпис на упълномощен представител на "Б." и се твърди, че описаните в тях СМР не са изпълнени от изпълнителя, съответно не са приети от възложителя.

От друга страна двата броя наряди с № 2 за изплащане на СМР за м.ноември 2008 г., съставени за СМР на обекти "С. Д. П." гр.Б. и Св."И. С.", гр.Б. също не носят подпис на представител на "Б." и не можели да се установят дори кои лица се сочат като автори след положен подпис за "Проверил и приел, ръководител".

Поддържа се, че описаните в тях СМР не са изпълнени от ищцовото дружество.

Освен това върху връчените с исковата молба 2 броя наряди за м.ноември 2008 г. имало зачерквания, добавки между редовете и други външни недостатъци, поради което доказателствената им сила следвало да се прецени при условията на чл.178, ал.2 от ГПК, но като цяло се поддържа, че не са подписани от упълномощен представител на "Б." , поради което описаните в тях СМР, също не са дължими за изплащане от възложителя.

Подобно е становището и по отношение на представените с исковата молба като писмени доказателства шест броя актове обр.19 с дата 15.01.2009 г., т.к. били подписани само от изпълнителя, респ. като частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на представител на "Б." , не се ползват с доказателствена сила.

Освен това при съставянето им изпълнителят не е спазил предвидената в чл.5 от Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството процедура. Оспорва се и че описаните в тях СМР са изпълнени от ищеца.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорен по делото фактът, а и се установява от представения договор за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/, че на 22.08.2008 г. страните по делото са подписали такъв с предмет – извършване на СМР на обекти на възложителя /Б. / от страна на изпълнителя /П.П. и. О./, съгласно приложение към договора.

Следва изрично да се отбележи, че такова приложение не се представи от страните до приключване на устните състезания между страните, за установяване на факта на кои точно обекти в изпълнение на задълженията по договора ищцовото дружество е извършвало по възлагане на ответното такова СМР.

Уговорената цена в договора е конкретизирана в чл.2 и също е посочено, че се определя по приложение към договора – от п.І до п.ІІІ.

Плащанията от страна на възложителя е следвало да се извършват след приемането им с протокол и съставянето на т.нар. акт обр.№ 19.

По делото няма спор, че ищцовото дружество не е съставяло акт обр.19 за претендираните от него изпълнени СМР.

Установи се безспорно от писмо от 05.03.2010 г. на ОбА Б., че за обекти «С. Д.П.» и «Св. И. С.» Б., няма издадени строителни книжа.

Има издадено разрешение за строеж № 235/02.08.2006 г. на «Б.» за «Х. к. и спа» - имот 176118, м.»С. И.», землище на гр.Б., но за него няма удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Същият имот бил трета категория и въвеждането му в експлоатация ставало по реда на чл.177, ал.2 ЗУТ.

В показанията си свидетеля Т. А., служител в ищцовото дружество сочи, че той лично в това си качество е работил в гр.Б. в периода м.юли 2008 г. – м.май 2009 г. на обекти «Св. И. С», «С. Д. П.» и «К. А.».

Освен в гр.Б. работниците на ищцовото дружество извършвали СМР и на обект в гр.Р. – «П. Г.К. Х.».

На част от обектите работниците от дружеството полагали фаянс, а на «К. А.» и В и К и ел.инсталации.

За посочените обекти свидетелят твърди, че е изработвал количествените сметки – замерване на изработените количества и подписването им от ръководителя на съответната дейност в «Балнакнстрой».

Твърди, че именно ръководител от страна на «Б.» за всяка една от извършваните СМР изготвял и подписвал т.нар. «наряд», който отразявал количеството ни извършената работа.

Свидетелят е категоричен, че Акт обр.19 не е бил изготвян за нито една от извършените СМР, т.к. «Б.й» отказвали да работят по този начин не само с ищцовото дружеството, но и с всички останали подизпълнители на строителните обекти, посочени по-горе.

В конкретния сучай първият наряд бил изготвен от самия А., но върху него били нанесени корекции от служител на ответното дружество, а всички останали наряди били изготвяни от служители на «Б.».

Свидетелят твърди още, че на посочените от него обекти освен ищцовото дружество имало и други подизпълнители, освен ищцовото дружество, които извършвали СМР.

Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля Али, преценявайки ги в светлината на чл.172 ГПК, т.к. същият и към настоящия момент е служител в ищцовото дружество, респ. – е пряко заинтересован от изхода на спора.

На самостоятелно основание установено е в правната доктрина и практика, че фактите по делото не може да се установяват от показанията само на един свидетел.

Вън от горното неговите твърдения по отношение на това в кои точно обекти ищцовото дружество е извършвало СМР във връзка с договора от 22.08.2008 г. не се подкрепят от нито едно от останалите приобщении по делото доказателсва.

От заключението на допуснатата и изслушана от съда съдебно-графологична експертиза по основното заключение, което не се оспори от страните по делото се установява, че в изследваните наряди за извършени СМР, обект на изследването, липсват подписи на лицата К. Б., Т. К., Й. К., К.К. и Н. К. – упълномощени представители на «Б.».

Подписите, изпълнени с червена химикална паста в два наряда № 2/19.12.2008 г. са изписани от К. Г.К.

В допълнителното си заключение вещото лице докладва, че между пописите на отделните длъжностни лице в трите наряда с подписите на К. К. и този, в който няма негов подпис, е установило сходство и различия, описани подробно в обстоятелствената част на заключението.

Те му дават основание да даде заключение, че между подписите в посочените документи е налице сходство, а не идентичност.

Поради изложеното и с оглед липсата на категорични доказателства досежно истинността на съдържанието и авторството на същите, съдът намира, че не следва да кредитира горните писмени доказателства.

Намира още, че приложените към исковама молба общо шест броя актове обр.19 не следва да се ценят като доказателства по делото, т.к. същите изхождат единствено от ищцовото дружество и не носят подпис на представител на ответното такова и нямат съдържание на акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, по смисъла на Наредба № 3/31.07.2003 г.

От изслушаното заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която не се оспори от страните по делото и съдът кредитира, се установява, че размера на мораторната лихва за пеирода от 01.03.2009 г. до 08.06.2009 г. върху главницата от 83 025,51 лв. е 2 946,25 лв.

По делото не е спорен фактът /налице е признание от страна на ответното дружество/, че фактура № 55/27.11.2008 г., отразяваща стойностно реално извършението във връзка с процесния договор СМР от страна на ищцовото дружество, е приета и осчетоводена от ответното дружество, вкл. че по нея е извършено и частично плащане на задължението, в размер на общо 25 000 лв.

За разликата до фактурната стойност от общо 31 970,03 лв. не се ангажираха доказателства от страна на ответното дружество, че е заплатена.

При гореизложеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави следните изводи:

Предявените искове са допустими, доколкото твръденията на ищцовото дружество, подкрепени с ангажираните по делото писмени доказателства, навеждат на извод за надлежна процесуална легитимация на страните по спора - ищцовото дружество, претендира да има качеството на кретитор по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД, а ответното такова да не е изпълнило точно и в срок задълженията му по заплащане на извършени СМР въз основа на договора от 22.03.2008 г.

Разгледани по същество както главният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266 ЗЗД, така и акцесорният по чл.86, ал.1 ЗЗД, се явявят неоснователни, предвид следното:

Безспорно се установи при установенито по-горе, че страните са се обвързали със сключването на т.нар. договор за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ от 22.08.2008 г., чието съдържание навежда на извода, че всъщност са сключили договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД.

По същия ищцовото дружество е имало задължение да извърши СМР на обекти на възложителя, съгласно приложение към договора.

Такова приложение не се представи по делото, нито се ангажираха годни доказателства, които безспорно да установят, на кои точно обекти на възложителя /ответното дружество/ изпълнителят /ищцовото такова/ е извършвало СМР.

На самостоятелно основание ищцовото дружество, чиято е тежестта да установи факта на изпълнение на своите задължения по договора, т.е. качеството си на кредитор по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД, не установи безспорно в хода на производството горния факт.

По делото не се представиха така, както е уговорено в договора от 22.08.2008 г. доказателства, ищцовото дружество да е изпълнило и предало, а ответното дружество да е приело извършените СМР във връзка с процесния договор така, като страните са се споразумяли в текста на чл.ІV, т.1.2. от същия – със съставянето на т.нар. акт обр.19 в края на всеки месец до 25-то число на следващия такъв.

Нещо повече – установи се безспорно в хода на производството, че т.нар. акт обр.19 изобщо не са били съставяни от страните по делото.

Горният факт навежда на извод за недоказаност на ищцовата претенция в частта й, касаеща твърденията досежно изпълнението на договорните задължения от страна на ищцовото дружество, респ. - на това, че ищцовото дружество има качеството на кретитор, материално правно легитимиран в случая да иска изпъление от страна на длъжника - ответното дружество, ведно с обезщетението за забава.

Както се посочи и по-горе, ангажираните писмени документи от последното – т.нар. наряди, за които се претендира да изпълняват ролята на акт обр.19, не се установи безспорно да отрязяват действително изпълнените количества СМР от ищцовото дружество във връзка с конкретното договорно правоотношение от 22.08.2008 г., нито, че са приети от упълномощен представител на ответното дружество.

Поради изложеното и с оглед признанието на ответната страна на факта, че е приела за СМР, извършени от ищцовото дуржество, единственно отразените стойностно във фактура № 55/27.11.2008 г., вкл. и че е налице частично плащане по същата в размер на 25 000 лв., заявената искова претенция се явява основателна единственно за сумата от 6 970,03 лв.

В останалата й част, до претендираната сума от общо 83 025,51 лв. главница, претенцията по чл.79, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли, като недоказана по основание и размер.

Горната сума е дължима ведно с лихвата за забава, считано от 01.03.2009 г. до 08.06.2009 г., в размер на 265,80 лв., изчислена съобразно заключението на вещото лице но спрямо размера на уважената част от заявената претенция.

В останалата й част, до размера на претендираната сума, акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Главницата от 6 970,03 лв. е дължима и ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 08.06.2009 г. до окончателното й изплащане.

Доколкото страните не представиха списък за разноските си до приключване на последното по делото с.з., вкл. и с оглед частичното уважаване на заявените претенции, съдът счита, че сторените такива от страните по делото пред настоящата инстанция следва да останат в тяхна тежест.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА «Б.», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.»Г. Д.» № 24А, представлявано от Й. И. К. да заплати на “. П. И.О., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н И., ж.к.Д. 2, Б., В., .3, А., представлявано от управителя П.Д. Ю., сумата от 6 970,03 лв. /шест хиляди деветстотин и седемдесет лева и три стотинки/, представляваща стойността на извършените строително монтажни работи по договор от 22.08.2008 г., както и сумата от 265,80 лв. /двеста шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от 01.03.2009 г. до 08.06.2009 г., както и законната лихва върху главницата от 6 970,03 лв. /шест хиляди деветстотин и седемдесет лева и три стотинки/, считано от 08.06.2009 г. – датата на предявяване на настоящата претенция до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от “. П. И.О., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н И., ж.к.Д. 2, Б., В., .3, А., представлявано от управителя П.Д. Ю. против «Б.», еик *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.»Г. Д.» № 24А, представлявано от Й. И. К. за заплащане на претендираната сума от 83 025,51 лв. /осемдесет и три хиляди двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща стойността на извършените строително монтажни работи по договор от 22.08.2008 г. за разликата над уважения по-горе размер от 6 970,03 лв. /шест хиляди деветстотин и седемдесет лева и три стотинки/, както и за заплащане на лихва за забава в размер на 2 856,18 /две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ за разликата над уважения по-горе размер от 265,80 лв. /двеста шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, вкл. и за заплащане на законна лихва върху главницата от 83 025,51 лв. /осемдесет и три хиляди двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ , считано от 08.06.2009 г. – датата на предявяване на настоящата претенция до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: