№ 6010
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П. В. Боснешки
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело №
20231100102437 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. К. К., с ЕГН:
*******, чрез адвокат В. И. В., САК, и адв. Ц. Ц. Р., и съдебен адрес: София 1000, ул.
„*******, срещу Столична община, с БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******,
чрез кмета Й.Ф., с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищецът е собственик на основание саморъчно завещание
обявено от нот. И. Н. с протокол от 02.12.2021г., вписано под акт №142, том X, общ регистър
15134 от 09.12.2022г, на следните недвижими имоти: апартамент , находящ се в гр. София,
бул. ******* на първи етаж - дясно, вх. А, състоящ се от четири стаи , хол, кухня, баня , две
антрета ,сервизни помещения и тоалетна при съседи: бул. „*******“, стълбище на вход А,
сервизно стълбище, заедно със зимнично помещение при съседи А.С., от две страни двор и
коридор , заедно с таванско помещение в левия вход, второто поред вдясно при съседи :
коридор, двор и СГНС, заедно с гараж , находящ се в същата сграда с вход от улица „Шести
септември“ при съседи , улица „Шести септември“, С.П., двор и СофЖилФонд с идеалните
части от общите части на сградата и дворното място.
Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния апартамент
по силата на саморъчно завещание, което било обявено със съставяне на съответния
протокол пред нотариус И. Н. № 040, гр. София - в кантората му, на 02.12.2021г.
Твърди, че имотите са били закупени от бащата на Н.Д. - Н. и са били негова
собственост докато не го е дарил на внучката си М. Н.а Д., починала на 04.11.2019г. и
оставила наследници Д. Е. - съпруг и нейната М.Н. И. Д. с ЕГН:**********. На 08. 04 .1999г.
приживе М. Д. е завещала апартамента и гаража на своята М.Н. И. Д. с ЕГН: **********,
която по силата на вписаното с № 146, том 1, вх. № 1006/30. 10. 2019г. нотариално
завещание до смъртта си беше собственик на апартамента и гаража и ги владееше. Ищецът
твърди, че се грижил над десет години, както за М., когато още била болна и жива, така и за
нейната майка - завещателката Н.. Именно поради тази причина, вероятно са му завещани
процесните апартамент и гараж. Възприемал Н. като своя собствена баба. Новороденото
дете на ищеца е кръстено с име, което Н. преди да почине помоли да му бъди дадено - Н..
1
Ищецът се погрижил за завещателката да бъде погребана достойно, като поел всички
разходи , а не СО.
Междувременно ищецът разбрал че Столична община е издала акт за общинска
частна собственост на 24.10.2022г. Веднага след това подадох молба с вх.№ СОА22-ГР94-
6329/2022г. с искане за деактуване на имота с АОЧС 1050/24.10.2022г., тъй като същият е
бил неправилно актуван, но към настоящия момент няма развитие по случая.
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил процесните искове, като иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът не спори, че Н. И. Д., ЕГН **********, починала на 13.11.2021
г., бивш жител на гр. София, е притежавала изключително право на собственост върху
процесиите недвижими имоти - АПАРТАМЕНТ № 2 със застроена площ 194,05 кв. м.,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.104.31.1.1, находящ се в гр.
София, бул. ******* № 21 А, на първи етаж — дясно, вх. А, състоящ се от четири стаи, хол,
кухня, баня, две антрета, сервизни помещения и тоалетна при съседи: бул. *******,
стълбище на вх. А, сервизно стълбище, двор и калкан, заедно със ЗИМНИЧНО
ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи: А.С., от две страни двор и коридор, заедно с ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ в левия вход, второ по ред в дясно, при съседи: коридор, двор и СГНС
(Софжилфонд), заедно с ГАРАЖ с площ 27,9 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.104.31.1.47, находящ се в същата сграда с вход от към ул. 6-ти
септември, при съседи: ул. 6-ти септември, С.П., коридор и Софжилфонд, заедно с 45/100
идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващ имот пл. №
10, кв. 426, м. Център, с площ 1343 кв. м., при съседи за целия имот: от изток - ул. 6-ти
септември, от запад - наследниците на Н. С. Б., от север - бул. ******* и от юг -
наследниците на Т. И., които е придобила по силата на Нотариално завещание № 19, том I,
per. № 15810, дело 23, зав. per. № 23 от 29.10.2019г. по описа на Нотариус М. Ш., вписана в
НК под per. № 042, вписан в Служба по вписвания - гр. София под № 146, том 1, вх. № 1006 /
30.10.2019 г., от своята дъщеря и единствено дете М. Н.а Д., ЕГН **********, починала на
04.11.2019 г. (без деца).
Не е спорно и обстоятелството, че с Акт за частна общинска собственост № 1050,
съставен на 24.10.2022 г. от П.П. - Началник отдел „УОЕСЖН“ при СО - Район Средец и
утвърден от Й.Ф. - Кмет на Столична община, вписан по надлежния ред в Служба по
вписвания - гр. София под вх. per. № 90473 / 30.11.2022 г., акт № 80, том CCXXVIII, имотна
партида № 171265, недвижимите имоти са актувани като частна общинска собственост на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, вр. чл. 11 ЗН, с оглед настъпилата на 13.11.2021г. смърт на
лицето Н. И. Д., ЕГН **********, която към момента на настъпване на смъртта е със
семейно положение: вдовица, без деца, без наследници по закон по права или съребрена
линия.
Към датата на съставяне на АЧОС (24.10.2022 г.) и към датата на вписването му в
Служба по вписвания - гр. София (30.11.2022 г.) няма вписано и няма отразено по партидата
на имота завещателно разпореждане от Н.Д. към Ц. К.. Видно от представеното с исковата
молба „саморъчно написано“ завещание същото е вписано в Служба по вписвания - гр.
София на 02.12.2022 г. (тоест, след вписване на АЧОС - 30.11.2021 г.).
Не е спорно също така и обстоятелството, че ищецът не осъществява фактическата
власт и владение върху процесиите недвижими имоти, доколкото с двустранно подписан
Приемо-предавателен протокол с per. № РСЦ23-КП71-3 / 23.01.2023 г. на дата 23.01.2023г. в
сградата на СО - Район Средец се е явило лицето Н.й В.Б., което е предало доброволно на г-
жа П.П. - Началник отдел „УОЕСЖН“ при СО - Район Средец 2 бр. ключове за процесния
апартамент, за които твърди, че са му дадени от бившия собственик на жилището г-жа Н.Д..
Към момента ключовете (2 бр. ключове на връзка с кожено портмоне) се съхраняват в касата
на СО - Район Средец, отдел „ФСОКССД“ - запечатани в хартиен плик с положени подписи
2
и печати.
1. Ответникът оспорва като неверни твърденията, че:
1) завещанието било съставено лично от Н.Д. на 10.10.2021г. в присъствието на
двама свидетели Н.й В.Б. и В.Ж.Г., чиито ЕГН-та частично са заличени и не може да се
установи с категоричност идентичността им и не са подписали завещанието като свидетели
при съставянето му, както и че
2) ищецът се бил грижил „над десет години, както за М., когато още беше болна
и жива, така и за нейната майка — завещателката Н.“, а също така и че
3) лицето Н.й Б., роден *******., да е живяло на „съвместни начала“ с Н.Д.,
родена 1945 г. (обстоятелство, което наред с горното е и неотносимо за делото), както и
4) сочения в завещанието факт, че Н.Д. е съставила
завещанието в . ..{не се чете) и добро психическо и физическо състояние“
— нито тя, нито свидетелите, сочени в завещанието, са компетентни медицински
лица, които да установят здравословното й състояние към момента на съставяне на
завещанието.
Ответникът оспорва претендираното право на собственост на ищеца върху
процесиите недвижими имоти, като твърди, че същият не е техен собственик и се позовава
на нищожно, а при условията на евентуалност - на унищожаемо, завещание, както следва:
1.Оспорва истинността /автентичността/ на завещанието, като твърди, че
съдържанието /текста — думи и цифри/ на завещанието не е изписано от покойната Н. И. Д.
и подписът в завещанието за завещател не е изпълнен от нея. Завещанието не е написано и
не е подписано от г-жа Д.. Оспорвам авторството на ръкописния текст и авторството на
подписа. С оглед гореизложеното, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН, е направено
възражение за прогласяване нищожността на „Саморъчно написано“ завещание от
10.10.2021 г. на Н. И. Д. (само един месец преди нейната смърт, настъпила на 13.11.2021 г.),
прието за съхранение и подредено в Общ регистър № 17101 / 02.12.2021 г., специален
регистър № 42, нот. дело 51, по описа на Нотариус И. Н., вписан в НК под per. № 040,
вписано в Служба по вписания - гр. София под вх. per. № 94240 / 02.12.2022 г., акт № 211,
том XVIII, дело № 72512, имотна партида 171265, и обективираното в него завещателно
разпореждане, доколкото „саморъчното“ завещание не е написано ръкописно от лицето
сочено за завещател Н.Д. и не е подписано от нея. Съгласно константната съдебна практика
и правната доктрина, нищожното завещание не произвежда действие и няма нужда да се
прогласява неговата недействителност от съда в отделен исков процес.
2.При условията на евентуалност, в случай, че завещателното разпореждане не
е нищожно поради изложените основания, е направено възражение, че завещателното
разпореждане - обективирано в представеното с исковата молба „саморъчно“ завещание от
Н.Д., е унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“, както и б. „б“ ЗН, като направено от
лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и е направено
поради грешка, насилие или измама. Оспорва се наличието и на мотив за процесното
завещание.
Твърди се, че завещателката е страдала от множество заболявания, които са и
пречели да действа разумно. Възможно е към датата 10.10.2021 г. (когато се сочи, че
завещанието е съставено) г-жа Д. вече да е страдала от поли/артрит, поради което, напълно
възможно е да се окаже, че към 10.10.2021 г. г-жа Д. вече е страдала от това заболяване и
ръцете й са били засегнати, респективно ръкописът й да е бил изменен към този момент.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
3
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства, че
1.С Нотариално завещание № 19, том I, per. № 15810, дело 23, зав. peг. № 23 от
29.10.2019г. по описа на Нотариус М. Ш., вписана в НК под per. № 042, вписан в Служба по
вписвания - гр. София под № 146, том 1, вх. № 1006 / 30.10.2019г., М. Н.а Д., ЕГН
**********, починала на 04.11.2019 г. е завещала на майка си Н. И. Д., ЕГН:**********,
починала на 13.11.2021г., бивш жител на гр. София, правото на собственост върху
процесиите недвижими имоти - АПАРТАМЕНТ № 2 със застроена площ 194,05 кв. м.,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.104.31.1.1, находящ се в гр.
София, бул. ******* № 21 А, на първи етаж — дясно, вх. А, състоящ се от четири стаи, хол,
кухня, баня, две антрета, сервизни помещения и тоалетна при съседи: бул. *******,
стълбище на вх. А, сервизно стълбище, двор и калкан, заедно със ЗИМНИЧНО
ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи: А.С., от две страни двор и коридор, заедно с ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ в левия вход, второ по ред в дясно, при съседи: коридор, двор и СГНС
(Софжилфонд), заедно с ГАРАЖ с площ 27,9 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.104.31.1.47, находящ се в същата сграда с вход от към ул. 6-ти
септември.
2. М. Н.а Д., ЕГН **********, починала на 04.11.2019г. (без деца), е дъщеря и
единствено дете на майка си Н. И. Д., ЕГН:**********, починала на 13.11.2021г.
3.Не е спорно и обстоятелството, че с Акт за частна общинска собственост № 1050,
съставен на 24.10.2022 г. от П.П. - Началник отдел „УОЕСЖН“ при СО - Район Средец и
утвърден от Й.Ф. - Кмет на Столична община, вписан по надлежния ред в Служба по
вписвания - гр. София под вх. per. № 90473 / 30.11.2022 г., акт № 80, том CCXXVIII, имотна
партида № 171265, недвижимите имоти са актувани като частна общинска собственост на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, вр. чл. 11 ЗН, с оглед настъпилата на 13.11.2021г. смърт на
лицето Н. И. Д., ЕГН **********, която към момента на настъпване на смъртта е със
семейно положение: вдовица, без деца, без наследници по закон по права или съребрена
линия.
Към датата на съставяне на АЧОС (24.10.2022 г.) и към датата на вписването му в
Служба по вписвания - гр. София (30.11.2022г.) няма вписано и няма отразено по партидата
на имота завещателно разпореждане от Н.Д. към Ц. К.. Видно от представеното с исковата
молба „саморъчно написано“ завещание същото е вписано в Служба по вписвания - гр.
София на 02.12.2022 г. (тоест, след вписване на АЧОС - 30.11.2021 г.).
4.Не е спорно също така и обстоятелството, че ищецът не осъществява фактическата
власт върху процесиите недвижими имоти, доколкото с двустранно подписан Приемо-
предавателен протокол с per. № РСЦ23-КП71-3 / 23.01.2023 г. на дата 23.01.2023г. в сградата
на СО - Район Средец се е явило лицето Н.й В.Б., което е предало доброволно на г-жа П.П. -
Началник отдел „УОЕСЖН“ при СО - Район Средец 2 бр. ключове за процесния апартамент,
за които твърди, че са му дадени от бившия собственик на жилището г-жа Н.Д.. Към
момента ключовете (2 бр. ключове на връзка с кожено портмоне) се съхраняват в касата на
СО - Район Средец, отдел „ФСОКССД“ - запечатани в хартиен плик с положени подписи и
печати.
Видно от заключението по тройната съдебно- почеркова експертиза, неоспорено от
страните, че:
4
1.Съдържанието (целият текст - думи, цифри) на представеното за изследване
саморъчно написано завещание от 10.10.2021г. със завещател Н. И. Д. ЕГН: ********** и
заветник Ц. К. К. ЕГН: ********** е изписано от Н. И. Д. ЕГН: **********.
2.Почеркът, с който е написано саморъчното завещание е еднакъв с този на Н. И. Д..
3.Подписът в завещанието за „завещател“ е положен от Н. И. Д. ЕГН: **********.
4. Не се установени признаци на техническа подправка и копиране на текста или
подписа под текста на завещанието.
5.През различните години промени в ръкописа и подписа на Н. И. Д. ЕГН:
********** не са настъпили. Проявена е само нормалната и обичайна за всяко едно лице
вариантност при изпълнението на ръкописен текст и подпис.
6.Няма разминавания и несъответствия на почерка и подписа на лицето Н. И. Д. ЕГН:
********** към датата на която се твърди, че е съставено завещанието( 10.10.2021г.) в
сравнение с изследваните относими за този период сравнителни образци, открити и
съхранявани в ДБДС- МВР, УМБАЛ „Александровска“ АД, ТП на НОИ - София, СО - район
„Средец“.
Видно от заключението по комплексната СМЕ завещателката Н.Д. е страдала от
множество заболявания:
1.Артериална хипертония ,код по МКБ I 10 от 26.05.2014г.
2.3ахарен диабет, код по МКБ Е11.9 от 18.03.2016г.
3.Варикозни вени на долните крайници, код по МКБ 183.9 от 16.01.2020г.
4.Полиартрит неуточнен ,код по МКБ М13.0,от 28.01.2020г.
5.Други синовити и теносиновити,код пс МКЬ М65.8, от 12.02.2020г.
6.Първична артроза на други стави,Китка,карпални кости,метакарпални
фаланги,ставите между всички,код по МКБ М 19.04,от 14.02.2020Г.
7.Полиневропатия,неуточнена ,код по МКБ G62.9,OT 05.10.2021г.
8.Остра миелоидна левкемия ,код по МКБ С92.0, от 11.10.2021г.
9.Идиопатична подагра, Китка,карпални кости,метакарпални фаланги,ставите между
всички тези кости,код по МКБ М10.04,от 19.02.2020г.
10.Други посттравматични гонартрози,код по МКБ М17.3 от 19.02.2020г.
Заболяванията са хронични.Вероятно са продължили до настъпването на смъртта на
13.11.2021г. Смъртта при Н.Д. е настъпила в резултат на сърдечно¬съдова и дихателна
недостатъчност,които са в резултат на мозъчен оток от вътремозъчна хеморагия,която е
усложнение на острата миелоидна левкемия.
Артритните промени на ръцете по принцип се изразяват в подуване и скованост на
малките стави на ръцете,с възможно зачервяване на ставите и наличие на ревматоидни
възли(малки бучки под кожата над костните участъци).
От приложената по делото информация от НЗОК с изх.№07-01- 144/09.06.2023г. за
извършените медицински дейности на лицето Н. И. Д.,се установява за първи път диагнозата
полиартрит неуточнен с код по МКБ М 13.0 е регистриран на 28.01.2020г. По принцип обема
на движение на пръстите на ръцете се ограничава при артрита от който е страдала
Н.Д..Степента на това ограничение обаче не може да бъде определен,тъй като по делото
няма приложен медицински документ от който да може да се направи този извод.
По делото няма документ или текст от приложените документи от който да се
направи извод,че Н.Д. е поставяна под запрещение.
По делото няма медицински документи които да отразяват наличие на психични
5
заболявания при Н.Д..В епикризите от двете хоспитализации на Н.Д., няма отразени данни
за моменти/периоди,в които тя да не е била в състояние да разсъждава нормално и да и е
липсвал здрав разум,както и да не е могла сама да ръководи или да разбира постъпките
си.Между 12 и 13.11.2021г. когато е отразено,че е неконтактна,същата вече е била в кома от
мозъчната хеморагия и последващата след няколко часа смърт.
Проявленията на умора,тревожност, объркване, ежедневно главоболие може да са
прояви на хроничната дихателна недостатъчност и са във връзка с нивата на кислорода и
въглеродния двуокис в кръвта.
Началния стадий на остра миелоидна левкемия практически няма симптоми. С
развитието на заболяването пациентът развива:бледа кожа и други признаци на
анемия;кървене от носа и венците, множество синини по кожата;повишена температура в
рамките на 37-38 градуса;обилно изпотяване през нощта;обрив по кожата под формата на
малки червеникави петна;задух дори след малко усилие;постоянна болка в костите и
ставите;чести настинки и други инфекции;увеличени лимфни възли;внезапна загуба на тегло
без видима причина.
По делото са разпитани свидетелите В.А.А. и Е.К.Р., които са били близки приятелки
на завещателката Н.Д., които свидетелстват, че въпреки заболяванията си завещателката е
била адекватна до края на живота си, като е била в пълно съзнание.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в Решение
№60/23.04.2013г. по гр.д.№693/2012г. на ВКС, ІІ Г. О., при оспорване автентичността на
саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя,
страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност и то чрез пряко и
пълно доказване. За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на
изискванията на чл.25, ал.1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да е
поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която е и да е от горните
предпоставки обосновава нищожността на завещанието, съгласно чл.42, б.“б“ ЗН. Тежестта
на доказване на горепосочените факти е на ищеца.
Съгласно задължителната практика, намерила израз в Решение № 207/21.01.2016г. по
гр.д.№ 1381/2015г. на ВКС, І Г. О., страната, която оспорва завещанието с твърдението, че е
антидатирано, следва да установи това обстоятелство. За да проведе успешно това
оспорване, ответникът следва да ангажира такива доказателства, които изключват всяка
възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя дата.
Съдът намира, че саморъчното завещание, ксерокопие от което се намирана лист 12
от делото, отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН – написано е изцяло ръкописно от
завещателя, съдържа означение на датата, когато е съставено, и е подписано от него, като
подписът е поставен след завещателните разпореждания.
Видно от заключението по тройната съдебно- почеркова експертиза, неоспорено от
страните, съдържанието (целият текст - думи, цифри) на процесното завещание, е изписано
саморъчно с почерка на завещателя, който е подписал саморъчно цялото завещание. Поради
това и съдът намира, че възражението за нищожност на процесното завещание, на
основание чл. 42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН, е неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и правоунищожаващото възражение с правно
основание чл.43, ал.1, б.“а ЗН, че процесното завещание е унищожаемо, тъй като е
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. По
аргумент от чл.13 ЗН неспособността е налице, когато завещателят е недееспособен
/ненавършил 18 г./, поставен под запрещение или поради слабоумие, душевна болест или
6
друга причина е в обективна невъзможност да разсъждава нормално и действа разумно и не
може да разбира и ръководи постъпките си. Меродавен за преценката завещателната
способност на завещателя е моментът на съставяне на завещанието /означената в него дата
на написване/, а не характера и продължителността на състоянието. В съответствие с
правилото на чл.154, ал.1 ГПК ответникът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че към датата на съставяне завещанието завещателката е била неспособна да
действа разумно, да разбира значението на действията и разбира постъпките си. Напротив
събрани са доказателства в обратен смисъл. По делото няма документ или текст от
приложените документи от който да се направи извод,че Н.Д. е поставяна под запрещение.
По делото няма медицински документи които да отразяват наличие на психични
заболявания при Н.Д..В епикризите от двете хоспитализации на Н.Д., няма отразени данни
за моменти/периоди,в които тя да не е била в състояние да разсъждава нормално и да и е
липсвал здрав разум,както и да не е могла сама да ръководи или да разбира постъпките си.
По делото са разпитани свидетелите В.А.А. и Е.К.Р., които са били близки приятелки
на завещателката Н.Д., които свидетелстват, че въпреки заболяванията си завещателката е
била адекватна до края на живота си, като е била в пълно съзнание.
Съдът намира за неоснователно и правоунищожаващото възражение с правно
основание чл.43, ал.1, б.“б ЗН, че процесното завещание е унищожаемо, тъй като е
направено поради грешка, насилие или измама. В съответствие с правилото на чл.154, ал.1
ГПК ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че към
датата на съставяне завещанието волята на завещателката е била засегната от твърдените
пороци- грешка, измама или насилие. Съдът намира, че въпреки указаната му
доказателствена тежест ответникът не ангажира никакви доказателства за засягане волята на
завещателката от горепосочените пороци.
Съдът намира за неоснователно и правоунищожаващото възражение с правно
основание с правно основание чл.43, ал.2 ЗН, че процесното завещание е унищожаемо, тъй
като е направено поради грешка в мотива, поради който е извършено. Съгласно постоянната
съдебна практика, намерила израз в Решение № 88 от 30.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
826/2012 г., III г. о., ГК, законът е придал правно значение на мотива, когато единствено
поради него е направено завещателното разпореждане.В съответствие с правилото на чл.154,
ал.1 ГПК ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното
завещание е направено вследствие мотив, изразен в самото завещание, и единствено поради
него.
Напротив в саморъчното завещание не се съдържат мотиви на разпоредителния акт.
А от събраните по делото гласни доказателства се установява, че мотивът е благодарствен и
произтича от положените от ищеца грижи за завещателката.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното завещание е валиден правен
акт, с който ищецът е придобил правото на собственост върху процесните недвижими
имоти. Съгласно мотивите по Решение №698/08.06.2011г. по гр. д. № 1281/2009г. на ВКС, I
г.о., наследяването по завещание е с приоритет по отношение на наследяването по закон,
като наследникът по закон се призовава към наследяване само ако завещателният акт по чл.
16, ал. 1 ЗН страда от порок и не е породил действието си. В процесния случай е налице
наследяване по завещание, което изключва наследяването по закон, на което основава
правата си ответника.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца
сумата от 1050лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
7
Ищецът е бил освободен от заплащане на дължимата се държавна такса в размер на
2909,38лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК съдът намира, че следва
да осъди ответника да заплати по сметка на СГС сумата от 2909,38лв., представляваща
дължимата се държавна такса за настоящето производство.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Ц. К. К., с ЕГН: *******, чрез
адвокат В. И. В., САК, и адв. Ц. Ц. Р., и съдебен адрес: София 1000, ул. „*******, срещу
Столична община, с БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, с правно
основание чл.124 ГПК, че ищецът е собственик на основание саморъчно завещание обявено
от нот. И. Н. с протокол от 02.12.2021г., вписано под акт №142, том X, общ регистър 15134
от 09.12.2022г, на следните недвижими имоти: апартамент , находящ се в гр. София, бул.
******* на първи етаж - дясно, вх. А, състоящ се от четири стаи , хол, кухня, баня , две
антрета, сервизни помещения и тоалетна при съседи: бул. „*******“, стълбище на вход А,
сервизно стълбище, заедно със зимнично помещение при съседи А.С., от две страни двор и
коридор, заедно с таванско помещение в левия вход, второто поред вдясно при съседи :
коридор, двор и СГНС, заедно с гараж , находящ се в същата сграда с вход от улица „Шести
септември“ при съседи , улица „Шести септември“, С.П., двор и СофЖилФонд с идеалните
части от общите части на сградата и дворното място.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******,
да заплати на Ц. К. К., с ЕГН: *******, чрез адвокат В. И. В., САК, и адв. Ц. Ц. Р., и съдебен
адрес: София 1000, ул. „*******, сумата от 1050лв., представляваща направени по делото
разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от
2909,38лв., представляваща дължимата се държавна такса за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8