ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1614 30.08.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: тридесети август две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 876 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, подадена чрез ю.к.К.Белев, против
решение № 68/25.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 109/2018 г. по описа на
РС-Карнобат, с което е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канаризация“ ЕАД
гр.Бургас против Г.К.П. с постоянен адрес: *** и с настоящ адрес:***, за
приемане за установено по отношение на ответницата, че същата в качеството си на
длъжник по договор за ползване на ВиК-услуги дължи на ищцовото дружество сумата
от 56 лв., което задължение е по
издадени фактури в периода от 25.09.2014 г. до 25.11.2015 г., като същите
произтичат от потребени ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода,
ведно със законовата лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 656 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 110/2017 г. по описа на РС-Карнобат
до окончателното им изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Счита се
за неправилен извода на съда, че не е възникнало облигационно отношение между
страните, тъй като по делото са представени доказателства, че наследодателката
на ответницата е била собственик на имота. За неправилен се счита и извода на
районния съд, че искът е недоказан по отношение на служебното начисляване на
количествата вода, тъй като в отговора на исковата молба липсва възражение, че
ответникът не е изразходил услугите ВиК. Посочва се, че изразходените
количества са определени посредством електронно мобилно устройство при повреден
водомер, поради което липсва възможност за подпис на лицата, обитаващи имота;
количествата са определени съобразно броя на обитателите и в съответствие с
нормативните изисквания, като до служебни начисления се е стигнало поради
липсата на осигурен достъп до водомера и липсата на изградена и отговаряща на
техническите изисквания водомерна шахта, което задължение е вменено на
потребителя. По тези съображения въззивникът счита, че районният съд не е
оценил правилно събраните доказателства и не е определил предмета на спора с
оглед направените възражения, поради което моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Претендират
се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени
доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г.К.П., подаден
чрез адв.М.К., назначена от КРС за особен представител на ответницата по реда
на чл.47, ал.6 ГПК. В отговора е взето становище за неоснователност на
въззивната жалба, като се моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид обстоятелството, че въззиваемата Гинка К.П. се представлява в процеса
от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, а от районния съд
не е определено възнаграждение на особения представител при депозиране на
въззивната жалба от ищцовото дружество, намира, това следва да бъде сторено от
въззивния съд. Съгласно чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 ЗА, но не по-малко от една втора от
него. В конкретния случай, с оглед ниската фактическа и правна сложност на
спора, настоящият съд намира, че за въззивното
производство възнаграждението на особения представител следва да се определи
в размер на 150 лв. на разноски на въззивното дружество, поради което на същото
следва да се укаже в срок до съдебното заседание да представи по делото
квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер на 150 лв. за
възнаграждение на адв.М.К..
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде разгледано
в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 876/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД и постъпилия отговор от въззиваемия-ответник Гинка К.П..
УКАЗВА на въззивника
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в срок до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер
на 150 лв. за възнаграждение на адв.М.К.,
назначена за особен представител на въззиваемата Гинка П. по реда на чл.47,
ал.6 ГПК.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез
процесуалните им представители.
За дадените от съда указания
въззивника да се уведоми чрез процесуалния му представител ю.к.Златева по
телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.