Присъда по дело №4372/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 69
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330204372
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 69
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
и прокурора Д. К. К.
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Наказателно дело от
общ характер № 20215330204372 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. К. К. – роден на **** год. в гр.П., постоянен
адрес с. ****, **, български гражданин, разведен, неосъждан, безработен,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от м.октомври 2020 г. до
м.май 2021г. включително, в с. **, обл. Пловдив, след като е осъден с
Решение № 3175/26.10.2017г., по гр.дело № 9779/2017 г. IV бр.състав, по
описа на на районен съд – гр. Пловдив, влязло в законна сила на 26.10.2017 г.,
на месечна издръжка в размер на 115 лв. да издържа свой низходящ – детето
А.Н.К., като му заплаща чрез неговата майка и законна представителка
ежемесечна издръжка в размер на сумата от 115 лв., съзнателно не е изпълнил
това си задължение за повече от две месечни вноски, а именно 8 /осем/
месечни вноски за посочения период на обща стойност 920 лв., поради което
и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при следните пробационни мерки:
На основание чл. 42А, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС, а именно с. **** с периодичност –
1
два пъти седмично, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА .
На основание чл. 42А, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
на присъда по НОХД№4372/21г.по описа на 17 наказателен състав

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу: Н. К. К.
-за престъпление по чл.183ал.1 от НК за това, че в периода месец октомври
2020 г. – до месец май 2021г.включително в с.** ,обл.Пловдив ,след като е
осъден с решение 3175/26.10.2017г. по гражданско дело № 9779/2017 г. по
описа на РС-Пловдив ,влязло в законна сила на 26.10.2017г.на месечна
издръжка в размер на 115 лева да издържа свой низходящ – детето А.Н.К. ,
като му заплаща чрез неговота майка и законна представителка издръжка в
размер на 115 лв., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер за
повече от две месечни вноски , а именно – 8 /осем/месечни вноски по 115лв.
за посочения период на обща стойност-920 лв.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и квалификация на деянието. По отношение на
реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание –лишаване от свобода, което да бъде отложено с
изпитателен срок ,съгласно чл.66 от НК.
Подсъдимият Н.К. не се явява в съдебно заседание ,същото е
разгледано по реда на чл.269 ал.3т.3 от НПК.В съдебна фаза му е назначен
служебен защитник на основание чл.94 ал.1т.8 от НПК. Адв.М. прави искане
за оправдателна присъда ,поради липса на умисъл у подс.К. или
алтернативно ,ако бъде признат за виновен да му бъде наложено по-леко
наказание.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна
Подсъдимият Н. К. К. -роден на **г. в гр.П. с постоянен адрес с.****,
**, български гражданин,неосъждан, разведен, ,ЕГН**********.
Обв.Н.К. и М.А.К. имали съвместно съжителство ,като от него имали
две деца-К.Н.К на 23г. и А.Н.К. на 12г. С решение 3175/26.10.2017г. по
гражданско дело № 9779/2017 г. по описа на РС-Пловдив ,влязло в законна
сила на 26.10.2017г.на ІV брачен състав бракът бил прекратен
,упражняването на родителските права по отношение на А.К. били
предоставени на М.К. ,като с решението посочено по-горе К. бил осъден да
заплаща и месечна издръжка на дъщеря си А. в размер на 115 лева.Като
същите следвало да плаща чрез майката и законен представител М.К..След
влизането в сила на решението К. не заплащал издръжка поради което и св.К.
сигнализирала Районна прокуратура-Пловдив и било образувано досъдебно
производство.При образувано производство ДП 224/2018г с постановление
било прекратено производството спрямо него, на основание чл.183 ал.3 от
НК,тъй като платил всички дължими задължения до октомври 2018г.Обв.К. и
1
св.К. постигнали споразумение според което двамата уредили финансовите си
отношения ,като се разбрали св.К. да не претендира издръжка за дъщеря им за
периода до 26.09.2020г.Тя и не претендирала заплащане на издръжка,но след
като дошла посочената дата и К. не заплащал отново издръжка на дъщеря си.
През горния период изцяло грижата на А. била на нейната майка. Реална
финансова помощ и закупуване на дрехи и обувки е,както и всичко останало
било нейна грижа.Не плащал редовно и регулярно издръжка, хващал се
епизодично на работа,както и не търсил никакъв контакт с детето си.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът приема за установена по
безспорен начин, от показанията на свидетеля- М.К. и писмените
доказателства ,събрани на съдебното следствие и тези на досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал от съда, характеристична справка
, справка за съдимост ,справка от ТД на НАП за регистрирани трудови
договори и справка НОИ .
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимия Н. К. К. е осъществил състава на престъпление по
чл.183ал.1от НК.
С неплащането на втората изискуема вноска през м.месец ноември
2020г. започнало осъществяването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
За съставомерността на престъплението по така цитирания текст от НК е
необходимо от обективна страна деецът да е бил осъден -тоест да има влязло
в сила съдебно решение за това да издържа свой низходящ. В дадения казус
има такова влязло в сила решение-№3175/26.10.2017г. по гражданско дело №
9779/2017 г. по описа на РС-Пловдив ,влязло в законна сила на
26.10.2017г.Същият знае за него. Знае ,че то касае осъждане за това ,че дължи
пари на детето си ,чрез неговия законен представител -майка му М.К..
Това е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл .Той
включва съзнателно неизпълнение на това негово задължение. У дееца ,това
е налице ,тъй като същия макар да не е работил дълго време и да е имал
финансови затруднения ,към настоящия момент не работи ,в същото време
обаче липсата на редовни постъпления, всеки месец не е предпоставката за
неиздължаване в срок на сумите ,за които е осъден. Още повече ,че същите са
предвидени в нисък размер и е принципно задължението му да ги покрива.
Видно е от справката в НАП-Пловдив,че няма регистрирани трудови
договори на негово име,а също така е получавал и помощи ,съгласно
справката на НОИ.
По тези факти няма спор, а и те са доказани от всички доказателства по
делото. Те именно доказват по категоричен начин, че подс. К. е осъществил с
бездействието си престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Деянието на К. е умишлено при пряк умисъл, защото като е съзнавал
отлично задължение към дъщеря си –А.К. , факта че същата се нуждае от
финансова помощ, той упорито се е въздържал от изпълнението му в период-
2
от 8 месеца ,което според съда е достатъчно дълъг период. Като се има
предвид, че издръжката се определя и следва да се плаща ежемесечно ,с оглед
нуждите на съответното дете ,което именно не е направил ,макар да е бил
осъден за това .Съдът не може да се съгласи със защитата,че няма умисъл в
действията на К.,тъй като между него и бившата му съпруга К. е имало
споразумение.Според съда това споразумение няма никаква стойност,особено
когато става дума за дължима издръжка на дете и неговите потребности.В
същото време е видно,че св.К. се е съобразила напълно с това споразумение и
е изчакала срока на същото да изтече.Ето,защо и няма как да се приеме,че
липсва умисъл у К. ,тъй като и той подписвал същото споразумение и е
наясно със съдържанието му , а така също и със съдебното решение за
издръжка.
При така доказаните факти и тяхната правна квалификация, за да
наложи на подсъдимия К. справедливо наказание, съдът отчете следните
обстоятелства:
К. е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си , но е явно, че не
изпълнява доброволно и добросъвестно задължението си. Като за периода
месец октомври 2020 г. – до месец май 2021г.включително не е изплащал
издръжка на дъщеря си,а именно -8 месечни такива, в размер на 920 лева.
Като до приключване на съдебното следствие не е направил нито частично
плащане,нито пълно такова.
Касае се за лице, което е разбирало свойството и значението на
извършеното ,целяло е това и е съзнателно не е изпълнил задължението си.
Тоест налице са всички елементи от състава на престъплението по чл.183
ал.1от НК.А именно както обективните такива ,така и субективните. Съдът
кредитира показанията на свидетеля-К. ,дадени на съдебното следствие, тъй
като същите са логични, последователни и най-вече защото се допълват и
кореспондират и с писмените доказателства по делото .
Предвид на изложеното по-горе съдът намира, че от всички събрани по
делото доказателства, по реда и средствата предвидени в НПК, се доказа по
несъмнен начин подсъдимия да е осъществил с деянието си съставомерните
признаци на престъплението по чл.183ал.1от НК. Като именно ,поради това
и съобразно принципа за законноустановеност на наказанието, съдът взе в
предвид санкцията предвидена в закона за това престъпление.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия наказание
съдът отчете ,съобразно изискванията на чл.57 и чл.54от НК и ги приложи
при определяне на наказанието. Като анализира текста на чл.183 ал.1от НК, а
именно предвиденото в него наказание –“пробация”. Именно ,поради това
приложи по отношение на подсъдимия –К. наказание –“ПРОБАЦИЯ”. Като
същото беше наложено над минималния размер предвиден в закона размер ,
а именно за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА - при двете задължителни мерки-
"задължителна регистрация по настоящ адрес"-в с.**** –„задължителни
периодични срещи с пробационен служител" .
3
Според преценката на съда така определеното по вид и размер
наказание съответства напълно на обществената опасност на деянието и деца,
и чрез него ще се постигнат най-добре целите на специалната и генералната
превенция.
По делото няма данни за направени разноски.

По изложените съображения ПРС – 17 н.с. постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:







4