Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2019
г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
осемнадесети септември Година
2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 6123 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от Теленор България ЕАД , ЕИК ********* срещу В.С.А., ЕГН **********,
в която се твърди, че между страните били сключени договори за предоставяне на
услуги: Договор за фиксирани услуги № ****от 16.09.2015 г., съгласно който на
ответницата били предоставени фиксиран телефонен номер ******** и стационарен
телефонен апарат ******; Договор за мобилни услуги № ******* и Договор за
лизинг от 11.02.2016 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на ответницата били
предоставени мобилен телефонен номер ******* и мобилен телефонен апарат Lenovo
А1000 Dual. Предоставянето на телефона било уредено от страните в отделен
Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 128,57
лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ ответницата се задължавала да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС (4,66
лв. без ДДС) всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Ответницата не изпълнила свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури,
издадени в периода м. май 2016 г. - м. септември 2016 г. По фактура № *****.
била издадена за отчетния период 18.04.2016 - 17.05.2016 г., като
претендираната сума била 24,42 лв. Фактура № *******. е издадена за отчетния
период 18.05.2016 - 17.06.2016 г., като претендираната сума била 56,12 лв.
Фактура № **********/18.08.2016 г. била издадена поради предсрочното
прекратяване на договора за фиксирани услуги, като претендираната сума била
5,59 лв. Фактура № ********г., била издадена поради предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги, като претендираната сума била 95,03 лв.
Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването ѝ. В периода след издаване на първата от
гореизброените фактури ответницата не извършвала плащания, като и към настоящия
момент задълженията не били погасени.
Ищецът
моли съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено наличието
на негово вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 4081/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
2-ри състав, против ответницата В.С.А. с ЕГН **********, както следва: сумата
от 181,16 лв. (сто осемдесет и един лева и шестнадесет стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ****** фактура № ******.,
фактура № ********. и фактура № *******., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноските в
заповедното и в настоящото производство.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.С.А..
В
открито съдебно заседание ищецът и ответницата – редовно призовани – не се
явяват и не изпращат представители. В.А. не взима становище по молбата и не
прави искане делото да се гледа в нейно отсъствие. От ищеца е изпратена молба
делото да се гледа в негово отсъствие и прави искане да бъде постановено
неприсъствено решение, ако са налице условията за това.
След
преценка на обстоятелствата по делото съдът намира това искане за основателно. На
първо място ответникът в предоставения по чл. 131, ал. 1 ГПК срок за отговор на
исковата молба, не е представил такъв. Не е изпратил представител в съдебното
заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
На
второ място налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение.
На
трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
И
на последно място – налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, исковете са вероятно основателни.
Ето
защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Искането на
ищеца, за присъждане на разноски следва да се уважи изцяло. Представен е списък
за разноските, направени в исковото и в заповедното производство – по 25 лева
държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение за всяко от тях. Разноските
са доказани и се присъждат в тежест на ответницата.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.А., ЕГН **********, адрес *** дължи на Теленор България ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 следните суми: сумата от 181,16 лв. (сто осемдесет и един лева и
шестнадесет стотинки), представляваща задължението на В.А. по фактура №7*******
от 18.05.2016 г., фактура № ***** от 18.06.2016 г. и фактура № ******* от
18.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 08.08.2018
г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
В.С.А., с п.с., да заплати на Теленор България ЕАД с п.а., направените по
делото разноски общо в размер на 770 (седемстотин и седемдесет) лева, от които 25
(двадесет и пет) лева – държавна такса по заповедното производство, 360 (триста
и шейсет) лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 25
(двадесет и пет) лева – държавна такса в настоящото производство и 360 (триста
и шейсет) лева – адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: