Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 57а от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Никтранс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от управителя Н. С., срещу Заповед № РД -01-3647/07.11.2023 г. на зам.-кмета на Община Русе, с която е разпоредено да се премахне преместваем обект – бариера, разположен в югозападната част на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.8.912 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, находящ се в кв. Източна промишлена зона в гр. Русе. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствието му с целта на закона. Иска се отмяна на атакуваната заповед. В хода на съдебното производство оспорващият се представлява от упълномощения адв. В. П., която поддържа жалбата и представя писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък /л.80 от делото/.

Ответникът - Заместник-кмет на Община Русе, чрез процесуалния си представител E. Т. - служител с юридическо образование и правоспособност, надлежно упълномощена, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, АС - Русе приема за установена следната фактическа обстановка:

В Община Русе е постъпил сигнал с peг.№ 30-14207-1/06.07.2023г. от дружествата „Две Трейдинг“ ЕООД и „Херонфарм“ ЕООД, притежаващи идеални части от пътна мрежа, обслужваща техни собствени имоти и представляваща ПИ с идентификатор 63427.8.912 по КККР на гр. Русе /л.32-л.41 от преписката/. Според сигнала, третият собственик на посочения ПИ - „Никтранс“ ЕООД /жалбоподателят в съдебното производство/ е поставил преградно съоръжение – бариера в имота, ограничаваща достъпа до уличната мрежа.

По повод на сигнала, първоначално на 18.07.2023 г. е извършена проверка от служители на отдел „Строителен контрол“ към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ при Община Русе, при която е установено, че в началото на пътната мрежа в ПИ с идентификатор 63427.8.912 по КККР на гр. Русе е монтирана бариера, която е свързана с ел. кабел, който тръгва от едноетажна постройка, намираща се в съседен имот и ползвана от дружеството-жалбоподател като пункт за вторични суровини. /л.30-л.31 от преписката/. От дружеството „Никтранс“ ЕООД са изискани представяне на разрешение за поставяне и цялата налична проектна документация за бариерата /писма от 02.08.2023 г. и от 22.08.2023 г., приложени на л.25 и л.29 от преписката/.

Последвало е съставяне на Констативен акт /КА/ по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ № П-05/25.09.2022 г. от служители на отдел СК към Дирекция ИСИК при Община Русе /л.15-л.17 от преписката/, в които е констатиран процесния преместваем обект - бариера, разположена от югозападната част на поземлен имот с идентификатор 63427.8.912 по КККР на гр. Русе, на разстояние около 2,15 м. в северозападна посока от сграда с идентификатор 63427.8.913.3 по КККР /собственост на „Никтранс“ ЕООД/ и на около 11,90 м. от югозападния край на сградата (съгласно окомерна скица). Бариерата е разположена върху бетонова стъпка с размери 0,30м/0,50м. Общата й височина със стъпката е около 1,35 м. Обектът се захранва с ел. енергия.

Според КА, съгласно данните от Кадастралния регистър на недвижимите имоти, поземлен имот с идентификатор 63427.8.912 по КККР на гр. Русе е собственост на „Две Трейдинг“ЕООД, „Херонфарм“ ЕООД и „Никтранс“ ЕООД, като процесната бариера е собствена на последното дружество /жалбоподателя по делото/. За поставяне на бариерата няма одобрена схема и не е издавано Разрешение за поставяне от гл. архитект на Община Русе, съгласно чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, чл. 6, чл. 15, ал. 1, т. 5 и чл. 19, ал. 1 , т. 1 от Наредба № 7 на ОбС – Русе за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на Община Русе.

Констативен акт № П-05/25.09.2022 г. е съобщен на жалбоподателя „Никтранс“ ЕООД на 03.10.2023 г. с писмо /л.14 от преписката/, като му е указана възможността на подаде възражения в 3 дневен срок от съобщаването /обратна разписка на л.13 от преписката/.

В законоустановения срок е постъпило възражение с вх. № 30-14207-1#4 от 06.10.2023 г. от „Никтранс“ ЕООД (л.8 от адм. преписка). В същото се посочва, че съгласно съдебни решения жалбоподателят „Никтранс“ ЕООД е мажоритарен собственик на ПИ с идентификатор 63427.8.912 по КККР на гр. Русе и може да управлява и да се ползва от общата вещ без да е необходимо съгласието на останалите съсобственици, тъй като притежава повече от 50% от нея. Сочи се, че дружеството-жалбоподател е купило имота от държавното предприятие „Дунав“ АД и е заварило стара и много амортизирана бариера в имота, поради което се наложило да бъде направен ремонт на същата и то със съгласието и участието на бившия управител на „Две Трейдинг“ ЕООД. Именно поради това не било необходимо разрешително за поставяне. Във възражението си дружеството заявява, че ПИ в който е разположена бариерата, е изключителна частна собственост, върху която Общината не следва да упражнява каквито и да е права, същата не граничи с уличната регулация и с имот собственост на Община Русе, а е разположена във вътрешността на ПИ, който е със собственици „Никтранс“, „Две Трейдинг“ и „Херонфарм“. В този смисъл, счита че разполагането, отремонтирането и други дейности в частни имоти не попада в обхвата на Наредба № 7 на ОбС на Община Русе, тъй като отношенията в частните имоти не се регулират от Наредбата и не е нарушена нито една нейна разпоредба. В потвърждение на това, че процесната бариера е съществувала и преди в административното производство от дружеството-жалбоподател са представени и сведения под формата на декларации от трети лица.

От зам.-кмета на Община Русе е последвало издаване на оспорената Заповед № РД-01-3647/07.11.2023г., с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е разпоредено да се премахне преместваем обект – бариера, разположен в югозападната част на ПИ с идентификатор 63427.8.912 по КККР на гр. Русе в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта. В заповедта са възприети констатациите от съставения Констативен акт № П-05/25.09.2022 г. и е прието, че процесната бариера – преместваем обект, е поставен без изискващите по ЗУТ и Наредба № 7 за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на Община Русе /Наредба № 7/: одобрена подробна схема и Разрешение за поставяне, издадено от главни архитект на Община Русе, което е в нарушение на чл.57а, ал.1,т.1 от ЗУТ.

По делото е приета цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, както и представените от страните писмени доказателства. Събрани са и гласни доказателства - в качеството на свидетел по делото е разпитан С. П. Д., едно от лицата подписали представените в хода на административното производство декларации. Свидетелят потвърждава, че държавното предприятие „Дунав“, в което той работел през 1999 г., е разпродавало парцели през годините. През 1999 г. по негови спомени е продало и последната обособена част от големия парцел в поделението в „Източната прошлена зона“ на [улица] в гр. Русе. Относно процесната бариера, заявява че е съществувала още когато имотът е бил държавна собственост на „Дунав“, като по негови спомени същата е била механична.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок /заповедта е съобщена на дружеството с писмо с обратна разписка на 14.11.2023 г., а жалбата е подадена на 27.11.2023 г./, от заинтересовано лице - адресат на индивидуалния административен акт и собственик на обекта и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Според разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т.1 ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 /преместваемите обекти/ се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.

Съгласно чл. 57а, ал. 3 ЗУТ кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта.

Процесната Заповед № РД -01-3647/07.11.2023 г., с която е разпоредено да се премахне преместваемия обект – бариера, е издадена от зам.-кмета Устройство на територията /УТ/ на Община Русе, в хипотезата на делегиране на правомощия от кмета на община Русе със Заповед № РД-01-2717 от 25.08.2022 г., приложена на лист 3 от преписката, издадена на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на заповедта, кметът на Общината е оправомощил зам.кмета по УТ да издава заповеди, в това число и такива по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1-8 ЗУТ за премахване на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. От изложеното следва извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

При издаване на заповедта е спазена и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК – същата е в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, включително както правни, така и фактически основания за издаването й, т.е. същата е мотивирана.

В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - спазена е изцяло процедурата, разписана в закона – чл. 57а от ЗУТ и тази в Наредба № 7 на ОбС – Русе, досежно издаване на административния акт. Извършена е проверка на място, съставен е изискуемият по ал. 2 на тази норма констативен акт, от компетентните за това лица, за установяване на обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. КА е връчен на оспорващия и му е осигурена възможността да направи възражения по обективираните констатации и да представи доказателства.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон.

Легалното определение на „преместваем обект“ е дадено в §5, т. 80 от ДР на ЗУТ и това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или сподобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктувен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

По делото не се спори, че процесният обект отговаря на законовата дефиниция. Описаните характеристики на съоръжението в съставения КА, вкл. и съдържащите се снимки, го квалифицират като преместваем обект - преместването му е е възможно, без да се нарушава целостта на съоръжението и на терена под него, като е запазена възможността той да се ползва на друго място със същото или подобно предназначение. Без значение за определянето на вида на обекта е съществуването на бетонова стъпка, върху които са ситуирани отделни негови части. Правно-релевантна е липсата на трайна връзка на конструкцията със земята.

Статутът на преместваемите обекти е уреден най-общо в разпоредбата на чл. 56 от ЗУТ, като е предвидена делегация на общинските съвети за издаване на наредба (чл. 56, ал. 2 от ЗУТ). Редът и условията, при които се разполагат и премахват преместваеми обекти на територията на Община Русе, намират детайлизирана уредба в Наредба № 7 за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на Община Русе, приета с Решение № 945 от 20.03.2014 г. на ОбС – Русе (приложена на л. 32-48 по делото).

Съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ, за такъв вид обекти се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Основното възражение на дружеството-жалбоподател, че на мястото на обекта е имало стара бариера, която е ремонтирана и в този смисъл не е необходимо разрешително за поставяне на процесната, е несъстоятелно. Данни за наличието на такава бариера, при съществуването на държавното предприятие „Дунав“ АД, праводател на дружеството-жалбоподател и на дружествата-сигнализатори, се съдържат в събраните в хода на административното производство писмени сведения от трети лица, както и в гласните доказателства, събрани в съдебното производство от разпита на св.Д., която бариера е била „подменена“ от новия собствени „Никтранс“ ЕООД. Монтирането на процесната бариера от новия собственик, в лицето на дружеството-жалбоподател, представлява нов и различен преместваем обект, за поставянето на който е било необходимо да бъдат спазени законовите изисквания на ЗУТ и Наредба № 7 на ОбС – Русе, независимо дали местоположението му съвпада с това на съществувало преди това съоръжение от подобен тип. В хода на проведеното административно производство жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на одобрена схема и за издадено Разрешение за поставяне от гл. архитект на община Русе на процесната бариера. Не са представени такива доказателства и до приключване на съдебното дирене в настоящото производство. Налице са били условията на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за упражняването на правомощието на административния орган да разпореди премахването на обекта. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 215 и сл. ЗУТ във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Никтранс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от управителя Н. С. срещу Заповед № РД -01-3647/07.11.2023г. на зам.-кмета на Община Русе, с която на жалбоподателя е разпоредено да премахне преместваем обект – „Бариера“, разположен в югозападната част на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.8.912 по Кадастралната карта и кадастралните регистри КККР на гр. Русе, находящ се в кв. Източна промишлена зона в гр. Русе, в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта.

ОСЪЖДА Никтранс“ ЕООД, ЕИК117620537, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от управителя Н. С. да заплати на Община Русе сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т.4 от ЗУТ.