Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 4778 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на П.Д.С. предявен срещу З. „Л.И.“ АД,
за присъждане на сумата 100000.00лв., частично от 120000.00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 6440.77лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на
10.01.2020г., около 08.30ч., в гр.София, по бул. „Д-р Александър Станишев“, в района на 26-то ДКЦ, причинено виновно от Н.В.В., при управление на л.а. марка „Мазда“,
с рег. № ********, с посока на движение от бул. „Добринова
скала“ към бул. „Панчо Владигеров“, който
приближавайки към пешеходна пътека, в нарушение на правилата за движение по
пътищата не пропуснал движещата се по пешеходна пътека П.Д.С. и я блъснал, с
което и причинил тежки телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована
при З. „Л.И.“ АД със задължителна застраховка Гражданска отговорност с
ВG/22/119001325523, валидна от 12,05,2019г. до 11,05,2020г., за което е
съставено Споразумение одобрено на 21.10.2020г. по НОХД № 8708/2020г., влязло в
сила 21.10.2020г.
В исковата молба П.Д.С. твърди, че в резултат на ПТП претърпяла болки и страдания с голям
интензитет, множество медицински интервенции и оперативна намеса. Претърпяла и
продължителен период на възстановяване и рехабилитация, през който била на постелен режим, в невъзможност да се обслужва
самостоятелно, поставена изцяло в зависимост от помощта на трети лица. Към
момента също била преимуществтено на постелен режим, в невъзможност да се придвижва и обслужва
самостоятелно, без помощни средства – инвалидна количка и комбиниран стол за
тоалетна и баня, и помощ от трети лица. В резултат на залежаването получила декубитални рани по гърба и краката, които и причинили
допълнителни болки и страдания. В първите дни от изписване от болницата
получила усложнения на отделителната система, които продължават и до днес.
Вследствие тях започнала да се изпуска по малка и голяма нужда. Поради
невъзможността да се придвижва самостоятелно до днес ползвала подлога и
памперси.
Във връзка с лечението извършил разходи на стойност 6440.77лв. за
медицински консумативи, лекарства и транспорт.
В отговора на исковата молба З. „Л.И.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Мазда“,
с рег. № ******** управлявана от Н.В.В..
Оспорват механизма на ПТП с възражението, че водачът Н.В.В. на л.а. марка „Мазда“, с рег.
№ ********, няма вина за настъпване на ПТП.
В евентуалност възразяват, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, която в нарушение на чл. 133, ал.
1, т. 1 и 2 о тЗДвП преди да навлезе на платното за
движение не се съобразила с разстоянието до приближаващото се ППС и с неговата
скорост на движение; удължила ненужно пътя и времето за пресичане, както и е
спряла без необходимост на платното за движение; в нарушение на чл. 114, т. 1 и
2 от ЗДвП навлязла внезапно на платното за движение и го е пресякла при
ограничена видимост.
Възразява, че не е налице пряка причинна връзка между твърдените
травматични увреждания и ПТП.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията за неимуществени вреди по
размер.
Оспорва по основание и размер и претенцията за имуществени вреди.
Оспорва и претенцията за лихва за забава досежно
началният момент, от който се дължи.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Споразумение одобрено на 21.10.2020г. по НОХД № 8708/2020г., влязло в
сила 21.10.2020г. се установява следното:
Н.В.В. се е признал за виновен в това, че на
10.01.2020г., около 08.30ч., в гр.София, по бул. „Д-р Александър Станишев“, в района на 26-то ДКЦ, при управление на л.а.
марка „Мазда“, с рег. № ********, с посока на
движение от бул. „Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“, приближавайки към пешеходна пътека, в
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 ЗДвП, не
пропуснал стъпилата и преминаваща по пешеходна пътека П.Д.С., като намали
скоростта и спре и я блъснал, с което и причинил следни телесни увреждания,
изразяващи се в многофрагментарно счупване на десния
крак/двете кости на подбедрицата – голямопищялната и малкопищялата/,
с което било причинено трайно затруднение на движенията на десен долен крайник
за срок повече от 30 дни, счупване на страничното кондилно
възвишение на лявата голямопищялна кост на левия
крак, което е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за срок повече от 30 дни.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
В резултат на ПТП, като пряка и непоследствена
последица ищцата е получила следните травматични увреждания: „многофрагментарно счупване на десния крак/двете кости на подбедрицата – голямопищялната и малкопищялата/; счупване на страничното кондилно
възвишение на лявата голямопищялна кост на левия
крак.
Получените костни фрактури са довели на пострадалата – „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“ /в случая 1
година/. Получената фрактура на вътрешния кондил на
десния оляб мищял е довела
на ищцата – „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни“ /в случая 1 година/.
След ПТП ищцата е получила спешна помощ. Направени са медицински
изследвания и двата долни крайника временно обездвижени. По късно са извършени
операции: „Открито наместване на счупените кости на дясната подбедрица
и стабилизиране на фрактурите със заключваша титаниева плака и винтове. На втори екап
извършено – закрито наместване на счупения външен кондил
на левия голям пищял и стабилизиране на фрактурата със заключваши
винтове.“.
На 21.01.2020г. ищцата е изписана с предписано лечение и обезболяваща
терапия.
На 21.01.2020г. ищцата е била освидетелствана от ЛКК при ВМА София и поради
затрудненията при обслужването и са били предоставени за ползване Рингова
инвалидна количка с чужда помощ, комбиниран стол за баня и тоалет.
В периода от 10.06.2020г. до 13.06.2020г. ищцата е провела болнично и
оперативно лечение във ВМА по повод: „Полипоза на
правото черво. Състояние след частично премахване на правото черво. Дивертикул /балонно разширение/
на правото черво.“.
На 11.06.2020г. е оперирана чрез електрорезекция
на полип, който е бил хистологично изследван с резултат за: „вилозен аденом с лека епителна дисплазия“. След изписване от болницата е продължила
лечението си с рехабилитация и придвижване с помощни средства – проходилка.
Общо лечебният и възстановителен период за ищцата е продължил 1 одина. По време на
същия е търпяла болки и страдания, като най интензивни те са били през първите
3 месеца непосредствено след злополуката и проведените костни операции, както в
продължение на 2 месеца по време на проведената начална рехабилитация и
движение с помощните средства. През останалите периоди е търпяла периодични
болки при преумора на двата долни крайника, както и при рязка промяна на
времето, когато е била принудена често да ползва седативни
и обезболяващи средства.
Към момента, 1 година и 6 месеца след злополуката ищцата търпи краткотрайни
единични болки при рязка промяна на времето, които отзвучават след прием на аналгетици, предвид локалицазията
при нея, която обхваща двете подбедрици, а от друга
страна – напредналата и възраст – 77 години.
При прегледа е установено обективно състояние:
Остатъчен белег 12/0.5см от външна страна на дясна подбедрица.
В средата – оформена декубитална рана с размери 6/7см
и в средата проминира главата на един от металните
винтове. Счупената голямопищялна кост е зараснала но
металната плака и винтовете не са извадени. Дясната подбедрица
е в състояние на хипотрофия. Стъпва на десен крак и
се придвижва с помощта на патерици и придружител.
Лявата колянна става е оточна
и леко деформирана. На външната част на ставата има диагониден
кожен белег с размери 12/0.5см. Счупеният външен конди
е зараснал окончателно без да е премахната металната остеосинтеза.
Същата няма да бъде премахната поради възрастта и високия оперативен риск от придлужававащите заболявания. Движенията на лявата колянна става са вече в норма. Ищцата се придвижва трудно с
патерици и придружител. Докарана е на прегледа с линейка.
При ищцата остава проблем голямата декубитална
рана, която много трудно ще зарасне при положение, че главата на част от остеосинтезата стои в центъра на раната.
Съгласно заключението ищцата е извършила многобройни разходи в причинна
връзка с ПТП, както следва: за медицински консумативи, памперси, влажни кърпи, постелно бельо, метални остеосинтези
за проведените две операции, за транспорт по време на прегледите, за марлени компреси, за дизенфекционни
препарати, за антибиотици, за превръзки, за медицински ръкавици, за лекаства, за калциеви препарати и др.
Съгласно заключението и преди ПТП ищцата е страдала от заболяване Полипи на
дебелото черво, но по време на лечението на процесните
фрактури се е наложило отново да бъде проведена нова операция на дебелото
черво, която е била наложителна. Това заболяване на ищцата няма причинна връзка
с претърпяното ПТП, но това чревно заболяване е оказало негативни последствия
за ищцата през периода, когато е провеждала лечението на фрактурите.
От заключението по приетата САТЕ се
установява следното:
По време на движението си по пешеходната пътека най вероятно ищцата не се е
огледала, когато се е намирала по средата на платното, срещу двойната
непрекъсната линия. Ако се е огледала е имала възможност са види приближаващата
се отдясно л.а. „Мазда“ и е могла да спре там и да
изчака или да пропусне автомобила или да изчака той да спре и да и даде
предимството, което има на пешеходната
пътека.
Когато пешеходката е предприела пресичане от тротоара, поради паркирани
автомобили в дясната пътна лента, тя не е имала видимост към процесния автомобил. Имала е възможност да го види след
като е изминала по пътеката около 2 метра или след като е изминала около 6м в
случай, че в лявата лента за насрещното движение е имало авмотобили,
които са ограничавали видимостта и спрямо л.а. „Мазда“.
От показанията на свидетеля Н.В.В. се установява,
че при управление *** слънцето го заслепило, разсеял се за момент и преди
пешеходната пътека нямал ясна видимост, не намалил достатъчно скоростта, не
видял пресичащата на пешеходната пътека ищца и я бутнал.
От показанията на свидетеля Т.Л.С. – дъщеря на ищцата се установява, че за
пръв път я видяла след ПТП в болницата. Пищяла от болки. Обездвижили
счупеното и по късно оперирали двата крака. След операцията за нея се грижела
свидетелката. Ищцата не можела да се движи и обслужва сама. Била на легло.
Всичко на памперс около 10 месеца. Имала проблеми с изхожданията.
На ден ходела по десет пъти и повече. Не се чувствала комфортно. След около 9
месеца можела да стъпва на крака си. Имала постоянни болки. Правели упражнения,
повдигане в леглото. По късно започнала да се придвижва само с проходилка и все още била с нея. По стълби не можела да се
качва и слиза. В момента имала отворена рана, която не може да зарасне на
глезена. Не можела да прави нищо сама. Пазаруване, готвене всичко правела ищцата.
Сега с проходилката стигала до тоалета, но не можела
да излиза. Само на балкона. Преди инцидента излизала, гледала градина в Банкя.
Всичко това и се отразило психически. Първо само мълчала, после започнала да се
отпуска. Имала онкологично заболяване, но честите изхождания според
свидетелката били на психическа основа.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във
връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че отговорността на
водача Н.В.В. на л.а. марка „Мазда“,
с рег. № ******** е застрахована при З. „Л.И.“ АД със задължителна застраховка
Гражданска отговорност с ВG/22/119001325523, валидна от 12,05,2019г. до
11,05,2020г., т.е. към датата на ПТП. С искане от 31.01.2020г. пред
застрахователя е предявена извънсъдебна претенция от ищцата за изплащане на
застрахователно обезщетение, по която не е налице отговор или плащане.
Съдът намира заключенията по приетата СМЕ и САТЕ за обективно,
безпристрастно дадени, обосновани и в съответствие с останалите доказателства
по делото. Затова им дава вяра изцяло. Дава вяра и на показанията на
свидетелите Н.В.В.
и Т.Л.С. и им дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други. Тези на
свидетеля Т.Л.С. цени при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира, т.к. са
дадени в резултат на особено близък контакт с ищцата предвид близката им
роднинска връзка, те са последователни и съответстващи на останалите
доказателства.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която
се приравнява и одобреното от съда по н.о.х.д. споразумение, е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно
и дали деецът е виновен и какви са настъпилите травматични увреждания, поради
което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Н.В.В., както настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с
това поведение телесни увреждания на ищеца фиксирани в споразумението, а
именно: многофрагментарно счупване на десния
крак/двете кости на подбедрицата – голямопищялната и малкопищялата/,
счупване на страничното кондилно възвишение на лявата
голямопищялна кост на левия крак, са установени в
настоящия процес с одобреното от съда Споразумение одобрено на 21.10.2020г. по
НОХД № 8708/2020г., влязло в сила 21.10.2020г.
Няма пречка в настоящото производство пострадалият от ПТП да установи
главно и пълно, съобразно правилата за разпределение н доказателствената
тежест и допълнителни телесни увреждания, респ. болки и страдания настъпили в
резултат на процесното ПТП. Съдът намира, че такива в
настоящото производство не са установени с допустимите доказателствени
средства. От заключението по приетата
СМЕ се установява обратното, а именно: че заболяването – „Полипи на правото
черво“ е придобито от ищцата преди процесното ПТП, а
извършената непосредствено след ПТП оперативна намеса с цел отстраняването им е
резултат от усложнения на това заболяване, които не са в причинна връзка с процесното ПТП.
Въз основа заключението по приетата СМЕ и събраните доказателства съдът
приема за установено, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла множество
изследвания и медицински интервенции и оперативна намеса - „Открито наместване
на счупените кости на дясната подбедрица и
стабилизиране на фрактурите със заключваша титаниева плака и винтове. На втори екап
извършено – закрито наместване на счупения външен кондил
на левия голям пищял и стабилизиране на фрактурата със заключващи винтове.“.
Претърпяла е тежък период на възстановяване общо 1 година, през който е търпяла
болки и страдания най интензивни през първите 3 месеца непосредствено след
злополуката и проведените костни операции, както в продължение на 2 месеца по
време на проведената начална рехабилитация и движение с помощните средства.
През останалите периоди е търпяла периодични болки при преумора на двата долни
крайника, както и при рязка промяна на времето, когато е била принудена често
да ползва седативни и обезболяващи средства.
Претърпяла е и продължителен период – около 9 месеца, в който е била в
невъзможност сама да се обслужва и покрива ежедневните си санитарни и битови
нужди, през който е била поставена изцяло в зависимост от помощта на трети
лица. Още при изписването поради затруднения в обслужването поради затруднения
в обслужването са и били предоставени за ползване Рингова инвалидна количка с
чужда помощ, комбиниран стол за баня и тоалет. И към момента ищцата е в
невъзможност сама да се обслужва, т.к. се придвижва изключително с проходилка или с патерици и с придружител.
Към момента, 1 година и 6 месеца след злополуката ищцата търпи краткотрайни
единични болки при рязка промяна на времето, които отзвучават след прием на аналгетици, предвид локалицазията
при нея, която обхваща двете подбедрици, а от друга
страна – напредналата и възраст – 77 години.
Налице е остатъчен белег 12/0.5см от външна страна на дясна подбедрица. В средата – оформена декубитална
рана с размери 6/7см и в средата проминира главата на
един от металните винтове - неизваден, който е причина за декубиталната
рана. На външната част на лява колянна става има
кожен белег с размери 12/0.5см. Металните остиосинтези
вероятно няма да бъдат премахнати поради възрастта и високия оперативен риск от
придружаващите заболявания.
По време на възстановителния период ищцата е търпяла допълнителни страдания
без връзка с процесното ПТП, породени от
придружаващото и, предхождащо по възникване ПТП онкологично заболяване.
Възражението за наличие на принос от страна на ищцата е останало
недоказано. ПТП е настъпило на пешеходна пътека, в момент на правомерно
преминаване на ищцата по същата. При навлизане на пешеходната пътека поради
намалена видимост предвид спрелите автомобили ищцата не е могла да възприеме
приближаващ се автомобил. Могла е да го види при навлизане от 2 до 6 метра по
пътеката. Задължение на водача Водачът на л.а. „Мазда“
е било да съобрази скоростта си приближавайки пешеходната пътека, да спре и осигури
предимство на ищцата при преминаване. Ищцата е предприела пресичане на
определеното за това място, без данни да е проявила невнимание досежно наличието на движещи се с опасна скорост
автомобили.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 80 000,00лв., поради което и предявения иск за сумата 20000,00лв.,
която е разлика над присъдените 80 000,00лв. до пълния претендиран
размер от 100000,00лв. частично от 120000.00лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена на възраст
– 77 години към датата на произшествието, претърпял увреждания, доказани
съобразно заключението на СМЕ: многофрагментарно
счупване на десния крак/двете кости на подбедрицата –
голямопищялната и малкопищялата/;
счупване на страничното кондилно възвишение на лявата
голямопищялна кост на левия крак. Претърпяла е
множество медицински интервенции и оперативна намеса, както и продължителен
период на възстановяване – 1 година, през който е търпяла болки и страдания най
интензивни през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и проведените
костни операции, както в продължение на 2 месеца по време на проведената
начална рехабилитация и движение с помощните средства. За период около 9 месеца
е била поставена на постелен режим, в невъзможност да
се обслужва сама и задоволява ежедневните си битови и санитарни нужди, с което
е била поставена изключително в зависимост от помощта на трети лица. И към
момента е поставена в зависимост такава помощ, предвид невъзможността и да се
придвижва без помощни средства. Към момента има декубитални
рани, които са в невъзможност да зараснат поради наличие в тях на елементи от
металната остиосинтеза, която не е премахната предвид
съществуващите рискове с оглед възрастта на ищцата и придружаващите
заболявания. Налице незаличими козметични белези по крайниците от оперативната
намеса. Безспорно ищцата е изживяла и психически и емоционални болки и
страдания, предвид негативните изживявания във връзка с търпените физически
болки, невъзможност сама да се обслужва и придвижва.
Доказана е и претенцията за присъждане на имуществени вреди в претендирания размер от 6440.77лв., формиран от разходи за
медицински консумативи, памперси, влажни кърпи, постелно
бельо, метални остеосинтези за проведените две
операции, за транспорт по време на прегледите, за марлени
компреси, за дизенфекционни препарати, за
антибиотици, за превръзки, за медицински ръкавици, за лекаства,
за калциеви препарати и др.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорният
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главниците считано от 30.04.2020г.,
когато изтича тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по
извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Адв. П.К. в качеството на
процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Същото възлиза
на 4870,80лв. с ДДС.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 940,00лв.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. П.К. в качеството на
процесуален представител на ищеца сумата 3331.00лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата 297.40лв., представляваща възнаграждение за защита от
адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
3457.63лв., съобразно уважената част от иска, както и сумата 410.20лв.,
представляващи сторени разходи от бюджета на съда.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.-Г.и
П.Д.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.С., ЕГН**********, със съдебен адрес:***0, сумата
80000.00 /осемдесет хиляди/лв., частично от 120000.00 /сто и двадесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 6440.77 /шест хиляди четиристотин и четирдесет, 0.77лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 10.01.2020г.,
около 08.30ч., в гр.София, по бул. „Д-р Александър Станишев“,
в района на 26-то ДКЦ, причинено виновно от Н.В.В.,
при управление на л.а. марка „Мазда“, с рег. № ********,
с посока на движение от бул. „Добринова скала“ към
бул. „Панчо Владигеров“, който приближавайки към
пешеходна пътека, в нарушение на правилата за движение по пътищата не намалил
скоростта и не пропуснал движещата се по пешеходна пътека П.Д.С., ЕГН **********,
и я блъснал, с което и причинил тежки телесни увреждания, чиято отговорност
била застрахована при З. „Л.И.“ АД със задължителна застраховка Гражданска
отговорност с ВG/22/119001325523, валидна от 12,05,2019г. до 11,05,2020г., за
което е съставено Споразумение одобрено на 21.10.2020г. по НОХД № 8708/2020г.,
влязло в сила 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху главниците считано
от 30.04.2020г., до окончателното им
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за
заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 20000,00 /двадесет хиляди/лв., която е горница над
присъдените 80000,00 /осемдесет хиляди/лв., до общо претендираните в размер на 100000,00 /сто хиляди/лв.,
частично от 120000.00 /сто и двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 30.04.2020г.,
до окончателното им изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.М.-Г.и П.Д.– изп.директори
ДА ЗАПЛАТИ на адв.
П.К. – САК, в качеството на процесуален представител на П.Д.С., ЕГН**********, сумата 3331.00 /три хиляди триста тридесет и един/лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН**********, със съдебен адрес:***0 ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.М.-Г.и П.Д.– изп.директори, сумата
297.40 /двеста деветдесет и седем, 0.4/лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.М.-Г.и П.Д.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер на 3457.63
/три хиляди четиристотин петдесет и седем, 0.63/лв., както и сумата 410.20 /четиристотин и десет,
0.2/лв., представляващи сторени разходи от бюджета на съда, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: