Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,05.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и четвърти февруари
през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Кристина Първанова
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 9018 по описа
за 2019 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ответник пред СРС, срещу решение № 106527
от 03.05.2019 г., постановено от СРС, Второ ГО, 163 с-в, по гр.д.№ 40721 по
описа за 2018 г., с което е отхвърлен, предявеният от въззивника, ищец пред
СРС, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Л.А.П., за
установяване на вземания по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 36311 по описа за 2017 г. на СРС, относно имот с аб.№
222034.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение. СРС неправилно бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42
от ДР на ЗЕ, сега чл.153, пар.2 а от ДР на ЗЕ, както и ОУ на дружеството, които
сочели, че потребител на топлинна енергия /ТЕ/ било физическо лице- собственик
или ползувател на имота. Счита, че не следвало да
доказва кой е държател на имота, респ. кое лице реално е потребило
топлинната енергия. Потребителят имал задължение да заплаща постъпилата в сградата
топлинна енергия, вкл. тази за отопление на общите части.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така
предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна, ответник
в производството пред СРС – Л.А.П., е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното първоинстанционно решение. Никъде
в мотивите си съдът не приемал, че ответницата не е титуляр на вещни права
върху имота. Противно на твърдяното от въззивника, съдът бил приел, че
ответницата е съсобственик на имота при квота от 1/8 идеална част. Правилно СРС
бил приел, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия,
тъй като другият съсобственик на имота – Т.Е.Р.бил подал молба за откриване на
партида на негово име. От представените от ищеца доказателства се установявало,
че партидата е именно на ползувателя на топлинна
енергия /ТЕ/ - Т.Е.Р.. Последният не бил подал възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Третото лице-помагач - „Т.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 16.05.2019
г., Въззивната
жалба е подадена на 28.05.2019 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
На 11.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 36311 по описа за 2017 г.
на СРС, 30-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу Т.Е.Р., Р.А.Р., А.А.П.и Л.А.П. /при условията на разделност/, видно от която
заявлението е уважено и претендираните суми са присъдени в полза на
заявителя-въззивник пред настоящата инстанция.
За така издадената заповед за изпълнение длъжницата А.А.П.е била уведомена на 22.01.2018 г., Р.А.Р.- на
07.02.2018 г. А длъжникът Т.Е.Р.на 22.01.2018 г.
Възражение по чл.414 ГПК е подадено от А.А.П.на 23.01.2018 г. , която е представила удостоверение за
отказ от наследството на Т.А.П., въз основа на издадено съдебно удостоверение
от 15.02.2016 г. по гр.д.№ 7895 по описа за 2016 г.
С разпореждане СРС е приел, че длъжницата Л.А.П. е
уведомена по реда на чл.47 ГПК – чрез уведомление. Срокът за възражение по
чл.414 ГПК бил изтекъл само по отношение на Т.Е.Р., Р.А.Р..
Затова и по отношение на последните е било разпоредено
издаване на изпълнителен лист. Такъв е бил издаден на 09.05.2019 г. , но същият
не е получен, тъй като се намира в оригинал по делото /по заповедното/.
На заявителя е указано, че може да предяви иск за
сумите по заявлението в 1-месечен срок. Указанията са достигнали до последния
на 21.05.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 20.06.2018 г. Претенцията
е насочена само срещу ответницата Л.А.П..
Ето защо въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че потребител на топлинна енергия по смисъла на пар.1,т.13 от ДР на
ЗЕЕЕ, отм. и пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ е Т.Е.Р., който е подал молба-декларация за
откриване на партида на негово име. Последният не бил подал и възражение по
чл.414 ГПК. При това положение следвало да се приеме, че не ответницата К.дължи
стойността на доставената до имота топлинна енергия, както и мораторната лихва
върху стойността й.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Спорно по делото е обстоятелството, е ли ответницата /в
производството пред СРС/ потребител на ТЕ, съответно нейно ли е задължението за
заплащане стойността й.
С исковата молба ищецът е представил писмо от СО-район
„Люлин“ от 27.06.2012 г., в което е посочено, че процесния недвижим имот с
административен адрес: гр.София, ж.к.“******, ап.22 е продаден на Т.А.П. и Т.Е.Р.при
квоти по ½ идеална част.
Представено е удостоверение за наследници, издадено от
СО-район „Люлин“ на 25.10.2012 г., видно от което Т.А.П. е починала на
18.12.2009 г. и е оставила за наследници по закон син и дъщери именно тези
срещу които е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съща така с исковата молба е представено и заявление
за „служебно откриване на партида“ с което Т.Е.Р.е отправил волеизявление за
встъпване в облигационно отношение с ищцовото
дружество, виж л.19 /от исковото производство/. Представена е и справка от
25.04.2011 г., в която е констатирано от служител на ищцовото
дружество, че само Т.Е.Р.обитава
жилището.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение №
52180 от 27.02.2019 г. СРС е дал указания на ищеца, че следва да установи че
между страните по спора съществува договорно правоотношение по доставка на
топлинна енергия /л.67 от исковото производство/.
Видно от представените с молбата на третото лице
помагач по делото, подадена на 12.03.2019 г., доказателства, като титуляр на
партидата е посочен Т.Е.Р./виж л.77 по исковото производство/.
С оглед приетото в ТР 2/17
г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, за ответницата Килмаейр
не възниква задължение за заплащане на стойността на потребената
до процесния недвижим имот, топлинна енергия.
На основание гореизложеното настоящата инстанция
счита, че решението на СРС, ГО, 163 с-в е
правилно и като такова ще следва
да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в
частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски
и такива няма да бъдат присъдени.
Въззиваемата се представлява по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106527 от 03.05.2019 г., постановено от
СРС, Второ ГО, 163 с-в, по гр.д.№ 40721 по описа за 2018 г., изцяло.
Решението
е постановено при участието на „Т.” ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.