Р Е Ш Е Н
И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осми юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар
Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 1180 по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 28274/18.05.2020 г., депозирана от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез
адв. М.Л., срещу Решение № 1800 от 02.04.2020 г., постановено по гр. д. № 17413/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 21-ви съдебен състав, с което, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Р.П.Г., ЕГН ********** *** Иван Рилски № 26, вх. б,
ат. 1, ап. 27, действаща чрез адв. Ц.Д., не дължи
на въззивника, сумата в размер на 887.17 лева, представляваща стойността на потребена
ел. енергия, начислена след корекция на сметка за обект, находящ се в гр.
Генерал Тошево, ул. „Петко Д. Петков“ № 3А с абонатен № ********** и клиентски
№ ********** за периода 15.07.2018г. - 12.10.2018г., за която сума е съставена
фактура № **********/19.09.2019г.
Във въззивната жалба се навеждат
подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “Б” от ПИКЕЕ,
като в условията на евентуалност се излагат доводи за субсидиарното приложение
на чл. 183 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен правопораждащият юридически състав
за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия въз основа
на приложената корекционна процедура, доколкото по несъмнен начин е установено,
че процесният електроемр е повреден в резултат на осъществен достъп до
вътрешността му. Корпусът на същия е отворен и е добавен елемент, чужд за
схемата. Сочи се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и
собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез
измерване от средство за търговско измерване и преминаването ѝ към
електропреносната мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта и реално
потребено количество електроенергия. В условията на евентуалност е обективирано
искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият
е подал писмен отговор на въззивната жалба. В отговора се твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което обуславя
неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без
уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски. Сочи се, че липсва правно основание за прилагане на корекционната
процедура. Твърди се, че не е доказано по безспорен начин реалността на
доставеното количество ел. енергия, доколкото не става ясно от кой момент
електромерът е повреден. Въззиваемият сочи, че доколкото процесното СТИ е
собственост на крайния снабдител, нему принадлежи и правното задълженмие да
обезпечи правилното му функциониране и да създаде технически обосновани способи
за своевременното констатиране на неизправност на това техническо средство.
Навежда доводи и за това, че доколкото към датата на фактическата проверка в
електроснабдения имот ПИКЕЕ са частично отменени, то за въззивното дружество не
е регламентиран законов ред, по който да извършва проверки и корекционни
процедури, свързани с тях на сметки за стар период на абонатите си, включително
и на основание ОУ, доколкото последните са нищожни поради своята
неравноправност по смисъла на ЗЗП.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. В. М. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане
на сторените разноски в хода на производството. Изрично сочи, че не прави
възражение за прекомерност. Поддържа
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въззиваемият, редовно
призован за същото съдебно заседание, не се явява чрез адв. Ц.Д. поддържа отговора на въззивната
жалба. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр.
д. № 17413 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен
отрицателен установителен иск от Р.п.Г. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за
приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 887.17 лева, представляваща
стойността на потребена ел. енергия, начислена след корекция на сметка за
обект, находящ се в гр. Генерал Тошево, ул. „Петко Д. Петков“ № 3А с абонатен №
********** и клиентски № ********** за периода 15.07.2018г. - 12.10.2018г., за
която сума е съставена фактура № **********/19.09.2019г.
В исковата молба ищецът твърди, че като потребител на ел.
енергия е получил уведомление от ответното дружество, за извършена контролна
проверка на средството за търговско измерване, при което е констатирано неточно
измерване на консумирана ел. енергия, поради което е коригирана сметката му за използвана ел. енергия, като е
начислена сумата от 887.17 лева за периода от 15.07.2018 г. до 12.10.2018 г.
Същият оспорва изцяло извършената едностранна корекционна процедура.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е
извършената проверка от служители на „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ”, като констатациите
са отразени в протокол от 12.10.2018г. Извършена е корекция на осн. чл. 48,
ал.1, т.1, б. „б” от Правила за
измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), одобрени от ДКЕВР, обн. В ДВ бр.
98/2013г.(отм.). Твърди се законосъобразно извършена проверка по замерване на
уреда за отчитане на ел.енергия, както и извършено изчисляване на неизмерена
или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с ПИКЕЕ. Посочва, че на
осн. ОУ на ДПЕЕ потребителя се задължава да заплаща стойността на използваната
ел. енергия в сроковете и начин, определен от самите Общи условия.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не
е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение по силата, на което ответникът
продава на ищеца
електрическа енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На 12.10.2018 г. служители на
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021666136880 на обект на ищеца Р.П.Г., находящ се в гр. Ген. Тошево, ул. „П. Д. петков“ № 3А, в
присъствието на член от домакинството на ищеца-потребител – Калоян Петров и
свидетеля Олга Загорская. Електромерът е
демонтиран, пломбиран с № 508076
и е изпратен за проверка в БИМ в
състояние на неработещ дисплей. Тези обстоятелства са
обективирани в Констативен протокол № 1202366, който е подписан от
служителите в присъствието на свидетеля
и съпруга на потребителя.
От Констативен протокол № 2107/12.09.2019 г. – АУ – Е – 000029-57131/15.10.2018 г. на Българския институт по метрология се
установява, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера, като има следи от отваряне по корпуса, добавен
елемент, чужд за схемата, овъглена платка. Не могат да се свалят показанията на
тарифите, да се измерят точки 4.3 и 4.5. Електромерът не съответсвта на
метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия, не съответсвта на техническите изисквания.
На основание извършената проверка от
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е
изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и
ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия.
Въз основа на констатациите от
проверката „Електроразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция № 55059_Е5CD от 17.09.2019 г. за обекта за периода от 15.07.2018 г. до 12.10.2018 г., като видно от същата периодът обхваща общо 90 дни и общото начислено количество ел. енергия за процесния период е 4487.76
квтч. Издадена е и фактура № **********/19.09.2019 г. за сумата от 887.17 лева.
От
заключението на вещите лица по назначената комбинирана Съдебно-техническата и
Съдебно-счетоводна експертиза /СТСчЕ/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че е възможно предвид
констатациите предвид извършената техническа проверка, през процесния СТИ да
бъде измерена цялата потребена от ищеца-абонат електроенергия за процесния
период. Няма данни за повреда по присъединителната линия, абоната е ползвал и
заплащал консумираната ел. енергия, което означава, че начислената служебно ел.
енергия технически е възможно да бъде доставена. Техническите параметри на
присъединителната линия на абоната позволяват процесната ел. енергия да бъде
измерена и доставена на абоната. Констатира се още, че вмешателството в
измервателната верига влияе на правилната работа на СТИ, като го изважда от
класа на точност и СТИ отчита/неотчита с голяма грешка електроенергията по
линията. По този начин електромерът не може да се използва за точно търговско
измерване. Максималната мощност, която абонатът може да потреби е 12 квтч,
имайки предвид пропускателната възможност на СТИ и присъединителните
съоражения. Изчисленията по извършената корекционна процедура са аритметично
точни и са в съответствие с одобрените от ДКЕВР цени на ел. енергия за
процесния период.
В
проведеното открито съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си и
допълват, че в конкретния случай не е налице софтуерна намеса, а за внасяне на
чужд елемент в измервателната схема на електромера, която е вътре в корпуса на
електромера, т.е. налице е отваряне на електромера и нарушаване на пломбите му.
Сочат, че по този начин електромерът не може да измерва, като това е схема за
принудителното грешно измерване, която е дефектирала и по този начин е
повредила електромера и по този повод електромерът престава да е СТИ, след като
не може да се пробва на стенда в БИМ за техническите параметри.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният
акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени
в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на
императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената
в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е
следвало да установи, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил
сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период.
В правната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за
извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120,
ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на
определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2
ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е
обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно
изготвените констативен протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен
начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ,
довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената
липса на отчитане е резултат от техническа неизправност на СТИ, която предвид
характера ѝ препятства отчитане и визуализиране на показания на СТИ.
Доколкото СТИ обаче е собственост на електроразпределителното дружество, то
негово задължение е и поддържането му в изправност, с оглед на което и в негова
тежест е вменено задължение по извършване на проверки относно техническата му
изправност.
Наред
с изложеното, служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ
бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от
Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 г.) в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С Решение № 1500
от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени, а с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС
на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са отменени и чл. 48 –
51 от ПИКЕЕ. По аргумент от разпоредбата
на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна и
действа занапред.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ не са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 12.10.2018 г. – след частичната отмяна на
ПИКЕЕ. Отделно, действащата към датата на проверка разпоредба на чл. 48 от
ПИКЕЕ, не може да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ
/чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ/ към датата на проверката не могат сами по себе си да
покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция, което
обуславя извода за липса на законово основание, от което да произтича
гражданското притезание на въззивното дружество. В отменените разпоредби се
съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи
като основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47
от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната,
функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия към този
момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона.
Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на сметката
по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и
извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която съобразно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ има
правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 от АПК Комисията издаде
нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР предвиди, че
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни
протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата
енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните
мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид
изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай, доколкото процесният
констативен протокол е съставен след частичната отмяната на приложимите
разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в съответствие
с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се
извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото,
тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно
със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както
субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в
производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила.
За
пълнота следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав напълно споделя
трайната съдебна практика на ВКС досежно едностранната корекция на сметка за
минал период въз основа на ОУ на дружеството-оператор. В редица решения на
касационната инстанция, постановени след допускане до касационно обжалване на
въззивни решения именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е
допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни
(напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010
г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение №
165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.
д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ
т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ,
Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ, регламентиращи
възможността доставчикът едностранно да коригира сметките на абонатите за
потребена ел. енергия за минал период, са неравноправни, поради което са
нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да ревизира
произнасянето по отношение на разноските.
При
този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 300.00 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ характер на разписка –
арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обективираното от въззивника искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно, доколкото същата тази страна, която е направила възражението за
прекомерност, сама е оценила високо фактическата и правна сложност на делото
като е уговорила и изплатила на своя процесуален представител адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00
лева с ДДС, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете
страни в процеса – в този смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1800 от 02.04.2020 г., постановено по гр. д. № 17413/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 21-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“,
бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.П.Г., ЕГН ********** *** Иван Рилски № 26, вх. б, ат. 1, ап. 27, сумата в размер на 300.00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.