№ 8540
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110142357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Форуком и компания“ ООД
срещу П. В. Р., с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на дружеството 600 лева – главница,
ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.03.2023 г. до окончателното плащане; 120,67 лева –
договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.03.2018 г., и 301,18 лева –
законна лихва за забава за период от 16.03.2018 г. до 24.02.2023 г. – вземания
по Договор за потребителски кредит № 000-КН-18377065/15.09.2017 г.,
сключен между страните по електронен път – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 11926/2023 г. на
Софийския районен съд, 28. състав, а при условия на евентуалност –
осъдителни искове за същата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен чрез
платформа в интернет Договор за потребителски кредит № № 000-КН-
18377065/15.09.2017 г., по силата на който на ответника били предоставени
600 лева чрез изтегляне на сумата от каса на „Изи пей“. Върху
предоставената сума се дължала и възнаградителна лихва 40 % годишно, като
ответникът следвало да върне общо 672,13 лева, а срокът на кредита бил 180
дена, като следвало да се изплаща на равни месечни анюитетни вноски по
112,02 лева. Тъй като ответникът не платил в срок вноски, ищецът образувал
срещу него дело за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и
доколкото длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, се
иска уважаване на иска.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – П. В. Р., с
1
който предявеният иск се оспорва по основание. Твърди се, че договорът
съдържал неравноправни клаузи, без да е посочено конкретно какви и в какво
се състои неравноправността, а също и че договорът бил сключен „поради
необходимост“. Прави се възражение за погасяване на задълженията по
давност, като се поддържа, че е 5-годишна, но била изтекла през октомври
2022 г. – 5 години след сключване на договора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 17 – 19 от частно гражданско дело №
11926/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав (заповедното дело,
приложено по настоящото) и неоспорен от страните Договор за
потребителски кредит № 000-КН-18377065/15.09.2017 г. ищецът е отпуснал
на ответника 600 лева кредит, който ответникът е следвало да върне на 6
месечни вноски с падежи на 15.10.2017 г., 15.11.2017 г., 15.12.2017 г.,
15.01.2018 г., 15.02.2018 г. и 15.03.2018 г., всяка за по 112,02 лева, или общ
размер на сумата за връщане 672,13 лева, като е уговорен лихвен процент от
40 % годишно. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) от 49,02 %.
Вноската с падеж на 15.01.2018 г. е с компоненти – главница от 101,19
лева, и възнаградителна лихва – 10,83 лева. Вноската с падеж на 15.02.2018 г.
е с компоненти – главница от 104,67 лева, и възнаградителна лихва – 7,35
лева.Последната вноска с падеж на 15.03.2018 г. е с компоненти – главница от
108,64 лева, и възнаградителна лихва – 3,38 лева.
В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитът се отпуска, ако
ответникът предостави обезпечение чрез поръчители, които имат доход от
най-малко 1500 лева месечно, или със сключване на договор от одобрен от
ищеца поръчител, или с представяне на банкова гаранция, като ако не се
представя обезпечение, искането за кредит се разглежда до 14 дена.
Съгласно общите условия на кредита (на лист 20 от делото) – т. 3.6.4.1.,
при забава за плащане от един ден кредитът може да бъде обявен за
предсрочно изискуем в цялост от ищеца.
С определение от 12.01.2024 г. (на лист 31 от делото) е отделено за
безспорно, че на ответника са били изплатени 600 лева от ищеца.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане
по договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗЗД, както и претенция за лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът възразява за изтекъл давностен срок
по чл. 110 ЗЗД.
Представен е по делото договор за кредит, по който на ответника са
изплатени 600 лева, като настоящият съдебен състав не намира в този договор
неравноправни клаузи – уговореният ГПР е в рамките на предвиденото в чл.
19 ЗПКр, клаузите за обезпечение не са скрепени с допълнителни разходи
2
(поне страните не твърдят това). Няма невъзможни за изпълнение престации,
договорът е с ясен срок и има минимално необходимите реквизити – посочена
е отпусната сума, размер и падежи на вноските, ясен е пълният размер на
задължението и ГПР.
Поради това ответникът дължи по договора на ищеца 600 лева главница
и 120,67 лева – възнаградителна лихва, на падежите на съответните вноски.
Ответникът обаче е направил възражение за погасяване на
задължението по давност, което е частично основателно. Както беше
посочено, падежите на вноските по кредита, всяка от които на стойност по
112,02 лева са на 15.10.2017 г., 15.11.2017 г., 15.12.2017 г., 15.01.2018 г.,
15.02.2018 г. и 15.03.2018 г., като от всяка от тези дати започва да тече
давност за падежиралата вноска съгласно правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът се опитва да обоснове, че давността тече за целия размер на кредита
от падежа на последната вноска, но подобно тълкуване първо противоречи на
буквалния текст на чл. 114 ЗЗД (макар и задължението по договора за кредит
да е поначало единно, падежът му не е единен и то може да се погасява на
части, вкл. и по давност), както и на целите, с които е уреден институтът на
давността – да обезпечи навременно събиране на вземанията от кредиторите.
Поради това защитаваната от ищеца теза не е обоснована с нищо друго, освен
с желанието си да оправдае своето бездействие. Налице са съдебни актове на
Върховния касационен съд, в които изрично се сочи, че давността тече от
падежа на всяка отделна вноска – Решение № 45/17.06.2020 г. по търг. дело №
237/2019 г., ΙΙ ТО, докладчик – Костадинка Недкова. Не следва да се споделя
изложеното не в решаващите мотиви по поставения правен въпрос виждане в
Решение № 50173/13.10.2022 г. по търг. дело № 4647/2021 г., III ГО,
докладчик – Драгомир Драгнев, и цитираната там съдебна практика в смисъл,
че падежът е от крайната дата на кредита. Подобно разрешение въобще не
държи сметка за целта на института на давността и неговите, вкл. и социални
функции – да не се поддържа едно вземане твърде дълго изискуемо, като
върху него се трупат лихви, като по този начин се ощетява длъжника за
сметка на недобросъвестно (а често – и умишлено именно с цел да трупа
лихви) бездействие на кредитора. Ясно е посочено в закона, че давностният
срок тече от изискуемостта на задължението и няма основание да се приеме,
че гражданският закон забранява тази изискуемост да е уговорена на части,
или да свързва настъпването с някакви различни правни последици от ясно
посочената – вземането трябва да се събере в определен срок от настъпване на
изискуемостта му. Обратното води до установяване на „вечни“ кредитни
задължения, тъй като един договор за кредит може да предвижда плащания в
период от 30 години и повече. Не следва да се забравя и че давността се
свързва със задължението на длъжника да пази доказателства за
извършваните от него плащания, като идеята е да не се пазят документи за
плащане за период, по-дълъг от давностния срок. При възприемане на
застъпваната във втората група решения на ВКС теза този срок ще може да
бъде дори по 30 или 40 години, което е абсурдно дълъг срок за запазване на
платежни документи. Поради това следва да се поддържа разумната теза,
която отчита както целта на правния институт, така и буквалния текст на
3
закона, а не полезната на недобросъвестния кредитор такава.
Дори да не се приеме, че давността тече от падежа на вноските, следва
да се има предвид и възражението на ответника, че тя започва да тече от
спирането на плащанията, което съгласно т. 3.6.4. води до възникване на
право да се обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно чл. 114, ал. 2
ЗЗД в този случай кредиторът може сам да обяви изискуемост на
задължението си след поканата за плащане и така да предизвика основание за
плащане, като от деня на настъпване на предсрочната изискуемост започва да
тече давност. Като не го е направил, кредиторът недобросъвестно (чл. 63 ЗЗД)
бездейства, поради което не може да се приема, че срещу него няма да тече
давностен срок.
Следователно, тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 06.03.2023 г. са погасени с общата 5-годишна
давност всички вземания с падеж преди 28.12.2017 г. (като се има предвид
спирането на давността по договори за потребителски кредит съгласно чл. 3
ЗДВИППП от 2020 г. и § 13 ЗИДЗЗдр (обн., ДВ, бр. 44/2020 г.,) за период от
68 дена между 13.03.2020 г. и 20.05.2020 г. включително). След тази дата
падежират последните три вноски по кредита, които включват задължение за
главницата в общ размер на 314,50 лева. За тази сума следва да се уважи
искът за главница, като се отхвърли за разликата до претендираните 600 лева.
По отношение на претенцията за лихва за забава, за същата няма спор,
че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасява с изтичане на 3-годишен давностен
срок, който е изтекъл на 22.05.2021 г. (като се има предвид вече посоченото
спиране на давността през 2020 г.), поради което и последната вноска за лихва
за забава е била вече погасена по давност към датата на предявяване на
действия в съда от ищеца – 06.03.2023 г. Претенцията за възнаградителна
лихва следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на законната лихва за забава и тя като вид лихва се
погасява с 3-годишна давност. Няма спор по делото, че ответникът е бил в
забава, тъй като са минали падежите на всички вноски по кредита, поради
което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 1 ЗЗД лихва се
дължи. Същата обаче следва да се присъди само за трите години и 68 дена
преди образуване на съдебното дело на 06.03.2023 г., или за периода от
28.12.2019 г. до 06.03.2023 г. върху признатите за дължими се 314,50 лева,
или изчислена по реда на чл. 162 ГПК с лихвения калкулатор на НАП –
единствен такъв на държавна институция, тази сума е 102,59 лева, за която
искът следва да се уважи, като се отхвърли до пълния предявен размер от
301,18 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от иска (417,09 лева от 1021,85 лева, или
40,82 %), а ответникът – пропорционално на отхвърлената част (59,18 %) на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 25 лева – държавна такса, и 100
4
лева – определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение, а в заповедното дело – 25 лева – държавна такса, и 480 лева –
адвокатски хонорар по договор от 20.02.2023 г. (на лист 7 от това дело), който
съдържа и разписка за плащане, поради което следва да му се присъдят
пропорционално на уважената част от исковете 51,03 лева разноски в
исковото производство, и 206,14 лева – в заповедното.
Ответникът е доказал разноски в размер на 1200 лева – адвокатски
хонорар по договор от 16.08.2023 г. (на лист 28 от делото), който съдържа и
разписка за плащане, поради което с оглед направеното възражение на ищеца
за прекомерност на възнаграждението и като се има предвид, че делото не е
такова с фактическа и правна сложност, а и поетият риск от адвоката не е
голям – материалният интерес е малко над хиляда лева, следва да се намали
на 400 лева, от които да се присъдят на ответника пропорционално на
отхвърлените претенции 236,72 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Форуком и
компания“ ООД съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на П.
В. Р. , с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. 1****, вх. *, ет. *, ап. **,
че последният дължи на „Форуком и компания“ ООД, с ЕИК: *********, и
адрес на управление: Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23,
сумите от 314,50 лева (триста и четиринадесет лева и 50 стотинки) –
главница по Договор за потребителски кредит № 18377065/15.09.2017 г., и
102,59 лева (сто и два лева и 59 стотинки) – обезщетение за забавено плащане
на последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от
28.12.2019 г. до 06.03.2023 г. – задължения по заповед за изпълнение №
12581/02.05.2023 г. по частно гражданско дело № 11926/2023 г. на Софийския
районен съд, 28. състав, като ОТХЪВРЛЯ исковете за разликата над 314,50
лева до пълния претендиран размер от 600 лева (шестстотин лева) –
главница, 120,67 лева (сто и двадесет лева и 67 стотинки) – възнаградителна
лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.03.2018 г., и за разликата над 102,59
лева до пълния претендиран размер от 301,18 лева (триста и един лева и 18
стотинки) и за периода от 16.03.2018 г. до 27.12.2019 г. – законна лихва, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. Р., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. 1****, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Форуком и
компания“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: Хасково, ул.
„Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, сумите от 51,03 лева (петдесет и един
лева и 3 стотинки) – разноски в исковото производство, и 206,14 лева (двеста
и шест лева и 14 стотинки) – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Форуком и компания“
ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: Хасково, ул. „Добруджа“ №
5
10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, да плати на П. В. Р., с ЕГН: **********, и адрес: С.,
ж.к. „Х.“, бл. 1****, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 236,72 лева (двеста тридесет
и шест лева и 72 стотинки).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6