Решение по дело №2250/2018 на Административен съд - Варна

       Р Е Ш Е Н И Е

 

№………../………2019 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2250 по описа на съда за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Д.В.А. срещу одобрения с решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24 и 30.06.2010 г. от заседание на ОбС-Варна План за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“ - гр. Варна в частта на плана, засягаща с предвидената по него улица от о. т. 499 до о. т. 500 собствения на жалбоподателката поземлен имот с идентификатор 10135.2563.299 по КККР на гр. Варна, номер по предходен план 244=1968, кв. 60, парцел II-99. Поради изтеклия още на 03.09.2010 г. срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ /стара редакция от ДВ бр. 33/2008 г./ за обжалването на плана, който на основание чл. 129 ал. 1 ЗУТ е съобщен чрез обнародване в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., законосъобразността му в оспорената с жалбата част подлежи на преценка и произнасяне по делото единствено от гледна точка на критериите за нищожност на индивидуалните административни актове. В този смисъл с влязло в сила определение № 485/18.02.2019 г. /л. 52 от делото/ съдът на основание чл. 218 ал. 3 ЗУТ е определил предмета на делото.

По отношение на жалбоподателката М.В.А. производството по делото е прекратено с определение № 11060/08.10.2018 г. /л. 34/, оставено в сила в тази част с определение № 15296/10.12.2018 г. по адм. дело № 13841/2018 г. на ВАС РБ, Второ отделение.  

На основание чл. 218 ал. 2 ЗУТ оспорването на плана е съобщено чрез обнародване в ДВ бр. 28/05.04.2019 г. /л. 63 и 64 от делото/ като в срока по чл. 218 ал. 1 ЗУТ не са постъпили заявления по чл. 218 ал. 5 ЗУТ.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателката адвокат И.П. ***, ответник по делото, чрез пълномощника му адвокат Р.Н., която в с. з. на 10.07.2019 г. претендира при отхвърляне на жалбата в полза на ОбС – Варна да се присъдят и сторените по делото съдебни разноски.  

Като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с предявено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 131 ал. 2 т. 1 ЗУТ оспорване на индивидуален административен акт по чл. 214 т. 1 ЗУТ с искане за обявяването му за нищожен, съдът намира производството по делото за процесуално допустимо и поради това – за подлежащо на разглеждане и произнасяне по основателността на отправеното искане, което предвид обстоятелството, че е за обявяване нищожността на акта, не е ограничено със срок съгласно чл. 149 ал. 5 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ.

По основателността на оспорването съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24 и 30.06.2010 г. Общински съвет – Варна, на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА вр. чл. 129 ал. 1 и чл. 16 ал. 1 ЗУТ и Специфичните правила и норми на гр. Варна и по предложение на кмета на община Варна с вх. № Д-2-9200/671/22.02.2010 г., е одобрил План за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“ - гр. Варна.

Съгласно чл. 129 ал. 1 изр. второ ЗУТ в приложимата към датата на одобряване на плана редакция на разпоредбата /ред. ДВ бр. 17/2009 г./ решението е изпратено за обнародване в Държавен вестник и е обнародвано в ДВ бр. 65/20.08.2010 г.

Проектирането на ПУП-ПРЗ на кв. „Св. Никола“ е извършено в две фази: фаза предварителен и фаза окончателен проект.  

С решение по протокол № 49/12-13.12.2002 г. ЕСУТ при община Варна е приел предварителния проект за ПУП-ПРЗ на местност „Св. Никола“ с изискването окончателния проект да се изработи след одобряване и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.

 С решение по протокол № 7/10.02.2009 г. ЕСУТ при община Варна е приел окончателния проект за ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“. На основание чл. 128 ал. 2 ЗУТ /ред. ДВ бр. 17/2009 г./ проектът е съобщен на заинтересованите лица с обявление в ДВ бр. 27/10.04.2009 г. и със съобщение във вестник „Черно море“, бр. 90/22.04.2009 г. и във вестник „Труд“, бр. 75/17.04.2009 г.  

Постъпилите в срока по чл. 128 ал. 5 ЗУТ /ред. ДВ бр. 17/2009 г./ писмени възражения от заинтересованите лица са разгледани и обсъдени на заседание на ЕСУТ по протокол 48/17.09.2009 г. 

След коригиране на окончателния проект в съответствие с уважените от ЕСУТ възражения кметът на община Варна е отправил до председателя на ОбС – Варна предложение с вх. № Д-2-9200/671/22.02.2010 г. ОбС-Варна да вземе решение за одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“ на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА вр. чл. 129 ал. 1 и чл. 16 ал. 1 ЗУТ и Специфичните правила и норми на гр. Варна.

Последвало е издаването на процесното решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна.

Горните обстоятелства се установяват от приобщените към доказателствения материал по делото документи по административната преписка. 

От изисканата от съда и приложена на л. 72 от делото извадка от графичната част на плана в частта за ПИ 10135.2563.299 е видно, че с предвижданията му по отношение на уличната регулация този имот се засяга с проектираната улица от о. т. 499 до о. т. 500. 

Съдебният контрол по делото за законосъобразността на плана е ограничен в случая единствено до изследване на основанията за нищожност.

Нищожни са само тези административни актове, които страдат от толкова съществени и тежки пороци, че още от самото си издаване не са в състояние да породят целените правни последици, поради което правната теория ги приравнява на правно нищо. За гарантиране на правната сигурност нищожността на административния акт изрично следва да се прогласи със съдебно решение.

Особени тежки пороци на акта, водещи само до привидното пораждане на правните последици, към които е насочен, са издаването му от некомпетентен орган /по материя, място и степен/; издаването му при неспазване на задължителната писмена форма /когато такава се изисква/ и пълната неразбираемост на съдържанието му, препятстваща поради това неговото изпълнение.

Чл. 129 ал. 1 ЗУТ в приложимата му редакция, действала към момента на одобряване на оспорения с жалбата ПУП-ПРЗ на кв. „Св. Никола“ /ред. ДВ бр. 17/2009 г./, възлага одобряването на подробните устройствени планове в компетентност на общинските съвети, което се извършва с тяхно решение. Териториално компетентен да одобри плана е общинският съвет на общината, в границите на която са ситуирани недвижимите имоти, предмет на плана – в случая това е ОбС – Варна. Това следва от общо уреденото с чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА правомощие на общинските съвети в областта на устройственото планиране. Изключенията от уредената в чл. 129 ал. 1 ЗУТ компетентност на общинските съвети са предвидени в следващите три алинеи на чл. 129 ЗУТ /ред. ДВ бр. 17/2009 г./, които предвид териториалния обхват на процесния ПУП-ПРЗ и обекта не регулирането му, са изцяло неприложими в случая.

Съгласно действащата към момента на одобряване на плана редакция на чл. 27 ал. 2 ЗМСМА /ред. ДВ бр. 69/2006 г./ заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой на съветниците. Същевременно приложимата при одобряването на плана редакция на чл. 27 ал. 3 ЗМСМА /ред. ДВ бр. 69/2006 г./ разписва, че решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Правомощието на общинския съвет по чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА не е обхванато от разпоредбите на чл. 27 ал. 4 и 5 ЗМСМА /ред. от ДВ бр. 69/2006 г./, поради което те са напълно неприложими при вземането на процесното по делото решение.  

От проследената нормативна уредба с основание може да се заключи, че за да е законно процесното решение на ОбС Варна за одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“, на заседанието, на което е взето, трябва да са присъствали повече от половината от общия брой на съветниците и от присъстващите общински съветници повече от половината трябва да са гласували за него като не е необходимо гласуването им да е било поименно, т. е. решението трябва да е взето с обикновено мнозинство на общинските съветници и при наличието на кворум за провеждане на заседанието. От изисканите от съда и приложени от л. 73 до л. 121 по делото писмени доказателства /поименни списъци на присъствалите общински съветници на Двадесет и четвъртото заседание на ОбС-Варна, проведено на 23.06., 24.06. и 30.06.2010 г., и протоколи от заседанието/ е видно, че и в трите дни е бил налице необходимият кворум за провеждане на заседанието, тъй като според поименните списъци във всеки от дните са присъствали повече от половината от общия брой на общинските съветници, който е 51. Самото решение под № 2405-10 е взето на последния ден /30.06.2010 г./ от Двадесет и четвъртото заседание на ОбС-Варна като за него са гласували 32 общински съветници от общо присъстващите 35. Следователно, решението е прието с изискуемото от закона обикновено мнозинство и при наличието на необходимия кворум за провеждане на заседанието. Спазването на нормативно въведените изисквания за кворум и за наличие на обикновено мнозинство при гласуване на решението обуславят законосъобразното упражняване на регламентираното в чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА правомощие но Общинския съвет, а оттук и валидността на взетото решение. Оттук може да се заключи, че оспореният по делото ПУП-ПРЗ е одобрен от компетентен административен орган, поради което не може да се претендира нищожността му на това основание.  

Както се посочи, планът е одобрен с изискуемото от закона решение на компетентния колективен административен орган. Съгласно чл. 69 ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС-Варна, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация /приет с решение № 17-6(6)/03, 08.12.2003 г./ решението е обективирано в изготвения протокол от заседанието на ОбС – Варна и е подписано от председателя на общинския съвет, каквото е изискването на чл. 69 ал. 2 от правилника. Повдигнатият от пълномощника на жалбоподателката въпрос, че приемането на решението не е предшествано от проведено обсъждане от общинските съветници е свързан изцяло със спазването на изискването за мотивираност на акта, поради което няма отношение към неговата валидност. По смисъла на чл. 146 т. 2 АПК липсата на мотиви би могла да доведе единствено до незаконосъобразност на акта от гледна точка на критериите за унищожаемост, а не и за нищожност.      

Решението е с ясно и разбираемо съдържание като одобреният с него ПУП-ПРЗ на кв. „Св. Никола“ съдържа и необходимата графична част /по делото на л. 72 в изпълнение на дадените от съда указания е представена извадка от нея в частта, засягаща собствения на жалбоподателката ПИ 10135.2563.299/.

В целостта си направените въз основа на доказателствата по делото фактически констатации и правни изводи обуславят неоснователността на предприетото оспорване на процесния ПУП – ПРЗ с искане за обявяването му за нищожен. Поради това жалбата следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ.

Що се отнася до наведените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на плана, допълнени от пълномощника на жалбоподателката във второто съдебно заседание на 10.07.2019 г., а именно: - че в нарушение на чл. 16 ал. 1 ЗУТ с плана се отнемат 32% от площта на имота на жалбоподателката при максимална нормативно предвидена възможност от 25%, при което имотът остава маломерен; - че при одобряването на плана не е съобразено, че теренът е с голяма денивелация като за укрепването му са засадени 14 бр. дългогодишни дървета в имота на жалбоподателката, които в нарушение на ЗУТ и ЗБР ще бъдат изсечени при прокарването на предвидената по плана улица; - че с плана е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК; - че предвидената по плана улица, засягаща имота на жалбоподателката, е с по-голяма ширина от нормално необходимата за квартална улица; - че е нарушен чл. 125 ал. 7 ЗУТ; - че не е публикуван протоколът от заседанието на ЕСУТ за разглеждане на постъпилите възражения срещу проекта за ПУП – ПРЗ; - че евентуално са нарушени чл. 125 ал. 3, чл. 124а ал. 7 и чл. 108 ал. 2 ЗУТ, както и Наредба № 8/14.06.2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените планове; - че няма доказателства за обсъждане на проекта преди приемане на решението за одобряване на плана, следва да се посочи, че всички те са релевантни към преценката за наличие на основания за унищожаемост, а не за нищожност на плана. Евентуалното действително наличие на основания по смисъла на чл. 146 АПК, обуславящи унищожаемостта на плана, би довело до отмяната му като незаконосъобразен, но само в случай, че жалбата срещу него е предявена в преклузивния срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ /в приложимата към случая редакция на разпоредбата от ДВ бр. 33/2008 г./. Тъй като обаче  жалбата, по която се е развило настоящото съдебно производство, е предявена извън срока по чл. 215 ал. 4 ЗУТ, е преклудирана възможността за преценка и произнасяне от страна на съда по основанията за унищожаемост на плана. Що се отнася до цитираните от пълномощника на жалбоподателката в пледоарията му по съществото на спора в с. з. на 10.07.2019 г. разпоредби на пар. 6 и пар. 8 ПР ЗУТ, те са изцяло неотносими към обследвания по делото ПУП – ПРЗ, който е одобрен през 2010 г. при приет предварителен проект за него през месец декември 2002 г., т. е. при развила се и приключила процедура изцяло при действието на ЗУТ /обн. ДВ бр. 1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г./.     

В с. з. на 10.07.2019 г. в пледоарията по съществото на спора пълномощникът на ответника е направил искане за присъждане на направените от доверителя му разноски, във връзка с които е представил сключения между него и доверителя му чрез председателя на ОбС Варна договор за правна защита и съдействие /л. 122 от съдебното досие/. От съдържанието на този договор е видно, че страните по него са договорили на адвоката да се изплати възнаграждение за процесуалното представителство по делото в минимално установения размер от 600 лв. по чл. 8 ал. 2 т. 1 предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Изрично е посочено, че сумата следва да се заплати по сметка без обаче да е представено доказателство за превода й по сметката на адвоката. При това положение по делото липсват доказателства за реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, а следователно и за действителното извършване на тези разходи от ответника по делото. Поради това направеното искане за присъждане на тази сума на основание чл. 143 ал. 4 АПК не следва да се уважава.       

Воден от изложеното, съдът

 

       Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.А. срещу одобрения с решение № 2405-10 по протокол № 24//23, 24 и 30.06.2010 г. от заседание на ОбС-Варна План за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“ - гр. Варна, предявена срещу плана в частта му, засягаща собствения на жалбоподателката поземлен имот с идентификатор 10135.2563.299, с искане за обявяването му за нищожен.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

СЪДИЯ: