Мотиви към присъда по НОХД № 1582 по описа за
2011 год. на ШРС
Подсъдимият С.М.А. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.206 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК.
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
12.04.2012 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като пледира за
налагане на наказание при условията на чл.55 НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият А.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си. Процесуалният му представител-адв.Петрова от ШАК, пледира за
налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подсъдимият на 01.02.2011г., сключил договор за наем на
недвижим имот със С.Ч., като по силата на същия, последната предоставила за
ползване на А. и неговото семейство приземен етаж от къща, находяща се на ул.”***”
№21 в Шумен. Този етаж се състоял от две стаи, коридор и маза, като Ч.
предоставила за ползване на подсъдимият и неговото семейство и двора на къщата,
както и всички вещи, намиращи се в описания имот. Уговорили се за месечна
наемна цена от 80 лева, а договора бил сключен за една година. Имота, бил
обитаван от А. и неговата съпруга, дете и майка, като до месец май 2011г.,
отношенията между наемодател и наемател били безпроблемни. През същия месец, Ч.
поскала да вземе свои вещи от мазата, която била предоставила за ползване, но
когато отишла до къщата, майката на подс.А. не я пуснала да влезе в мазата,
защото не било удобно точно в този момент. Впоследствие, Ч. разговаряла със
своя наемател, който и обещал, че до 21.05.2011г. с камиона на брат си щял да и
занесе вещите до дома и, находящ се на ул.”Цар Освободител” в Шумен. След като
до вечерта на горепосочената дата, подсъдимият не се свързал с Ч., последната отишла
до отдадения под наем имот и установила
не само, че А. и неговото семейство са били изнесли, но и липсата на
редица свои вещи, а именно – салонен бюфет, дъбова бъчва, 2 бр.плетени
дамаджани, 2 бр.кошници, дървени етажерки, дървено шкафче за стена, матрак,
количка с умени колела, 12 бр.тенджери,
дървен сандък и 2бр. железни тръби Ф80 с дължина 5 м. От съдебно-икономическата
експертиза се установява, че общата стойност на описаните по горе вещи се
равнява на 484.00 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия А., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер по чл.206 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК,
тъй като в периода 01.02.2011г.- 22.05.2011г., при условията на продължавано
престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи/салонен бюфет, дъбова
бъчва, 2 бр.плетени дамаджани, 2 бр.кошници, дървени етажерки, дървено шкафче
за стена, матрак, количка с умени
колела, 12 бр.тенджери, дървен сандък и 2бр. железни тръби Ф80 с дължина 5 м/,
които владеел по силата на договор за наем, собственост на С.Ч..
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи незачитането от страна на А. на чуждото право на
собственост.
При определяне
на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът
преценява като невисока, степента на
обществена опасност на подсъдимият - видно е че тя следва да се счита , като
завишена , предвид предишните му осъждания, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:
Съдът преценява, че за подсъдимият са налице
следните смекчаващи отговорността обстоятелства – има тежко материално и
социално положение, произтичащо от обстоятелството, че сам се грижи за
непълнолетното си дете, има добросъвестно поведение в наказателния процес и
осъзнава вината си, прави пълни самопризнания, критичен е към извършеното.
Съдът обаче констатира наличието на предишни осъждания, като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимият, като наказанието бъде определено при наличието на констатираните
по горе смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по
чл.206 ал.1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от една до шест години. Дори и наложено в
минимален размер обаче това наказание би се оказало несъразмерно тежко, както
за деянието, така и за извършителят. Поради това, съдът, намира, че справедливо
и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно -
“лишаване от свобода” в размер на четири месеца. С оглед предишните осъждания
на А., съдът постанови ефективно изпълнение на наложеното наказание, което на осн.
чл. 61 т.2 от ЗИНЗС ,
подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: