Решение по дело №3202/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260310
Дата: 8 юли 2021 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20202330103202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

      №260310/8.7.2021 г. 

 

        гр. Ямбол, 08.07.2021 г.

 

             В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

                                 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година  в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ                                            

 

при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ  гр.дело № 3202 по описа за 2020 г.  на ЯРС и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от П.С.А. от гр.Я. против ***, представлявана от ***  В.Р.. С исковата молба се твърди, че през 2017 г. ищцата е претърпяла операция по повод  заболяване на ***, която е била извършена в Г.. След операцията ищцата се *** поради което походката й и самообслужването били невъзможни. От извършената експертиза на нейната работоспособност са установили 95 % трайно намалена такава, за което, за което й е било издадено Експертно  решение № *** г. На следващо място се сочи, че на 01.11.2019 г. ищцата е била включена в проект „***“ на ***Я.. По проекта се предлагала социална услуга – грижи на фелдшер, санитар,  физиотерапевт, медицинска сестра и психолог на нуждаещи се хора от такава категория.

За нуждите на ищцата е била осигурени медицинска сестра, която да я посещава три пъти седмично и ***, който да я посещава  два пъти в седмицата. През м.02.2020 г. на ищцата била изпратена  като *** г-жа Т.  К.. От нея ищцата разбрала, че до сега К. е извършвала физиотерапевтични услуги под ръководството на лекар физиотерапевт,  какъвто в момента нямало на четвъртото й посещение на 25.02.2020 г. в процеса на извършване на упражнения г-жа К. е паднала върху ищцата, при което последната усетила три изпуквания, но г-жа К.  отвърнала, че няма счупване и продължили с упражненията. След 2 дни десният крак на ищцата започнал да се подува. Била посетила *** -  Д-р Р..  От прегледа станало ясно, че има ***и  й била назначена терапия. След около седмица отока спаднал, при което се видяло, че кракът й е изкривен като лодка. Направена била снимка, при което било констатирано счупване на подбедрицата в дясно. Предложена й била операция, но впоследствие установила, че същата е много рискова. За всичко това ищцата уведомила  госпожа Н. Б., която била *** на проекта, след което й отговори от ответната ***, че тя отпада от проекта. На 06.05.2020 г.  на ищцата отново била направена рентгенова  снимка, при  което същата установила, че освен счупването на подбедрицата на десния крак се констатирало  и счупване на две ребра. Твърди се, че в резултат на причинените на ищцата от Т.К. по повод изпълнение на функциите й на ***  увреждания същата търпи силни болки, както от счупването, така и от влошаването на предходното й заболяване. Болките  й продължавали и  към настоящия момент, като не се повлиявали от медикаменти. На тия факти, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ***Я. да и заплати сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинете й болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума,  считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното  й  заплащане.

В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника, с който се поддържа, че няма как на ищцата да й бъдат причинени от *** твърдените в исковата молба увреждания, като в тази  насока се излагат подробни съображения. Сочи се, че с оглед на изложените  в отговора обстоятелства *** на ищцата при осъществяване на ***  грижа извършва  голям обем от грижи и дейности, в т.ч. и такива свързани с преместване и други движения на крайниците, при които биха могли да бъдат причинени посочените в исковата молба увреждания на лицето. Поддържа се още с оглед възрастта и общото здравословно състояние на майката на ищцата се поставя под съмнение нейната способност да се грижи адекватно за ищцата, доколкото тя самата се нуждае от допълнителни грижи. Поддържа се, че от посочената в исковата молба дата на евентуалното увреждане на ищцата до установяване на самото увреждане е изминал  сравнително дълъг период от време, в който всяко лице, което полага каквито и да е грижи, в т.ч. и синът и майката на ищцата би могло да е причинило увреждането на лицето. Излагат се аргументи за разминаване в твърденията относно начина на настъпване на уврежданията на ищцата. Поддържа се, че не се установява безспорно уврежданията да са причинени от *** при или по повод изпълнението на неговата работа.На следващо място се релевира възражения за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение.

В предоставения от съда срок на третото лице - помагач на ответната  страна – Т.Д.К. е постъпил отговор  /обяснение/, с който се признава, че е била изпратена да провежда *** по проект за ***от ***Я. при ищцата. Твърди се, че процедурите, които е провеждала се състояли в лек  повърхностен масаж на долни крайници. Твърди, че ищцата е била доволна от нейната работа, като и предложила да ходи и допълнително при нея, но тя отказала. Твърди, че не е имала друг такъв случай, в който да бъде обвинявана в неправилен подход или  ***. На 25.02. при поредното посещение ищцата си била облякла черна  фланелка - тениска и й казала, че иска да й бъдат раздвижени ръцете и гърба, при което К. изпълнила желанието на ищцата. По време на гимнастиката, която била елементарна без напрежение ищцата казала: „Чу ли? Нещо изпука?”, след което К. прекратила с упражненията. Нито тя, нито ищцата разбрали от къде идва това пукане. К. категорично отрича да е падала или лягала върху ищцата. На следващото й нейно посещение на 27.02. ищцата нищо не споменала  за фрактура. Отново й бил направен масаж на краката, без да има индикация за счупване, нито посиняване, нито оток на краката, нито нарушение на костта на подбедрицата. Ищцата нямала оплаквания. На  04.02.2020 г. ищцата позвънила по телефона, като казала, че *** се е съмнява за фрактура, при което К. се обадила на г-жа Б., като в нейно присъствие ищцата три пъти  звъняла на Б. и отправила заплахи към ***. Посещенията на К. били преустановени.  Сочи се, че с оглед заболяването на ищцата и едно неволно движение би могло да предизвика фрактура. Поддържа се че постъпката на ищцата не е честна.

В съдебно заседание за ищцата се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв. А. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана писмена защита и на основанията изложени в нея се поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание за ответната ***се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие ***. З. В. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита се поддържа, че искът е неоснователен и недоказан, алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ответника – Т.Д.К. се явявя лично в съдебно заседание като в хода на делото по същество и с допълнително депозирани писмени бележки поддържа, че искането е неоснователно, както и отрича твърдението на ищцата да е падала или лягала върху нея.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно между страните, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства, че ищцата въз основа на подадено от нея до ответната ***заявление е била включена в проект „***“. Безспорно по делото е че за процесиня период месец февруари 20202 година, третото лице помагач на ответника - Т.Д.К. е била определена за *** на ищцата. Спорен е механизма на причиняване телесните увреждания на ищцата, вината на ***, респ. отговорността на ***, наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета от съда съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като намери същата за обективна и компетентна и прие, макар и оспорена от ищцовата страна, се установява, че: на 04.03.2020 год. е било диагностицирано счупване на две кости на подбедрицата /малък и голям пищял/ на десния крак на ищцата А., в тяхната горна трета, с видима дислокация между проксималните /горните/ и дистални /долните/ костни фрагменти, определена при прегледа от специалист ортопед-травмотолог, извършен на 15.07.2020 год. като рекурвация /горния фрагмент е дислоциран напред, а долния назад, образувайки ъгъл отворен напред/. На представените копия на рентгенографии се установяват изразени хипотрофични промени на меките тъкани на десния крак и значително изразена ***.  Описаното счупване на двете кости на подбедрицата на десния крак на ищцата е възможно да се получат в резултат на удар или натиск в тази област. Следва да се отбележи обаче, че предвид тежките *** изменения на костите такова счупване е напълно възможно да се получи и по други механизми, свързани с невнимателно извършване на движения и манипулации в травмираната област с прилагане на незначителна сила. Относно счупването на две ребра от гръдния кош в материалите по делото не се откриват обективни данни за диагностицирано такова увреждане. На рентгенографиите, направени на 04.03.20202 год. не се установява образуването на клаус, което свидетелства за сравнително малка давност на травмата. Следва да се отбележи обаче, че предвид тежките дегенеративни изменения на костите репаративните процеси при ищцата са значително забавени, което не позволява по-точно определяне на давността. Това компрометиране на оздравителните процеси се потвърждава и от приложените рентгенографии, направени на 29.01.2021 год. Продължителността на оздравителния процес е строго индивидуална и се влияе и определя от редица външни и вътрешни фактори. Обичайните осреднени срокове, за които такъв тип увреждане отзвучава са 7.8 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Тежките дегенеративни и остереопоротични изменения на костната система на ищцата компрометират значително костното срастване. Съществува вероятност такова да не настъпи напълно. В материалите по делото не се откриват данни за проведени специализирани медицински дейности, свързани с фрактурата на двете кости на подбедрицата на десния крак. Видно от материалите по делото ищцата е *** в резултат на дегенеративни промени в гръбначния мозък, представени клинично с долна вяла пареза в тежка степен до плегия в дясно, липсващи коленни и Ахилови рефлекси двустранно, хипестезия до анестезия по проводников тип под ниво Th8, с инконтиненция на урина и изпражнения, не поддържа поза, походка и самообслужване невъзможни самостоятелно. Имайки предвид това счупването на двете кости от подбедрицата на десния крак не е довело до затрудняване на движението му, поради неговата пълна *** и преди получаване на увреждането. Процесното увреждане води до затрудняване и промяна на провежданите рехабилитационни дейности. Поради липсата на *** ищцата не е изпитвала болки. Увреденото общо съсотяние на ищцата, констатирано при извършването на предходните медицински прегледи и дължащо се на основното и заболяване не е било повлияно в значителна степен от счупването на двата пищяла от подбедрицата на десния и крак.

По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел лицето И.З.А., неин ***, видно от които същият е *** на майка си, обостоятелство кореспондиращо с представеното по делото тристранно споразумение от 24.09.2019 год. Видно също от показанията му е че същият е запознат с това че майка му е била посещавана от ***, но че не е приставал на тези посещения. Знае че при провеждане на процедури от *** същият е седнал на крака на майка му и от там се е чуло изпукване. Налагала се операция, но била много рискова и не е направили. На инцидента присъствала баба му, но тя починала, от баба си чул какво се е случило. *** изправяла майка му от кръста нагоре чрез дърпане на ръцете. За майка му се грижили както свидетелят така и неговата баба преди да почине. Грижите на свидетеля за ищцата се изразявали в ежедневно закупуване на лекарства, почистване на помещенията, водене на лекар, на прегледи, смяна на медикаменти. Извършвал и движения някакви на крайниците и при качването в количка. Участвал в миене и къпане. Докато била жива баба му също помагала. Сега за майка си се грижел той и нейна братовчедка.

Предявения иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни при участието на трето лице помагач на ответника, а разгледан по същество съдът намери за неоснователен на следните съображения:

Безспорно на ищцата е било причинено счупване на двете кости на подбедрицата, а законът забранява да се причиняват вреди и затова всяко поведение, което води до причиняване на вреди е противоправно. С исковата молба се навеждат твърдения, че *** не е бил запознат със здравословното състояние на ищцата, а с депозираната по делото писмена защита, че са налице сериозни съмнения относно точната медицинска преценка от страна на ангажираните лица по проекта за предварително установяване на здравословното състояние и преценка на помощта, от която се нуждае ползвателя, без тя да доведе до влошаване на състоянието му.  В исковата молба обаче сама ищцата признава, че при проведен разговор с *** Т.К. е станало ясно, че последната не е запозната с диагнозата, както и че досега е извършвала физиотерапевтични услуги под ръководството на лекар-физиотерапевт, какъвто в момента нямало. Въпреки това ищцата се е съгласила такива услуги да и бъдат предоставени и да продължат от определения от *** физиотерапевт, като даже с исковата молба се сочи, че първите три посещения преминали добре. Извода до който достигна съда е че в случая е било налице съгласие на ищцата, на която са били причинени вреди, *** Т.К., въпреки липсата на представа за диагнозата и на лекар-физиотерапевт да извърши фактически действия по нейната ***. Това съгласие, това овластяване от страна на ищцата лицето Т.К. да извърши тези фактически действия е основание, обстоятелство което изключва противоправността на предприетите от *** действия при или по повод извършваната работа.

На следващо място ищцата с исковата молба твърди, че в процеса на извършване на упражнения К. паднала върху нея и се чули три изпуквания, т.е това падане се сочи като механизма по който ищцата е получила съответните телесни увреждания. По делото обаче не са ангажирани такива доказателства, които да обосновават безпротиворечив извод в тази насока у съда. Наред с това следва да се посочи, че вината има следните форми: умисъл, небрежност, съзнава непредпазливост, като в случаите когато извършителят не е бил в състояние да предвиди и/или предотврати отрицателните последици на своето поведение, деянието не е и виновно. По делото да не са ангажирани доказателства за конкретните обстоятелствата при които се е случило твърдяното падане на *** върху ищцата за да може съда да изведе безспорен извод, че е била налице небрежност у същият при полагане на дължимата грижа за ищцата, която небрежност именно е довела до падането, още по-малко за умисъл или за съзнавана непредпазливост.

Също така по делото бе установено, от заключението на вещото лице, че предвид тежките ***изменения на костите на ищцата такова счупване е напълно възможно да се получи и по други механизми, свързани с невнимателно извършване на движения и манипулации в травмираната област с прилагане на незначителна сила, като наред с това бе установено, че грижи за ищцата в процесния период са полагали освен определения от *** *** и нейния *** в качеството му на ***, а така също приживе и от майката на ищцата. Обстоятелство което само по себе си подставя под съмнение дали травмите са получени при соченото от ищцата събитие при провеждане на рехабилитационни мероприятия от ***, а както вече бе посочено липсват категорични доказателства в подкрепа твърденията на ищцата в тази насока.

В обобщение, на горните съображения и при установената по делото фактическа обстановка, съдът намери иска за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ищцата бе освободена от съда от заплащане на такси и разноски по делото, а делото не бе решено в нейна полза, заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в размер на 312 лева следва да остане за сметка на съда.

При този изход на делото ответната ***има право на разноски и претендира такива от ищцата за юрисконсултско възнаграждение.

 Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева предвид липсата на фактическа и  правна сложност на производството, тъй като делото е разгледано в едно съдебно заседание, с приемане на писмени доказателства, разпит на свидетел и изслушване на вещо лице.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът

 

     Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.А. с ЕГН ********** ***, *** „***“ бл.***, вх.***, ап.*** против ***Я. представлявана от *** В.Р. иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД да бъде осъдена ***Я. да заплати на П.С.А. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените и болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното и заплащане като неоснователен.

ОСЪЖДА П.С.А. с ЕГН ********** ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на ***Я. представлявана от *** В.Р. сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – Т.Д.К. ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: