№ 526
гр. Плевен, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430201722 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №713800–F6701464/21.07.2023г,
издадено от *** на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново,
Дирекция в ГД „Фискален контрол“ на ***, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. *** представлявано от М. Г. П., е наложена на основание
чл.185, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС имуществена санкция
в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.7а, ал.3 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез
електронен магазин.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ***, който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като
незаконосъобразно. Твърди се, че за едно и също нарушение са издадени пет
наказателни постановления, с които са наложени пет имуществени санкции
затова, че във връзка с извършена проверка в търговски обекти на
дружеството са извършвани контролни покупки на отделни стоки, като се
1
твърди, че при тези покупки са издавани фискални касови бонове, които не
съдържат изискуемите реквизити изброени в чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба № Н
-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез
електронен магазин. На следващо място се твърди, че деянието е трябвало да
се квалифицира като маловажен случай.
Ответникът по жалбата – редовно призован – се представлява в
съдебното заседание от юрк. Г. и изразява становище, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В депозирана
писмена защита излага съображения по същество и моли да са остави без
уважение депозираната жалба от***, и да се потвърди наказателното
постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение № F701464 е
съставен на 31.03.2023г. от М. М. М. на длъжност *** по приходите в
Национлана агенция за приходите при Централно управление, срещу *** с
ЕИК:***, представлявано от М. Г. П., затова, че на 13.03.2023г. в 10:39 часа
е извършена проверка по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС в търговски
обект: склад, находящ се в гр. Плевен, ***, стопанисван от *** с ЕИК: ***,
при която било установено следното:
В обекта има монтиран, въведен в експлоатация и работещ към
момента на проверката касов апарат, модел DATECS DP-35 вер.: 2, с
идентификационен номер на фискално устройство №DT272950 и
идентификационен номер на фискална памет №02846012, с FDRID: 4493756.
В обекта се използва програмен продукт: ПЛЮС МИНУС вер.: 6.999.8.14733
- който не е СУПТО, и не е включен в списъка по чл.118, ал.16 от Закона за
Данък върху Добавената Стойност. Преди легитимация е направена
контролна покупка на 13.03.2023г. в 10:39ч. на два броя лепило за плочки на
2
обща стойност 20,04лв. заплатена в брой от М. М. - СИП. Плащането прие на
Б.А.Х. - продавач-консултант, която върна ресто и издаде фискален касов бон
/ФКБ/ №0007200 от 13.03.2023г. в 10:39ч. от наличното в обекта и работещо
фискално устройство. Във ФКБ е изписано: строителни материали на обща
стойност - 20,04лв. в данъчна група Б. Представи се документ: Касова
бележка №**********/13.03.2023г., съдържащ - наименование, количество,
единична цена, стойност на закупената стока без и с ДДС.
*** с ЕИК: ***, като лице по чл.3 е нарушило разпоредбите на чл. 7а,
ал.1 и ал.З от Наредба Н-18/2006г. на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
а именно предоставило е документ с информация за текуща сума по сметка,
наподобяващ визуално или по съдържание на фискален служебен бон и е
предоставило на клиент при извършване на продажба документ , различен от
фискален бон с наименование „касова бележка“, която е производно
словосъчетание на думите "Фискален", "Фискална", "Фискално", "Фискални“.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка
/ПИП/ № 0469257/13.03.2023г. и протокол №1684466/31.03.2023г., в който
подробно са отразени установените факти и обстоятелства, с което е нарушил
разпоредбите на чл.7а, ал.З от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ чл. 7а, ал.1 и
ал.З от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства: АУАН
№F701464/31.03.2023г; НП №713800-F701464/21.07.2022г.; Протокол №
1684466/31.03.2023 г., ведно с доказателства; Протокол за извършена
проверка № 0469257/13.03.2023 г., ведно с приложения- касови бона-12;
Протокол за предприети действия за обезпечаване № 0023167/13.03.2023 г.;
Резолюция за извършване на проверка; работна карта-11 листа; Копие на
Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., относно административно наказващите
органи, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
3
Съдът кредитира показанията на св. М. М. М., който заявява, че заема
длъжността *** по приходите в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен.
Твърди, че АУАН е съставен за това, че при извършената проверка в обекта е
била направена контролна покупка, при която била издадена касова бележка,
която не съдържала необходимите реквизити и документ наподобяващ
касова бележка издаден от принтер, който не трябвало да се издава на
клиента. Свидетелят посочва, че били съставени два акта за установяване на
административно нарушение, единият за неиздаване на касова бележка, а
другият за издаване документ наподобяващ касова бележка. В подкрепа на
заявеното от св. М. са и показанията на свидетелите Н. П. Пухлева и Г. С. Д.,
присъствали при съставянето и връчването на АУАН.
По искане на жалбоподателя по делото беше разпитан в качеството на
свидетел Герасим Славчев Петков, който дава показания, че програмният
продукт, с който работят в дружеството издава касова бележка, която е за
вътрешна употреба. Обяснява , че по този начин заделят стоките и после в
счетоводството на фирмата описват продадените стоки.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че в хода на административно - наказателното
производство не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя
и същият е имал възможността и същевременно е упражнил правото си на
защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица и са били надлежно предявени на нарушителя, като притежават
изискуемото съдържание съобразно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Доколкото производството е от административно - наказателен характер и
следва се установи безспорно налице ли е деяние, представляващо
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Описаните предпоставките
са абсолютни и тежестта на доказването им е на административно -
4
наказващия орган.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя
– наименование на дружеството, номер, седалище и адрес, БУЛСТАТ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
По силата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за
установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-
18/13.12.2006 г., чл. 3, ал. 1 от която задължава всяко лице да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова
бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата
5
по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка.
В Чл. 7а, ал.1 от цитираната Наредба е предвидено, че не се допуска
лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по
сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или
служебен бон, а по силата на ал.3 не се допуска лице по чл. 3 при
извършване продажби да предоставя на клиентите си документи, различни от
фискален бон, които съдържа производни словосъчетания на думите
Фискален бон. Изискването не се отнася до наименованието на лицето по чл.
3, което при отпечатване се придружава от правно-организационната му
форма и неговия ЕИК, както и до вида на закупуваната стока.
В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че търговецът
е нарушил забраната на чл.7а, ал.3 от Наредба Н-18 на Министерство на
финансите, като при извършена продажба на 13.03.2023г. на два броя лепило
на обща стойност 20, 24 лева, заплатена в брой е издало документ различен
от фискален бон с наименование „касова бележка“.
Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.
185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, предвиждащ
наказание "глоба" - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
300 лв. до 1000 лв., или "имуществена санкция" - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 лв. до 10 000 лв. за лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане извън случаите по ал. 1. А когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1 – "глоба" - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 лв. до
500 лв., или "имуществена санкция" - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 лв. до 2000 лв. В случая на *** е наложена
имуществена санкция размер на минималния, предвиден в закона, а именно
500 лв., като са съобразени данните по делото, че грешката е допусната от
незнание на закона, като макар и не по надлежния начин са положени усИ. за
поправка на операторската грешка и при това положение наложената
имуществена санкция се явява съобразена с обществената опасност на
констатираното нарушение и е напълно достатъчна, за да се постигнат целите
6
на наказанието.
Вярно е, че словесно не е описано в НП, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, на видно е от диспозитива на НП, че е наложена
санкция на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. На
това основание санкция се налага за нарушения от вида на процесното, когато
то не води до неотразяване на приходи. Видно е също, че е наложена санкция
в минимален размер съобразно хипотезата на ал. 1 във връзка с препратката
на ал. 2 именно в случаите от вида на процесния. Ето защо и неописването
словесно, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, при
наличие на посочване на конкретната разпоредба, която предвижда
налагането на по-нисък размер на санкция в случаите
При това положение правилни са изводите на наказващия орган за
установени две самостоятелни основания за възникване на
административнонаказателната отговорност на проверения данъчен субект.
Неоснователно е и възражението, че дружеството жалбоподател е наказано
за едно и също нарушение пет пъти. АУАН, с които са констатирани
отделните нарушения са за различни нарушения в различни търговски обекти
стопанисвани от дружеството и от различни фискални устройства
собственост на дружеството. Съобразно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Следователно, при ангажирането на
административнонаказателна отговорност, не се прилагат разпоредбите на чл.
23 – чл. 26 от НК и затова ако деянието осъществява състав на няколко
административни нарушения, за всяко едно от тях следва да се наложи
отделно административно наказание, а не да се квалифицират като едно
деяние и да се определя едно или общо наказание. Издадените пет
наказателни постановления са обжалвани и не са влезли в законна сила,
поради което към настоящия момент не са налице предпоставките за
приложението на разпоредбата чл.18 от ЗАНН.
Тъй като субектът на административно-наказателната отговорност не е
физическо лице не следва да се обсъждат въпросите за вината при
извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция
на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН.Отговорността на
7
юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна /”безвиновна”/
отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона
случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите
на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на
виновно длъжностно лице.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и при наличието единствено на
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказание на
дружеството в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лв.
В процесния случай, като извърши своя преценка относно
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган
правилно е приел, че не се касае за маловажен.Съгласно чл. 28 от ЗАНН за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид
(аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Съдебният състав
счита, че процесния случай не може да се квалифицира като маловажен
случай, доколкото не се констатира наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които
да бъде направен извод за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №713800–
8
F6701464/21.07.2023г, издадено от *** на отдел „Оперативни дейности“-
Велико Търново, Дирекция в ГД „Фискален контрол“, с което на ***,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от М.
Г. П., е наложена на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл.118, ал.4
от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.7а,
ал.3 от Наредба № Н -18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажба чрез електронен магазин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9