СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети май май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Младши съдия БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при участието на
секретаря Надежда Масова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 3832 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20254099/17.11.2020г. по гр.д. 14603/2020г. по описа на
Софийски районен съд 34 ти състав е признато за установено по предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 150
от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД от Т.С.“
ЕАД, ***, срещу Е.Г.Ц., с адрес *** с ЕГН *********** че ответницата дължи сума
в размер на 2709,76 лв. главница за ползвана топлоенергия за периода
09.01.2017г. – 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София ул. „Гео *********, аб. № 031180,
ведно със законната лихва от 09.01.2020 до изплащане на сумата, сума в размер
на 51,09 лв. главница за дялово разпределение за периода 09.01.2017г. – 30.04.2019г.,
сумата от 354,98 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2017г. –
27.09.2019г. и сумата от 8,70 лв. обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение. Исковете са отхвърлени до пълните предявени размери.
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач „Н.И.“ ООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от Е.Г.Ц.
Жалбоподателката поддържа, че в абонатната станция има два уреда, които
подлежат на задължителна метрологична проверка – общия топломер и общия
водомер. Заявява че нито един от тези уреди е минал профилактика чрез
метрологична проверка и липсвал какъвто и да е документ, че тези уреди са годни
за измерване.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от Т.С.“ ЕАД.
Третото
лице помагач също не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Не е спорно и се доказва също така въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства, неоспорени от страните, че
ответницата е собственик на процесния имот
находящ
се в гр. София ул. „Гео *********, аб. №
031180.
Следователно ответницата има качеството на битов клиент съгласно пар. 1, т.
2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г. / - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото, както и от
заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,
които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, че
през исковия период в процесния имот ищецът е доставил топлинна енергия.
Спорно
по делото е дали размерът на доставената топлинна енергия отговаря на този
претендиран от ищеца.
Съгласно
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза за процесния период в имота е имало два
радиатора с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление и един брой водомер за топла вода. За
отоплителния период 2016/2017г. е
осигурен достъп за отчет на уредите. За периода 2017/2018г. и 2018/2019г. не е
осигурен достъп и топлинната енергия е служебно начислена като за последния
отоплителен период изчислението е извършено от вещото лице по експертизата. В
експертизата се сочи също така, че при изчисляване на доставената топлинна
енергия са спазени всички нормативни изисквания.
В тази връзка следва да се отбележи, че се явява неоснователно възражението
във въззивната жалба, че топломерите и водомерите не в абонатната станция не са
минали метрологична проверка, тъй като съгласно заключението на вещото лице общият
топломер е преминал проверка и не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение а пъровинстанционното
решение потвърдено.
С
оглед на този изход на производството жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран
от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20090173/08.04.2021г.,
по гр.д. № 54803/2019г. на Софийски районен съд, 39-ти състав.
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач „Н.И.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.