№ 4960
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110151011 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищците Т. ЗЛ. Д. ЕГН **********, Р. Т. СТ. ЕГН **********, СЛ. Т. Ч. ЕГН
**********, ЕЛК. Д. Д. ЕГН ********** са предявили против ...., район Подуяне ...... искове
за признаване за установено, че ищците – наследници по закон на Добрин Златанов Д., не
дължат чрез принудително изпълнение на ответника сумата от 1230,40 лева главница,
заедно със законна лихва от 1.11.2012г., 213 лева лихва, 130,67 лева разноски, за които е
издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 52069/2012г. от СРС, 34- ти състав,като в хода на
исковото производство Т.Д. е починал и съдът с определение от 4.11.2021г. е конституирал
като негови наследници по закон : , наследниците му по закон ГЮЛК. Г. Д. ЕГН
**********; ИВ. Т. Д. .....; М. Т. С. ЕГН **********.
Ответникът, в срока за отговор, счита искът за неоснователен. Сочи се, че вземането
на ответника произтича от договор за наем, сключен с Добрин Д., по който не е плащана
наемната цена за период от 1.11.2009г- 26.9.2012г. като се твърди, че на 1.11.2012г. СО е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против Добрин Д., с
който давността за вземането е била прекъсната, по която е образувано гр.д.№ 52069/2012г.
на СРС, 34- ти състав. Ответникът счита, че приложима е разпоредбата на чл.115, бЖ ЗЗД.
На 5.3.2013г. СО е подала молба за образуване на изпълнително дело, с която се счита, че
давностният срок, който е 5 – годишен, е прекъснат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
1
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 1.11.2012г., СО, район Подуяне
е подала заявление по чл.417 ГПК, по което на 9.11.2012г. по гр.д.№ 52069/2012г. от СРС,
34- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК въз
основа документ против Добрин Златанов Д., за сумата 1320,40 лева – главница – вземане за
наеми за период 1.11.2009г.- 26.9.2012г., законна лихва от 1.11.2012г. до плащането,
обезщетение за забава от 213,26 лева за период 1.11.2009г.- 26.9.2012г. и разноски, на
28.12.2012г. Добрин Д. е починал и е оставил като свои наследници по закон Т.Д., Р.С., С.Ч.,
Е.Д.. Безспорно е, че по молба от 3.7.2019г. на ответника, е образувано изпълнително дело
№ 20198410402281/2019г- по описа на ЧСИ М.. Съдът е съобщил на страните, че с оглед
издадения официален документ- удостоверение за наследници, то установено по делото е, че
Т.Д. е починал на 14.9.2021г., като е оставил свои наследници по закон : ГЮЛК. Г. Д. ЕГН
**********; ИВ. Т. Д. .....; М. Т. С. ЕГН **********.
От приложеното копие на изпълнително дело се установява, че същото е образувано
въз основа този изпълнителен лист по молба на ответника от 5.3.2013г., по което, е
установено от ЧСИ, че Добрин Д. е починал, по молба на взискателя ответник с
постановление от 2.4.2014г., ЧСИ е конституирал Т.Д., в качеството му на наследник на
Добрин Д. и му е изпратил покана за доброволно изпълнение. С постановление от
18.10.2018г., ЧСИ е констатирал, че изпълнителното производство е прекратено, на
основание чл.433,ал.1,т. ГПК. На изпълнителния лист липсва отбелязване за събрани суми.
Ответникът е представил по делото молба от 3.7.2019г. до ЧСИ, с приложен изпълнителния
лист, с искане да се образува ново изпълнително производство, а ищецът е представил
покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение – до С.Ч..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, от правна страна,
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземанията на ответника по отношение на
ищеца, съставляват т.нар. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите, доколкото задълженията за месечни наемни вноски са
еднородни, същите имат периодичен характер - плащанията следва да са веднъж месечно,
на определена в договора дата. Изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително
основание – заповед за изпълнение, влязла в сила, поради липса на подадено възражение
срещу нея. Съдът намира, че подаването на заявление по чл.417 ГПК има действието,
предвидено в чл.115,б. ж ЗЗД /“докато трае съдебният процес за вземането“/ и с него
давността за вземането се спира, поради следното. Заповедното производство, без съмнение
е съдебно производство, като издадената заповед за изпълнение, когато влезе в сила, е
изпълнително основание по чл. 404 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй
като законът не й придава такава сила. Когато вземането не се оспорва от длъжника, такава
не е и необходима, за да се събере принудително вземането, както е при заповедното
2
производство.
Подаването на заявлението съставлява действие на кредитора, изразяващо готовност да
пристъпи към принудително събиране на вземането си, като използва облекчения ред,
предвиден в закона със заповедното производство. Но това е действие на кредитора,
насочено към събиране на вземането си, следователно не може да се приеме, че няма правна
последица върху давността, която съставлява последица от кредиторовото бездействие.
Основанията, посочени в чл.115 ЗЗД са именно такива – изчаква се настъпването на
определен юридически факт, който според закона съставлява обективна пречка между
страните да тече давност. Именно затова, и докато трае съдебният процес за вземането,
давност не тече, защото след края на съдебния процес, вземането придобива нова, 5 –
годишна давност, ако е установено със съдебно решение /както би било и ако след заповедта
за изпълнение е предявен иск за вземането/, а изтеклата давност се заличава. Съгласно чл.
117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Давността за
вземането се прекъсва , съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с предприемане на
действия за принудително изпълнение. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГКТ на ВКС се прие, че „Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, какъвто е
диспозитивът на тълкувателното решение. Тук е моментът да се посочи, че задължителен за
съда е единствено диспозитивът на тълкувателното решение, в който е волята на Върховния
съд.
Относимо към настоящото производство, това означава, че давността за вземанията
за наем / за период 1.11.2009г.- 26.9.2012г./, чиято изискуемост, настъпва след 6 – то число
на месец, следващ месеца, за който наема се дължи, съгласно чл.2 от договора за наем или
от 6.12.2009г., за наемната цена за 11.2019г., и 6.10.2012г. за наемната цена за 9.2012г., като
заповедното е започнато по молба на ответника от 1.11.2012г., е била спряна, с подаването
на заявлението по чл.417 ГПК. Теченето на давностния срок е възобновено на 7.11.2012г. ,
когато съдът е издал изпълнителен лист по заповедното производство. Доколкото
вземането не е установено със съдебно решение, срокът продължава да тече, от момента на
отпадане на пречката производството да продължи - денят, следващ деня на издаване на
изпълнителен лист по заповедното производство.
С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, давността за
вземането е била прекъсната, съгласно чл.116,ал.1 ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда,
че давността за вземането се прекъсва , съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване
на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с
3
предприемане на действия за принудително изпълнение. Давността за вземането в
започналото производство по изпълнение е прекъсвана с всяко изпълнително действие, в
рамките на определен изпълнителен способ. С подаването от ответника на молбата за
образуване на изпълнително дело, тази нова давност е била прекъсната на основание чл. 116,
буква “в” ЗЗД. С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД . С Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГГТК/т.10/, това Постановление беше обявено за изгубило сила. В същото ТР се прие, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В същото тълкувателно решение се прие, че изпращането на покана за доброволно
изпълнение и изготвянето на справки за имущество на длъжника от съдебния изпълнител не
съставляват действия на принудително изпълнение, защото не са насочени за събиране на
вземането. Такива действия са запорните съобщения, но само и единствено ако същите са
довели до същинско събиране на дълга. Този извод на съда следва от обстоятелството, че
ако изпращането на запорните съобщения не доведе до същинско налагане на запор /
например поради липса на наличност по банковите сметки, както е в настоящия случай/, то
и взискателят следва да посочи друг изпълнителен способ за събиране на вземането си, в
противен случай едновременно, не събира вземането си, и бездейства, или налице е
хипотезата на чл.433,ал.1,т. 8 ГПК. Налагането на запор върху сметки, в които няма
средства, не води до събиране на вземането, защото този запор е свързан с едно бъдещо
несигурно събитие – евентуалното постъпване на средства по тези сметки и не може да се
приеме, че вземането се събира по този начин.
Следователно, датата на последното изпълнително действие е молбата за образуване на
изпълнително производство-5.3.2013г., а доколкото нито едно от запорните съобщения не е
довело до събиране на вземането, то и извършването им не прекъсва давността.
Поради изложеното, от 6.3.2016г, вземанията не подлежат на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, тъй като от прекъсването на давността тече нова
давност, която е давността за вземането. Новообразуваното производство по изпълнение е
след тази дата, към която давността е изтекла, поради което не може да се прекъсне.
С оглед изложеното, искът е основателен. Главният иск е за признаване недължимост
на цялата сума по изпълнителния лист, претендирана от ищците, като наследници по закон
на Добрин Д.. От удостоверение за наследници се установява, че Добрин Д. е оставил като
свои наследници по закон Т.Д. - брат, по заместване на починалата сестра – Р.С. и С.Ч., и
по заместване на починалия брат – Е.Д.. В хода на исковото производство Т.Д. е починал, и
съдът е конституирал на негово място наследниците му по закон Г.Д., И.Д. и М.С..
Изложеното дотук доказва, че наследници по закон, дори да не са конституирани от ЧСИ по
изпълнителното дело от 2019г., на починалия длъжник са : Г.Д., И.Д. и М.С.; Р.С. и С.Ч.; и
4
Е.Д.. Следователно, те имат интерес от признаването, че не дължат с принудително
изпълнение, поради изтекла давност, на ответника, исковите суми и главният иск следва да
се уважи, като не се разгледа евентуално заявената претенция, от същите ищци, въз основа
квотите в наследството.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. На С.Ч. следва да се
признае сумата 81,85 лева внесена държавна такса и сумата 50 лева платено адвокатско
възнаграждение, съласно представения договор за правна защита и съдействие към исковата
молба, в който е вписано плащане на тази сума; на Г.Д., И.Д. и М.С.; Р.С. и Е.Д. следва да се
признае сумата 250 лева адвокатско възнаграждение – към исковата молба е представен
договор, сключен между Т.Д., Р.С. и Е.Д., при заплащане на 250 лева на процесуалния
представител. Следователно, въпреки последващия, сключен с наследниците договор за
безплатно представителство, доколкото те встъпват в правоотношението, възникнало с
наследодателя им Т.Д., платил част от възнаграждението по договора от 26.8.2021г., имат
правото да получат възнаграждението, платено от него, а не на процесуалния представител
да се присъжда адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ГЮЛК. Г. Д. ЕГН ********** с адрес ..; ИВ. Т. Д.
ЕГН ********** с адрес ...; М. Т. С. ЕГН **********; Р. Т. СТ. ЕГН ********** с адрес град
....; СЛ. Т. Ч. ЕГН ********** с адрес ......; ЕЛК. Д. Д. ЕГН ********** с адрес ....... не
дължат на ...., район Подуяне ...... , в качеството им на наследници по закон на Добрин
Златанов Д., чрез принудително изпълнение сумата от 1230,40 лева главница, заедно със
законна лихва от 1.11.2012г., 213 лева лихва, 130,67 лева разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по гр.д.№ 52069/2012г. от СРС, 34- ти състав.
ОСЪЖДА ...., район Подуяне ...... да заплати на СЛ. Т. Ч. ЕГН ********** с адрес ......
сторените по делото разноски от 131,85 лева.
ОСЪЖДА ...., район Подуяне ...... да заплати на Г.Д., И.Д. и М.С.; Р.С. и Е.Д. сторените
по делото разноски от 250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6