№ 591
гр. Благоевград, 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500452 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Й. С. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, в качеството на ответник по гр.д. № 3/2022г. по описа на PC-гр. Благоевград, чрез адв.
Е. П., срещу Решение № 796/22.11.2023г., постановено по гр.д. № 3/2022г. по описа на РС
Благоевград.
С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд.
Навеждат се доводи от въззивната страна, че неправилно и в противоречие с установеното в
съдебно счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е признал за установено, че
въззивника дължи да заплати главница в размер на 14 493,61лв., въпреки че съобразно
извършените от експерта пресмятания размерът на дължимата главница е 14 378.54лв. В
тази връзка, оспорва се с жалбата правилността на решението на РС Благоевград и в
останалата му част- за дължими лихви, тъй като направените изчисления са върху различен
размер на дължима главница и решението се явява неправилно.
Поддържа се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел за
доказано и установено по делото- валидността на прехвърляне на вземането, като видно от
представеното по делото Приложение № 1, липсва подпис на цедента. В така представената
страница от Приложението е посочена сума различна от претендираната от ищеца. Видно от
приложения по делото договор за цесия в същия не се съдържат данни за прехвърляне на
конкретно вземане, респ. вземания, както и процесиите такива, а е посочено че същите
следва да се индивидуализират в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за
1
цесия. С оглед на изложеното, поддържа се от въззивната страна че по делото липсват
доказателства, че вземанията към ответника по договора са прехвърлени с договор за цесия
в полза на купувача - ищец, доколкото не е представено като доказателство валидно и
подписано между страните Приложение № 1. С доклада на първоинстанционния съд на
ищеца е указано, че следва да докаже валидно прехвърляне на вземанията в полза на ищеца,
като въпреки указанията в тази връзка не са ангажирани и представени безспорни
доказателства, като за това обстоятелство не успешно извършено пълно и лавно доказване,
което не е взето в предвид от решаващият съдебният състав.
Наведени са възражения с въззивната жалба, че в обжалвания съдебен акт, не са взети в
предвид направените от ответника възражения- че са нарушени клаузите на Закон за
потребителският кредит, тъй като в чл. 10а ал.2 е прието, че Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
с оглед и на което неоснователно от кредитора е получена/удържана сумата в размер на
750лв., такса за разглеждане на кредит и същата следва да бъде възстановена или
прихваната от дължимата се по кредита главница, а клаузата да бъде обявена за
неравноправна и нищожна. Със сумата в размер на 750 лева следва да бъде намалена
дължимата главница. Във връзка с оплакванията за необоснованост, поддържа се от
въззивната страна, че в обжалвания съдебният акт, липсва произнасяне по така наведените
от ответника възражения.
Излагат се доводи с въззивната жалба, че след като процесният договор е за потребителски
кредит, на основание § 13, т. 1 от ДР на ЗПК следва, че освен правилата на този закон, които
важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за
определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респективно нищожност, пряко
изводима от вида и съдържанието на договора, респективно надлежно въведените в процеса,
и без да има позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 1450/2010г., I г.о., ГК и Решение №
23/07.07.2016г., постановено по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о./
Поддържа се от въззивната страна, че относно изискванията към съдържанието на
процесният договор за кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-чл. 11 от ЗПК,
които поставят конкретни задължителни изисквания към съдържанието на договора за заем,
а липсата им, съобразно чл. 22 от ЗПК, води до недействителност на договора. В настоящия
случай, решаващият съдебен състав на РС Благоевград не е отчел, че сключеният между
кредитора и ответника договор за кредит е недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК поради
изготвянето му с шрифт, различен от изискуемия такъв. В този смисъл в съображение 31 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредит е посочено, че „За да се даде възможност на
2
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин”. От една страна
клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им
прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат
от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10 ал. 1 от ЗПК изисква всички елементи на
договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на
договора за кредит - по аргумент на чл. 22 от ЗПК. В разглеждания случай договорът е
отпечатан с шрифт Т. N. R. с размер 8, което се установява при визуално сравнение.
Използването на шрифт с такъв размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. и води до недействителност на договора само на това основание. За извършване на
подобно визуално сравняване на текста, не са необходими специални знания по смисъла на
чл. 195, ал. 1 от ГПК. Решаващият съдебен състав не е взел в предвид, че разпоредбата на чл.
24 от ЗПК изрично препраща към чл. 143 - чл. 148 от ЗПП, уреждащи неравноправността на
договорните клаузи, водещи до тяхната нищожност. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
„Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално”.
Изложени са доводи с въззивната жалба, че процесния Договор за потребителски паричен
кредит № 3268697 от 27.06.2018г. не съдържа клаузи които да са индивидуално уговорени.
Поради изложеното поддържа се становище от въззивната страна, че в конкретния казус,
съда е следвало да установи, че са налице всички елементи от сложния фактически състав,
сочещ на неравноправност на клаузите от процесния договор и да приеме, че сключеният
договор за кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като противоречи на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗПП,
предвид недействителността на процесния договор и на основание чл. 23 от ЗПК,
длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита, като в тази хипотеза той не
дължи лихва или други разходи по кредита. Като не е взел в предвид изложеното, съдът е
постановил неправилен и противоречащ със съдебната практика съдебен акт, а всички
изложени по-горе възражения са подробно изложени още в депозираният писмен отговор.
Отделно сочи се във въззивната жалба, че посочения в договора ГПР е 14.34 %, а дължимите
се суми са изчислявани при ГПР от 14.379%./според заключението на вещото лице по
приетата ССчЕ/, което също влече нищожност на договора. Следва да се вземе в предвид и
обстоятелството, че общата сума която следва да бъде погасена е в размер на 24 696.26 лева,
като печалбата на кредитора е в размер на 9 696.26 лева или 62% лихва за периода. Съгласно
чл.19 ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор,
надвишаващи определените поал. 4, се считат за нищожни. Предвид и на изложеното,
уговорената клауза за договорна/възнаградителна/ лихва е нищожна на основание чл. 26 ал.
1 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави. С постановяване на обжалваният съдебен акт
3
неправилно и незаконосъобразно съдът е уважил иска за дължими лихви.
Поддържа се от въззивната страна, че обжалваното решение на РС Благоевград е неправилно
и незаконосъобразно и по отношение на уважените и претендирани лихви, като съдът на
първо място не е взел в предвид изложеното в заключението на вещото лице, а именно, че
размерът на дължимата главница е 14 378.54лева/л.18 от заключението/. В този случай
изчисленията по отношение на претендираните лихви са неправилни. В обжалваният
съдебен акт съдът не е взел в предвид, че вещото лице сочи, че за периода от 22.07.2019г. до
дата на цесията/20.01.2020г./ е начислена лихва в размер на 117.47 лева, която ответникът
е платил./л.17 първи абзац/ на дружеството-кредитор- “УниКредит Кънсюмър файненсинг“
ЕАД от което следва, че претенцията на ищеца за този период 22.07.2019г. до дата на
цесията 20.01.2020г./, е неоснователна, тъй като вече е платена на кредитора- „УниКредит
Кънсюмър файненсинг“ ЕАД.“
Поддържа се от пълномощникът на жалбоподателя по отношение на претенцията за
възнаградителна лихва, че първоинстанционния съд не е взел в предвид, че в исковата молба
е отправена претенция за периода 21.07.2019г.-20.01.2020г., като за този период същата е в
размер на 715.05лева, о ответникът е заплатил 532.53 лева, и остатъкът е в размер на
182.52лева, като не следва да се включва сума за м.06.2019г, тъй като не се претендира от
ищеца в исковата молба.
Навеждат се доводи с въззивната жалба, че по отношение на лихвата за забава е налице
сериозно заобикаляне на ЗПК, тъй като кредиторът начислява скрито обезщетение за забава
/увеличавайки на практика договорната лихва на основание забавата на длъжника/ без да е
обявил предсрочната изискуемост на кредита и по този начин получава договорна лихва и
обезщетение за забава, които надвишават многократно законната лихва за забава на която би
имал право кредиторът съгласно чл. 33 ал. 2 ЗПК. С оглед на изложеното счита се за
нищожна клаузата на чл.13 от ОУ. Налице е начисляване на два вида лихви за един и същ
период /21.07.2019г.-20.01.2020г./, националните съдилища са длъжни да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя.
Съдът е уважил направеното от ответникът Й. Ф. искане, направено по реда на чл. 241 ал.1
от ГПК за разсрочване на дължимото плащане, но вземайки в предвид материалното
състояние на ответникът за същият ще бъде непосилно заплащане на месечна сума в размер
от по 1502.25лв. с оглед на което, дължимото вземане ще следва да се разсрочи за по дълъг
период и на по минимални по размер месечни вноски, като бъдат съобразени с размера на
минималната работна заплата за страната и възможностите на ответникът.
При така изложените съображения, иска се от въззивния съд да постанови съдебен акт с
който да постановите отмяна на обжалваното съдебно Решение № 796/22.11. 2023г.,
постановено по гр.д. №3/2022г., по описа на РС Благоевград, като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика и
да отхвърли предявения иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като неоснователен
и недоказан.
4
Претендира се от въззивника заплащане на всички сторени от Й. С. Ф. разноски по делото.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „Агенцията за събиране на вземанията”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Н. Г. П. А., с който
се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска се от въззивния съд обжалваното
решение на РС Благоевград да бъде потвърдено като валидно, допустимо, правилно,
законосъобразно и обосновано.
Оспорва се като неоснователно възражението на въззивника, че според изчисленията на
вещото лице дължимата главница е в размер на 14 378,54лв. В заключението на приетата от
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е установило, че
размерът на непогасената главница е за сумата от 14 493.61лв., както следва: редовна
главница с вноски от № 19 до № 96 в размер на 13 655.09лв. и просрочена главница с вноски
от № 12 до № 18 в размер на 838.52лв.
Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че ведопустимо е ответника да прави
възражения по повод чужди права и волеизявления, за които не е упълномощен да брани. В
този смисъл е и постановеното Решение № 872/14.12.2009 по дело № 2011/2008 на ВКС, ГК,
IV ГО. В тази насока са и мотивите на отговора на в. 2 от ТР по дело № 5/14 г. на ОСГТК на
ВКС, в което върховните съдии отново се позовават на правилото, че възражение може да
направи само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници. В процесният случай никой от двамата търговци, сключили договорите за
цесия, не оспорват сключените между тях договори за цесия и цедирането на задълженията
по тях, вкл. на задълженията по процесния Договор.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че Приложение № 1 съставлява частен
документ. Частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен
ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква
доказателствена стойност.Доказателствената стойност на частните свидетелстващи
документи се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед на всички обстоятелства
по делото /Решение №136 от 14.05.2015 г. по гр.д. №6554/2014 г. на ВКС, IVГО/. В
разглеждания случай ответникът не е оспорил съществуването на първообразния документ
/оригинала/ на Приложение №1, не е изложил твърдения, че съдържанието на препис-
извлечението не съответства на това на оригинала. В този смисъл няма основание да бъде
напълно отречена или занижена доказателствената стойност на представения по делото
препис-извлечение от Приложение №1. Не са наведени твърдения дали документът
/Приложение №1/ е съставен според изискванията на закона, но както беше посочено,
липсват оспорвания по отношение на истинността му, включително и относно неговата
автентичност.
Поддържа се от въззиваемата страна, че от приложението към договора за цесия се
установява именно, че вземането по процесния договор е било предмет и на договора за
5
цесия. Установено е и обстоятелството, че на 02.11.2018г. между дружеството-кредитодател
и праводателя на ищеца в настоящото производство е сключен рамков договор за цесия. С
посочения рамков договор ищецът обосновава процесуалната си легитимация за
претендиране по исков ред на процесните вземания. Сключеният рамков договор
представлява правно основание, годно да прехвърли на ищеца в настоящото производство
вземанията на цедента към ответника. В смисъла на гореизложеното е Решение от
05.11.2021г. по в.гр.д 4222/2020г., II-д с-в, СГС; Решение № 300 от 19.01.2023г. по в.гр.д.
12007/2021г., IV-в с-в, СГС.
Излагат се доводи с отговора на в. жалба, че гаксата за разглеждане на документи
представлявала услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага
по повод на същия, а именно е свързана с неговото сключване, като няма пряко отношение
към съществените престации. Поддържа се, че в настоящия случай таксата за разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем е била начислена в съответствие с чл. 10а, ал.1
от ЗПК, в която разпоредба е уредена възможността кредиторът да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като е изпълнено и изискването на ал. 4 на същия член видът, размерът и действието да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и следва същата да се
дължи от ответницата, не на последно място, защото кредитополучателката е изявила
желание да се ползва от нея. Видно от клаузите на процесния Договор, договорената такса
не касае действия, свързани с усвояване и управление на кредита, същата е еднократна,
както и размерът и целта на таксата ангажимент на основание чл. 10а ал. 4 ЗПК са ясно
посочени в процесния Договор.
Оспорва се от въззиваемата страна като неоснователно е възражението, че договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, с мотивите, че не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Твърди се с отговора на в. жалба, че при процесния договор за кредит е използван шрифтът
тип HebarDobleCondensedCYR с размер 12, като последният е специално разработен за
финансовата институция. Съдържанието на процесният Договор за кредит изцяло отговоря
на действащото законодателство, към датата на подписването му. Сочи се от пълномощника
на въззиваемото дружество, че по отношение на размера на шрифта, съдът следва да вземе
под внимание, че между приложеното по делото сканирано копие на договора за кредит и
оригинала на същия има разлика в големината на шрифта, именно поради сканирането на
документа. Поради тази причина иска се от въззивния съд, в съответствие с разпоредбата на
чл. 154 от ГПК, доколкото ответната страна е страна и по процесния Договор, и в нейна
тежест е да докаже ползващите я факти и обстоятелства по делото, изрично да разпредели
доказателствената тежест за размера на шрифта.
Развити са подробни съображения с отговора на въззивната жалба, че шрифтовете от
различните семейства за един и същ размер, визуално изглеждат по различен начин и като с
различен размер. От посочени примери следва, че предпоставка за определянето на размера
на шрифта, е определянето на вида на шрифта!
6
Поддържа се от пълномощникът на „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД, че
клаузите на договора за кредит са индивидуално уговорени, такива, с които длъжникът
изрично се е съгласил, подписвайки го, като доброволно се е задължил за връщане на
съответните суми. Постигнатата регламентация на договорните отношения между длъжника
и цедента напълно съответства на действащото българско и европейско законодателство в
този аспект и не противоречи на императивните правни разпоредби и добрите нрави,
залегнали в ЗЗД и ЗПК. Изготвянето и предоставянето на кредитоискателя на бланков
договор му дава възможност да се запознае подробно с представените му в писмен вид
условия по договора, а, освен това, така се постига процесуална и времева икономия и за
двете договарящи страни. Акцентира се от въззиваемата страна, че при подписването на
договора длъжникът е подходил с ясното съзнание, че ще дължи съответните суми така,
както те са посочени в него. В случай че е имал възражения срещу тях, както и срещу всяка
друга заложена в договора клауза, е следвало да се откаже от сключването му в този вид.
Приемането на условията по него е недвусмислено изразено чрез акта на доброволното му
подписване. С факта на подписване на договора длъжникът заявява, че е съгласен с неговото
съдържание както като цяло, така и като съвкупност от отделните му разпоредби, от което
следва, че той се е съгласил с всяко едно от условията, залегнали в договора. Да се приеме
обратното- че във всеки едни случай, когато длъжникът отказва да изпълни договорните си
задължения под претекст, че клаузите, които ги уреждат, не са индивидуално договорени с
него, означава, че се създава неравнопоставеност за кредитора, изразяваща се в това той да
не може да получи изпълнение при всеки един неоснователен отказ на длъжника да плати.
Развити са съображения от пълномощника на въззиваемото дружество- юрк П.- А., че в
процесния договор с разбираем и четлив шрифт е записан съгласно чл.11 от СПК т.7 -
общият размер на кредита и условията за усвояването му - а именно 15 750 лв., дължими на
96 броя месечни вноски в размер на 257,25 лв.; т.9. - лихвеният процент по кредита - в
раздел „Характеристики и условия“ е отбелязан годишен лихвен процент ГЛП в размер на
9,99%, а в чл. 7 от договора са уговорени и условията за прилагането на ГЛП; т. 9а - не се
отнася към настоящият случай, т.к. в договора е записано, че лихвеният процент е
фиксиран, а не референтен.; т. 10 - в раздел „Характеристики и условия“ е упоменат и ГПР
в размер на 14,34%; съгласно т.11 - договорът съдържа и условията за издължаване на
кредита от потребителя; т.13 - извлечението е на страница 8 и страница 9 от приложения
към исковата молба договор. В договора са посочени както условията на дължима лихва в
случай на забава на плащанията както и последиците за потребителя в случай на просрочие.
Сочи се в писмения отговор на в. жалба, че в процесния договор за кредит е посочен
годишният лихвен процент и ГПР, което съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 и
чл. 19 ЗПК. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
7
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК се определя
размер на Годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай
законната лихва за посочения период на договора е размер 10,00 %. ГПР ясно и
недвусмислено е посочен в договора за паричен заем, като е фиксиран за срока на договора
и е в размер на 14.34 %.
Поддържа се от пълномощникът на въззиваемата страна, че посоченият в договора размер
на ГПР отговаря на изискванията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В конкретния случай изискванията за съдържането на договора са спазени. В случая при
ясно посочен в договора размер на ГПР / 14.34 % /, който е в рамките на предвидения в
закона максимален размер от 50%, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Наличието на други клаузи, чрез които по непозволен начин се увеличава
възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на неустойки и такси, не представлява
неспазване на изискванията на закона. Такова би било налице, ако в договора не бяха
посочени изобщо съответните величини. Обратното разбиране не съответства на принципа
за запазване действието на договорите, проведен последователно в чл. 26, ал. 4 и чл. 87, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, който и многократно е съобразяван в практиката на върховната съдебна
инстанция.
Излагат се правни доводи от юрк П. А., че нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК в конкретния
случай няма, но дори и да бе налице такова, съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК само клаузата за
„такса експресно разглеждане“ би била нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика от
посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 5 от ЗПК законът не
предвижда недействителност на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР над
определения законов предел.
Развити са правни съображения с отговора на в. жалба, че при приемане на клаузи
инкорпоприрани в договора за кредит за нищожни, като такива за такси, неустойки,
уговорките за допълнителни услуги, то следва да се приеме, още, че те не са породили
правни последици, поради което не следва да се включват при определяне на ГПР. Този
извод пряко следва от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, където в т 3, буква „а“ е
8
предвидено, че при изчисляване на ГПР съответните клаузи от договора следва да са
действителни. Когато съдът определя реалния ГПР, за да провери дали реалния му размер
съответства на изискването на чл. 19 ал. 4 ЗПК, не следва да взема предвид клаузите по
договора предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не
задължават потребителя. Недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, не могат да доведат до пълна
нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл Решение № 460
от 28.03.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 90/2023 г.
Иска се от въззивния съд, в случай, че уважи предявените от „Агенцията за събиране на
вземанията” ЕАД искове, да не постановявате разсрочване на дълга, като съображенията за
това изхождат от размера на главницата и възможността да настъпи погасителна давност до
пълното изплащане на задължението.
При изложените с отговора на в. жалба съображения, иска се от състава на ОС Благоевград
да остави без уважение въззивната жалба срещу Решение № 796 от 22.11.2023г.,
постановено по гр.д. № 3/2022г., по описа на РС Благоевград, като неоснователна и
необоснована, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Иска се от въззивния съд да присъди дължимите разноски за заповедното производство,
първа инстанция, както и да присъдите 350,00 лв, юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл.
78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 13 т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Изразява се предварително съгласие- в случай че представител на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД не се яви на първото по делото заседание, същото да се гледа в отсъствие на
представител на въззиваемото дружество.
Иска се в случай че ответникът представи писмени доказателства и/или направи
доказателствени искания да бъде предоставена възможност на въззиваемата страна, да се
запознае с тях и да изрази становище, както и да ангажира допълнителни доказателства.
С писмения отговор на в. жалба е направено възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекозмерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и се иска от съда в
случай че уважи жалбата като основателна, да намали същия до размера на нормативно
установения минимален размер на адвокатския хонорар.
В случай че съдът осъди Агенция за събиране на вземания ЕАД да заплати разноски на
ответника по делото, иска се от въззивния съд служебно да направи прихващане на
присъдените разноски на страните по делото.
В случай че съдът осъди Агенция за събиране на вземания ЕАД да заплати разноски на
ответника по делото и съдът не направи служебно прихващане на присъдените разноски, в
съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на страните и законност,
изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, както и в съответствие с разпоредбата на чл. 236, ал. 1,
т. 7 от ГПК, за да бъдем равнопоставени в съдебното производство, иска се от съда да даде
9
указания на ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени
присъдените разноски по делото.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писменият отговор на въззивната жалба изхожда от насрещната страна- ищец пред
първоинстанционния съд, която е надлежно процесуално легитимирана да депозира писмен
отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК. Писменият отговор от „Агенцията за събиране на
вземанията” ЕАД е своевременно депозиран пред съда постановил обжалвания съдебен акт,
същият е редовен с оглед на формата и съдържание, като огтоваря на изискванията на чл.
260 от ГПК и същият следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на акт
по същество.
Своевременно и още с отговора на ИМ и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът- Й. С. Ф.,
чрез пълномощника си адв. П., е навел възражение за нищожност на процесния договор за
кредит поради неспазване на разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, тъй като същият не е
изписан по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък
от 12. Първоинстанционният съд с доклада си по чл. 140 от ГПК е указал на страните че ще
разглежда възраженията за нищожност на договора за кредит, както и че ще извърши
проверка за неравноправни клаузи, като е дал възможност на страните да навеждат
доказателства, но е пропуснал да разпредели процесуалната тежест между страните по
делото относно доказването на размера на шрифта с който е изписан процесния договор за
кредит.
Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения при докладване на делото. В случай че въззивната жалба съдържа оплакване за
допуснато такова от първоинстанционния съд, съгласно т. 2 от ТР № 1/2013г. по т.дело №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да даде указания на страните относно
възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за
делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност в доклада на на съда и дадените указания.
В настоящия случай с въззивната жалба се поддържа оплакване за нищожност на процесния
договор за кредит на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10 ал.1 от ЗПК, поради неспасване на
правилото за изписване на договора за кредит в писмена форма, по ясен и разбираем начин,
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12. С отговора на въззивната
жалба, от въззиваемата страна се възразява, че оплакването е неоснователно, но също така
се възразява че не е в тежест на ищеца по делото- „Агенцията за събиране на вземанията”
ЕАД, да доказва при пълно и главно доказване че е спазено изискването на закона за
изписването на процесния договор с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък
10
от 12. Иска се от въззивния съд, да укаже на въззивната страна, че в нейна тежест е
доказването на това обстоятелство, щом страната се позовава на нищожност на договора
именно на това основание. Въззивният съд намира че между страните, поради пропуск в
доклада на първоинстанционния съд, спорен е въпроса чия е процесуалната тежест за
доказването на обстоятелството, дали процесния договор за кредит и останалите
приложения към него, са изписани по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт- не по- малък от 12, поради което следва да бъде дадено указание в тази
насока съобразно изискванията на т. 2 от ТР № 1/2013г. по т.дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Наведено е възражение за нищожност от ответника пред първоинстанционния съд, основано
на твърдение на отрицателен факт- че процесния договор не е изписан по ясен и разбираем
начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12. При твърдение от
отвтетната страна на отрицателен факт, тежестта за докзаване на обстоятелството че е
спазена разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК е върху ищцовата страна- „Агенцията за
събиране на вземанията” ЕАД, още повече че това е страната която черпи права от
сключения договор за кредит с оглед на исковата си претенция и следва да установи че
договора е валидно сключен и действителен, т.е. годен да произведе правното си действие
по отношение на поетите от страните задължения с него. Следва да бъде указано на
„Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД, че в нейна процесуална тежест е доказването
на факта, че процсния Договор а потребителски паричен кредит № 3268697 от 27.06.2018г. е
сключен в изискуемата писмена форма за действителност, като е изписан по ясен и
разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12.
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседение, за което
страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 27.06.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните и техните пълномощници.
УКАЗВА на „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД, че в нейна процесуална тежест е
установяването при пълно и главно доказване на факта, че процсния Договор а
потребителски паричен кредит № 3268697 от 27.06.2018г. е сключен в изискуемата писмена
форма за действителност, като е изписан по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт- не по- малък от 12.
Определението не подлежи на обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12