Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 8505 по
описа за 2014 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Ц. С.П. е предявила иск против ЗК Л.И.
АД гр.С. за сумата от 180 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди –
психически болки и страдания в резултат на смъртта на нейната майка В.Ц.М.
настъпила при пътно-транспортно произшествие на 29.08.2008 год., ведно със
законната лихва върху тази сума от дата на деликта до окончателното й
изплащане, както и деловодни разноски.
Чрез своя
процесуален представител ищцата поддържа иска за обезщетяване на неимуществени
вреди, които е получила следствие виновно поведение на водача на лек
автомобил марка Шевролет, модел Калос, д.к. № ******** Д.Т.К.. За автомобила е имало валидна и
действаща към датата на ПТП-то застраховка за гражданска отговорност при
ответното дружество.
Моли съда да
уважи предявеният иск , тъй като е основателен и доказан ведно със законните
последици - разноски и адвокатско възнаграждение на пълномощника й по реда на
чл.38 от ЗА.
ответникът ЗК Л.И. АД гр.С. оспорва иска като
неоснователен , поради липса на доказателства за вината на водача на автомобила
Алтернативно оспорва размера на исковата претенция с аргументи за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата,тъй като е предприела
пресичането без, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства.Претендира
разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представените по делото присъда по нохд № 114/2015 на СГС , НО 28 състав влязла
в сила на 17.05.2016 год. , протокол за оглед на местопроизшествие от
29.08.2008 год. и констативен протокол № К 1071/30.08.2008 год. се установява, че на 29.08.2008 год.
около 20.40 часа на бул. ’’Мария Луиза”,
в района на бл.*** е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил марка Шевролет, модел Калос, рег.№ ********, управляван от Д.Т.К. и пешеходеца
В.Ц.М.. В следствие на получените от удара телесни увреждания В.Ц.М. е починала
на 03.09.2008 год./акт за смърт № 458/04.09.2008 год./.
Причината за смъртта на В.Ц.М. е тежка
съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи –епикриза
на л.8 от делото..
Фактът,че за
лек автомобил марка Шевролет, модел Калос, рег.№ ******** е имало застраховка
“гражданска отговорност” по застрахователна полица № 223088402747 на ответното
дружество ЗК Л.И. АД гр.С. валидна към датата на катастрофата е признат от
ответника и обявен за безспорен.
Ищцата Ц. С.П. е дъщеря и наследник на В.Ц.М.
- удостоверение за наследници на л.14 от делото.
В
хода на настоящото дело е изслушана и приета автотехническа експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно и
не е оспорено от страните. От него се установява , че лек автомобил Шевролет,
модел Калос управляван от Д.Т.К. се е движил по бул. ’’Мария Луиза” в посока от
Централна гара към Лъвов мост със скорост от 57 км.ч. Платното за движение в
района на произшествието е било покрито с асфалт, без неравности и с лек наклон
на спускане с ъгъл от около 1.5° в посока на Лъвов мост с две ленти за движение
по посока на огледа и две ленти за движение в обратна посока, всяка по 3,00 м. В
средната част пътното платно е било разделено с трамвайно трасе с ширина 5.50 м.
Общата широчина на платното за движение е 18.50 м. Мястото на удара по дължина
на пътното платното е в района пред бл.*** срещу спирката „Козлодуй“, а по
ширина на платното - на около 1,80 м от дясната граница на платното за движение,т.е.
около средата на най-дясната лента за движение посока Лъвов Мост. Пешеходното
пресичане на бул. „Княгиня Мария Луиза” в района на произшествието е осигурено
чрез светофарна уредба на кръстовището бул. „Княгиня Мария Луиза” с ул.
„Козлодуй” и пешеходна пътека при ул. „Клокотница”.
Според
експерта пешеходката е била видима за водача на автомобила от около 82 м./след
излизането й зад трамвая/ и при скорост от 57 км.ч. ударът е бил
предотвратим,тъй като опасната зона е била 32 м.
От показанията
на св.Р.К. се установява, че ищцата тежко е приела смъртта на майка си и макар
да не са живеели заедно са имали много близки и добри отношения,а и самата ищца
била отгледана единствено от майка си и имали много здрава емоционална връзка.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
По съществото
на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е
налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Установено е,
че произшествието е настъпило по вина на Д.Т.К. управлявал лек автомобил марка Шевролет, модел Калос,
рег.№ ******** -относно противоправността на деянието му и неговата вина е
налице присъда по нохд № 114/2015 на СГС , НО 28 състав, което по силата на чл.300 ГПК е задължително за настоящия съд.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние,а също наличието на валидна застраховка „гражданска
отговорност“ за посочения по-горе лек автомобил при ответното дружество.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Загубата на родител е голямата и тежка
загуба , която винаги носи страдание и болки за неговите деца, независимо от
тяхната възраст. В случая е установено,че майката и дъщерята се били много
близки , поддържали са постоянни отношения,макар да са живеели в отделни
домакинства.Майката е отгледала сама своята дъщеря и последната била много
привързана към нея.
Според съда с
действията си пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, но в по-голяма
степен поради това,че е пресякла пътното платно на неразрешено място при
наличие в близост на пешеходна пътека и светофарна уредба и в по-малка степен, поради
това,че не се е съобразила със скоростта на приближаващите се автомобили. Доколкото
възражението за съпричиняване на ответника е само за несъобразяване с
приближаващите се автомобили , съдът ще възприеме само него и при това
положение приема 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
На основание
изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищцата
неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв.,а след приспадане на приетия
процент съпричиняване искът следва да бъде уважен в размер на 64 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 29.08.2008 г. до окончателното й
изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед търпените
от ищцата болки, мъки и страдания и
отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот
в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 100 000 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно този изход на делото,
ответникът следва да заплати на ищцата разноски по делото 1280 лв. за държавна
такса ,на адв. В.У. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер 1720 лв./съобразно
действащите към датата на иска наредба за минималните адвокатски
възнаграждения/, а по сметка на СГС да заплати държавна такса в размер на 560
лв.
Ищцата следва
да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от иска юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1160 и 102 лв. разноски за експертизата.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД гр.С. , ул.”******** , ЕИК № ******** да заплати на Ц. С.П. ЕГН: ********** със съдебен
адрес *** чрез адв.В.У. на основание 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 64
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й В.Ц.М.
настъпила при ПТП на 29.08.2008 год. ,
ведно със законната лихва върху тази сума от 29.08.2008 год. до
окончателното й изплащане и разноски по
делото в размер на 1280 лв., като отхвърля иска над уважения размер до
претендирания такъв от 100 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД гр.С. ЕИК № ******** да
заплати на адв. В.У. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер 1720 лв., а по сметка на СГС да заплати държавна
такса в размер на 560 лв.
ОСЪЖДА Ц. С.П. ЕГН: **********
да заплати на ЗК Л.И. АД гр.С. ЕИК № ********
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1160 и 102 лв. разноски за
експертизата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от съобщението пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: