Р Е
Ш Е Н
И Е № 260309
гр. Пловдив,01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева,
като разгледа АНД № 237/2020г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 482435-F520292
от
05.12.2019 г., издадено от Зам. Директор при ТД на НАП гр. Пловдив, с
което на „СОФИ ПАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „И. Вазов“ № 14, ет.2, представлявано от С.Б.Г., на основание чл.74, ал.1, предложение
2 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Жалбоподателят, „СОФИ ПАК” ЕООД, по съображения,
изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуалния си представител – адв. И., който поддържа жалбата
и прави възражение за прекомерност, относно претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждние.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.Пловдив – редовно
призована, изпраща представител – ***. Е., която прави
искане за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съответно на приложения по делото списък за разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С
акт за установяване на административно нарушение от 30.10.2019г. при извършена служебна
проверка е било констатирано, че жалбоподателят „СОФИ ПАК” ЕООД - предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен,
не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ за 2018г, като не го е заявил за
вписване и не го е представило за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, т. е. до 01.07.2019г.
/30.06.2019г. е неприсъствен ден/. Търговското предприятие е извършвало дейност
през отчетния период 2018г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0725866/21.03.2019г., и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената
декларация нетните приходи от продажби за 2018г. са в размер на 35258,56 лв.
ГФО на дружеството за 2018г. е заявен за вписване и
представен за обявяване в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията на 01.10.2019г.
С оглед направените констатации, било прието, че
дружеството-жалбоподател на 02.07.2019г. в гр. Пловдив е извършило нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът бил съставен в присъствието на представител на
дружеството, който се запознал със съдържанието на акта и го подписал с
възражение. Получил и препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал и
писмено възражение срещу АУАН.
Наказващият орган счел
вързажението за неоснователно и въз основа на акта, издал атакуваното
наказателно постановление, в което възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и подвел констатираното нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСЧ, като на основание чл. 74, ал. 1, предложение 2 от ЗСЧ, наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 200 лв.
Актосъставителят М.П. – инспектор по приходите в ТД на
НАП - Пловдив, редовно призована, се
явява в съдебно заседание и в качеството
си на свидетел по делото НАП-Пловдив,
поддържа изцяло авторството на съставения от нея АУАН и направените в него
констатации. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като достоверни, последователни,
логични, съответстващ на останалите доказателства по делото.
При така
изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Въз основа на така приетата фактическа обстановка и с
оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на „СОФИ ПАК” ЕООД е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на административно нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч. Според цитираната разпоредба предприятията публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон
– чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър,
в срок до 30 юни на следващата година. В качеството му на търговец по смисъла
на Търговския закон, в каквото качество именно е ангажирана отговорността
му, жалбподателят се явява годен субект
на нарушението. В това му качество е било обвързано от посоченото задължение и
е следвало да подаде заявление за обявяване на ГФО за 2018г. в рамките на
регламентирания в чл. 38, ал.1 от ЗСч
срок, а именно - до 30 юни на следващата година, което не е сторил. В
конкретния случай, срокът изтича на 01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019г. е
неприсъствен ден. ГФО на дружеството за 2018г. е бил заявен за вписване и
представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията едва на 01.10.2019г.,
явяващо се три месеца след законоустановения срок, което е в нарушение на
изискването на цитираната разпоредба от ЗСч. Правилно наказващият орган е
определил за дата на нарушението датата
02.07.2019г., предвид, че това е първият ден, следващ 01.07.2019г. - последният
ден, в който е можело да се изпълни задължението и с оглед обстоятелството, че
30.06.2019г. е неприсъствен ден.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно, ясно и
конкретизирано, така че нарушителят е разбрал за какво е санкциониран.
Сочените от жалбоподателя технически причини за
неотчитане на първоначално подадено заявление своевременно, не се доказаха,
поради което съдът, като неоснователни, намира, че тези твърдения не могат да
послужат за освобождаване на жалбоподателя от админстративнонаказателна
отговорност.
Предвид
изложеното, правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на дружеството по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч и по реда на чл.74,
ал.1, пр.2 от ЗСч е ангажирал административната отговорност на жалбоподателя и
е наложил имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева. Размерът на
наказанието се явява съобразен с предвиденото в санкционната норма, съгласно,
която всеки който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по
чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се
налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет,
но не по-малко от 200 лв. В случая, като се има предвид, че нетните приходи от
продажби на жалбоподателя са в размер на 35258.56 лв., правилно наказващият
орган е наложил имуществена санкция в минимален размер от 200 лв, който размер
не подлежи на редуциране от страна на Съда.
Настоящият съдебен състав не намери основания за
приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Задължението за своевременно публикуване на ГФО е вменено от законодателя с
оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото
публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото
състояние на търговеца. Съдът счита, че
законодателят е предоставил достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението
в чл. 38, ал. 1 в ЗСч. Обстоятелството, че закъснението за публикуването на
годишния финансов отчет на дружеството не е в рамките на няколко дни, а е
забавено с три месеца след предвидения в закона срок, допълнително обоснована
извода за липса на маловажност на случая.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от
приложените по преписката опрамощителни заповеди и в съответствие със сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5
вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт и
предвид направеното в тази посока искане.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева, като
счита възражението за прекомерност на жалбоподателя за основателно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 482435-F520292 от 05.12.2019 г.,
издадено от Зам. Директор при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „СОФИ ПАК”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И.
Вазов“ № 14, ет.2, представлявано от С.Б.Г.,
на основание чл.74, ал.1, предложение 2 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 200 /двеста/
лева за извършено нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА „СОФИ ПАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов“ № 14, ет.2, представлявано от С.Б.Г. *** сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Пловдив в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала!
ВК