О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
Гр.Бяла,
10.03.2020г.
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета
година,
Съдия: Пламен Дочев
сложи за разглеждане ч.гр. дело № 645 по описа за 2019г.
и като разгледа докладваното от съдията дело, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.422, вр.чл.130 и
чл.253 от ГПК.
Ищецът моли съда да
признае за установено, че Д.Н.К., ЕГН: ********** дължи по Договор за
потребителски кредит, сключен на 10.02.2012г. между Д.Н.К. и „Обединена
Българска Банка“ АД, следните парични суми: 5 252 лв. -
главница; 333.25 лв. - договорна лихва за периода от 09.03.2012 г. до
04.02.2014г.; 1 177.10 лв. - наказателна лихва за периода от
09.03.2012 г. до 04.02.2014 г.; законна лихва за забава върху главницата за
периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до изплащане на вземането.
По делото се
установява, че преди входиране в БРС на възражението на
длъжника в срока по чл.415 от ГПК, на 04.04.2019г. между ищеца „ОББ“
АД - София и „ЕОС Матрикс“- ЕООД София е сключен Договор за цесия, от
31.01.2018г. по силата на който цедентът е прехвърлил
на цесионера своето вземане от ответницата, което е предмет и на
настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК, като исковата
претенция за установяване съществуването на това именно вземане е
предявена от цедента „ОББ“ АД - София на 15.07.2019 година. Заедно с
ПДИ по изп.д.№ 234/2019г. на ЧСИ И.Х., ответницата е получила и уведомление за
извършено прехвърляне на вземането.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно
производството по делото е с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК
- за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение и обичайната
хипотеза на развитие на това производство предвижда предявяване
на установителния иск от заявителя в заповедното производство. Но
искът по чл.422 от ГПК, макар и по естеството си да е продължение на защитата
на заявителя, не е неотменна част на изпълнителния процес, в частност на
заповедното производство и по отношение на него прехвърляне на вземането по
реда на чл.99 от ЗЗД преди предявяване на иска, не изисква съобразяване
правилата на чл.226, ал.1 от ГПК, която разпоредба визира, че „ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва
своя ход между първоначалните страни“.
В конкретния случай
приложението на чл.226 от ГПК следва да бъде изключено предвид на факта, че
прехвърлянето на вземането е настъпило преди инициирането на настоящия съдебен
процес, още в хода на заповедното производство и по-точно – преди подаване на
възражението от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, поради което правните
последици на решението по делото ще рефлектират директно в правната сфера
на цесионера, който е носител на материалното право още от 31.01.2018г.
/датата на сключване на Договора за цесия/. По своето правно естество цесията
е консенсуален договор, който за страните е в сила от момента на
подписването му, като дори уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на цесията. Това правоотношение поражда действие между
страните, като правата по цесията преминават върху цесионера със
сключването на цесията. Оттук следва, че цедентът от момента на
прехвърляне на вземането си по силата на сключения Договор за цесия, не е
носител на претендираното материално право и не е страна по
материалното правоотношение, поради което същият към датата на предявяване на
настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК, не е имал правен
интерес от депозирането на иска, тъй като същият се явява носител на едно чуждо
за него право. Активно легитимиран да предяви този иск като носител на
прехвърленото още на 31.01.2018г. вземане, е цесионерът по Договора
за цесия, „ЕОС Матрикс“ ЕООД София. Цедентът в лицето на ищеца не би
могъл да бъде и процесуален субституент, тъй като липсват предпоставките
на чл.26, ал.2 от ГПК – липсва предвиждане в закон, че заявителят в заповедното
производство може да предявява чужди права, т.е. тези на цедента за
установяване съществуването на прехвърленото вземане. В тази насока относно
активната легитимация за предявяване на иска по чл.422 от ГПК за установяване
на вземане, за което има издаден изпълнителен лист и което вземане е
прехвърлено с договор за цесия, е налице задължителна практика на ВКС, в
смисъл, че прехвърлянето на вземането по реда на чл.99 от ЗЗД преди предявяване
на иска по чл.422 от ГПК, не изисква съобразяване на правилата по чл.226 от ГПК
/Определения № 523/25.09.2012г. по ч. т. дело № 435 /2012 год. на ВКС, І т.о.,
№ 366/19.05.2011г. по т.д. № 994/2010 г. на ВКС, І т.о., № 329/31.05.2011 по
ч.гр.д. 226/2011 на ВКС, ІV г.о. и др./.
Предвид на изложените
доводи, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено
като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца „ОББ“ АД София. От
предявяването на установителен иск по чл.422 от ГПК за съществуването
на вземането, което е прехвърлил преди депозиране на исковата молба в съда по
силата на сключен на 31.01.2018г. с „ЕОС
Матрикс“ ЕООД , Договор за цесия /макар и същият да е сключен след снабдяване
на кредитора-заявител със заповед за изпълнение и изпълнителен лист/. Активната
легитимация в процеса по предявения иск по чл.422 от ГПК принадлежи
на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД София, който към датата на депозиране
на исковата молба има качеството на материален носител на спорното право,
поради което исковото производство следва да се прекрати поради липса на правен
интерес като недопустимо.
По разноските:
С поведението си ответницата
не е дала повод за завеждане на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, от
„ОББ“ АД
София. В тази
хипотеза разноските по процесуално недопустимия установителен иск се възлагат в
тежест на ищеца, а той няма право на разноски.
С оглед изложеното, Районен
съд-Бяла
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.02.2020г. на
БРС, с което е даден ход по същество на основание чл.253 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 645 по описа за
2019г. на БРС, като недопустимо поради
липсата на правен интерес за ищеца „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ****,
представлявано от изп. директор С.А.Г., чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД
ЕИК-***, представлявано от Р.И.М. – Т., в качеството й на управител, чрез
пълномощника си юрисконсулт Г.А. против Д.Н.К., ЕГН-********** ***, установителен иск
за парично вземане по реда на чл.422 от ГПК вр. с чл.124 ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр.с чл.240 и
сл. от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ***,
представлявано от изп. директор С.А.Г. ,чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД
ЕИК-****, представлявано от Р.И. М.- Т., в качеството й на управител, да
заплати на Д.Н.К., ЕГН-********** ***, сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/
разноски поделото представляващи адвокатски хонорар.
Определението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Русе с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/