№ 2408
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20253110101009 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. И. М., ЕГН **********,
срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК **, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане в отношенията между страните, че
М. И. М. не дължи на „Б.Е.Д.К. ООД сума в размер на 1014,72 лв.,
представляваща такса за динамично плащане, предвидена в чл. 9, ал. 2 от
Договор за кредит с номер ** от 07.11.2024 г.
В исковата молба ищецът М. И. М. излага, чрез адв. Н., че на 07.11.2024
г. „Б.Е.Д.К.“ ООД му предоставил в заем сумата от 1300 лв. по Договор за
кредит с номер ** срещу задължението да върне в срок до 20.03.2026 г. сумата
от 1792 лв. на шестнадесет месечни погасителни вноски по 112 лв., при ГЛП
48,63% и ГПР 57,24%. Сочи, че в клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора било
уговорено, че той дължи парична сума за „Динамично плащане по своя кредит
при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия", която бил заявил, в
размер на 1014,72 лв., като тази парична сума била дължима на равни част
през периода на кредита и съразмерно добавена във всяка една погасителна
вноска от погасителния план. Счита, че таксата за „динамично плащане" не
представлявала такса или комисиона за допълнителни услуги, свързани с
кредита, а била свързана с изпълнение на задълженията на страните по
договора, т. е. с управлението на кредита, и затова клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора противоречала на чл. 10а. ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 9, ал. 2
от договора накърнявала добрите нрави, защото водела до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните. Предвидената такса
представлявала допълнителна печалба за заемодателя и в договора не се
посочвало конкретното действие, за което тя се начислявала. Изтъква, че
договорът бил недействителен поради разминаване между посочения в него
размер на ГПР и действителния размер на ГПР, който следвало да включва
сумите, дължими за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично
плащане, които били съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска,
1
затова той следвало да върне само чистата стойност на кредита. По
изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Б.Е.Д.К.“
ООД, с който, чрез юрк. Б. оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва, че на 07.11.2024 г. „Б.Е.Д.К.“ ООД му предоставил в заем сумата от
1300 лв. по Договор за кредит с номер ** срещу задължението да върне в срок
до 20.03.2026 г. сумата от 1792 лв. на шестнадесет месечни погасителни
вноски по 112 лв., при ГЛП 48,63% и ГПР 57,24%. Навежда доводи, с които
обосновава действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 9, ал. 2
от него. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 07.11.2024 г. М. И. М. сключил с „Б.Е.Д.К.“ ООД Договор за кредит с
номер **, с който „ с „Б.Е.Д.К.“ ООД е предоставило на М. кредит в размер на
1300 лв., а той се е задължил да върне предоставения кредитен ресурс в срок
от 16 месеца. Страните са уговорили договорна лихва в размер на 48,63% на
годишна база, ГПР в размер на 57,24% и обща сума за плащане, включваща
главница и лихва, в размер на 1792 лв.
В чл. 9, ал. 2 от процесния договор за кредит е посочено, че при
кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да
ползва динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V
от ОУ. Паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на
1014,72 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план.
Страните по делото не спорят, че т. 7.4. oт раздел V от ОУ предвижда
при ползването услугата динамично плащане кредиторът осигурява свой
представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или
друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в
квартала по настоящия адрес на кредотполучателя, в рамките на работното
време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане (не
по-късно от датата на падежа).
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на 124, ал. 1 ГПК.
Наведените от страна на ищеца пороци, обуславящи нищожност на
клаузата, обективирана в чл. 9, ал. 2 от процесния договор, следва да бъдат
разгледани, като се започне от най-обременителното от тях, а именно:
нищожност, поради противоречие със закона.
Императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК предвижда забрана
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
Като съобрази уговореното между страните с договора за кредит и
приложимите към него ОУ, съдът намира, че услугата „динамично плащане“
няма характер на допълнителна такава по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
2
доколкото същата е пряко свързана със самото задължение по кредита.
Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения, различни
референции и т. н. Уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора услуга „динамично
плащане“ е пряко свързана със самото задължение по кредита, тъй като нейна
съществена характеристика е извършване на действия по предоставяне на
заетата сума, които съставляват усвояване и управление на кредита, доколкото
чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му
задължение по договора.
Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива
действия под каквато и да било форма или наименование, противоречи на
закона и заявителят няма право да изисква заплащането му.
Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се обоснове и с
довода, че услугата е предоставена, защото това би означавало доставянето да
се признае за правно основание, въпреки изричната забрана на закона за
възмездяване на действията, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен това възнаграждението за нея се дължи предварително и е
включено в погасителния план като част от месечната вноска.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че клаузата в договора,
уреждаща заплащането на такса за услугата „динамично плащане“ се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, т. е. поради противоречие със закона.
Съдът не следва да излага мотиви и по останалите твърдения за
нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на
евентуалност, а и не може една договорна клауза да е нищожна на повече от
едно основание.
След като клаузата е недействителна, ищецът не дължи на ответника
такса за „динамично плащане“.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК е основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 50 лв.
за държавна такса, в който е обективирано и искане за определяне и
присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Представен е договор за правна
защита и съдействие, видно от който адв. Н. е предоставил правно съдействие
и защита на ищеца в производството при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на
извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на
страната – подаване на исковата молба, на уточняващи молби към нея и на
молба по хода, предявения иск с цена от 1014,72 лв., неявяването на
процесуалния представител в открито съдебно заседание без посочване на
уважителни причини и действащата към момента на уговарянето между
страните редакция чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2014 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че справедливото
възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на сумата от 400 лв.,
която се дължи на адв. Н.. Така в тежест на ответното дружество следва да
бъде възложена сума в общ размер на 450 лв.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №1, и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „**“ №25, ет. 5,
че М. И. М. не дължи на „Б.Е.Д.К.“ ООД сума в размер на 1014,72 лв.,
представляваща такса за динамично плащане, предвидена в чл. 9, ал. 2 от
Договор за кредит с номер ** от 07.11.2024 г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК **, да заплати на М. И. М., ЕГН
**********, сума в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща сторени
в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК **, да заплати на адв. П. Н., с л. №**,
ВАК, сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на М. И. М. безплатна
адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4