№ 647
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000512 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
Управителя на на Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/П. С., чрез
гл.юрисконсулт Е. В. насочена против Решение № 187/06.03.2022 г., постановено по т.д.
№ 1737/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което първоинстанционния съд е уважил
предявените при условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД , във с вр. чл. 20, ал.1, т. 5 и чл. 45, ал. 15 ЗЗО /ДВ
бр.98/2015 г./, във вр. с чл. 262, ал. 6 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/ и чл.86, ал.1 ЗЗД от «Хасковофарма»ООД за осъждане на НЗОК да му
заплати сумата от общо 71 222,87 лева, представляваща общо дължима сума по финансов
отчет за изпълнени рецепти за период 01.05.2018 г. – 15.05.2018 г. по договор №
260980/15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични
храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично
от НЗОК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 20.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 22 929,80
лева, представляваща дължимата лихва за забава върху горната главница за периода от
18.06.2018 г. до 19.08.2021 г.
В частта над уважения до пълния предявен размер и за периода 16.06.2018 г. –
17.06.2018 г. искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е частично отхвърлен.
В тази връзка и за яснота следва да се посочи, че макар въззивникът да сочи във
въззивната жалба, че обжалва първоинстанционното решение изцяло, отхвърлителна част от
решението има позитивен по отношение на него характер, поради което и за същия не е
налице правен интерес от обжалването му, т.к. крайният резултат за обжалващия е
благоприятен.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване
1
съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за
страната.
В случая в отхвърлителната му част, касателно първоначално предявеният иск за
заплащане на лихва за забава над уважения размер и период постановеното
първоинстанционно решение е неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да
го обжалва. След като не е сторил това и за въззивника-ответник не е налице правен
интерес от обжалването му, в тази му част решението се е стабилизирало, влязло е в сила и
не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен
акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, довела до
неточно установяване на релевантните факти, а от там и до неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост.
Поддържа се, че СГС не обсъдил изчерпателно в мотивите си всички приобщени по
делото доказателства, като при формиране на крайните си изводи не съобразил и
разпоредбите от няколко подзаконови нормативни акта, имащи отношение към правилното
разрешаване на процесния казус – Наредба № 4/04.03.2009 г. за условията и реда за
предписване и отпускане на лекарствени продукти и в частност чл.26, ал.3 от същата,
Указание № РД – 16 – 12 от 20.04.2018 г. за прилагане и тълкуване на договор за отпускане
на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за
домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК.
Последното препятствало правилното приложение на материалния закон и сочело на
необоснованост на съдебния акт.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на
атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи
и е навела подробни такива в подкрепа твърдението й за правилност на обжалвания съдебен
акт.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание съответно чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 20, ал.1, т. 5 и чл. 45, ал. 15
ЗЗО /в относимата му редакция от ДВ бр. 98/2015 г./, във вр. с чл. 262, ал. 6 ЗЛПХМ и чл.86,
ал.1 ЗЗД от „Хасковофарма“ООД против Национална здравноосигурителна каса.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са били
обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за отпускане на
лекарствени продукти от 15.04.2016 г.
По същото ответникът не изпълнил задължението си да заплати на ищеца сумата от
71 222,87 лв., представляваща отчетена от „Хасковофарма“ООД стойност на изпълнени
рецепти за период 01.05.2018 г. - 15.05.2018 г. /с приспаднато кредитно известие/, както и
съответната лихва за забавено плащане върху посоченото парично вземане.
Твърдяло се е, че не е налице посоченото от възложителя основание за неплащане на
посочената сума – неправилно изпълнение на рецептурна бланка обр. МЗ-НЗОК № 5А №
002110 по Протокол № 1003/11.12.2017 г., с която е предписано лекарството Humira с НЗОК
код LF 221, т.к. посоченото лекарство е включено в Приложение № 1 на позитивния
лекарствен списък, в сила от 02.02.2018 г. с посочена форма – 40 mg/0.4 ml, което било
публикувано и на интернет страницата на НЗОК на 16.02.2018 г. Допълнително с писмо на
директора на РЗОК Хасково всички аптеки били уведомени за постепенната замяна на
лекарството Humira 40 mg/0.8 ml с код LF 221 с Humira 40 mg/0.4 ml с код LF 264.
По отношение на рецептата, с която е отпуснато лекарството, чието заплащане
ответникът отказал, били изпълнени всички изисквания, съобразно позитивния списък и
начина на отпускането му – лекарството било отпуснато с рецепта № 1726/06.03.2018 г., в
която лекарственият продукт е посочен с новия код LF 264.
2
Затова и основанието за отказ, че към момента на издаване на рецептата кодът на
лекарството не съществувал в лекарствения списък, не отговаряло на действителното
положение, а ищецът не бил в неизпълнение на договорните си задължения с ответника по
смисъла на чл.6, ал.1, т.4 и 6 от договора.
По тези съображения е поискал постановяване на решение, с което НЗОК да бъде
осъдена да му заплати претендираните суми, от които 71 228,37 лв. главница,
представляваща стойността на отпуснатите и отчетени от ищеца лекарствени препарати за
периода 01.05. – 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 22 991,04
лв. – законна лихва върху неизпълненото от ответника задължение аз парично плащане за
периода 15.06.2018 г. до датата на предявяване на иска.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и
размер.
Не е оспорил наличието на договорно правоотношение между страните по делото,
основано на договора от 15.04.2016 г., както се поддържа в исковата молба.
Оспорил е останалите фактически твърдения на ищеца, като на първо място е въвел
правопогасяващо възражение за давност с твърдения, че претендираните парични вземания
от ищеца имали периодичен характер и по отношение на същите била приложима нормата
на чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Отделно от горното е поддържал, че ищецът е осъществил неизпълнение на
договорното си задължение, като в процесния случай е изпълнил предписаният на отрязък С
лекарствен продукт с код LF264, а не на нова рецептурна бланка.
Навел е, че писмото на управителя на НЗОК досежно заварените случаи с предписване
на лекарствения продукт Humira касае поставянето на подпис и печат от личния лекар във
вече издаден и действащ протокол, в хода на чието изпълнение е извършена замяна на
продукта. Тези указания обаче не се отнасят до рецептурната бланка, за която изрично е
посочено, че общопрактикуващите лекари следва да издадат нова такава, в която се посочи
новото наименование на продукта и нов код.
В нарушение на тези указания в процесния случай общопрактикуващият лекар не е
издал нова рецептурна бланка, а ответното дружество е изпълнило старата в нарушение на
приложимите подзаконови нормативни актове и обвързващия страните договор.
В допълнителните искова молба ищецът е оспорил наведените доводи за погасяване на
предявените искове по давност, както и за неоснователност на предявените искове.
Акцентирал е, че ответникът признава в отговора по исковата молба фактът, че не
ищцовото дружество, а личният лекар в случая е допуснал неизпълнение на задълженията
си при издаване на рецептурната бланка, касаеща процесната рецепта, с която е предписан
лекарственият продукт Humira 40 mg/0.4 ml с код LF 264.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
уважителната му част.
В последната обжалваното решение се явява валидно и допустимо, като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт /арг. от § 149, ал.4
ПЗР на ЗИДАПК, предвид че обвързващото страните правоотношение е заварено по
отношение на последващите изменения в АПК/, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази
3
следното от фактическа и правна страна:
Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти,
безсъмнено установен и от анализа на ангажираните пред първоинстанционния съд писмени
доказателства, са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор №
260980 от 15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти /ЛП/, медицински изделия
/МИ/ и диетични храни /ДХ/ за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани
напълно или частично от НЗОК.
По същия „Хасковофарма“ЕООД, като изпълнител, притежаващ разрешително за
осъществяване на търговия на дребно с лекарствени продукти № 3140/23.06.2010 г. и
упражняващ дейността си чрез аптека с рег. № 260116 въз основа на издадено разрешение
по чл.229, ал.2 ЗЛПХМ за търговия на дребно с лекарствени продукти и НЗОК, като
възложител, са се съгласили изпълнителят да отпуска на здравноосигурените лица
лекарствата, за които е сключил договора – посочените в чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ,
включени в Приложение 1 от Положителния лекарствен списък за домашно лечение на
територията на страната, а възложителят се е задължил да заплаща стойността на
отпуснатите лекарства от списъка по чл. 3 ал. 1 от договора и в съответствие с чл. 1, в срок
до 30 дни, считано от изтичане на срока за отчитане за съответния отчетен период.
След внимателно запознаване със съдържанието на договора въззивната инстанция
приема, че изцяло следва да сподели доводът на първоинстанционния съд, че с оглед
моментът на сключване и периода на изпълнението му, приложими в отношенията между
страните по договора са освен Законът за здравното осигуряване и ЗЛПХМ, вкл. Наредба №
10 от 2009 година, за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от
Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на
диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и
възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ
предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК/ ДВ бр.67/2011 г., изм. и доп.
многократно, последно с ДВ бр.49/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, като вкл. част от клаузите
на договора са идентични с норми от цитираните нормативни актове.
По идентичен с ясно определения императивен характер на повечето от нормите в
посочените актове, обвързващият страните по делото договор е посочил изрично кои са
продуктите, които се обхващат от предмета на договора /чл.1 и чл.2, във вр. с чл.262, ал.6,
т.1 от ЗЛПХМ – Позитивния лекарски списък – ПЛС, условията и реда за отпускане на
лекарствените продукти и хипотезите на отказ да се изпълни рецептата /раздел II/, правата и
задълженията на страните по договора, условията, реда и сроковете за отчитане и изплащане
на лекарствените продукти.
Страните не спорят и приобщените по делото доказателства установяват еднозначно,
че възложителят по коментирания договор – НЗОК, е отказал заплащането на отпуснатите и
отчетени от „Хасковофарма“ООД лекарствени продукти за периода 01.05.2018 г. –
15.05.2018 г. на стойност общо 71 222,87 лева, т.к. установил неоснователно заплатена
рецепта по една от позициите по финансовия отчет, за която след уведомяването му
изпълнителят не издал кредитно известие по реда на чл. 23 от договора - рецепта с №
17296/06.03.2018 г., издадена от общопрактикуващият лекар д-р Д. Ш. за лекарствения
продукт Humira 40 mg/0.4 ml на стойност 1 294,03 лв. /кредитно известие е издадено само за
сумата от 5.50 лева, която не е предмет на спора след възражение от НЗОК/.
В този смисъл и следва, че страните по делото не спорят по точното изпълнение на
задълженията по обвързващият ги договор от страна на изпълнителя за процесния период с
изключение на посочената рецепта и за сумата от 1 294,03 лв.
Спорен е въпросът дали такова е налице и по отношение на процесната рецепта с №
17296/06.03.2018 г., издадена от общопрактикуващият лекар д-р Д. Ш. за лекарствения
продукт Humira 40 mg/0.4 ml на стойност 1 294,03 лв.
Същата е представена като доказателство по делото и от съдържанието й се
установява, че е издадена на основание предшестващ документ - Протокол за предписване
на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК от 11.12.2017 г., със срок на валидност до
27.05.2018 г., и се отнася до назначена с Решение на комисия за експертиза към ЦУ на НЗОК
4
и РЗОК терапия с лекарство Humira 40 mg, с код по НЗОК LF 264, с месечна доза от два
флакона за 20 дни, с продължителност на периода на лечение - 11.12.2017 г. – 27.05.2018 г.
Рецептурната бланка е с дата на издаване 06.03.2018 г. и представлява отрязък С от
нея /л.25 и л.144 от първоинстанционното дело/ с № 17296.
Според отразяването в нея, извършено от въззиваемата страна, в качеството й на
обслужваща аптека, лекарствения продукт е отпуснат на 05.05.2018 година.
Установява се от анализа на останалите приобщени по делото писмени доказателства,
че в приложените отрязъци А и Б от същата рецептурната бланка /л.24 от
първоинстанционното дело/, датата на издаването им е идентична с тази на отрязък С –
06.03.2018 г., но е посочен друг код на лекарствения продукт – LF221 и друго описание –
Humira 40 mg/0.8 ml. На придружаващия рецептата протокол с № 1155 общопрактикуващият
лекар е извършил поправка на първоначално зададения код LF 221 и новия LF 264, като
положил e подпис и печат удостоверяващи, че промяната е извършена от него, но не е
посочил дата, на извършването.
Съответно – хронологичното отразяване в протокола на лекарствения продукт /л.23 -
гръб/, извършвано от въззиваемото дружество, в качеството му на аптека-изпълнител,
установява количеството и датата на отпускане на медикамента. Според това отразяване
/положен е подпис и печат на аптеката и е изписана дата на отпускане на лекарството на
ръка/, със същата рецептурна бланка, отрязъци А и Б /отразено е и в двата отрязъка/,
здравноосигуреното лице е получило медикамента Humira, вписано с код по НЗОК LF221 на
08.03.2018 г. и 06.04.2018 г.
Единствено двата флакона от същия лекарствен продукт, отпуснати на 05.05.2018 г.,
са посочени с код LF264.
Страните не спорят и се установява от приложеното писмо на директора на РЗОК
Хасково с изх.№ 29-00-24/18.04.2018 г./л.24 – гръб/, че въззивникът е уведомил договорните
си партньори, сред които и въззиваемия търговец, за актуализация на Приложение 1 към
позитивния лекарствен списък относно включване на новата лекарствена форма /която не е
свързана с коригиране на месечната доза или количествата на препарата/ на процесния
продукт, както и новия му код, която е в сила от 02.02.2018 г.
Обяснено е, че последната се налага поради постепенното заменяне на лекарствения
продукт Humira 40 mg/0,8 ml filled syringes с код по НЗОК LF221 с лекарствения продукт
Humira 40 mg/0,4 ml filled syringes с код по НЗОК LF264.
В писмото изрично е указана възможността с оглед непрекъсване на назначено лечение
с продукта, по изключение общопрактикуващият лекар при издаването на рецептурна
бланка да промени НЗОК кода в действащия протокол, като постави личен подпис и печат
при корекцията.
Указано е и че при липса в аптечната мрежа на продукта, отпуснат с протокол с
предшестващия код – LF221, фармацевтът следва да насочи здравно осигуреното лице към
общопрактикуващия лекар за издаване на нова рецептурна бланка за новия лекарствен
продукт, с код LF264.
Въззивната инстанция в настоящият състав приема, че анализът на обсъдените по-горе
доказателства не обосновава извод за спазване от страна на въззиваемото дружество на
задълженията му, установени от чл.3, ал.2 и ал.3, чл.4, ал.1, чл.6, ал.2, чл.13 и чл.14 от
договора по отношение изпълнението на процесната рецепта така, както е приел
първоинстанционния съд, по следните съображения:
След извършена служебна справка от решаващия състав на общодостъпния
информационния електронен сайт на НЗОК се установи, че в утвърдената актуализация,
считано от 02.02.2018 г. и в сила от 16.02.2018 г. на Приложение 1 на позитивния лекарствен
списък /ПЛС/ по чл.262 от ЗЛПХМ, лекарственият продукт Humira 40 mg е включен и с код
LF 264.
Отразено е, че файлът, касаещ промяната, е публикуван на 14.02.2018 г., поради което
и за несъстоятелни следва да се приемат доводите на въззивника, развити в отговора по
исковата молба, че към 06.03.2018 г. /датата на изготвяне на процесната рецепта/, не е била
5
извършена актуализация на лекарствените номенклатури по начин, който да не позволява
предписването и отпускането на посочения продукт.
За пълнота само следва да се добави, че тези доводи се опровергават и от съдържанието
на обсъденото по-горе писмо на директора на РЗОК Хасково.
В актуализирания и активен към 16.02.2018 г. ПЛС продуктът фигурира на три позиции
/2499, 2500 и 2501/, с посочени три отделни кода на НЗОК, и трите активни – код LF264 – за
Humira 40 mg/0,4 ml filled syringes; LF221 – за Humira 40 mg/0,8 ml filled syringes и LF 235 -
за Humira 40 mg/0,8 ml carton pack.
Следователно и по арг. от разпоредбите на ЗЛПХМ, приложимите към него
подзаконови нормативни актове и самия договор, отпускането на посочения лекарствен
продукт от въззиваемото дружество, упражняващо търговска дейност чрез аптека, е
следвало да се извърши при спазване на изискването на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.1 от договора.
Т.е. – след включването и наличието на отделните разновидности на един и същи
медикамент в позитивния списък – приложение № 1 с различни кодове по НЗОК, за
отпускането му изпълнителят по договора е следвало да изиска представяне на рецептурна
бланка – МЗ-НЗОК № 5, съобразно дадените му към момента на отпускане /05.05.2018 г./
инструкции с писмото с изх. № 29-00-27/18.04.2018 г. на директора на РЗОК Хасково – при
липса на за Humira 40 mg/0,8 ml filled syringes с код LF221 в аптечната мрежа да насочи
здравноосигуреното лице към общопрактикуващия лекар за изпълнение на нова рецептурна
бланка за лекарствения продукт за Humira 40 mg/0,4 ml filled syringes с код LF264.
В случая се установи безсъмнено /а и този факт не се спори от въззиваемото
дружество/, че последното не е изпълнило посочените задължения по договора.
Напротив – отпуснат е бил предписания медикамент в новата му разновидност –
Humira 40 mg/0,4 ml filled syringes и с код по НЗОК LF264 не въз основа на нова рецептурна
бланка МЗ-НЗОК № 5, а въз основа на отрязък С от предходна такава, което действие е в
категорично несъответствие с нормите на Указание № РД-16-12 от 20.04.2018 г. по
прилагане и тълкувание на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински
изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или
частично от НЗОК/РЗОК /отм. – в сила от 01.04.2018 г., отм. с последващо указание от
30.03.2020 г./, но приложима в отношенията между страните към релевантния период от
време – 01.05.2018 г. – 15.05.2018 г.
Анализът на тези норми установява, че според текстът на чл.3, ал.1 отпускането на
лекарствени продукти, подлежащи на контрол и отчетност по ЗЛПХМ, се извършва при
спазване на изискванията на Наредба № 4 на МЗ.
Ал.2 на с.чл. сочи, че общопрактикуващият лекар предписва продукти за лечение на
хронични заболявания на рецептурна бланка бл. МЗ-НЗОК № 5, като поредният № на
рецептата се генерира от софтуера на предписващия, независимо от избрания образец на
рецептурна бланка, а номерацията на издадените рецептурни бланки (за комбинацията РЦЗ,
УИН и специалност) за всяка календарна година започва от № 1. На една бланка не се
предписват различни продукти (лекарствени продукти, медицински изделия или диетични
храни за специални медицински цели), както и напълно и частично заплащани лекарствени
продукти.
От своя страна ал.3 пояснява, че "Рецептурна бланка – МЗ-НЗОК № 5А" е документ за
предписване и отпускане на напълно или частично платени от НЗОК лекарствени продукти,
медицински изделия и диетични храни, която се състои от три отрязъка – А, В и С. На един
отрязък предписаното количество е за до 30 дни, освен когато липсва подходяща опаковка в
списъците на НЗОК.
На една рецептурна бланка предписаното количество може да е за не повече от 100
дни, предписано на до три отрязъка.
Чл.3, ал.6 пък установява по императивен начин, че не се допуска включване в
отрязъци "В” и "С” на допълнителни МКБ-кодове, различни от тези, вписани в отрязък "А”,
както и лекарствени продукти, различни от тези вписани в отрязък "А". Допуска се само
разлика в дозировката и съответно количеството на съответния лекарствен продукт.
Това изискване съответства и на съдържанието на ал.7 от с.чл., който установява срок
6
на валидност на рецептите, считано от датата им на издаване – съответно - до 15
календарни дни - за рецептурна бланка (образец МЗ - НЗОК № 5) и за отрязък А от
рецептурна бланка (образец МЗ - НЗОК № 5А ); до 45 календарни дни - за отрязък В от
рецептурна бланка (образец МЗ - НЗОК № 5А) и до 75 календарни дни - за отрязък С от
рецептурна бланка (образец МЗ - НЗОК № 5А).
Анализът на обсъдените по делото доказателства във връзка с посочените текстове от
приложимите Указания предпоставя категоричен извод, че в случая е допуснато
нарушението им от общопрактикуващия лекар, който в несъответствие с чл.3, ал.6 е
назначил за отпускане в отрязък С от вече издадената на 06.03.2018 г. рецептурна бланка на
медикамент с друг код МКБ /международен класификатор на болестите, съвпадащ с тези по
НЗОК/, различен от посочените в отрязък А и В от бланката, вкл. – описал е лекарственият
продукт по начин, различен от вписаните в предходните отрязъци на същата рецептурна
бланка.
При наличните данни относно постепенното заместване на отпуснатия лекарствения
продукт с друга негова разновидност в хода на самото лечение на пациента, за която е
предвиден и друг код, същия е следвало да издаде нова рецептурна бланка образец МЗ -
НЗОК № 5, в която да посочи новия код и новото наименование на продукта, а не са издаде
друг отрязък С на вече издадена предходна рецептурна бланка /която няма самостоятелен
характер/, в чийто предходни отрязъци продуктът е посочен с различен код.
Такова поведение същият е дължал и съобразно чл.26, ал.3 от Наредба № 4 от 4.03.2009
г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти /Наредба №
4/2009 г./, във вр. с чл.30 от с.н. така, както се поддържа и във въззивната жалба, предвид че
промени в предписаните лекарствени продукти по рецептурна бланка (образец МЗ - НЗОК
№ 5А) може да прави само лекарят, издал рецептата, като за целта същият анулира
неизпълнените отрязъци от нея и издава нова.
Предвид че в отговора по исковата молба въззивникът-ответник не е изложил доводи в
тази насока въззивната инстанция приема по арг. от т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че приложимите в случая материално-правни норми,
съдържащи се в ЗЛПХМ, ЗЗО, Наредба № 4/04.03.2009 г. в частта им, уреждащи режима на
предписване и отпускане на лекарствени продукти, заплащане с публични средства, са
императивни и съдът е длъжен служебно да ги приложи съобразно техния действителен
смисъл, вкл. и когато няма довод от страните по делото в тази насока.
С това пояснение и доколкото поведението на общопрактикуващият лекар в случая е
ирелевантно за предмета на спора, релевантни са действията на магистъра фармацевт в
аптеката, стопанисвана от въззиваемия търговец, който е изпълнил рецептата с наличните и
посочени нарушения при издаването й, предвид че поведението му е в явно несъответствие с
чл.12, т. 5 от Указанията - рецептата съдържа несъществуващи и/или несъответстващи
кодове на лекарствени продукти и МКБ-кодове, респ. – с чл.6, ал.1, т.6 от обвързващият
страните договор.
В случая посочените кодове в отделните отрязъци на рецептата са несъответстващи /а
не несъществуващи/, по смисъла на чл.3, ал.6 от Указанията и чл.26, ал.3 от Наредба №
4/2009 г.
Допуснатото от общо практикуващия лекар нарушение не е било съобразено от
въззиваемото дружество при изпълнение на неправилно издадената рецептурна бланка
/процесната рецепта/, като на практика се е стигнало до положение, при което за
лекарствения продукт, предписан на пациента с протокол, е била издадена една рецепта
/рецептурна бланка/ на 06.03.2018 г., с три отрязъка – А, Б и С, в които продуктът е посочен
с по-стария известен код LF221 и за разфасовка 40 mg/0,8 ml filled syringes.
Ето защо и т.к. отрязъкът С от предходно издадената рецептурна бланка в която
продуктът е посочен с код LF221 няма самостоятелно значение, при установената липса на
продуктът с този код тя е трябвало да бъде анулирана от общо практикуващия лекар, респ. –
да издаде нова рецептурна бланка, а ако не е сторил това – магистърът фармацевт е този,
който съобразно вменените му от действащите нормативни актове и договорът с НЗОК
задължения, е следвало да откаже изпълнение на нередовно издадената рецептурна бланка
7
отрязък С.
Последното му е било изрично указано и с обсъденото вече писмо от 18.04.2018 г. на
Директора на РЗОК Хасково, именно във връзка със създалия се на пазара на лекарствени
продукти към релевантия момент недостиг на препарата Humira и постепенната му замяна с
друг наличен такъв.
Допуснатото нарушение на договорните задължения от страна на въззиваемото
дружество, което е изпълнило несамостоятелен отрязък от предходно издадена рецептурна
бланка, при която в другите отрязъци е посочен различен код на лекарствения продукт, е
довело до невъзможността й тя да бъде отчетена от възложителя по договора като редовно
изпълнена, защото към датата на издаване на рецептата медикаментът действително е бил
посочен с друг код /така и в отрязък Б от същата/, различен от посочения в последния
отрязък към датата на изпълнението й.
В тази връзка въззивната инстанция приема за несъстоятелни доводите на въззиваемия
– ищец, че не той, а общопрактикуващият лекар е допуснал нарушение на приложимия
закон.
Както сам същия сочи още в обстоятелствената част на исковата си молба, изрично
дадените му по повод на процесния лекарствен продукт указания от възложителя по
договора - НЗОК са, че в хипотези като настоящата общопрактикуващият лекар трябва да
издаде нова рецептурна бланка за предписване на лекарството Humira с нов код, а не нов
отрязък на към стара рецептурна бланка и да промени кода в протокола.
Ищецът-въззиваем не оспорва и че е изпълнил не нова рецептурна бланка с нов код, а
рецепта отрязък С /т.е. предходно издадена/ с нов код /пак обстоятелствената част от
исковата молба/.
Така според решаващият състав същият е допуснал неизпълнение на задължението си
по чл.6, ал.1, т.6 на обвързващия страните договор, във вр. с чл.4, ал.1 и обстоятелството, че
лекарственият продукт Humira е било налично и активно в приложение № 1 от ПЛС към
16.02.2018 г. вкл. с кода LF264, е ирелевантно за предмета на производство.
За същото релевантен е единствено фактът, че аптеката е изпълнила нередовно
издадена рецепта /не самостоятелна рецептурна бланка, а отрязък С от друга, при която в
отделните отрязъци са посочени различни лекарствени продукти с различни кодове/, което
без съмнение е нейно нарушение на задълженията й по обвързващия страните договор,
както вече се посочи.
Ирелевантно е и поддържаното, че въззиваемият търговец е нямало как да знае, че общо
практикуващият лекар не е издал нова рецептурна бланка, а само нов отрязък С към
предходно издадена такава.
Съобразно нормата на чл.35, ал.3 от цитираната вече Наредба № 4/2009 г. в аптеката се
задържат вторият екземпляр от рецептите образец МЗ - НЗОК № 5 – т.е. изпълнителят по
договора е бил длъжен и е следвало да извърши проверка за съответствие между отделните
отрязъци на рецептурната бланка.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че въззивникът, чрез РЗОК Хасково,
правилно и в съответствие с чл.23, ал.1 от същия договор е връчил на изпълнителя протокол,
в който е отразил обстоятелството, че неоснователно е изпълнил процесната рецепта, а
въззиваемият не е представил кредитно/дебитно известие към финансовия отчет за
посочената в нея сума /ал.2 на с.чл./.
Поради последното и правилно въззивникът е приел, че е налице хипотезата на чл.25,
ал.1, т.4 от обвързващия страните договор по отношение на процесната рецепта, като не я е
заплатил, но неправилно е отказал да заплати на въззиваемия търговец цялата останала /над
сумата от 1 294,03 лв./ дължима му се сума за процесния период 01.05.2018 г. – 15.05.2018 г.
Според цитирания текст от договора възложителят не заплаща на изпълнителя само в
случай, че рецептите са изпълнени в нарушение на чл.1, ал.2, чл.2, чл.5 и чл.6.
Както буквалното, така и систематичното и логическо тълкуване на този текст, във вр. с
текстовете от чл.20 – чл.23 и чл.6 от договора, както и на приложимите законови и
8
подзаконови нормативни актове предпоставят, че неизпълнение на задължението за плащане
от страна възложителя към изпълнителя е допустимо само в изрично и изчерпателно
посочените хипотези на чл.25, ал.1 от същия, като относимата в случая е тази по т.4 –
процесната рецепта е изпълнена в нарушение на чл.6.
Такова нарушение обаче не е констатирано по отношение на останалите рецепти,
включени в отчетните финансови, медицински и регистрационни документи за процесния
период, поради което и липсва основание възложителят да откаже плащане за сумата от
отчетните документи, над тази за процесната рецепта.
За такова основание не може да се приеме и отказът от страна на изпълнителя да
издаде/представи кредитно/дебитно известие към финансовия си отчет за процесния период
за сумата, която възложителят е отказал да плати така, както се поддържа с отговора по
исковата молба, предвид че такова основание за неплащане от страна на възложителя не е
предвидено в чл.25 от договора.
Затова и неиздаването на такъв документ в случая не може да се приеме за забава на
кредитора по паричното вземане, по смисъла на чл.95 ЗЗД така, както се претендира от
въззивника, предвид че нито приложимите нормативни актове по императивен начин, нито
клаузите на обвързващия страните договор са установили за изпълнителя-кредитор
задължение за оказване съдействие на длъжника, чрез нарочното издаване на документ –
кредитно/дебитно известие в случаите, когато както в казуса част от вземането е спорно и
страните не постигнат съгласие относно дължимостта му.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта му, с която предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.262 от ЗЛПХМ е уважен
над сумата от 69 934,34 лв. до пълния предявен размер, като се постанови отхвърлянето му в
частта за сумата от 1 294,03 лв., представляваща стойността на процесната рецепта.
Сумата от 69 934,34 лв. е дължима ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По акцесорния иск за забава върху търсеното парично вземане.
Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, страните се установили в
сключения помежду им договор, че задължението на възложителя за заплащане на
дължимите се на изпълнителя суми е срочно и срокът е определен в чл.21, ал.1 – 30 дни от
изтичане на срока за отчитане на съответния отчетен период в РЗОК.
При неточното изпълнение на това задължение е уговорена и заплащане от страна на
възложителя в полза на изпълнителя лихва за забава за просрочения период, в размер на
законната такава.
Предвид наличието на тази уговорка следва, че длъжникът-въззивник е изпаднал в
забава, считано от 18.06.2018 г. /16.06 и 17.06.2018 г. ас неприсъствени дни – съответно
събота и неделя/.
Изчислена от тази дата до датата на предявяване на исковата молба – 20.08.2021 г. чрез
помощта на Апис калкулатор законната лихва върху главницата от 69 934,34 лв. е в размер
на 22 534,39 лв., за който предявеният акцесорен иск се явява основателен. За разликата до
присъдената с първоинстанционното решение сума от 22 929,80 лв. искът се явява
неоснователен и първоинстанционното решение подлежи на отмяна.
Доколкото във въззивната жалба не са въведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, поради приложение на материалния закон в нормата му на чл.111,
б.“в“ ЗЗД само за пълнота следва да се посочи, че доводите на първоинстанционния съд в
насока, че претендираното паричен вземане няма периодичен характер, както и
допълнително че към момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл тригодишен
срок, считано от възникване на вземането до съдебното му предявяване, са изцяло
споделими.
По разноските.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция присъдените в
първоинстанционното производство в полза на въззиваемата страна също следва да се
редуцират, до размер на 3 699 лв. като дължима се ДТ по производството, съобразно
9
уважената част от исковете. Доколкото въззиваемият не е обжалвал първоинстанционното
решение в частта му, относно разноските, от което следва, че е приел изводът на
първоинстанционния съд, че съответното възнаграждение за оказаната от процесуалния му
представител правна помощ е в размер на 4 300 лв. с вкл. ДДС, то посоченото следва също
да бъде редуцирано до размер на 4 223 лв.
За производството пред въззивната инстанция в тежест на въззиваемата страна следва
да се поставят разноските за платената от въззивника ДТ по производството, съобразно
отхвърлената част от исковете, в размер на 25,88 лв. по главния иск и 7,90 лв. по акцесорния
иск, или общо в размер на 33,78 лв.
В полза на въззиваемия търговец следва да се присъдят сторените от него разноски във
въззивното производство, съобразно отхвърлената част от предявените искове
/потвърдителната част на първоинстанционното решение/.
При съобразяване на възражението за прекомерност на насрещната страна по
отношение на неговия размер – претендират се съобразно приложения списък по чл.80 ГПК
и доказателствата към него за заплащане на разноските /договор за правна защита и
съдействие и фактура от 07.07.2022 г./ общо 2 059,49 лв. решаващият състав приема, че
посоченото възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на
спора и обстоятелството, че същият е ориентиран под минимума по чл.7, ал.2, т.4, във вр. с
чл.9 от Наредба № 4/2009 година. Претендирания размер следва да се редуцира единствено с
частта му, съответстваща на уважената такава от жалбата/исковете, и който размер според
решаващият състав след редукцията възлиза на 2 022,21 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 187/06.03.2022 г., постановено по т.д. № 1737/2021 г. по описа на СГС,
ТО, в частта му, с която Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ *********, с
адрес гр.София, ул.»Кричим» № 1, представлявана от управителя е осъдена да заплати на
«Хасковофарма»ООД, ЕИК *********, с адрес гр.Варна, р-н Младост, представлявана от
управителя В. С. М. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД , във с вр. чл. 20, ал.1, т. 5 и чл. 45, ал. 15
ЗЗО /ДВ бр.98/2015 г./, във вр. с чл. 262, ал. 6 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина сумата над 69 934,34 лв. /шестдесет и девет хиляди деветстотин
тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ до пълния претендиран размер от
71 228,37 лв. /седемдесет и една хиляди двеста двадесет и осем лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща общо дължима сума по финансов отчет за изпълнени рецепти за
период 01.05.2018 г. – 15.05.2018 г. по договор № 260980/15.04.2016 г. за отпускане на
лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински
цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.08.2021 г. до
окончателното изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 22 534,39 лв. /двадесет
и две хиляди петстотин тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ до сумата от
22 929,80 /двадесет и две хиляди деветстотин двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължимата лихва за забава върху горната главница за периода от 18.06.2018
г. до 19.08.2021 г., както и сторените в производството пред СГС, ТО разноски по делото
над сумата от 3 699 лв. до присъдената такава от 3 739,69 за платена държавна такса и над
сумата от 4 223 лв. до присъдената такава от 4 300 лв. за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от «Хасковофарма»ООД, ЕИК
*********, с адрес гр.Варна, р-н Младост, представлявана от управителя В. С. М. против
Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ *********, с адрес гр.София,
ул.»Кричим» № 1, представлявана от управителя за заплащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД ,
във с вр. чл. 20, ал.1, т. 5 и чл. 45, ал. 15 ЗЗО /ДВ бр.98/2015 г./, във вр. с чл. 262, ал. 6 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на сумата над уважения размер от
10
69 934,34 лв. /шестдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и тридесет и
четири стотинки/ до пълния претендиран размер от 71 228,37 лв. /седемдесет и една хиляди
двеста двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща общо дължима
сума по финансов отчет за изпълнени рецепти за период 01.05.2018 г. – 15.05.2018 г. по
договор № 260980/15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия
и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно
или частично от НЗОК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 20.08.2021 г. до окончателното изплащане и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД на сумата над уважения размер от 22 534,39 лв. /двадесет и две хиляди
петстотин тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ до сумата от 22 929,80
/двадесет и две хиляди деветстотин двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължимата лихва за забава върху горната главница за периода от 18.06.2018
г. до 19.08.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 187/06.03.2022 г., постановено по т.д. № 1737/2021 г. по
описа на СГС, ТО в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА «Хасковофарма»ООД, ЕИК *********, с адрес гр.Варна, р-н Младост,
представлявана от управителя В. С. М. да заплати на Национална здравноосигурителна каса,
с БУЛСТАТ *********, с адрес гр.София, ул.»Кричим» № 1, представлявана от управителя
сумата от 33,78 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за платена държавна такса
по производството, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ *********, с адрес
гр.София, ул.»Кричим» № 1, представлявана от управителя да заплати на
«Хасковофарма»ООД, ЕИК *********, с адрес гр.Варна, р-н Младост, представлявана от
управителя В. С. М. сумата от 2 022,21 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение на процеуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11