№ 73
гр. Елена, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20254130100024 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Р. К.“ ООД гр. С., представлявано от
В. С. Г.ев, чрез адв. Н. К., против Г. К. Т. от с. С. с., общ. З..
В същата се твърди, че на 26.07.2018 г. страните сключили Договор
за наем на земеделски земи № ВТ2018. Ищецът имал качеството на
наемодател, а ответникът на наемател. Предмет на договора били земеделски
земи с обща площ 315.839 дка и същият бил сключен за пет стопански години,
считано от 01.10.2018 г. Ищецът изпълнил задължението и предал на
ответника фактическата власт върху имотите - предмет на договора. Страните
уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 1211.96 евро, като
всички дължими суми по договора следвало да се заплащат в лева по
централния курс на БНБ, поради това дължимото годишно наемно плащане в
български валута било в размер на 2370.39 лв. Падежът на задължението бил
31 август за съответната стопанска година. Общият размер на дължимите
наемни плащания за всички стопански години бил 11851.95 лв., която сума не
била заплатена от ответника на ищеца.
На 30.07.2018 г. страните сключили Договор за наем на земеделски
земи № Р0825. Предмет на договора били земеделски земи с обща площ
1
442.926 дка. Договорът бил сключен за една стопанска година, считано от
01.10.2019 г. Ищецът изпълнил задължението си и предал на ответника
фактическата власт върху имотите - предмет на договора. Страните уговорили
годишно наемно плащане в размер на 2657.56 лв. Падежът бил до 31.12.2019 г.
Ответникът не заплатил дължимата сума на ищеца.
На 27.10.2021 г. между страните било сключено споразумение,
съгласно което ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от
вземанията по посочените договори за наем, с което давността за вземането
била прекъсната и бил предоговорен нов падеж на задълженията, а именно
01.10.2022 г.
На 07.08.2023 г. страните сключили ново споразумение, съгласно
което ответникът отново безусловно и неотменимо признал всяко едно от
вземанията по посочените договори за наем, с което давността отново била
прекъсната. Предоговорен бил нов падеж по посочените договори, а именно
31.01.2024 г. В чл. 3 от споразумението било постигнато съгласие между
страните за срока от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна
вноска по двата договора за наем ответникът да заплати на ищеца годишна
лихва (договорна) в размер на 3%.
Ищецът твърди, че подал в Районен съд – Елена заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГПК. Образувано било ЧГД № 425/2024 г. по описа на Районен съд – Елена.
Съдът издал заповед за изпълнение в полза на ищеца за претендираните суми
за главница и договорна лихва. Присъдени били и разноски в общ размер
794.89 лв. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Р. К.“ ООД моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника Г. К. Т., че последният му
дължи следните суми:
1. сумата 11851.95 лв., представляваща наемно плащане за
стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г.; 2022/2023 г.
по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., Споразумение
от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
2. сумата 2657.56 лв., представляваща наемно плащане за
2
стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя №
Р0825/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение
от 07.08.2023 г. към него;
3. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.,
Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към
него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
4. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.,
Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към
него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
5. сумата 239.18 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2657.56 лв. (наемно плащане за стопанската
2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г.,
Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към
него) за периода от 09.10.2021 г. то 09.10.2024 г.;
6. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.,
Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към
него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
7. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.,
Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към
него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
8. сумата 142.22 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.,
Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към
него) за периода от 09.10.2022 г. до 09.10.2024 г.,
3
ведно с годишна договорна лихва в размер на 3% върху главницата
11851.95 лв. и главница 2657.56 лв., считано от 11.10.2024 г. до окончателното
им изплащане,
Претендира направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор от страна на
ответника Г. К. Т., чрез адв. М. Г.. Ответникът оспорва иска като частично
неоснователен. Същият признава, че между страните действително
съществуват търговски отношения по повод сключен Договор за наем на
земеделска земя от 26.07.2018 г. с предмет - земеделска земя с площ 315.839
дка за пет стопански години и Договор за наем на земеделска земя от
30.07.2019 г. с предмет - земеделска земя с площ 442.926 дка за една стопанска
година. Счита, че претенциите на ищеца по отношение на Договора за наем на
земеделска земя от 26.07.2018 г. за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г. и 2021/2022 г., както и по отношение на Договор за наем на
земеделска земя от 30.07.2019 г. за стопанската 2019/2020 г. са погасени,
поради настъпила погасителна давност. На следващо място, намира, че
претенцията на ищеца относно претендираната договорна лихва е
неоснователна, тъй като допълнителните споразумения, сключени между
страните, не следват формата на договорите, а именно писмена с нотариална
заверка на подписите и не са вписани в имотния регистър.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът „Р. К.“ ООД, не се представлява.
Пълномощникът му адв. Р. Т. депозира писмено становище, от което е видно,
че поддържа исковата молба. Излага подробни съображения по същество на
спора. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира направените
разноски в заповедното и в исковото производство. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника адв. М. Г..
В съдебно заседание ответникът Г. К. Т. не се явява и не се
представлява, като не депозира и писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
4
следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „Р.
К.“ ООД е със седалище и адрес на управление в гр. С. и е вписан в
Търговския регистър, като се представлява от управителите В. С. Г.ев и Т. Л.
Ш..
Видно от Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018
г., същият е сключен между ищеца „Р. К.“ ООД, действащ в качеството на
наемодател, и ответника Г. К. Т., действащ в качеството на наемател, съгласно
който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване
собствените си земеделски земи с обща площ 315.839 дка, находящи се в
землища, прилежащи към Община В. Т., за срок от пет стопански години,
считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2023 г. Ищецът се задължил да предаде
земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което отговаря
на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да заплати на
ищеца наемна цена в размер на 1211.96 евро за всяка една стопанска година в
срок до 31 август. В чл. 8 от сключения между страните договор било
отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева, по
централния курс на БНБ към датата на падежа на плащане на съответната
наемна вноска.
От Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г. се
установява, че същият е сключен между ищеца „Р. К.“ ООД, действащ в
качеството на наемодател, и ответника Г. К. Т. като земеделски производител,
действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на
втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с
обща площ 442.926 дка, находящи се в землища, прилежащи към Община
Борово, Община Бяла, Община И.о и Община Сливо поле, за срок от една
стопанска година, считано от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Ищецът се
задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в
състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се
задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 2657.56 лв. в срок до
31.12.2019 г. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано,
че всички дължими суми ще се заплащат в български лева.
От Споразумение от 27.10.2021 г. се установява, че страните
сключили такова във връзка с Договор за наем на земеделска земя №
5
ВТ2018/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0825/30.07.2019 г., поради това, че ответникът не изпълнил задължението и
не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за четири стопански години, а
именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., както следва: по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г. в размер на
2370.39 лв. за всяка една стопанска година, а по Договор за наем на
земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г. в размер на 2657.58 лв. Ответникът
безусловно и неотменимо признал всяко едно от посочените вземания. Освен
това, страните постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените
задължения да бъде променен на 01.10.2022 г.
Видно от Споразумение от 07.08.2023 г., същото е сключено между
страните по повод Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.
и Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г., тъй като
ответникът не изпълнил задължението си и не заплатил на ищеца дължимата
наемна цена за пет стопански години, а именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както следва: по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г. в размер на 2370.39 лв. за всяка една
стопанска година, а по Договор за наем на земеделска земя №
Р0825/30.07.2019 г. в размер на 2657.58 лв. Ответникът безусловно и
неотменимо признал всяко едно от посочените вземания за всяка една
стопанска година. Освен това, страните постигнали съгласие падежът на всяко
едно от посочените задължения да бъде променен на 31.01.2024 г. На
последно място, същите се договорили ответникът да заплати на ищеца
договорна годишна лихва в размер на 3% върху наемната цена за всяка една
стопанска година, считано от падежа, посочен в б. „А“ от договора, до
окончателното й погасяване.
От приложеното ЧГД № 425/2024 г. по описа на Районен съд –
Елена е видно, че въз основа на Разпореждане № 861/14.10.2024 г. е издадена
Заповед за изпълнение № 204/14.10.2024 г. Съгласно последната длъжникът Г.
К. Т., е осъден да заплати на кредитора „Р. К.“ ООД гр. С., представлявано от
В. С. Г.ев, следните суми:
1. сумата 11851.95 лв., представляваща наемно плащане за
стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г.; 2022/2023 г.
(по 2370.39 лв. за всяка стопанска година – левова равностойност на 1211.96
6
евро) по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.;
2. сумата 2657.56 лв., представляваща наемно плащане за
стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя №
Р0825/30.07.2019 г.;
3. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
4. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
5. сумата 239.18 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2657.56 лв. (наемно плащане за стопанската
2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г.) за
периода от 09.10.2021 г. то 09.10.2024 г.;
6. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
7. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
8. сумата 142.22 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2022 г. до 09.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.10.2024
г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото в
размер на 314.89 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Длъжникът Г. К. Т. в законоустановения едномесечен срок е
7
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. На
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Същият в определения едномесечен
срок е предявил иск срещу длъжника Г. К. Т., като е депозирал искова молба в
Районен съд – Елена, въз основа на която е образувано настоящото гр. д. №
24/2025 г. по описа на Районен съд – Елена.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на договор за наем, признат в заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК, и индивидуализирано в заповед за
изпълнение на парично задължение. По отношение на претендираните
вземания приложима е материалноправната разпоредба на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в
срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 414 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
За да се приеме за основателен предявеният иск, е необходимо да се
установи, че страните са се намирали в правоотношение, възникнало по
силата на валидно сключен помежду им договор за наем на земеделска земя,
по който в случая ответникът се явява наемател по договора. Наред с това,
съдът следва да установи, че ищецът наемодател е изправна страна, а
ответникът е неизправна страна, т. е. че последният не е изпълнил
задължението си да заплаща договореното наемно плащане за съответната
стопанска година.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът
приема, че страните по настоящото дело са се намирали в облигационно
(наемно) правоотношение през процесния период от време, което е
възникнало по силата на валидно сключени помежду им два броя писмени
договори за наем, а именно: Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2018/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
8
Р0825/30.07.2019 г., които съдържат всички съществени елементи – две
насрещни волеизявления, предмет на договора, договорено наемно плащане.
На следващо място, от данните по делото е видно и се обосновава
извод, че ищецът наемодател е изправна страна по договора за наем, тъй като е
предоставил на наемателя владението и ползването на земеделските земи,
предмет на договора, и е осигурил на същия спокойно и безпрепятствено
ползване на тези имоти. В този смисъл, в случая е налице пълно и точно
изпълнение на задълженията от страна на ищеца наемодател. Освен това, по
делото се установи, че ответникът наемател не е изпълнил от своя страна
задължението си да заплати дължимата наемна цена за всяка една стопанска
година за период от пет години. Това е видно по несъмнен начин от
представените по делото Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от
07.08.2023 г., в които ответникът е признал безусловно и неотменимо
задълженията си към ищеца по сключените договори за наем, а и няма спор
между страните в тази насока. Ответникът не оспорва този факт, видно от
подадения отговор на исковата молба. В същия единствено релевира
възражение за изтекла погасителна давност за стопанските 2018/2019 г.,
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът намира, че възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на посочените стопански години по
сключените договори за наем е неоснователно по следните съображения:
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от
време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства,
който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността
и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като по отношение на
вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания, приложима е
специалната 3-годишна давност - чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В сключените
Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г. ответникът
изрично е признал, че е носител на задължения за заплащане на наемна цена,
дължима по сключените два броя договори за наем. Това изявление съставлява
признание на задължението, което прекъсва давността по смисъла на чл. 116,
б. „а“ ЗЗД, тъй като съдържанието на волеизявлението на длъжника не е
9
насочено само към признаване на правопораждащия вземането факт (сключен
договор за наем), а се признават неговите правни последици - възникналото
правно задължение за престиране на определена по размер наемна цена. От
прекъсването й започва да тече нова давност от същия вид, която до датата на
предявяване на настоящия иск очевидно не е изтекла, тъй като с факта на
подаването му същата пак се прекъсва – чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за
заплащане на наемна цена по процесните Договор за наем на земеделска земя
№ ВТ2018/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0825/30.07.2019 г. е доказан по основание.
Съдът счита, че и размерът на претенцията се доказва от
приложените по делото Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2018/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0825/30.07.2019 г., както и от приложените два броя Споразумение от
27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г., като в същите е посочен точният
размер на наемното плащане за всяка една стопанска година по всеки един от
договорите, а именно:
- сумата 11851.95 лв., представляваща наемно плащане за
стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г.; 2022/2023 г.
(по 2370.39 лв. за всяка стопанска година – левова равностойност на 1211.96
евро) по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., и
- сумата 2657.56 лв., представляваща наемно плащане за
стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя №
Р0825/30.07.2019 г.
Задължението за заплащане на наемна цена е срочно, тъй като
страните са уговорили изрично момента, в който същото следва да бъде
изпълнено. Съгласие за това е постигнато чл. 7 от Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., съгласно който наемната цена се
заплаща еднократно на падеж – 31 август за съответната стопанска година, а
по Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г. падежът е на
31.12.2019 г. С подписаните впоследствие два броя споразумения е договорен
друг падеж – 01.10.2022 г., а след това 31.01.2024 г. Видно от данните по
делото, към момента на предявяване пред съда на заявлението по чл. 410 от
ГПК са настъпили падежите на задължението за заплащане на договорената
10
наемна цена, поради което възникналото в тежест на ответника задължение
към ищеца за посочените по-горе вземания е изискуемо.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във
вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
претендирания от ищеца размер, както следва:
- сумата 11851.95 лв., представляваща наемно плащане за
стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г.; 2022/2023 г.
(по 2370.39 лв. за всяка стопанска година – левова равностойност на 1211.96
евро) по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., и
- сумата 2657.56 лв., представляваща наемно плащане за
стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя №
Р0825/30.07.2019 г.
Съдът намира, че е основателен и доказан и предявеният иск за
заплащане на договорна годишна лихва в размер на 3%, както следва:
- сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
- сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
- сумата 239.18 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2657.56 лв. (наемно плащане за стопанската
2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г.) за
периода от 09.10.2021 г. то 09.10.2024 г.;
- сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
- сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
11
2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г., и
- сумата 142.22 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската
2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за
периода от 09.10.2022 г. до 09.10.2024 г.
Заплащането на договорна годишна лихва е уговорено в чл. 3 от
Споразумение от 07.08.2023 г., съгласно който страните са постигнали
съгласие за срока от падежа, посочен в б. „А“, до окончателното погасяване на
задълженията наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва в размер
на 3%.
От данните по делото е видно, че ответникът не оспорва така
постигнатата договорка между страните, както и размера на изчислената
договорна годишна лихва. Възраженията му, изложени в отговора на исковата
молба са, че за да породи действие договорената годишна лихва в
споразумението е следвало последното да бъде в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, в каквато е процесният договор за наем, както и че е
необходимо да бъде вписано споразумението в имотния регистър.
Съдът не възприема така направените възражения от ответника.
Сключените между страните споразумения не са типично изменение на
договорите за наем по смисъла на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД и чл. 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
за да е нужно като условие за валидност да бъде спазена повелената с втората
законова норма форма на сключване на договорите за наем на земеделска земя
над 1 година, състояща се в нотариално удостоверяване на подписите на
страните. Следва да се отбележи, че единствено Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г. е сключен за срок от пет стопански
години и към него е относима изискуемата от разпоредбата на чл. 4б, ал. 1 от
ЗПСЗЗ форма – писмена с нотариална заверка на подписите и изискуемото
вписване в службата по вписвания съгласно чл. 4б, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Освен това, дори и хипотетично да се допусне, че за споразуменията
би била приложима тази особена форма, признанието на вземанията като факт
не може да се отрече по причина неспазването й, тъй като законът не изисква
то да се извършва в някаква особена форма. За валидността на последвалото
договаряне на задължение за заплащане на годишна лихва върху забавените
12
наемни плащания, законът също не изисква спазване на форма, съответна на
тази на договора за наем по чл. 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Това е така, понеже въпросната писмена уговорка не е негово
изменение в смисъла на посочената законова норма, защото не преурежда
никакви основни права и задължения на страните от типичното съдържание на
наемното правоотношение - чл. 228 от ЗЗД, а заменя - чл. 10, ал. 2 и чл. 9 от
ЗЗД едно произтичащо от закона аксесорно право на обезщетение за забава в
полза на кредитора – наемодател - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
заплащане на договорна годишна лихва се явява допустим, а разгледан по
същество, основателен и доказан по размер.
На ищеца следва да се присъди и заплащане на договорна годишна
лихва в размер на 3% върху главницата, считано от 11.10.2024 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на
закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията
на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
съдебни разноски за държавна такса в размер на 314.89 лв. Настоящият
съдебен състав счита, че предвид уважаване на иска с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в процесния случай следва да се
приеме, че присъдените в заповедното производство разноски за платена
държавна такса в размер на 314.89 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 480.00 лв., общо в размер на 794.89 лв., са дължими.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. К. Т. с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С. с. № *, общ. З. и настоящ адрес с. Р. №
***, общ. В. Т., че Г. К. Т. дължи на „Р. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С. ****, район О. к., бул. „Ц. Б. ***“ № ***, ет. *,
офис **, представлявано от В. С. Г.ев, следните суми:
1. сумата 11851.95 лв. (единадесет хиляди осемстотин петдесет и
един лв. 95 ст.), представляваща наемно плащане за стопанските 2018/2019 г.;
2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г.; 2022/2023 г. (по 2370.39 лв. за всяка
стопанска година – левова равностойност на 1211.96 евро) по Договор за наем
на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.;
2. сумата 2657.56 лв. (две хиляди шестстотин петдесет и седем лв.
56 ст.), представляваща наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по
Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г.;
3. сумата 213.34 лв. (двеста и тринадесет лв. 34 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв.
(наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
4. сумата 213.34 лв. (двеста и тринадесет лв. 34 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв.
(наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
5. сумата 239.18 лв. (двеста тридесет и девет лв. 18 ст.),
представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата
2657.56 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем
на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г.) за периода от 09.10.2021 г. то
09.10.2024 г.;
6. сумата 213.34 лв. (двеста и тринадесет лв. 34 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв.
(наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
14
7. сумата 213.34 лв. (двеста и тринадесет лв. 34 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв.
(наемно плащане за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
8. сумата 142.22 лв. (сто четиридесет и два лв. 22 ст.),
представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от
2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем
на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г.) за периода от 09.10.2022 г. до
09.10.2024 г.,
ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху
главниците, считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане, за които
е издадена Заповед за изпълнение № 204/14.10.2024 г. по ЧГД № 425/2024 г. по
описа на Районен съд - Елена.
ОСЪЖДА Г. К. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С. с. № *,
общ. З. и настоящ адрес с. Р. № ***, общ. В. Т., да заплати на „Р. К.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район О. к.,
бул. „Ц. Б. ***“ № ***, ет. *, офис **, представлявано от В. С. Г.ев,
направените разноски в заповедното производство в размер на сумата 794.89
лв. (седемстотин деветдесет и четири лв. 89 ст.), както и направените разноски
в исковото производство в размер на сумата 314.89 лв. (триста и
четиринадесет лв. 89 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. Т. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
15