Р Е Ш
Е Н И Е-78
Гр.В.
21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в открито заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : В. М.
Членове :1. Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря В. У............................. и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №127
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №772/04.12.2020 г. по гр.д.№2600/2019 г. по
описа на Районен съд-В. е възстановена запазената част на Ц.Й.В. *** , ЕГН **********
в размер на 1/3 идеална част от наследството на общия на страните наследодател
М. И. М. ЕГН **********, починала на 13.09.2014г. ,като е намалено саморъчното завещание, направено от М. И. М. в
полза на В.Й.С.-Б. ,ЕГН **********, и за което е изготвен протокол от 15.09.2014
г.за обявяване с рег.№ 12211,том 8,№113 от нотариус Н. А.,вписана в регистъра
на Нотариалната камара под №028 със
сумата от 6738.12 лв.,представляваща
стойността, е която е накърнена запазената част на Ц.Й.В. , ЕГН **********,като
е отхвърлен иск в частта до пълния му претендиран
размер от 12 600 лв.
Осъдена е В.
Й.С.-Б.,ЕГН **********,с посочен
адрес 1
Sapphire Ridge Waterlooville Hamshire UK PO7 8NY да заплати на Ц.Й.В. *** , ЕГН **********,сумата
от 6738.12 лв., представляваща стойността, с която е възстановена накърнената й
запазена част от наследството на наследодателката М. И. М. ЕГН **********.
Осъдена е В.Й.С.-Б.
,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Й.В. *** , ЕГН ********** сумата от 215.43 лв.,
направени разноски при компенсация.
Против решението е подадена въззивна жалба от Ц.Й.В. ЕГН ********** *** ,в частта над уважената част от 6738.12 лева ,като тази
сума бъде пропорционално изчислена и допълнена ,като към наследствената маса по
чл.31 ЗН се добави сумата от 2823.72
лева,с която се възстановява запазената част на въззивника .Иска се решението
да бъде отменено в тази му част и да се постанови решение ,с което да се допусне изменение в
сумата,възстановена като запазена част на въззивника,коригирана с 2823.72 лева.
Поддържа се ,че първоинстанционният съд
незаконосъобразно бил намалил образуваната наследствената маса по чл.31 3Н със
сумата от 2823.72 лева,представляваща изплащани данъци и личен кредит на общата
наследодателка на страните,изплащани за периода от 2007 до 14.09.2014 година,а
именно датата на смъртта на общата наследодателка на страните в настоящият
съдебен процес.Твърди се ,че съгласно чл.1 ЗН наследството е съвкупност от
права ,задължения и фактически отношения,възникнали след смъртта на
починалият,тоест ,видно от представените документи,било видно,че датите им не
касаели облигационни задължения на наследодателката,нито задължения,възникнали
след смъртта и,а преди това.
Поради гореизложеното се иска да се постанови решение
,с което да се допусне изменение в сумата,възстановена като запазена част на въззивника
,коригирана с 2823.72 лева.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства,Окръжен съд-В. приема за установено следното :
Делото пред районния съд е образувано по исковата
молба от Ц.Й.В. *** ,ЕГН **********, с която против В.Й.С.-Б. ,ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 30
ал.1 ЗН .
В молбата си ищцата твърди следното: на 15.09.2014 г.
в град Видин и в присъствието на нотариус Н. А. било отворено завещание,
саморъчно написано от нейната майка М. И. М.. В завещанието е описано, че
тяхната майка М. И. М. завещава на ответницата В.Й.С. – Б. следните имоти, а
именно:
1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №10971.506.38.1.184, находящ се в
сграда № 1, разположен в поземлен имот №10971.506.38 по кадастралната карта на
гр. В. общ В., област В., с предназначение: за търговска дейност, находящ се на
адрес: гр. В. целият с площ от 24.50 кв.м, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10971.506.38.1.183,
находящ се в сграда № 1, разположен в поземлен имот № 10971.506.38 по
кадастралната карта на гр. В. общ В. област В., с предназначение: за обслужваща
дейност за битови услуги, находящ се на адрес: гр. В., целият с площ от 18,03
кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Сочи се, че горецитираните имоти били собственост само
на майката на страните по делото – М. И. М. и са закупени след развода на
родителите им и че майката на страните
по делото се е разпоредила с целия имот, с което накърнила запазената част от
наследството на ищцата .
Поддържа се, че на 15.08.2015 г. ответницата В.Й.С.-Б.
продала магазините на лицето Д. М. М. за сумата от 37 000 лева (тридесет и
седем хиляди лева) и че ответницата отказвала да изплати на ищцата каквато и да
било сума от тази продажба и с отказа си накърнява нейната запазена част по чл.
36, ал. 3 от ЗН.
Твърди,че ответницата В.Й.С.-Б. продавайки посочените
недвижими имоти - магазини, в случая се е обогатила за сметка на ищцата и в
съответствие с чл. 36, ал. 3 от ЗН ищцата моли съда да постановите да бъдат
възстановени накърнените й наследствени права, т.е. 1/3 част от паричната сума,
получена от ответницата при продажбата на търговските помещения.
Иска се от Съда,след коригиране на петитума, да
постанови решение, с което:
1. Да намали заветната част за допълване на
запазената част на ищцата от наследството, обявено със саморъчно направено
завещание на М. И. М. ЕГН **********, открито от ответницата В.Й.С.-Б. ЕГН **********,
вписано от нотариус Н. А. с вх.дв. р-р под № 4417/19.09.2014 г. акт № 22, том V
в Службата по вписванията при ВРС.
2. Да възстанови на ищцата нейната накърнена
запазена част в размер 1/3 (една трета) върху сумата от 37 000 лева, получена
от ответницата при покупко-продажбата на посочените имоти, придобити по
завещание, представляваща всъщност реално наследената стойност на завещаните
имоти от ответницата.
Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок от ответницата е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и
неоснователни. Твърди се, че извършеното от М. И. М. завещание не накърнява
запазената част на децата й, включително на ищцата, тъй като към момента на
смъртта си общата наследодателка на страните е притежавала освен имотите,
предмет на иска и ½ от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.506.50.3.34 в сграда 3,
разположена в поземлен имот с 10971.506.50 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В., предназначение на имота: жилище, апартамент с
адрес: гр. В. със застроена площ от 91.33 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня
и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 16 с площ 11.69 кв. м. и ведно
с прилежащите 1,55 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Сочи се, че освен горецитирания недвижим имот в наследство от общата
наследодателка са останали и движимите вещи, находящи се в жилището, а именно:
2 броя легла, 5 броя шкафове, кухненско оборудване, вкл. шкафове, хладилник,
печка и пералня. Поддържа се, че изброените вещи следва да се включат в
наследствената маса по чл. 31 от ЗН и на тази база да се изчисли каква е
запазената част.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор относно обстоятелството,че страните са
сестри и наследници на починалата им майка М. И. М.,което е видно и от
ангажираното удостоверение за наследници,издадено от Община В. на 03.09.2019
г.,като съгласно същото наследодателката е починала на 13.09.2014 г. и е
издаден акт за смърт №0559/ 13.09.2014 г.
Не се оспорва и това,че на 15.09.2014 г. в град В.
пред нотариус Н. А. било отворено саморъчно завещание на майката на страните –
М. И. М.,е което е завещала на ответницата В.Й.С. – Б. свой собствен имот в гр.В.,представляващ
следните имоти, а именно:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10971.506.38.1.184,
находящ се в сграда № 1, разположен в поземлен имот №10971.506.38 по
кадастралната карта на гр. В. общ В., област В., с предназначение: за търговска
дейност, находящ се на адрес: гр. В. целият с площ от 24.50 кв.м, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10971.506.38.1.183,
находящ се в сграда № 1, разположен в поземлен имот № 10971.506.38 по
кадастралната карта на гр. В. общ В. област В., с предназначение: за обслужваща
дейност за битови услуги, находящ се на адрес: гр. В. целият е площ от 18,03
кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Горните факти се
потвърждават и от приложените към исковата молба документи :копие от завещание
от 24.07.2003 г.,протокол от 15.09.2014 г.за обявяване на саморъчно
завещание,изготвен от нотариус Н. А.,вписана в регистъра на Нотариалната камара
под №028;молба от нотариус А. до Службата по вписванията-В. за вписване на
обявено саморъчно завещание ;договор за приватизационна продажба ,по силата на който
ЕТ“М.-М. И.“,представляван от М. И. С. е закупила правото на собственост върху
имот,находящ се в гр.В.
Видно от констативен нотариален акт за собственост на
недвижими имоти №131,том VIII рег.№ 12472 дело №786 на нотариус Н. А. на
19.09.2014 г. ответницата е призната за собственик, на основание завещание, на
горните имоти.
Посочените по-горе имоти са продадени от ответницата
за сумата от 37000 лв.,което е видно и от ангажирания нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №153 т.УП,рег.№11807 дело 700 от 12.08.2015
г. ,изготвен от нотариус Н. А.
По делото е приложено решение №108/09.07.1998 г. по
гр.д.№54 по описа на ВдРС,влязло в сила на 16.07.1999 г., от което е видно ,че
бракът на наследодателката на страните с Й. В. С.,сключен през 1964 г. е прекратен,както и че същите са
придобили по време на брака недвижим имот,находящ се в гр.В..Последното обстоятелство
е видно и от приложения нот.акт за признаване право на собственост №34,т.П,дело
681/1973 г.на Видински народен съдия,съгласно който Й. В. С. е признат за
собственик на посочения имот,построен от СД“И.“ гр.В.
От нотариален акт за дарение на
недвижим имот №111,т.Ш,рег.№4112,нот.дело №361 от 2015 г. на нотариус № 029,с
район на действие РС-В. е видно,че Й. В. С. дарява на дъщеря си В.Й.С.-Б. собствената
си 14 идеална част от посочения по-горе имот,в който дарената притежава ¼
ид.част по наследство.
От изготвената по делото и неоспорена съдебно-оценъчна
експертиза се установява,че към месец септември 2014 г. пазарната цена на
апартамента в ж.к. е 71 000 лв.Според вещото лице пазарната цена на завещаните
имоти към месец август 2020 г. е 37000 лв.Отделно вещото лице е отразило и
цената на посочените от ответницата движими вещи/ неоспорени от ищцата/
,находящи се в апарамента в ж.к.“ и останали от общата наследодателка, която
към 2014 г. е 1790 лв.,а към месец август 2020 г. 950 лв.
По делото от ответницата са представени доказателства
за платени от нея суми за задължения на наследодателката: нареждане за паричен превод
от 10.09.2014 г. за 380,66 лв. към ТБ „П.“ по договор за потребителски кредит
„Плюс“,сключен от наследодателката; вносна бележка от 11.09.2014 за 1100 лв.
към „Т….“ по договор на наследодателката; приходни квитанции и вносни бележки
от 16.09.2014 г.за платен данък недвижим имот и такса битови отпадъци към
Община В. в посочен общ размер от 1343.06 лв.
От последните е видно,че за период от 2007 г.до
13.09.2014 г. е заплатен данък и такса битови за недвижим имот със посочено
задължено лице ЕТ“ М.-М. И.“,възлизащ общо на сумата от 1225.98 лв.
Не се оспорва от страните ,че платеното от ответницата задължение в размер
на 1225.98 лв.касае имота в ж.к.,който й е завещан от наследодателката и който
е предмет на делото.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните нито
пред първоинстанционния съд,нито пред въззивната инстанция .Страните спорят по
същество единствено относно приложението на материалния закон .
При така установената фактическа обстановка Окръжен
съд-В. намира за установено от правно страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1
от ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може
със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството.В случая е безспорно ,че след
смъртта на М. И. М. на 13.09.2014 г., същата е оставила следните наследници:
-дъщерите си Ц.Й.В. и В.Й.С.-Б.именно които са и страни по делото. В чл. 29,
ал.1 от ЗН са посочени запазените и разполагаемите части на наследниците,
когато наследодателят не е оставил като наследник съпруг, а именно: при едно
дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях
- 2/3 от имуществото на наследодателя.
В мотивите към решението си районният
съд е процедирал съобразно разпоредбите на Чл.30 и сл ЗН („Възстановяване на запазената част“)като е определил запазените и разполагаемите части на
наследодателя М. М.,образувал е наследствена маса по реда на Чл.31 ЗН,определил
е ,че наследодателят се е разпоредил с 13 476,24 лв. повече от
разполагаемата част и е възстановил запазената част на Ц.Й.В. *** , ЕГН ******
в размер на 1/3 идеална част от наследството на общия на страните наследодател
М. И. М. ЕГН ******, починала на 13.09.2014г. , като намалил саморъчното завещание, направено от М. И. М.
в полза на В.Й.С.-Б. ,ЕГН **********, и за което е изготвен протокол от
15.09.2014 г.за обявяване с рег.№ 12211,том 8,№113 от нотариус Н. А.,вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №028, със сумата от 6738.12
лв.,представляваща стойността, е която е накърнена запазената част на Ц.Й.В. ,
ЕГН *******
Страните
по същество не оспорват начина на изчисляване на запазената и разполагаемата
част и начина ,съобразно който районният съд е постановил възстановяване на
запазената част на ищцата .Предмет на въззивното решение е единствено размерът
на наследствена маса . Въззивникът твърди ,че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е намалил образуваната наследствената маса по чл.31 3Н със
сумата от 2823.72 лева,представляваща изплащани данъци и личен кредит на общата
наследодателка на страните,изплащани за периода от 2007 до 14.09.2014 година,а
именно датата на смъртта на общата наследодателка на страните в настоящият
съдебен процес.
Въззивната инстанция намира ,че развитите във
въззивната жалба доводи са неоснователни поради следното :
За да се определи какъв е конкретният размер на
запазената част в дадено наследство, според чл.31 от ЗН,следва да се извършат редица действия : 1/. оценяват
се имуществата, които влизат в наследството; 2/. оценяват се задълженията на
наследодателя и се приспадат от оценката на имуществата; 3/. оценяват се
даренията, извършени от наследодателя, и оценката им се прибавя към това, което
остава от имуществото, след като от тях са приспаднати задълженията.
Следователно, в масата по чл.31 от ЗН следва да се
включи наследството на М. И. М. т. е. всички имущества, притежавани от
наследодателя към момента на нейната смърт на 13.09.2014 г., които са
установени от събраните по делото доказателства.
По делото безспорно е установено и не се спори между
страните ,че в наследствената маса на общия наследодател влизат както двата
завещани имота ,така и ½ от
самостоятелен обект в сграда е идентификатор 10971.506.50.3.34 в сграда 3, разположена
в поземлен имот е 10971.506.50 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. В., предназначение на имота: жилище, апартамент е адрес: гр. В. със
застроена площ от 91.33 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, ведно е избено помещение № 16 е площ 11.69 кв. м. и ведно е
прилежащите 1,55 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж, чиято пазарна стойност към септември месец 2014 г.,съгласно
заключението вещото лице е 71 000 лв., както и ½ идеална част от следните движими вещи,
находящи се в жилището, а именно: 2 броя легла, 5 броя шкафове, кухненско
оборудване, вкл. шкафове, хладилник, печка и пералня,на обща стойност 1790 лв.,
които следва да бъдат включени в наследствената маса.
Страните не спорят нито пред районния съд,нито пред
въззивната инстанция,че стойността на посочените по-горе имоти и вещи,към
датата на смъртта на наследодателката съгласно
заключението на вещото лице и съобразно правата й възлизат в общ размер от 73 395 лв.
Разполагаемата част на наследодателя се определя по
правилата на Чл.31 ЗН :като се образува една маса от всички имоти,които са
принадлежали на наследодателя към момента на смъртта,като се извадят
задълженията му и увеличенията на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН и след това
се прибавят даренията ,правени от наследодателя.
Районният съд е процедирал в съответствие с решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр. д. №
3559/2015 г. на ВКС, І г. о. е, като за
да установи размера на запазената част на наследник със запазена част, съдът
образува наследствена маса като имущество и в стойностно изражение по начина,
указан в чл. 31 ЗН в която се включват всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, изваждат се задълженията му и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, след което се прибавят
/мислено/ даренията с изключение на обичайните такива. След като определи по
този начин стойността на масата по чл. 31 ЗН, съдът в съответствие с чл. 29 ЗН
определя стойността на запазената част на наследниците. За да прецени дали
запазената част на търсещия възстановяването й наследник е накърнена, съдът,
след като приспадне направените в негова полза дарения и завети от
наследодателя, съпоставя така получената стойност със стойността на дела, който
ищецът получава от свободното имущество, и ако няма такова или то е
недостатъчно, пристъпва към намаляване на извършените от завещателя завети и
дарения на други лица.
По делото са ангажирани доказателства, установяващи
задължения на наследодателя М. М. за
данъци,останали след смъртта и (л.109-114 от
делото ), както и платени приживе на наследодателя от ответницата задължения към кредитни
институции (л.100 и 108 от делото и възлизащи
в посочен общ размер от 2823.72 лв..Задълженията на наследодателя М. М. за данъци,останали след смъртта и (л.109-114
от делото ) са задължения по смисъла на Чл.31 ЗН ,а платените приживе на наследодателя от ответницата задължения към кредитни институции
(л.100 и 108 от делото)са увеличение
на наследството по смисъла на Чл.12 ал.2 Закона за наследството ,поради което и
едните ,и другите следва да се приспаднат от наследствената маса.В този смисъл
е и задължителната практика на ВКС ,напр.Решение № 45 от 27.05.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2746/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е. Д., Разпоредбата на
чл. 12, ал. 2 ЗН дава възможност на сънаследник, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден по
друг начин, да поиска при делбата на наследственото имущество да се пресметне
това увеличение в негова полза. Правилото е проявление на принципа за
недопускане на обогатяване за чужда сметка /чл. 59 ЗЗД/ в отношенията между
призованите към наследяване лица. Фактическият състав включва материален принос
на един наследник, довел до уголемяване имуществото на наследодателя преди
откриване на наследството. Увеличението трябва да е изразено в някаква форма -
постройка, посаждения, както и в изплащане
на дълг и трябва да е налице към момента на откриване на наследството (Решение № 13 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1015/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М. и др.).
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Пред Видинския окръжен съд не са
направени искания за присъждане на разноски,поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №772/04.12.2020 г. по
гр.д.№2600/2019 г. по описа на Районен съд-В..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/