№ 1403
гр. Варна, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110203006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. К. Г., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.“Маркови кули“ № 12 срещу Наказателно постановление № 24-
0819-001754 от 11.07.2024г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Варна, сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя Г. К. Г., ЕГН
********** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания "глоба" в размер на 2000 лева
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на
обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Оспорва се
изложената фактическа обстановка, като се поддържат твърдения, че
жалбоподателят не е бил водач на МПС, не го е управлявал, поради което не е
било налице основание да бъде тестван за употреба на алкохол.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява представлява се от надлежно
упълномощен проц. представител адв. А. Д., АК- Варна. Поддържа жалбата и
доразвива изложените в нея доводи. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител. В съпроводително жалбата писмо излага становище за
потвърждаване на наказателното постановление.Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
1
следното:
В съставения АУАН № 1328320 от 15.06.2024г. АНО приел, че на
14.06.2024г. в 22.35 часа в гр.Варна по крайбрежната алея посока ресторант
„Мазу“ от КПП буна-2 жалбоподателя управлявал лек автомобил марка
„БМВ“ с рег.№ В 5350 ТХ, собственост на Т. С., като при извършена проверка
от полицейски служители отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPL-0233 за
установяване употребата на алкохол в кръвта.Г. не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване с талон № 0165912 от 15.06.2024г. за вземане на
кръвна проба по реда на чл.174 ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване, в който
било отразено в какъв интервал от време и в кое лечебно заведение да се яви
жалбоподателят, ако желае да даде кръв за анализ. Жалбоподателят отбелязал
в талона, че отказва да даде кръв. Свидетелят П. А. В. съставил срещу
жалбоподателя АУАН за това, че в качеството си на водач на лек автомобил
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства. Показанията на свидетелите П. А. В.- актосъставител, С.Д.К. и Д.Т.Т.
изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. Показанията на
свидетелите са обективни, логични и последователни, поради което съдът
напълно ги кредитира.Свид. В. в съдебно заседание обяснява, че не е видял
жалбоподателя Г. да управлява автомобила. Той пристигнал по сигнал за
съдействие от Общинска полиция. Когато пристигнал на мястото автомобила,
с които бил Г. се намирал спрян на двадесет метра от КПП-то, което било
патрулирано от Общинска полиция.Водача бил посочен от полицай дежурен
на КПП-то.
Свидетелите С.Д.К. и Д.Т.Т. твърдят, че са пътували заедно с Г. Г., за
да отидат на дискотека по крайбрежната алея.Автомобила бил собственост на
майката на Г. Г., а бил управляван от свид.С. К., защото Г. бил употребил
алкохол. Пристигайки до КПП-то били спрели автомобила на около двадесет
метра от него. Г. слязъл от автомобила и отишъл да попита полицая дали може
да влязат с него по крайбрежната алея и къде да го паркират, но между тях
възникнал спор и тогава полицейският служител им казал да останат в
автомобила и да изчакат служители на пътна полиция, за да им извършат
проверка. По време на проверката свид.С. К. казал, че автомобила бил
управляван от него, а не от Г..
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2
2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от
компетентни органи (Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на
МВР), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, които обуславят отмяна на издаденото НП.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че на водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което управлява
МПС и откаже да даде необходимото съдействие на контролните органи за
установяване употребата на алкохол.
В случая от събраните по делото доказателства според настоящата
инстанция, безспорно се установява, че жалбоподателят не е имал качеството
на водач на ППС и не е бил задължен да съдейства за изпробването му за
употреба на алкохол. В параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легално
определение на понятието "водач", а именно лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. От
събрания доказателствен материал се установява, че жалбоподателят не
попада в нито една от изброените хипотези. По делото са били събрани гласни
доказателства, свидетелските показания на П. А. В.- актосъставител, С.Д.К. и
Д.Т.Т.. От тях се установява с категоричност според съда, че жалбоподателят
не е управлявал процесния автомобил. Следователно след като
жалбоподателят не е бил водач на процесния автомобил, за него не е
възникнало задължението за съдействие на полицейските органи за тестването
му за употреба за алкохол с техническо средство или чрез даване на кръв за
анализ. След като не е управлявал МПС, като е отказал да бъде изпробван за
алкохол, с това си поведение жалбоподателят безспорно не е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По тази причина неправилно му е бил
съставен АУАН и издадено наказателно постановление за това, че като водач
на лек автомобил е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол.
3
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на
жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна
защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 400 лева за адвокат, като
същата сума се претендира за присъждане. Следователно претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 400 лева е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0819-001754 от
11.07.2024г., издадено от началник група към ОД на МВР – Варна, сектор
"Пътна полиция", с което на жалбоподателя Г. К. Г., ЕГН ********** на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП са му наложени наказания "глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********
сумата от 400 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4