№ 89
гр. Ямбол, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20252300500085 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от С. Е. П.,
чрез пълномощника се адв.С. К. от АК-Ямбол против Решение № 81/13.12.2024г.
постановено по гр.д. № 153/2024г. по описа на Районен съд – Тополовград в частта , в която
съдът е отхвърлил предявеният от С. Е. П. иск за разликата над 91,58лева до претендирания
размер от 439, 59 лева. Видно от решението съдът е осъдил С. Н. Г. да заплати на С. Е. П.
сумата от 91,58 лв., представлявяща наемно плащане за стопанската 2020/2021г., съгласно
договор за отдаване под наем на земеделска земя № 15/08.08.2020г., ведно със законната
лихва считано от предявяване на исковата молба – 17.05.2024г. до окончателното изплащане
на сумата, както и разноски по делото в размер на 138,54 лв. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят оспорва решението и в частта на присъдените разноски, т.к. не е съобразил,
че ответницата претендира прекомерни разноски.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно,
постановено при съществени нарушения на закона и процесуалните правила.
Излага аргументи, че пред първата инстанция ответницата е заявила чужди права в
нарушение на чл.26, ал.2 от ГПК, като останалите съсобственици не са я упълномощавали за
това. В този смисъл оспорва направените в тяхна полза възражения, изчисления и
прихващания в процеса. Според него решението противоречи на закона, като излага
съображения, че той не е сключвал договор за наем за ¼ от предоставената земя, а
ответницата е ползвала цялата земя и дължи на наемодателя наем за цялата земя, а не за 1/4
1
от нея, колкото е присъдил съда. Моли решението да бъде изменено в отхвърлителната част,
като иска бъде уважен изцяло и му се присъдят направените от него разноски.
Доказателствени искания не са направени.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. Н.
Г. , чрез нейния пълномощник адв. Д. М. М. от АК-Ямбол, в който е заявено становище за
допустимост на жалбата, но я оспорва като неоснователна и са изложени съображения за
правилност,законосъобразност и обоснованост на решението. Сочи, че са останали
недоказани твърденията на ищеца, че е упълномощен от другите собственици, да сключи
договор за наем и да получава цялата наемна цена по договора, като категорично се
установило, че другите съсобственици сами са потърсили дължимото им се наемно плащане
директно от наемателя, което освобождава последния да предостави на лицето, с което е
сключило договора цялата сума. Счита, че направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар е преклудирано, т.к. е направено едва с въззивната жалба, поради което
следва да се остави без разглеждане. Моли да й се присъдят направените разноски за
адвокатски хонорар, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на въззивника.
В проведеното открито съдебно заседание въззивника, редовно и своевременно
призован не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат С. К. от АК-Ямбол ,
поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата , редовно и своевременно
призована не се явява, като и постъпило писмено становище от пълномощника й – адв.С.Г. в
което са изразени доводи по същество за неоснователност на жалбата, като моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, като й бъде присъден адвокатски хонорар за
настоящата инстанция, за което представя списък и енправила възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд Тополовград е бил сезиран от С. Е. П. с иск по чл.79,ал.1 вр. с чл.232,
ал.2 от ЗЗД предявен срещу С. Н. Г. за заплащане на уговорен в сключен между тях договор
за наем на 08.08.2020г. на земеделски земи, находящи се в землището на с.Чукарово,
община Тополовград: нива в м.Старо село, масив 27, парцел 047 с площ 10,353 дка, 5
категория и нива в м.Лимана, масив 021, парцел 080, с площ 4,300 дка, 5 категория за
стопанската година 01.10.2020г. до 30.09.2021г., по който ответницата се е задължила да
заплати годишен наем в размер на 80 кг. Пшеница на декар или да заплати левовата
равностойност в размер на 30лв/дка. Претендира общо дължим наем в размер на 439,59 лв.,
дължим в срок до 01.10.2021г., за която сума се твърди , че не извършено плащане от
ответницата, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на предявяване на иска. С
исковата молба ищецът е представил процесния договор за отдаване под наем на земеделска
2
земя сключен с ответницата на 08.08.2020г.
По делото е бил депозиран писмен отговор от ответницата, с който предявеният иск
се оспорват като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. Не
оспорва факта, че с ищеца има валидно сключен договор за наем на два имота,
представляващи земеделски земи, но оспорва твърдението, че ищецът многократно е правил
опити, за да получи дължимата му се рента, като е твърдяла, че С. Г. неколкократно е
правила опити по телефона и на място в гр.Елхово, където живее ищецът , да се свърже с
него за да предаде наемното плащане. Твърдяла е, че тя никога не е отказвала да заплати
наемната цена. Оспорила е размера на иска, с твърдения, че рентното плащане в землището
на с.Чукарено за посочената стопанска година е било 25 лв/дка, и че на ищеца му се дължи
размера на наема съответстващ на неговия дял,т.к. отдадените по наем зем.земи били
наследствени, който според нея е в размер на 91,58 лв. Твърдяла е, че за стопанската
2020/2021г. тя е платила на 08.09.2022г. на Р.А. половината от 367лв., а именно 183,16лв.,
като сумата е разпределена между Р.А. и В.В.. С отговора са били представени писмени
доказателства: решение № ЧК70/15.08.1995г. на ПК гр.Тополовград, с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на Д.Т.К., съгласно плана за земеразделяне в
землището на с.Чукорово, общ.Тополовглад, общо 12 броя, между които и нива от 10.353 дка
в м.Старо село. Представено е решение № ЧК70/15.08.1995г. на ПК гр.Тополовград, с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Т.К. върху нива от 1.492 дка ,
пета категория в местността Кошови чаири по картата на землището на с.Чукарево в
съществуващи стари реални граници. Представено е удостоверение за наследници на Д.Т.К.
изх.№ Д-94-03-167-001/10.07.2024г. на Община Елхово, в което ищеца е посочен като един от
наследниците на починалия син на наследодателя Е.Д.П..
Съгласно писмо изх.№ РД-12-02-592-1/01.07.2024г. на Общинска служба
„Земеделие“ Тополовград имот с № 27,47, с площ от 10.353 дка в землището на с.Чукарево
по споразумение се обработва от С. Н. Г., а имот №21.80, с площ от 4.300 дка в землището
на с.Чукарево се обработва по споразумение от А.С.Г. и за тях не се дължи обезщетение.
По делото е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е
дала заключение, че размера на дължим наем на рента за ползване на процесните земеделски
земи за стопанската 2020/2021г. за 14.653 дка е 25.00лв. за декар или общо 366.32лв. За
процесната стопанска година и за процесните имоти е заплатена 50% от общо дължимата
сума в размер на 366.32лв., т.е. 183.16 лв. на лицето Р.А.А. на 08.09.2022г., считано по 25
лв./декар. Вещото лице е изчислило и размера на получената рента в съотношение към
идеални части, представляващи 4/4 за общо 16,487лв. декала земеделска земя, която за
ищеца е 91,58лв.
По делото е бил изслушан като свидетели А.С.Г., съпруг на ответницата, който е
заявил, че многократно са правили опити да се свържат с ищеца и да му предоставят
дължимата рента, но това не се е получило, т.к. го е нямяло или не е идвал на уговорени
срещи, като дори е блокирал телефоните и е преустановил всякакви контакти с ответницата.
При тези данни РС-Тополовград е приел, че следва да се приложи правилото на
3
чл.30,ал.3 от ЗС, уреждащ отношенията между съсобствениците, като е приел, че от общо
дължимия наем на ищеца се полага ползата съразмерна на неговата част , която възлиза на ¼
от тази сума или 91,58лв., като е уважил иска до този размер, ведно със законната лихва
считано от предявяване на исковата молба – 17.05.2024г. до окончателоно изплащане на
сумата, както и разноски по делото в размер на 138,54 лв. и е отхвърлил иска за разликата
над 91,58 лв. до предявения размер от 439,59 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, и отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е лигитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивният съд намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
По наведените от въззивника оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в атакуваната му част, настоящият състав на ЯОС намира
следното:
Пред първоинстанционният съд е би предявен иск по чл.79,ал.1 вр. с чл.232, ал.2 от
ЗЗД .
Съгласно чл. 232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта.
Трайна е практиката на ВКС /напр.Решение 83/10.02.2000г. по гр.д. № 1107/1999г.
на IVг.о./ , че в случай като този, когато наемодателят на недвижим имот е сключил договор
от свое име за целия имот, само той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер.
Правото на останалите съсобственици върху припадащите им се части от наема, съобразно
притежаватана от тях идеална част от имота, се изразява във вземане срещу наемодателя –
съсобственика, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите
съсобственици като такъв, събиращ целия наем и в това качество той им дължи частта,
която им се следва съобразно размера на идеалната им част (чл. 30, ал. 3 ЗС).
В Решение № 314/17.02.2012 г. на ВКС, III г.о., по гр.д. № 1548/2010г. и Решение
№179/23.07.2015 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 3104/2014г. е прието, че когато съсобствената
вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават
повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки от останалите
собственици - заедно или поотделно, тъй като съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и
ползването на общата вещ се извършва по правило по решение, взето от съсобствениците,
които имат повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на
малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя. Прието е, че когато
сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема, същият има право да
търси обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за това, че е лишен да ползва своя дял от общия имот,
4
в който случай задължено е лицето, което ползва имота. Ако договорът за наем е
противопоставим на съсобствениците или те са го приели, те разполагат с възможността по
чл. 30, ал. 3 ЗС да търсят от съсобствениците - наемодатели събраните граждански плодове.
С оглед тези разяснения, дадени от съдебната практика по приложението на закона при
сключен наемен договор от един от съсобствениците за целия обект, право на вземане срещу
наемателя за целия размер на наема има наемодателят С. Е. П.. По делото не се спори, че
същият е сключил договора за наем с отвеницата, сега въззиваема С. Н. Г., поради което
същата дължи на С. Е. П. пълния размер на наема по този договор. В този смисъл
въззивната жалба се явява основателна.
Страните в чл.5 от договора за уговорили годишен наем за съответната година в
размер на 80 кг/дка или паричната му равностойност.
Според приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза
изготвена в първоинстанционното производство, размера на дължимия наем за рента за
ползването на процесните земеделски земи за стопанската 2020-2021година за 14,653 дка е
25.00 лв. за декар или общо 366,32 лв., до който размер искът се явява основателен и
доказан, като за разликата до предявеният размер от 439,59 лв. искът е неосноветелен. Съдът
е уважил иска до размера от 91,58лв.
Предвид изводите на въззивната инстанция, обжалваното решение, с което
предявеният от С. Е. П. против С.Н.Г. иск по чл.79,ал.1 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 91,58 лв. до претендирания размер от 439,59лв., следва да се
отмени частично, вкл. и за присъдените в полза на въззиваемия разноски.
При този изход на делото пред въззивната инстанция , на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззивника има право на разноски, като такива следва да се присъдят общо за двете
инстанции. Пред първата инстанция направените от ищеца разноски са за държавна такса от
50лв., депозит за вещо лице от 215 лв. и адвокатско възнаграждение от 400лв. Ответницата е
направила разноски пред първата инстанция за депозит за вещо лице от 215 лв. и адвокатско
възнаграждение от 500лв. Пред първата инстанция на ищеца се дължат разноски от
ответницата още 415,62лв. На ответницата пред първата инстанция се дължат разноски по
съразмерност от 119,17лв.
Пред въззивната инстанция въззивника е направил разноски за държавна такса от
25лв. /а не 50лв. посочен в списъка за разноски/ и адвокатско възнаграждение от 400лв.,
които следва да му се присъдят.
Воден от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81/13.12.2024г. на Районен съд – Тополовград, постановено
по гр.д. № 153/2024г. в частта , с която е отхвърлен предявеният от С. Е. П. от
гр.****,ул.****№** с ЕГН ********** против С. Н. Г. от гр.****, ул.***№ ** с ЕГН
5
********** иск по чл.79,ал.1 вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД за разликата над 91,58 лв. до
претендирания размер от 439,59лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА С. Н. Г. от гр.****, ул.***№ ** с ЕГН ********** да заплати на С. Е. П.
от гр.****,ул.****№** с ЕГН ********** на основание чл.79,ал.1 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД
наем за стопанската 2020/2021г., съгласно договор за отдаване под наем на земеделска земя
№15/08.08.2020г. в размер на още 274,74 лв., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска в съда – 17.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Н. Г. от гр.****, ул.***№ ** с ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на С. Е. П. от гр.****,ул.****№** с ЕГН ********** направените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 425,00 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 81/13.12.2024г. на Районен съд – Тополовград, постановено
по гр.д. № 153/2024г. в частта , с която С. Е. П. е осъден да заплати на С. Н. Г. разноски по
делото в размер на 566,04лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА С. Е. П. от гр.****,ул.****№** с ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да заплати на С. Н. Г. от гр.****, ул.***№ ** с ЕГН ********** направените
пред първата инстанция разноски в размер на 119,17лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6