№ 456
гр. Пазарджик, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20235200100109 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: с. М. К., община П., ул. ***, срещу Прокуратурата
на Република България (ПРБ), с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за
заплащане на обезщетение от 60 000 лева за претърпени неимуществени
вреди, както и 1 500 лева за претърпени имуществени вреди - изплатени
адвокатски възнаграждение в съдебната фаза на процеса, всички настъпили от
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по досъдебно
производство № 1409/2019 г. на РУ на МВР - Пазарджик, което било
прекратено, ведно със законната лихва върху главниците от 26.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че ищецът повече от 39 години работи
като ***. През м. декември 2019 г., като *** във фирма „Готмар“, ежедневно
извършвал ***. На 13.12.2019 г. около 17:30 часа извършвал поредния ***. По
пътя към с. М. К., където следвало да паркира автобуса за следващия ден,
след кръстовището с ул. „Булаир“ и ул. „Света Петка“ настъпило ПТП, при
което пострадало физическо лице. На ул. „Пловдивска“, преди спирката за
градския транспорт и пред бившата банка Моллов, в нарушение на правилата
за движение бил спрян бус Мерцедес. Изравнявайки се с буса, от предната му
страна, внезапно изкочило лице, като ударът бил неизбежен. Ищецът веднага
предприел мерки по оказване на първа медицинска помощ. Дошли екипи на
КАТ и Бърза помощ. По-късно било установено, че лицето страда от тежко
1
психично заболяване. Тъй като от инцидента пострадалото лице получило
средна телесна повреда, било образувано досъдебно производство №
1409/2019 г. на РУ - Пазарджик. На 17.12.2019 г. ищецът бил призован като
свидетел по същото. В проведения разговор с разследващия полицай се
установило, че данните сочели, че ищецът няма вина за ПТП и най-вероятно
производството ще се прекрати. На 22.05.2020 г. ищецът разбрал, че ще му се
повдига обвинение, което предизвикало у него силно безспокойство и страх,
тъй като до този момент никога не е имал работа с МВР, прокуратурата и
съда. На 28.05.2020 г. на ищеца било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като му била
определена мярка за неотклонение „подписка“. Подробно се излагат
негативните емоции, които е изпитвал през този период. През м. октомври
2020 г. ищецът получил призовка да се яви на дело пред РС - Пазарджик.
Излага, че си ангажирал адвокат, на когото заплатил 500 лева за адвокатско
възнаграждение. На 22.06.2021 г. Районен съд - Пазарджик го оправдал по
повдигнатото обвинение. Прокуратурата протестирала оправдателната
присъда, като за ангажирания по ВАНД № 558/2021 г. пред ОС - Пазарджик
адвокат отново заплатил 500 лева за възнаграждение. Окръжният съд отменил
присъдата и върнал делото за ново разглеждане. За новото разглеждане пред
районния съд отново заплатил 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Районният съд прекратил производството и върнал делото на прокуратурата
за отстраняване на пропуски в обвинението. На 26.01.2022 г. производството
било прекратено с постановление на РП - Пазарджик, в което било посочено,
че ищецът не носи наказателна отговорност за деянието. Отменена била и
мярката за неотклонение. Поддържа, че здравето му било окончателно
увредено вследствие на действията на ответника. Установено било диабетно
съС.ие тип 2. На 15.03.2022 г., докато спял, получил силен пристъп, а
впоследстиве и ***, като се оказало, че получил преден миокарден инфаркт.
По-късно отново получил криза. Твърди, че трайно боледува от високо
кръвно и диабет. ПоС.но приема лекарства. Моли за уважаване на исковете с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, чрез
прокурор Паун Савов от ОП – Пазарджик депозира отговор, с който излага, че
твърденията на ищеца са общи и неподкрепени с конкретни доказателства. Не
е представил доказателства, че е бил привлечен през 2020 г. като обвиняем.
Обстоятелството, че след привличането му като обвиняем на 28.05.2020 г.
ищецът не е ползвал адвокатска защита сочи, че не е изпитвал притеснения.
Досъдебното производство е протекло в разумен срок от около 10 месеца.
Общата продължителност на наказателното производство е от 2 години, 1
месец и 13 дни, което е разумен срок за неговото приключване, от които само
2
за 5 месеца ищецът е имал качеството обвиняем. Продължителността на
съдебната фаза не зависи от действията на прокуратурата, а от решенията на
съответния съд. ПРБ е само участник в съдебния процес, от който пряко не
зависи неговата продължителност. Не можело да се направи преценка дали не
е изтекъл 5-годишният давностен срок за предявяване на претенцията. Излага
се, че ищецът не представя доказателства за претърпените неимуществени
вреди. Представените епикризи не доказват, че ищецът е диагностициран със
захарен диабет тип 2 от действията и актовете на органа по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, като е посочено само, че е след преживяна стресова ситуация. Моли
се за отхвърляне на исковете.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени вреди, причинени от образувано от ответника наказателно
производство, което впоследствие е било прекратено.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 104,
т. 4 и 6 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложените по делото ДП № 1409/13.12.2019 г. на РУ -
Пазарджик, респ. пр. преписка № 4558/2019 г. на РП – Пазарджик се
установява, че ищецът е разпитан на 17.12.2019 г., като свидетел по
наказателното производство. На 22.05.2020 г. получава призовка, като
обвиняем, а на 28.05.2020 г. е привлечен, като такъв за извършено от него
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 13.12.2019 г. в гр. Пазарджик, на ул.
„Пловдивска“, при управление на МПС – автобус марка „Исузу“, модел
„Ново“, рег. № ***, в резултат на нарушаване на правилата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на
видимост, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в
съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“, и по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на Д. В. В.. Била му е определена мярка за
неотклонение „подписка“.
С постановление от 29.07.2020 г. на прокурор при РП – Пазарджик е
предложено ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление на основание чл. 78а от НК с налагане на
административно наказание глоба. По това постановление е образувано АНД
№ 1077/2020 г. на РС – Пазарджик, по което ищецът е бил представляван от
3
адв. Л. К. от АК – Пазарджик, видно от приложеното по наказателното дело
пълномощно и договор за правна защита, последният обективиращ и
разписка за изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 600 лева. След
проведени 4 открити съдебно заседания, с решение № 260075 от 22.06.2021 г.
РС – Пазарджик признава ищеца за невиновен и го оправдава в извършване
на престъплението, повдигнато му от прокуратурата по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Решението е
протестирано от Районна прокуратура – Пазарджик. Образуваното ВНОХД №
507/2021 г. на ОС – Пазарджик е прекратено и върнато на районния съд за
администриране на протеста, след което е образувано ВНОХД № 558/2021 г.
на ОС – Пазарджик, приключило в едно открито съдебно заседание, като с
решение № 82 от 14.10.2021 г. съдът е отменил първоинстанционното
решение поради неизготвяне (по обективни причини) на мотивите към
съдебния акт и е върнал делото за разглеждане от друг състав на районния
съд. По новообразуваното АНД № 1557/2021 г. с протоколно определение от
17.01.2022 г. РС - Пазарджик е прекратил съдебното производство поради
наличие на нови фактически положения и е върнал делото на прокурор от РП
– Пазарджик за нова преценка кое от правомощията си по чл. 242, ал. 1 от
НПК да упражни. С постановление от 26.01.2022 г. прокурор при РП –
Пазарджик е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието не съставлява
престъпление – прието е, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл. 15
от НК, което изключва виновно поведение на ищеца. Постановлението е
връчено на ищеца на 08.04.2022 г.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р П. М. по
допуснатата съдебномедицинска експертиза, прието от съда за компетентно
изготвено и обосновано, неоспорено от страните по делото, се установява, че
ищецът М. К. страда от *** в резултат на ***, съС.ие след *** (претърпян на
15.03.2022 г.) и ***. Установено е, че до 14.03.2022 г. на ищеца не е била
поставяна диагноза или провеждани изследвания за установяване на
посочените заболявания от личния лекар на ищеца д-р И. Р.. Първата
регистрация при него за *** и *** е от 20.03.2022 г., а от 23.03.2022 г. на
други видове ***. Това намира обяснение в дългогодишното подмолно
протичане на тези заболявания, преминаващо през предклинични стадии с
тенденция за постепенно влошаване съС.ието на ищеца. От медицинските
данни – епикриза от УМБАЛ Пълмед - Пловдив се установява, че ищецът е
„***“. Уточнява се, че ***. В случая при ищеца има доказана с ангиографско
изследване ***. *** е органна проява на общ *** процес. ***
***.
***.
4
Причина за посочените заболявания са рискови фактори, които са били
налице у ищеца, като наследствена предразположеност, пол, възраст, начин на
живот и т. н. *** е наследствено заболяване, като за неговата проява значение
има начинът на храненето, теглото и други. Безспорно психическите
пренапрежения, психичните травми, които е преживял ищецът по време на
воденото срещу него наказателно производство са оказали негативно влияние
и върху соматичното му здраве и са възможна причина за утежняване на
съС.ието му, но посочените заболявания не е възможно да се дължат само на
психичните проблеми, които са го съпровождали по време на наказателното
преследване, тъй като същите имат многофакторна генеза и предклинични
стадии в развитието си. Хроничната психотравма или т. нар. тревожност е
съС.ие, което може да влоши наличието на заболявания, които ищецът е имал
към момента по различни механизми. Стресът също е многофакторен и не
може да се приеме, че същият е в резултат само от воденото разследване или
повдигнато обвинение, тъй като може да бъде резултат и на други фактори,
като конфликти в семейството и/или на работното място, неудовлетвореност
и други. Обективно стресът не може да бъде измерен, тъй като хората
реагират различно на един и същи дразнител. Заболяванията на ищеца имат
хронично протичане и не е възможно пълно излекуване от тях. В момента
същият спазва дадените му от съответните специалисти препоръки,
доколкото тези заболявания изискват ежедневен прием на медикаменти
пожизнено, изследвания и контрол на съС.ието.
По делото са приети три епикризи, като първите две са от УМБАЛ
Свети Георги ЕАД – Пловдив за хоспитализирането на ищеца в периода от
15.03.2022 г. до 19.03.2022 г. и от 20.03.2022 до 22.03.2022 г., а третата е от
УМБАЛ Пълмед – Пловдив за хоспитализацията му от 24.03.2022 до
27.03.2022 г. Медицинските данни по същите са взети предвид и обсъдени от
вещото лице в заключението по съдебномедицинската експертиза.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Д. А. Л. дава показания, че живее на семейни начала с
ищеца вече десет години. Определя същия за спокоен, уравновесен, разбран,
неконфликтен, добър човек. Твърди, че ищецът бил притеснен дали няма да
влезе в затвора, тъй като не знаел какво може да се случи наказателното дело.
Надявал се да бъде оправдан, защото не е нарушил закона. Бил й казвал, че е
викан многократно в полицията, за да дава показания. Преди това не е ходел
често на лекар, но след това често се оплаквал, че ***, а това му пречело и на
работата, като ***. Преди се срещал с приятели, а след „случката“ вече не
искал да се събира с никого. Една вечер през 2022 г., след като се оплакал, че
не му е добре, направил *** през нощта. В болницата установили, че ищецът
направил ***, което наложило да му поставят три стенда, а свидетелят Л.
5
дала съгласие. При престоя му в болницата във връзка с *** бил
диагностицирали и като ***. Поддържа, че не бил същият човек както преди.
Променил му се живота след инцидента. Вече пие лекарства поС.но във
връзка с диабета и ***. Излага, че преди ищецът да влезе в болницата, делото
било приключило.
Свидетелят К. А. И. дава показания, че е приятел с ищеца от 10-12
години. Имали са обща компания. Виждали са се веднъж-дваж в месеца.
Определя ищеца като добър, интелигентен, услужлив, балансиран. Доколкото
е запознат, М. е ***. Преди време ищецът му споделил, че е станал някакъв
инцидент по време на неговата работа. Твърди, че от тогава се дистанцирал от
приятелите си, затворил се в себе си. Това е от последните три години. Вече
не се срещал с тях. Запознат е, че имало някакви съдебни дела във връзка с
този инцидент, но нямало осъдителна присъда. Доколкото знае, тези дела
продължават и ищецът и в момента е силно притеснен. Твърди, че преди
около две години ищецът претърпял пристъп и за малко е оцелял. В момента
рядко се чуват дори по телефона.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно правната норма, Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Следователно отговорността е обективна (за разлика от отговорността на
възложителя по чл. 49 от ЗЗД, която е субективна), като елемент от
фактическия състав е установяване незаконосъобразността на акта,
действието или бездействието на държавния орган. Дори дейността да е
извършена напълно добросъвестно и съобразно определени, конкретно
необходими обстоятелства затова, ако тя обективно не съответства на
изискванията на закона, ще възникне отговорност за обезщетяване на вреди.
Отговорността е за вреди от неоснователно осъществена процесуална
принуда. Обяснението е, че правото на държавата да въздейства върху
гражданина е винаги ограничено от неговата свобода и се схваща като
изключение от правилото. Държавата носи вторичното задължение за
6
поправяне на вреди, породено от неспазване на първичното задължение на
държавните органи и на длъжностите лица в дейността си да не прекрачват
границите на закона. При обективната отговорност се прилага принципът на
риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на
виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се
поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на
престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната
функция по обвинение в наказателния процес. Процесуално легитимирана да
представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е
поддържала неоснователното обвинение (ТР № 5/2013 г. ОСГК на ВКС).
Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е
компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването
на престъпление от общ характер. Следователно при неоснователно
държавно обвинение, прокуратурата е правозащитният орган, които трябва да
промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за
увреждането.
В тежест на непозволено увредения от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да докаже:
поведението - действие или бездействие на съответния орган, неговата
противоправност, вредата и причинната връзка между тях, като наличието на
вина у лицата от състава на съответния орган е без правно значение. Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо съС.ие на човека. Промяната може да се осъществи
чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага.
Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да
са пряка и непосредствена последица от самото увреждане. От своя страна,
неимуществените вреди са болките и страданията, изобщо негативните
психически преживявания, които търпи увредения. В тежест на пострадалия е
да докаже засягането на съответното благо, с това, при доказаност и на
останалите елементи от фактическия състав, искът за обезщетение е доказан в
своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване (физическа болка, душевно страдание, неудобство и
др.). Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание,
но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице. Доказаният в своето
основание иск не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата
на доказателства за неговия размер (в този смисъл Решение № 542/15.01.2013
г. ВКС по гр. д. № 1568/2011 г., IV г. о.).
По делото безспорно се установи, че на 28.05.2020 г. срещу ищеца е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.
7
чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а впоследствие наказателното
производство е прекратено с постановление на РП – Пазарджик на 26.01.2022
г. С оглед мотивите и правното основание, посочено в постановлението на РП
– Пазарджик, а именно по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК се
извежда извод, че се касае до хипотеза на образувано наказателно
производство, което е било прекратено поради това, че деянието не е
престъпление. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от
ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на държавата.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е
предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила.
Според чл. 243, ал. 10 от НПК - постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или
от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 6, т.
1 и т. 2 от НПК подлежат на проверка по реда на глава ХІІІ "възобновяване на
наказателни дела" (чл. 419, ал. 1 от НПК). От цитираните разпоредби е видно,
че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление не
влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 4
от НПК, защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор,
ако не е обжалвано. Следователно, стабилитета на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи,
изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство
да продължи и то да завърши с оправдателна присъда – така Решение № 197
от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о.
В случая, постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било съобщено на ищеца на 08.04.2022 г., същото не е
обжалвано по съдебен ред и по отношение на него, предвид изложеното,
фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е завършен.
Както се изложи вече, с прекратяването на образуваното срещу ищеца
наказателно производство се предопределя извода за незаконност на
обвинението, а с това следва да се считат за доказани увреждащите действия
8
от прокуратурата спрямо ищеца. Доколкото се установиха увреждащи
действия на ответника, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
„Справедливостта” изисква сходно разрешаване на аналогични случаи,
като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва
да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да
се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от
което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално
обезщетяване, наред с паричното.
Размерът на обезщетението показва каква е цената на накърненото
благо за обществото. Основните права и свободи на индивида имат не само
индивидуална, но и публична стойност, защото са от онези ценности, върху
които е изградена самата държава. Тъй като обезщетението за причинените
на гражданите вреди, е санкция и се понася от държавата, то трябва да е
достатъчно голямо, за да стимулира и останалите членове на обществото, към
зачитане на накърненото неимуществено право и предприемането на
ефективни мерки за недопускане на такива нарушения занапред.
Настоящият състав на съда приема, че безспорно ищецът е претърпял
неимуществени вреди, тъй като незаконното наказателно преследване се е
отразило върху неговите личен и обществен живот. Всеки индивид, подложен
на такава репресия, изпитва притеснения, несигурност, стрес, неудобство,
напрежение в семейния и социалния кръг, евентуално затруднения в
професионалната реализация, безперспективност. От събраните по делото
свидетелски показания се установяват типични за подложен на незаконно
наказателно преследване индивид морални страдания - притеснения,
неудобство, потиснатост, отчуждение от приятелския кръг, но липсва
конкретност на същите и изявленията, представляват по-скоро обобщения и
квалификации („не бил същият човек както преди“, „затворил се в себе си“).
Както сам признава ищецът, при разпита си на 17.12.2019 г. в проведен
разговор с разследващия полицай се установило, че данните сочели, че най-
вероятно производството ще се прекрати, тъй като ищецът няма вина за ПТП,
поради което не следва да се счита, че от този момент ищецът се е чувствал
застрашен от повдигане на обвинение. Едва на 22.05.2020 г., когато получава
призовка като обвиняем, ищецът за първи път разбира, че ще му се предяви
обвинение в извършване на престъпление, което е породило негативни
емоции у него. С оглед тежестта на повдигнато обвинение (престъпление по
9
по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – не
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – с предвидено наказание лишаване от
свобода до 3 год. или пробация), продължителността на наказателното
преследване (почти 2 год.), незагубване на работата си, при внесен не
обвинителен акт, а постановление за освобождаването му от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК с налагане на глоба, вида и продължителността
на наложената лека мярка за неотклонение („подписка“ за целия период на
незаконно преследване), неустановеното от СМЕ категорично наличие на
причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и установената
*** с претърпян ***, респ. *** от 2019 г., съобразявайки и съдебната практика
в сходни казуси (вж. напр. Решение № 148 от 26.06.2019 г. по гр. д. №
3678/2018 г. на ІІІ г. о. - 2 год. и 6 мес. наказателно преследване, без МНО,
ищецът не е загубил работата си, не е за тежко престъпление – 6 000 лв.;
Решение № 335 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 2549/2015 г. на ІV г. о. -
наказателно производство малко повече от 8 год. и предприета най-тежка
мярка за неотклонение „Задържане под стража” за период от близо 4 години и
половина – 20 000 лева; Решение № 60315 от 17.12.2021 г. по гр. д. №
2115/2021 г. ІV г. о. – престъпление против транспорта по чл. 343б, ал. 3 от
НК, без МНО, продължителност 7 мес. – 1 000 лв.; Решение № 176 от
19.07.2017 г. по гр.д. № 3501/2016 г., ІV г. о. - престъпление по чл. 323, ал. 1
от НК, продължителност вкл. съдебна фаза 2 години, МНО подписка - 2 000
лева; Решение № 192 от 14.06.2016 г. по гр. д. № 1061/2016 г., ІV г. о. - 3
години наказателно производство, оправдателна присъда през 2013 г., не
тежко престъпление, МНО подписка, получаване на нервни кризи,
повишаване на кръвното налягане - 5 000 лева) обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да се определи в размер на 9 000
лева. За разликата до 60 000 лева искът се отхвърля.
По отношение на имуществените вреди:
В Наказателно - процесуалния кодекс не е уредена отговорността за
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Няма спор, че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на
това производство. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата
10
на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди
не са уредени особени правила в ЗОДОВ – вж. ТР № 1/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
В случая единственото адвокатско възнаграждение, което се установи,
че е заплатено от ищеца в полза на адв. Л. К. от АК – Пазарджик, за
проведените съдебни производства е в размер на 600 лева, видно от договора
за правна защита от 21.10.2020 г., обективиращ и разписка за изплащането
му, приложен по АНД № 1077/2020 г. на РС – Пазарджик. Или, това е
единствената доказана имуществена вреда, претърпяна от ищеца К., във
връзка с процесното незаконно обвинение. По делото не се събраха други
доказателства за направени разходи до претендирания размер от 1 500 лева.
Следователно, искът за имуществени вреди подлежи на уважаване до размер
от 600 лева, а за разликата до 1 500 лева – подлежи на отхвърляне. Няма
касателство обстоятелството, че адв. К. е бил приет за надлежен процесуален
представител на ищеца в хода на наказателното производство във всички
съдебни производства, доколкото предпоставка за уважаване на иска в
изначално претендирания размер е доказването на настъпилата вреда, а
именно изплатен адвокатски хонорар/и в сочения размер, което в случая
липсва.
По отношение на законната лихва:
Ищецът претендира законната лихва върху обезщетенията от
26.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
Както се изложи по-горе в мотивите, началният момент на забавата и
дължимостта на законните лихви върху вземане по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
е считано от 08.04.2022 г. С оглед обаче на диспозитивното правило (чл. 6 от
ГПК), обемът на дължимата защита се определя от страната, поради което
съдът следва да зачете волята на ищеца и да присъди законната лихва от
поисканата (по - ранна) дата 26.01.2022 г.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
По делото не са налични доказателства за изплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, поради което съдът
не следва да присъжда такива, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предвид че исковете са уважени частично, ответникът следва да бъде
11
осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10 лева изцяло,
както и в полза на съда разноските за депозит в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. М. К.,
община П., ул. ***, сумата от 9 000 (девет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и 600 (шестстотин) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - платено адвокатско
възнаграждение, всички настъпили от образувано срещу него досъдебно
производство № 1409/13.12.2019 г. на РУ - Пазарджик, респ. пр. преписка №
4558/2019 г. на РП – Пазарджик за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което е било
прекратено, ведно със законната лихва върху главниците от 26.01.2022 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 9 000 лева до претендираните 60 000 (шейсет хиляди) лева, както
и иска за имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за
разликата над присъдените 600 лева до претендираните 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. М. К.,
община П., ул. ***, сумата от 10 (десет) лева - държавна такса за настоящото
производство, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик
разноски за вещо лице в размер на 300 (триста) лева, на основание чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12