р е ш е н и е
№
гр. Плевен,
16.03.2017 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ
окръжен СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Димитрова
гражданско дело № 822 по описа на съда
за 2016 г., на основание данните
по делото и закона, за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от В.З.В. чрез пълномощника му адвокат Й.Я. против А..В., с която е предявен иск за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща половината от
стойността на извършени подобрения в поземлен имот с идентификатор №
366.601.458, находящ се в гр. Белене, ********,
изразяващи се в построяване на сградата с идентификатор № 366.601.458.1 със
застроена площ 128 кв.м., на два етажа, с предназначение: сграда за търговия
съгласно нотариален акт, а съгласно одобрена строителна документация,
съставляващ „автодиагностичен пункт, кафе – аперитив
и магазин“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.10.2016 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че с ответницата са
бивши съпрузи, като с влязло в законна сила на 15.12.2015 г. съдебно решение по
гр.д. № 682/2015 г. по описа на РС – гр. Левски бракът между тях, сключен на
30.03.1990 г. е бил прекратен с развод.
Ищецът
твърди, че през 1994 г. със съгласието на бабата и дядото на ответницата със
средства на семейството му с ответницата е построен малък гараж в недвижим
имот, находящ се в гр. Белене, ********, по отношение
на който бабата и дядото на ответницата са имали признато право на строеж.
Твърди, че гаражът е ползван от него за извършване на техническо обслужване и
ремонт на автомобили, както и че поради това, че нямал право да регистрира
фирма, такава регистрирали на името на ответницата. Твърди, че през периода от
1997 г. до 1999 г. е бил по работа в чужбина, както и че след връщането си е
продължил да работи в описания по – горе гараж. Твърди, че дейността му се
разраснала и със съгласието на дядото на ответницата започнали през 2001 г.
разширяване на построения гараж чрез пристрояване и надстрояване на вече
изградената постройка в резултат на което е изградена двуетажна сграда,
съставляваща автодиагностичен пункт на първия етаж и
кафе – аперитив и магазин на втория етаж. Ищецът твърди, че лично се е занимал
със строежа като е купувал материали и е плащал на майстори, като е имал
съзнание, че строи за семейството си. Твърди също, че сградата е построена със
семейни средства, както и че ответницата е работела в кафенето, а той е работел
в автосервиза и магазина за авточасти. Твърди, че през 2004 г. са издадени
съответните строителни книжа, като строежът е записан на името на дядото на
ответницата, който разполагал с правото на строеж в поземления имот. Твърди, че
както дядото на ответницата, така и родителите
й многократно са заявявали, че построеното е за семейството и ще остане
за него, съответно, че дядото на ответницата ще им прехвърли собствеността
върху постройката, поради което през цялото време е строил и работил в
автосервиза със съзнанието, че го прави за себе си и семейството си. Ищецът
твърди, че от построяването на автосервиза и магазина фактическа власт върху
него са упражнявали само той и ответницата, те са плащали данъците върху имота,
само те са имали ключ за сградата. Твърди, че дядото на ответницата нито е
давал средства за строежа, нито е ползвал постройката, както и не е предявявал
каквито и да са претенции към построеното. Твърди, че е съдействал на дядото на
ответницата да закупи от Община Белене земята, върху която е построена
сградата, като е смятал, че след това, дядото на ответницата ще прехвърли на
него и ответницата построената в парцела от тях сграда. Твърди, че с договор за
покупко – продажба на общински имот № 87/28.07.2006
г. дядото на ответницата е придобил собствеността върху земята, както и че през
2008 г. ответницата го е уведомила, че дядо й е прехвърлил обекта и той е тяхна
собственост, като до 2016 г. е живеел със съзнанието, че постройката е
собственост на двамата съпрузи. Твърди, че през 2015 г. бракът между съпрузите
бил прекратен с развод и по повод образуваното от ответницата дело за делба на
придобитото по време на брака им имущество е предприел действия да се снабди с
документи по отношение на считаната за собствена сграда. Твърди, че след като
подал молба до Община Белене установил, че няма права върху сградата, както и
че тя е лична собственост на ответницата, тъй като е дарена от нейния дядо.
Твърди, че в последствие от Агенцията по вписванията се снабдил с препис от
нотариален акт № 128 том 9 рег. № 5903 нот. Дело №
1081/2008 г. по описа на нотариус Х.К. и установил, че построената от него по
време на брака му с ответницата сграда е дарена от нейния дядо на ответницата,
заедно с идеална част от двора. Твърди, че тъй като с построеното е увеличена стойността
на имота, а сградата е построена със семейни средства със знанието и без
противопоставянето на собственика на земята, владяна и стопанисвана от ищеца и
ответницата със съзнанието, че е за тях, следва да се приеме, че ищецът и
ответницата са били недобросъвестни владелци, приравнени съгласно чл. 74 ал. 2
от ЗС вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС на добросъвестни такива
по отношение на извършените подобрения. Твърди, че в това си качество имат
право да получат увеличената стойност на имота със сградата и без сградата. Твърди, че за извършване на
строежа и оборудването му са вложени около 80 000 лв. семейни средства,
като пазарната стойност на постройката според ищеца е около 60 000 лв., с
колкото се е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията. Твърди,
че след развода с ответницата има право да получи половината от увеличената
стойност в размер на 30 000 лв.. Твърди, че тъй като построения имот към
момента е собственост на ответницата, която го е получила безвъзмездно от своя
дядо и предишен собственик, която е била наясно със семейния характер на
вложените средства и построяването й, то за ищеца е налице правен интерес да
иска по съдебен ред да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от
30 000 лв., ведно със законните от това последици.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата А..В.,
в който се оспорва изцяло
основателността на предявения иск. С отговора се оспорва твърдението на ищеца,
че през 1994 г. със семейни средства е построен гараж в имота, находящ се в гр. Белене, ******** и се твърди, че този
гараж е построен от дядото на ответницата Е.Р.А, за което обстоятелство са
издадени удостоверение № 403/04.03.1998 г. на ТСУ – 219 гр. Белене, молба за
инсталиране на трифазен ток, подадена от Е.Р.А на 13.12.1999 г. до Н-к
„Електроснабдяване“ гр. Белене и разрешително изх. № 81/14.12.1999 г. на НЕК
- Електроснабдяване гр. Плевен, които се
представят с отговора на исковата молба. С отговора се оспорва, че през 1997 г.
ищецът е работил в пожарната и в Испания, като се твърди, че през периода 1997
– 1998 г. ищецът е работил като механик в „Италбулком“,
която работа напуснал на 01.06.1098 г. съгласно осигурителна книжка № **********/01.04.1997
г.. Оспорва се, че построената част от сградата през периода 2001 г. – 2002 г.
е изградена със семейни средства и се твърди, че произходът на средствата е
изцяло извънсемеен и произтича от предоставени
средства от майката на ответницата И.П.А., която през този период и досега
живее и работи в Гърция. Твърди се, че ищецът понякога се е разплащал с
майсторите на строежа или се е уговарял със строителни работници, но
средствата, с които са извършвани плащанията са изцяло изпратени от майката на
ответницата, които се съхранявали в семейното жилище и не са съставлявали
средства на семейството. Твърди се, че в резултат на процедура по закупуване на
земята дядо й Е.Р.А е придобил собствеността след предложение за закупуване от
13.04.2006 г. до Кмета на Община Белене и търг за продажба на общински имот и
сключен договор № 87/28.07.2006 г.. Твърди се, че самата сграда е построена
върху земята с разрешение за строеж № 6/09.03.2004 г. на Община Белене, което
също е издадено на името на дядото на ответницата. Твърди се също, че ищецът е
знаел за прехвърлянето на собствеността върху сградата на ответницата пред
нотариус, както и че това прехвърляне не го засяга, тъй като няма отношение към
собствеността върху имота.
В
с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адвокат Й.Я. поддържа предявения иск. Представя
списък на разноските за сумата от 1 700 лв. адвокатско възнаграждение, 1 200 лв. за държавна такса и 150 лв. за
възнаграждение на вещо лице. Депозирани са писмени бележки, в които подробно се
обсъждат събраните по делото доказателства и се извежда извод за доказаност и основателност на предявения иск. Поддържа се,
че двата гаража, построени през 1994 г. и през 2001 -2002 г. построени изцяло
със семейни средства на страните, както и с помощта на семействата и приятелите
им. Оспорва се достоверността на показанията на свидетелките И.А, Е.И. и В.
както поради тяхната заинтересованост, така и поради обстоятелството, че еврото
е въведено като валута в Гърция от 01.01.2002 г., а
свидетелките са категорични, че майката на ответницата е изпращала само евро.
Ответницата
лично и чрез пълномощника си адвокат В.Ч. оспорва предявения иск и поддържа
депозирания писмен отговор на исковата молба. Представя списък на разноските за
сумата от 1430 лв. адвокатско възнаграждение. Депозирани са писмени бележки, в
които се обсъждат подробно събраните по делото доказателства и се поддържа
възражението, че постройките са изградени изцяло със средства на майката на
ответницата И.А, че ищецът е влагал средствата от труда си изключително в
техника, но не и в построените сгради, че ищецът е имал качеството на държател,
а не владелец на процесния имот, докато е работел в
него, че оспорената декларация на л. 104 от делото не отговоря на изискванията
на чл. 183 ал. 1 от ЗУТ. В писмените бележки се съдържа искане по реда на чл.
402 от ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, като се твърди, че същото не е
надлежно съобщено на ответницата.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 ПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Плевенският окръжен съд е сезиран с иск
с правно основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от
ЗС, предявен от В.З.В. против А..В. за сумата от 30 000 лв.,
представляваща половината от стойността на извършени подобрения в поземлен имот
с идентификатор № 366.601.458, находящ се в гр.
Белене, ********, изразяващи се в построяване на сградата с идентификатор №
366.601.458.1 със застроена площ 128 кв.м., на два етажа, с предназначение:
сграда за търговия съгласно нотариален акт, а съгласно одобрена строителна
документация, съставляващ „автодиагностичен пункт,
кафе – аперитив и магазин“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2016 г. до окончателното й
заплащане.
Предявения
иск с оглед активната и пасивната легитимация на страните и заявените
обстоятелствата в исковата молба е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
За да възникне правото на
подобрения, уредено в чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1
от ЗС, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да
има качеството на владелец и в това качество да направил подобрения, които
повишават стойността на вещта, подобренията да са направени със знанието и без
противопоставянето на собственика на имота към момента на извършването му, увеличената
стойност на вещта да съществува към момента на постановяване на решението, ответницата
да е собственик на подобрената вещ.
С
разпоредбата на чл. 69 от ЗС е въведена оборима презупция, съгласно която „предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.“
Следва да се посочи, че задължението по чл. 72 ал. 1 от ЗЗД възниква за собственика на имота към момента на извършването на разноските, подлежащи на обезщетяване, респ. негов универсален правоприемник, но не и за последващ частен правоприемник, освен ако му е било изрично прехвърлено или частният правоприемник е недобросъвестен /знаел е, че подобренията са извършени от владелеца/.
Субективното материално право на парично вземане по чл. 72
ал. 1 от ЗС на добросъвестния владелец на чужд имот срещу собственика на имота
за сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
извършените подобрения от владелеца не е субективно вещно право, а облигационно
такова, почиващо на плоскостта на неоснователното обогатяване. Поради това, в
случаите, когато двамата съпрузи, дори съвместно да са упражнявали
добросъвестно владение върху чужд имот и съвместно да са извършвали подобрения
на имота, тяхното субективно право на вземане по чл. 72 ал. 1 от ЗС не се
включва в бездяловата СИО,
а наличието или липсата на съвместен принос е от значение единствено за
вътрешните им отношения на разделност между тях, като
правото на вземане за парична сума е делимо.
В този смисъл е решение № 71 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 7189/2014 г.,
ІV г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
има качеството на владелец по отношение на съществуващия до 2001 г. т. нар. малък
гараж и новопостроената сграда, представляваща съгласно строителни книжа „автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и магазин“, а
ответницата е собственик на подобрения имот, че е направил разноски за строежа
на сградата по време на брака му с ответницата и същите повишават стойността на
притежавания от ответницата имот, че увеличената стойност на имота съществува
към момента на постановяване на решението. В тежест на ответницата е да докаже
твърденията си, че сградите са построени от нейната майка И.А с лични средства,
а не със средства на семейството й с ищеца.
Не се
спори между страните, а се установява и от представеното по делото решение № 191/15.12.2015 г. по гр. д. №
682/2015 г. по описа на РС – гр. Левски, влязло в законна сила на 15.12.2015 г.
/л.5-6/, че със същото е прекратен с развод сключения между съпрузите В.З.В. и А..В.
през 1990 г. граждански брак.
Не се спори между страните, а се
установява и от представената по делото справка от търговския регистър за
актуално съдебно състояние на ЕТ *****, гр. Белене, ЕИК
***** към 26.10.2016 г. /л.10/ и удостоверение за актуално съдебно състояние от
25.08.2003 г., изд. от ОС - Плевен /л.105 – част от преписка, представена от
Община Белене/, че от 1995 г. ответницата е регистрирана като ЕТ с посочените в
справката и удостоверението наименование и седалище.
Не се
спори между страните, а се установява и от представената от ответницата
декларация на л. 168 от делото, че имената Е.Р.А и Д.Р.А. са имена на едно и
също лице, което е дядо на ответницата.
Не се
спори между страните, а се установява и от представеното по делото удостоверение
№ 403/04.03.1998 г. на ТСУ – 219 гр. Белене /л. 25/, че в резултат на отстъпено
право на строеж на Е.Р.А е построен автосервиз от 40 кв.м. в парцел VІІ-841 в
стр. кв. 38 по плана на гр. Белене. Установява се от представените по делото молба
за инсталиране на трифазен ток от 13.12.1999 г. до Н- к „Електроснабдяване“ гр.
Белене и разрешително изх. № 81/14.12.1999 г. на НЕК - Електроснабдяване гр. Плевен /л. 26,27/, че
през 1999 г. Е.Р.А е инициирал инсталиране на трифазен ток за ремонтна
работилница в гр. Белене, ул. „******** и е получил съответното разрешително.
Не се
спори между страните, а се установява и от представената по делото скица №
118810.04.2002 г. за УПИ VІІ-841 в стр. кв. 38 по плана на гр. Белене, записан
като държавен с отстъпено право на строеж на Е.Р.А /л. 33/, че същата е
издадена от Община Белене във връзка с извършено съгласуване от главния
архитект на Общината на проектиране на пристройка и надстройка на съществуващ
гараж за автоработилница и кафе-аперитив.
Не се
спори между страните, а се установява и от представената по делото част от
архитектурен проект на първи етаж на „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“ в УПИ VІІ-841 в стр. кв. 38 по плана на гр.
Белене /л. 9/, че същата е надлежно одобрена от архитект при Община Белене на
20.01.2004 г. и съдържа скица на обект, изразен чрез очертания на нов тухлен
зид, тухлен зид, който се разваля и съществуващ зид.
Не се
спори между страните, а се установява и от представеното по делото разрешение
за строеж № 6/09.03.2004 г. на Община Белене /л.34/, че същото е издадено на Д.Р.А.
за изграждане съгласно съгласуваните и одобрени проекти на обект „автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и магазин“ в УПИ
VІІ-841 в стр. кв. 38 по плана на гр. Белене.
Не се
спори между страните, а се установява и от представения по делото, ведно с
преписка, представена от Община Белене договор за продажба без търг на недвижим
имот от 28.07.2006 г. /л. 55-56/, че със същия Община Белене е продала на Е.Р.А
УПИ /дворно място/ - частна общинска собственост с
площ 1034 кв.м. в гр. Белене, ул. „********. Установява се от преписката, че
същата съдържа работен проект на обект „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“ в УПИ VІІ-841 в стр. кв. 38 по плана на гр.
Белене, части: строителни конструкции, ОВ, ел. захранване и вътрешна
инсталация, архитектура и технологично обзавеждане, в които като инвеститор е
вписан Е.Р.А. Установява се от преписката, че същата съдържа становище за
противопожарна осигуреност на строеж, издадено на 26.02.2003 г. от РСПАБ –
Белене, хигиенно становище по инвестиционния проект на 08.07.2003 г. от ХИИ –
гр. Плевен, становище за условия за присъединяване към електрическата мрежа
на обект „кафе-аператив“
и магазин от 31.03.2003 г. от „Електроразпределение – Плевен“ ЕАД, договор от
13.01.2004 г. между „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен и ЕТ *****,
като в първите две становищата са посочени като инвеститори Е.А. и А.., а
относно включването към електро и ВиК мрежата са
възникнали договорни отношения с ЕТ ***** гр. Белене. Установява се от
представеното с преписката удостоверение № 324/16.02.1964 г., изд. от ОбНС – Белене, че със същото на Е.Р.А е признато право на
строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел V от кв. 66 по пана на
гр. Белене с площ 1034 кв.м. и право на собственост върху построените сгради и
подобрения в имота. Установява се от представения с преписката нотариален акт
за дарение № 184 том І дело № 372/1984 г. по описа на нотариуса при РС – гр.
Левски, че Д.Р.А. със съгласието на съпругата си Е.А. е дарил на сина си А.Д.А.
½ и.ч. от жилищната сграда, построена в дворно място с признато право на
строеж, съставляващо парцел с пл. №841 в стр. кв. 38 по плана на гр. Белене, с
площ 1034 кв.м..
Установява
се от посочената по-горе преписка от Община Белене, че същата съдържа
декларация от Д.Р.А. /л.104/, подписана на 30.07.2003 г., с нотариална заверка
на подписа му от В.В., заемала длъжност секретар в
Община Белене, от която се установява, че същият е дал съгласие страните А. и В.В. да построят на свое име кафе-магазин и автоработилница в съсобствения му
имот. Установява се от представеното по делото писмо Община Белене и приложени
към същото удостоверение № 12-00-91/25.01.2017 г. и страница от ІІ книга за
нотариални заверки № 460-1631 на Община Белене /л.157-161/, че в Общината не се
съхранява оригинала на декларацията, а заверката на подписа е извършена от В.В., заемала длъжност секретар в Община Белене и е надлежно
вписана в съответната книга за нотариални заверки под № 1040/30.07.2003 г.,
като е възпроизведено съдържанието на документа
Не се
спори между страните, а се установява и от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
128 том 9 рег. № 5903 нот. Дело № 1081/2008 г. по
описа на нотариус Х.К., рег. № 021 и район на действие РС – Левски /л. 7/, че
със същия Д.Р.А. е дарил на внучката си А..В. следния свой недвижим имот: сграда
с идентификатор № 366.601.458.1 със застроена площ 128 кв.м., на два етажа, с
предназначение: сграда за търговия, находяща се в гр.
Белене, обл. Плевен по кадастралната карта на гр.
Белене, одобрена със заповед № РД-18-58/24.09.2007 г. на Агенцията по кадастър,
на ******** съгласно приложена скица, а съгласно разрешение за строеж №
6/09.03.2004 г. представляваща „автодиагностичен пункт,
кафе – аперитив и магазин“, ведно със съответното право на строеж, ведно с 128
кв.м. и.ч. от ПИ с идентификатор № 366.601.458, с площ на целия имот 1073
кв.м., стар идентификатор 841, при съседи на целия имот: 03366.601.457,
03366.601.454, 03366.601.465, 03366.601.464, 03366.601.463, 03366.601.459.
Не се
спори между страните, а се установява и от представените по делото осигурителна
книжка на ищеца и удостоверение, издадено на 15.06.1997 г. от РДВР – Плевен, че
през периода от м. ХІІ 1988 г. до м. V 1997 г. ищецът е работил в МВР, през
периода от м. ІV 1997 г. до м. Х.1997 г. в „Тодини констукциони Дженерали“ АД, гр.
Велико Търново, а през периода от м. Х 1997 г. до м. Х.1998 г. в „Италбулком“ ООД, гр. Плевен.
Установява
се от заключението на приетата и неоспорена съдебна строително-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. С.С. /л.
49-52/, че пазарната стойност на построената в ПИ с идентификатор № 366.601.458,
находящ се в гр. Белене, ул. „******** сграда за
търговия на два етажа съгласно нотариален акт, а съгласно строителните книжа „автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и магазин“,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 366.601.458.1 е
68 880 лв. към момента на изготвяне на заключението.
Относно
спорните обстоятелства кой е построил и владеел след построяването им първоначалната
постройка „ремонтна работилница“ с площ 40 кв.м. и „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“ чрез пристойка и
надстройка на „ремонтна работилница“ по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на доведените от страните свидетели.
Установява
се от разпита на свидетеля М.З.К., посочен от ищеца, че същият е в приятелски
отношения със страните и живее и работи в гр. Белене. Свидетелят установява, че
след сватбата си страните заживели при дядото на ответницата в гр. Белене, на
ул. ******, а след това си купили апартамент и се изместили. Установява, че
ищецът е работил в Пожарната в Белене и в началото на 90 – те години в
почивните си дни е започнал като хоби да извършва ремонт на коли в малък гараж
в двора на дядото на ответницата. Установява, че няколко години по-късно около
1993-1994 г. ищецът решил, че иска да си разшири дейността и има нужда от
по-голям гараж с канал и отопление и направили за 5-6 месеца в същия двор
масивен гараж. Установява, че е помагал на ищеца при колоните на гаража, както
и други негови приятели от пожарната. Свидетелят установява, че по същото време
ищецът напуснал пожарната и започнал да работи само в гаража, като по-късно
разбрал, че е работил чрез фирмата на ответницата. Установява, че в последствие
ищецът работел като автомонтьор във фирма в гр. Плевен, а след това за известно
време в Испания, но се върнал в Белене и продължил работа за себе си. Установява,
че няколко години по-късно ищецът решил отново да разшири дейността си и в периода
2001 г. - 2002 г. започнал строежа на голям гараж с кафене, като паралелно с
това продължавал да работи в сервиза в малкия гараж с двама – трима работника.
Свидетелят установява, че строителството на големия обект е продължило около
година и е завършило около 2003-2004 г.. Свидетелят установява, че по същото
време е имал магазин за строителни материали в гр. Белене и ищецът е пазарувал
от него, като е поръчвал каквото е необходимо за строителството и обикновено в
края на седмицата го е заплащал наведнъж. Установява, че е чувал от ищеца, че
плаща материалите с парите от извършените ремонти през седмицата, а веднъж от
ответницата е разбрал, че ще плати с пари, които ще й прати майка й, както и от
двамата през годините, че получават парична помощ от майката на ответницата от
Гърция. Свидетелят установява, че е помагал при изливане на плочи и колони на
големия строеж, а отделно е имало майстори, които са работили на строежа срещу
заплащане. Установява, че знае от страните, че приятели на ищеца са теглили
заем от банка и средствата са предоставени за строежа, като е виждал
ответницата в „Банка ДСК“ и тя му обяснила, че погасява вноските по тези
кредити. Установява, че ответницата не е работела през годините, а се е грижела
за домакинството на семейството си, както и за дядо си и баща си. Установява,
че семейството на страните е било подпомагано през годините от майката на
ищеца, която продала изгодно ушити от нея гоблени, а ищецът спечели голяма сума
пари от продажбата на ретроавтомобил, който купил на
ниска цена, ремонтирал и възстановил. Свидетелят установява, че по време на
строежа и двата обекта – малкия гараж и големия гараж с кафето, дядото на
ответницата живеел в къщата в същия двор, всеки ден бил около строежа, почивал
си и насърчавал страните да строят за себе си. Установява, че и от двата гаража
ключове имал само ищеца и той ръководел работата в гаражите, като давал
указания на наетите работници.
Установява
се от разпита на свидетелката М.И.В., че същата е майка на ищеца и живее в гр.
Белене. Свидетелката установява, че първоначално синът й работил в малък гараж
в двора на дядото на ответницата, като поправял коли в почивните си дни като
пожарникар, а след това работил в Испания и след като се върнал решил да
разшири дейността си. Свидетелката установява, че малкия гараж е строен от сина
й с помощ на приятели. Установява, че в последствие чрез надстрояване е построен
големия обект. Установява, че преди деноминацията е помогнала на семейството на
сина си с пари от продажбата на гоблени, като помни, че сумата била голяма, но
няма спомен каква. Установява, че по това време синът й бил построил малкия
гараж и събирал пари за строеж на големия обект. Установява, че след
деноминацията е теглила паричен заем в размер на 2000-3000 лв. от банка „ДСК“,
където работела и е дала парите на сина си за строежа на големия обект, както и
че му дала над 1000 лв. от продажбата на наследствени земеделски земи.
Установява, че знае от сина си, че негов приятел М. е теглил заем в размер на
15 000 лв. от Банка „ДСК“, а синът й заплащал вноските по заема.
Установява, че в строежа синът й вложил пари от продажбата на ретроавтомобил, който купил за 1 000 лв., ремонтирал и
продал за около 30 000 лв.. Свидетелката установява, че на големия строеж
са работили няколко майстори, на които синът й е плащал, както и че синът й е
осигурявал материалите за строежа. Установява, че от ответницата знае, че майка
й е изпращала пари от Гърция, но не знае конкретни цифри и къде са влагани тези
пари, като е чувала, че се пращат за въглища, дърва и за домакинството.
Свидетелката установява, че през всичките години синът й работел и печел добре,
а ответницата не е работела, но винаги се е грижила за домакинството на
семейството си, както и за това на дядо си и баща си. Свидетелката установява,
че по време и двете строителства дядото на ответницата е живеел в къщата зад
гаражите, наблюдавал е строежите и се е радвал на построеното от страните.
Установява
се от разпита на свидетеля И.В.С., че същият живее в гр. Белене и е в
приятелски отношения със страните. Свидетелят установява, че в началото на 90 –
те години ищецът е работел в пожарната, а в почивните си дни е работел в гараж
в двора на дядото на ответницата. Установява, че в последствие в периода около 1992
г.- 1995 г. ищецът си направил друг гараж в южната страна на същия двор и
напуснал пожарната, тъй като имал много работа. Установява, че е ходел всеки
ден на строежа и е участвал в него. Установява, че след това ищецът е работел
известно време в гр. Плевен, а в последствие и в Испания и след връщането си е
решил да прави сервиз в гр. Белене, включващ по- голям гараж с подемници и
кафене. Установява, че всекидневно е наблюдавал строежа на отиване и на връщане
от работа и е виждал, че на обекта работят майстори. Свидетелят установява, че
ищецът е взимал заеми от бивши колеги, които са имали право да получават заеми
от банки, като лично знае за един колега – М. П. Н., който е теглил заем около
10 000 лв. за ищеца от банка. Установява, че парите са използвани за
строителството на големия обект, както и че вноските по кредита са плащани от
ищеца. Установява, че по същото време ищецът е печелел добри пари от ремонти,
като лично е присъствал, когато за един ремонт е получил 2000 лв. по време на строежа.
Установява, че ищецът е спечелил пари и от продажбата на ретроавтомобил,
който купил за 1000 лв. и продал за 30 000 лв., но това било преди да
направи малкия гараж. Свидетелят установява, че по време на строежите
ответницата е била там, както и дядо й, който се радвал за страните, че строят
и не знае да е имал възражения за строежите.
Установява
се от разпита на свидетеля Е.П.Д., че същият живее в гр. Белене и се намира в
приятелски отношения със страните. Установява, че познава дядото на ответницата
и знае, че строежите са правени в неговия двор. Установява, че първоначално
през 1993 -1994 г. е построен малък гараж, в който ищецът е работил като е
поправял автомобили, заедно с нает работник. Установява, че в последствие
ищецът е работил в Плевен, в Испания и като се върнал в Белене започнал строежа
на голям обект за автодиагностика. Установява, че
големият обект е построен за около година, като паралелно с майсторите, които
работели на втория етаж ищецът продължил да поправя автомобили в гаража отдолу.
Установява, че той, както и други приятели на ищеца са помагали на строежа,
като той лично е работил по покрива, помагал е за бетон и за други неща.
Установява, че за работата си по дървената конструкция на покрива му е заплащал
ищеца. Установява, че ищецът е взел заем от свой приятел пожарникар в размер на
15 000 лв., който е теглил заем от банка, а ищецът изплащал парите направо
в банката. Установява, че заемът е изтеглен по време на строежа на големия
обект и от ищеца знае, че са вложени в него. Свидетелят установява, че от ищеца
знаел, че след приключване на строежа дядото на ответницата щял да го
прехвърли, но от дядото на ответницата не е чувал това. Установява, че е виждал
дядото на ответницата около строежа и няма впечатления да се е противопоставял
по някакъв начин. Установява, че сервизът след построяването му е стопанисван
от ищеца, а ответницата около година е работела в кафенето над сервиза.
Установява, че ответницата не е работила друго, като през цялото време се е
грижила за семейството си, за дядо си и баща си. Установява, че знае, че на
името на ответницата има регистрирана фирма, в която ищецът работи като
работник. Установява, че знае за продажба на ретроавтомобил
от ищеца по време на строежа или след построяването на малкия гараж.
Установява
се от разпита на свидетеля П.Й.Р., че същият е работил като майстор-строител
при строителството на автодиагностичния център.
Свидетелят установява, че обектът е бил в двора на дядото на ответницата, както
и че е нает от ищеца, който му е заплащал за труда. Установява, че на обекта са
работили двама майстори и проектант, като ищецът е движел строителството,
осигурявал материалите, намирал общи работници и плащал, както и лично помагал,
когато е необходимо. Установява, че синът му е работел по същото време в
сервиза на ищеца и работата в сервиза не спирала по време на строителството.
Свидетелят установява, че по време на строежа дядото на ответницата е бил там и
не е показвал да има някакви възражения. Свидетелят установява, че строежът е
правен за страните, а след построяването му пак страните са работели в него.
Свидетелят установява, че е работел два дена и при строителството на малкия
гараж, че е бил извикан от бащата на ответницата, като не си спомня кой му е
плащал.
Установява
се от разпита на свидетелката И.П.А., че същата е майка на ответницата и от 20
години работи и живее в Гърция. Свидетелката установява, че парите за първия
гараж са платени от нея, като след построяването му ищецът е заминал в Испания.
Установява също, че средствата за строежа на втория обект до поставянето на
циглите са заплатени от нея. Свидетелката установява, че в продължение на
години всеки месец е изпращала по 800-900 евро на ответницата по бус от Атина до Белене. Установява, че е контактувала по
телефона с дъщеря си и тя и обяснявала за какво се влагат средствата, като
знае, че са давани за материали, както и на един майстор на име Иван, който е
участвал в строителството и на първия гараж и е поставял арматура. Установява,
че като се е върнала от Гърция е платила един заем на името на ищеца в банката,
като знае, че по това време ищецът имал два заема. Установява, че заемът е
теглен по време на строежа, но не помни в какъв размер и каква сума е погасила.
Установява, че не е искала отчет, тъй като е давала парите за да има работа за
децата й и особено за ищеца. Установява, че със спечелените от него пари ищецът
си е купувал машини, компютър и други неща, които са му били необходими за
работата. Установява, че знае от дъщеря си, че е ходила на магазина да заплаща
закупуваните строителни материали за гаража. Установява, че когато строежът бил
завършен дъщеря й и предала думите на ищеца, че нямат нужда от повече от пари
за строежа. Свидетелката установява, че по банков път е превела на дъщеря си
около 20 000 евро, а по бусовете е изпратила
повече, тъй като било по-изгодно. Свидетелката установява, че в семейството се
е говорело строежът да бъде за ответницата, но ищецът да работи в него.
Установява, че свекърът й отначало не искал да се строи, но тя го убедила, като
говорили всичко да е на името на ответницата, тъй като свидетелката дава
парите. Свидетелката установява, че е работила легално в Гърция и има заплащани
данъци и осигуровки, както и че първоначално работела по домовете и живеела на
квартира, но в последствие започнала да работи и живее на едно място и печелела
добре, като пращала около 900 евро на дъщеря си А. Свидетелката установява, че
не си спомня да е пращала драхми. Установява, че след като завършил строежа е
започнала да изпраща повече пари на другата си дъщеря. Свидетелката установява,
че не знае свекърът й да е подписвал документ, съгласно който строежът е за
страните.
Установява
се от разпита на свидетелката Е.А.И., че същата е сестра на ответницата, през
периода 1990 – 2010 г. е живяла в с. *****, но през почивните дни е посещавала
дома на родителите си в гр. Белене. Свидетелката установява, че всеки месец по
автобус, който пътува от Атина до Белене майка й в продължение на години е
изпращала пари на сестра й, които сестра й използвала за строежа на гаражите,
малкия през 1995-1996 г. и по-късно големия, представляващ сервиз, магазин и
кафе. Установява, че малкият гараж е направен за няколко месеца, а големият за
около година. Установява, че не е присъствала на получаване на сумите от сестра
й от автобуса от Атина, но често е ходела със сестра си да обменя валута в
банката, за която сестра й е казвала, че е от майка им. Установява, че е
присъствала, когато с тези пари е плащано на майсторите на строежа и в магазина
за материали. Свидетелката установява, че докато е правен строежа майка й е
пращала средно между 800-950 евро месечно на сестра й за да строят, като по
същото време не й изпращала пари на нея. Свидетелката установява, че не знае колко
пари е изпратила майка й на сестра й за строежа, но счита, че са около
80-90 000 лв.. Свидетелката установява, че строежите са правени за
страните за да работят в построената сграда и да получават доходи. Свидетелката
установява, че първоначално дядо й не е бил съгласен да се строи сервиза, тъй
като се закривала къщата му, но в последствие бил убеден от майка й и се
съгласил за да остане за сестра й. Свидетелката установява, че след
построяването на сервиза сестра й работела на втория етаж, а на долния се
правела диагностика. Установява, че ищецът е работел във фирмата на сестра й до
построяването на сервиза, но не знае дали съпрузите са влагали средства в
строежа на сервиза. Установява, че след като е построен сервиза страните
започнали да получават по-високи доходи и ищецът започнал да влага пари в
материали, авточасти и машини, необходими за работа на сервиза и магазина.
Свидетелката установява, че познава един от майсторите на малкия гараж – И.,
който е свидетел по делото и е правил кофража. Установява, че баща й също е
работил за построяването на този гараж, като е махнал оградата, чешмата,
герана, копал е каналите на самия сервиз. Свидетелката установява, че не си
спомня кои са били майсторите на големия сервиз. Свидетелката установява, че
знае от майка си, че е погасила кредит на ищеца в Банка ДСК, но не знае
подробности, като мисли, че кредитът също е свързан със строителството.
Свидетелката установява, че ищецът е работил преди години в пожарната, след
което е напуснал и отишъл да работи в Плевен и в Испания, но не си спомня точно
кога. Установява, че след връщането му от Испания ищецът не е имал пари и
тогава е започнал строежа на големия сервиз с парите на майка й.
Установява
се от разпита на свидетелката М.А. В., че същата е от гр. Белене и дълги години
през периода 1999 г. до 2015 г. е живяла и работила в Атина. Свидетелката
установява, че от 2000 г. до 2015 г. майката на ответницата е изпращала пари на
ответницата всеки месец по около 800-900 евро по бус
от Атина до Белене. Установява, че тъй като майката на ответницата не може да
напуска работното си място тя й помагала като вземала парите и ги предавала на буса, като преди да ги предаде парите са броени и слагани в
плик и в зависимост от размера им е плащана таксата за тяхното пренасяне.
Свидетелката установява, че майката на ответницата е обяснявала, че парите са
необходими за строеж на гараж. Свидетелката установява, че знае, че първо е
строен гараж на един етаж, а в последствие е строен и втори.
Установява
се от разпита на свидетеля И.А.., че същият е майстор, който е работил на
първия гараж около 1994-1995 г. и е правил арматура. Установява, че е повикан
от бащата на ответницата и той и съпругата му И. са му плащали. Установява, че
ищецът е бил също на строежа, помагал е, но не му е давал пари.
Въз
основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните свидетели на двете страни в частта, в която същите кореспондират
помежду си и съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно
се установи по делото, че в полза на дядото на ответницата Е. /*****/ А. е
отстъпено право на строеж върху държавен имот в гр. Белене, съставляващ парцел с пл. №841 в стр. кв. 38 по плана на
гр. Белене, с площ 1034 кв.м.. Установи се, че дядото на ответницата, заедно
със съпругата си е прехвърлил през 1984 г. на сина А.. право на собственост
върху ½ и.ч. от построената в държавния имот къща. Установи се, че освен
жилищната сграда дядото на ответницата е построил в държавния имот и други
постройки, по отношение на които е придобил право на собственост въз основа на
признатото му право на строеж върху държавна земя, една от които е малък гараж.
Установи се, че след като страните сключили брак през 1990 г. заживели в къщата
на дядото на ответницата, а в последствие след няколко години се преместили в
собствен апартамент в същия град. Установи се, че в периода от 1990 г. до 1997
г. ищецът е работил в системата на МВР като пожарникар, като в почивните дни извършвал
ремонти на автомобили в гаража на дядото на ответницата. Установява се, че
първоначално ищецът работил в съществуващия гараж, а в последствие тъй като
дейността му се разширила около 1994 г. решил да изгради нов гараж в друга част
на двора, в който да работи, като гаражът трябвало да има канал и други
подходящи условия за работата му. Въз основа на показанията на разпитаните
свидетели съдът приема за установено по делото, че ищецът с помощта на бащата
на ответницата, наети от бащата на ответницата майстори и приятели на ищеца е
изградил новия гараж, предназначен за дейността му и след построяването му
заработил в него. Представените по делото писмени доказателства установяват, че
относно узаконяването на построения гараж и включването му към ел. мрежа
действия са предприети от дядото на ответницата, в качеството на собственик на
построеното въз основа на отстъпеното му право на строеж върху държавния
парцел. Установи се по делото, че в период от няколко години след 1997 г.
ищецът е работил в гр. Плевен и извън страната, както и че през 2001-2002 г.
след завръщането си в страната и в гр. Белене е започнал строеж на т. нар.
голям обект чрез пристрояване и надстрояване на построения около 1994 г. малък
гараж в двора на дядото на ответницата, който строеж продължил около година.
Установи се, че след построяването си новият обект имал предназначение като „автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и магазин“, като
строителството било узаконено по-късно чрез издаване на разрешение за строеж №
6/09.03.2004 г. от Община Белене в полза на дядото на ответницата Е. /*****/ А..
Установи се по делото, че дядото на ответницата през периода на строителството
и на двата обекта е живеел в жилищната сграда в същия двор, наблюдавал
строежите без да се противопоставя, но не е взимал участие в тях. Установи се,
че преди издаване на разрешението на строеж дядото на ответницата е подписал
декларация на 30.07.2003 г., с нотариална заверка на подписа на същата, от
която се установява, че същият дава съгласие страните да построят на свое име
кафе-магазин и автоработилница в собствения му имот. Установи
се, че с договор за покупко – продажба без търг,
сключен на 28.07.2006 г. дядото на ответницата е придобил собствеността върху
земята, в която са изградени жилищната му сграда и обекта „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“, както и че с договор за дарение, сключен на
18.06.2008 г. същият е дарил новопостроения обект на ответницата А.В.. Установи
се, че след построяване на обекта представляващ „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“ същият е ползван само от ответниците,
които работели в него от името на фирмата, регистрирана на ответницата като ЕТ,
като единствени притежавали ключове за имота, зареждали стоки в магазина и кафе-аператива, а ищецът заедно с назначени от него
работници извършвал работата в автосервиза. Установи се по делото, че през
2015 г. бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №
682/2015 г. по описа на РС – Левски.
За да
достигне до изводите, изложени по-горе относно строителството на т.нар. малък
гараж и „автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и
магазин“ от ищеца, респ. за извършване на подобренията от ищеца, съдът
кредитира показанията на свидетелите на двете страни, в частта, в която
кореспондират помежду си. От съществено значение според съда е кой фактически е
извършил строежа и с каква цел, респ. кой е установил фактическа власт върху
построеното. По отношение на построения
малък гараж съдът съобрази следното: От показанията на свидетелите М.К., И.С. и
Е.Д., които кореспондират помежду си и с показанията на свидетелката В., които
следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната й
заинтересованост, се установява, че малкия гараж е изграден за 5-6 месеца от
ищеца поради нуждата от по-голям гараж, отопление и канал, че свидетелите са
помагали на строежа като приятели на ищеца, както и че след построяването му
ключ от гаража имал само ищеца, който работил там заедно с нает от него
работник. Свидетелите П. Р. и И.А. установяват, че са работили при строежа на
гаража, като са бил извикани от бащата на ответницата, като относно работата на
свидетеля А. показанията му кореспондират с показанията на свидетелката Е.И., които
следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната й
заинтересованост. Свидетелката И. установява, че баща й също участвал в
построяването на гаража като разрушил съществуващи ограда, чешма и геран на
мястото, на което е изграден в последствие гаража, както и че е копал канала в
гаража. По отношение на построения „автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и магазин“ съдът
съобрази следното: Свидетелите М.К., И.С. и Е.Д., чиито показания кореспондират
помежду си и с показанията на свидетелката Е.И., които следва да се ценят при
условията на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост установяват,
че строежът на големият обект е изграден за около година в периода 2001 -2002
г., като след построяването му ключове за обекта са имали страните, които са
работили в него. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си и с
показанията на свидетеля П. Р. относно обстоятелството, че на строежа са
работили майстори и проектант, наети от ищеца, а някои от свидетелите са
помагали в качеството на приятели на ищеца на строежа. Показанията на
свидетелите К. и Р. кореспондират относно обстоятелствата, че материалите за
строежа са поръчвани и осигурявани от ищеца. По делото липсват доказателства
гаражът и в последствие обектът „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“ да са построени от дядото или от майката на
ответницата, тъй като нито един от свидетелите не посочва същите като
инициатори или преки участници в строежа. Напротив, от показанията на
свидетелите се установи категорично, че както гаража, така и големия обект, при
които е извършено дострояване и надстрояване на гаража са построени по идея на
ищеца, за да работи сам или с ответницата, респ. с наети от тях работници в тези
обекти. По делото не се представиха доказателства също както родителите на
ответницата, така и нейния дядо в какъвто и да е момент да са установили
фактическа власт върху новопостроения гараж, а напротив свидетелите и на двете
страни установяват, че върху гаража е установена фактическа власт единствено от
ищеца със знание и без противопоставяне от страна на дядото на ответницата.
Недоказани и поради това неоснователни са възраженията на ответницата, че
подобренията са направени не от ищеца, а от нейната майка – свидетелката И.А. По делото
не се събраха доказателства, тежестта за което е върху ответницата, майка й по
какъвто и да е начин да е участвала пряко в строежите на двата обекта. От
показанията на разпитаните свидетели И.А,
Е.И. и М. В. се установява, че в продължителен период от време майката на
ответницата е изпращала ежемесечно парични средства в евро на ответницата, а от
показанията на свидетеля К. се установява, че е имало случаи със средства,
изпратени от майката на ответницата да са заплащани материали за строежа на т.
нар. голям обект, но липсват доказателства майката на ответницата да е
направила пряко от свое име разноски за строителството на обектите, за разлика
от ищеца. Съдът приема за установено по делото, че строителството
на спорните обекти е направено от ищеца, доколкото строителството на обектите фактически
е извършено от него. Обстоятелството, че семейството на страните е било
подпомагано при строежите с парични средства от техните близки не променя
правния извод относно това, кой е извършил подобренията. Безспорно по делото се
установи, че както майката на ищеца, така и майката на ответницата са давали
парични средства на децата си по време на строителството, но нито един от
разпитаните свидетели не посочва, че паричните средства са влагани директно от
други лица, различни от страните. Свидетелката
В. установява, че по време на строежа на малкия гараж е дала голяма парична
сума на сина си от продажбата на гоблени, както и че е предоставила парични
средства в размер общо около 3-4 хиляди лева на сина си за строителството на
големия обект. Свидетелката А. установява, според нея е заплатила изцяло както
разходите по строителството на малкия гараж, така и разходите за построяването
на големия обект, тъй като като в продължение на години изпращала по около
800-900 евро ежемесечно на дъщеря си – ответницата в производството. Свидетелят
А. установява, че за кофража на малкия гараж са му платили родителите на
ответницата. Свидетелят К. установява, че материалите за големия строеж е
предоставял без да се плащат в момента, като плащанията им са правени в края на
всяка седмица от ищеца или ответницата. Свидетелите К. и С. установява, че на
строежа са работили наети от ищеца майстори, като показанията им в тази насока
кореспондират с показанията на свидетелите Р. и Д., които установяват, че са
извършвали работа на строежа срещу възнаграждение, заплатено от ищеца.
Свидетелката Е.И. установява, че големият обект е построен със средства на
майка й, изплащани по бус от веднъж месечно от Атина.
Свидетелката М. В. установява, че в продължение на 15 – години през периода
2000-2015 г. е изпращала вместо майката на ответницата пари по бус до ответницата в размер на около 800-900 евро месечно,
като парите са били за големия строеж. Свидетелите и на двете страни
установяват, че ищецът е взел парични заеми от свои приятели, които на свои ред
са изтеглили заеми от банки и е връщал заемите като директно е погасявал
вноските в банките. Свидетелката А. установява, че е погасила остатък по един
от тези заеми. Съдът приема за установено по делото, че действително някои от
разноските във връзка с изграждане на малкия гараж са направени от родителите
на ответницата, а други от ищеца, но разноските във връзка с изграждане на обекта
„автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и магазин“
са направени изцяло от ищеца със средства от личен труд, заеми от приятели и
финансова помощ от родителите на двете страни. Показанията на свидетелките И.А
и Е.И. следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната
им заинтересованост и не следва да се кредитират в частта, в която установяват,
че строежът на големия обект е извършен изключително със средства на
свидетелката А.. Показанията им в тази насока не кореспондират с други
доказателства по делото, като следва да се посочи, че и самите свидетелки
установяват обстоятелства, които се намират в противоречие с твърденията им. От
показанията на свидетелите К., С., Д., Р., които като незаинтересовани от
изхода на делото съдът кредитира с доверие се установява, че ищецът е извършвал
ремонти на автомобили преди и по време на извършването на всеки от строежите,
печел е добре и е влагал получените от работата си пари в строежите и
оборудването на обектите, както и че при строежа на големия обект е вложил и
средства от заеми от приятели на значителна стойност 10-15 000 лв.. От
показанията на К., С., Д., А. и И. се установява, че ищецът е имал заеми в
банки, като паричните средства от същите са вложени в строителството на големия
обект. Обстоятелството, че свидетелката А. е погасила частично един от тези заеми не променя извода за това,
че строителството е извършено от ищеца. Съдът кредитира показанията на
свидетелката В., в частта в която установява, че свидетелката А. след 2002 г.
ежемесечно е изпращала 800-900 евро на ответницата, но приема, че по делото не
се доказа по безспорен начин, че тези средства са влагани от ответницата изцяло
в строителство, а не са използвани за други нужди на семейството на
свидетелката А.. Основателно е възражението на процесуалният представител на
ищеца, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Република Гърция както
и в останалите страни от еврозоната на ЕС еврото е въведено като официална
валута след 01.01.2002 г., т.е. след започване на
строежа на големия обект, поради което следва да се приеме, че свидетелката А.
е започнала да изпраща парични суми в евро на ответницата едва след тази дата.
Установи се от показанията на свидетелите и на двете страни, че ответницата не
е работила по време на строежите, а се е грижила за домакинствата на своето и
на баща и дядо си семейства, поради което при липса на други доказателства по
делото освен тези на заинтересованите свидетелки А. и И. не може да се приеме
за доказано твърдението на ответницата, че парите са влагани изключително в
строежа на големия обект. От показанията на свидетеля К. се установи, че
ответницата е заплащала някои от материалите със средства, изпратени от нейната
майка, но доколкото плащанията на материали са извършвани от страните
ежеседмично, а изпращаните пари от свидетелката А. са били един път месечно и
то след м. І 2002 г. въз основа на тези показания също не може да се направи
извод, че материалите са плащани изцяло със средства на свидетелката А.. Следва
да се съобрази също, че доколкото строежът на големия обект е извършен за около
година, дори да се приеме, че паричните средства, изпращани от свидетелката А.
са влагани изцяло в строежа, то размера изпратен за една година е значително в
по-нисък размер от разходите вложени като цяло в строителството на обекта,
които и според свидетелката И. и твърденията на ищеца в исковата молба са били
на стойност около 80 000 лв..
При така събраните и обсъдени
доказателства съдът приема, че по време на брака си с ответницата ищецът
извършвайки строителството е направил подобрение в чужд имот, изразяващо се в изграждането
на обекта „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“ въз основа на отстъпено на дядото на
ответницата право на строеж върху държавна земя.
Съдът
приема, че подобренията са направени от ищеца в качеството на владелец на
същите, а не държател, тъй като доказателствата по делото кореспондират помежду
си относно обстоятелството, че ищецът е строил за себе си, а не за собственика
към момента на извършването им, в случая дядото на ответницата. Разпитаните
свидетели, посочени и от двете страни установяват, че целта и на двете
строителства е била ищецът да разшири дейността си, свързана с поправката на
автомобили, осъществявана чрез фирмата на съпругата му, както и за да осигури
работа за семейството си в новопостроените магазин и кафе – аперитив, като
единствено ищеца и съпругата му, ответница в производството са имали ключове от
построените обекти. Показанията на разпитаните свидетели кореспондират с
представената по делото декларация от Д.Р.А., подписана на 30.07.2003 г., с
нотариална заверка на подписа му, от която се установява, че същият е дал
съгласие страните А. и В.В. да построят на свое име
кафе-магазин и автоработилница в съсобствения
му имот. По отношение на посочената декларация е открито производство по
оспорването на истинността й по искане на ответницата, но същото е проведено
неуспешно от нейна страна, поради което следва да се приеме, че документът е
истински и отразява волята на лицето, която е подписало частния документ при
условията на чл. 180 от ГПК. Обстоятелството, че декларацията не поражда
правните последици, предвидени в чл. 183 ал. 1 от ЗУТ е без значение в
конкретната хипотеза, като от значение е единствено, че собственикът на подобренията
е изразил воля подобренията да бъдат направени от страните за себе си.
При
тези доказателства съдът приема, че строителството на обекта „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“, който съществува към момента и в който при
условията на чл. 97 от ЗС е инкорпориран т.нар. малък гараж, построен през 1994
г., е осъществено от ищеца по време на брака му с ответницата, съставлява
подобрение в чужд имот, което макар и от правна страна да е станало собственост
на дядото на ответницата поради отстъпеното му право на строеж върху държавния
имот, фактически е извършено от ищеца в качеството му на недобросъвестен
владелец, действал със знанието и съгласието на собственика.
Безспорно се установи по делото, че към момента
ответницата е едноличен собственик на обекта, представляващ „автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и магазин“ по
силата на договор за дарение, сключен с нейния дядо Е. /*****/ А.. В
конкретната хипотеза дядото на ответницата е станал собственик на
новопостроения обект, който съставлява самостоятелен обект на право на
собственост по силата на отстъпеното му право на строеж върху държавна земя,
поради което за същият е възникнало задължение по чл. 72 от ЗС да обезщети недобросъвестестния владелец извършил подобрението с негово
знание и без противопоставяне от негова страна. Ответницата се явява частен
правоприемник на собственика на имота, но тъй като е участвала в подобренията и
е знаела за извършването им, може да се приеме, че има качеството на
недобросъвестен частен правоприемник и дължи обезщетяването на подобренията.
Увеличената
стойност на един имот представлява разликата между стойността му преди и след
извършване на подобренията като цяло с оглед пазарната цена на недвижими имоти
от такъв вид и тя може да се различава от простия сбор на стойностите на
подобренията поотделно, ако същите представляват самостоятелни обекти, всеки от
които има и определена или поне определяема цена.
В
конкретната хипотеза, тъй като подобрението, направено от страните по време на
брака им, представлява сграда, която е самостоятелен обект на собственост,
която е станала собственост на дядото на ответницата по силата на отстъпеното
му право на строеж, то с построяването й безспорно е настъпило обогатяване на
дядото на ответницата, в качеството на собственик на имота с цялата стойност на
новоизградената постройка.
Въз
основа на заключението на вещото лице инж. С. съдът приема за доказано по
делото, че обектът, представляващ
„автодиагностичен пункт, кафе – аперитив и магазин“
съществува към датата на постановяване на решението и неговата пазарна стойност
е в размер на 68 880 лв. към момента на изготвяне на
заключението.
При
тези доказателства съдът приема, че ищецът в качеството на недобросъвестен
владелец по време на брака си с ответницата е направил подобрение в чужд имот
със знанието и без противопоставянето на собственика на имота, изразяващо се в изграждане на обект, представляващ „автодиагностичен пункт,
кафе – аперитив и магазин“, поради което има право да получи половината от увеличена
стойност на имота, а в случая от подобрението - новоизградена
сграда към момента на постановяване на решението в размер на 34 440 лв..
Съдът приема, че в случая не се касае за парично вземане за обезщетение, което
е станало СИО, независимо, че подобрението в чуждия имот е направено по време
на брака на страните, но доколкото по делото липсват доказателства, въз основа
на които да се направи категоричен извод относно размера на средствата, вложени
от всеки от съпрузите, приема, че разноските за подобрението са направени
поравно, респ. вземането за обезщетение е възникнало поравно за страните.
При
така обсъдените доказателства съдът намира, че са налице всички предвидени в
закона предпоставки за уважаване на предявения иск чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС за сумата от 30 000 лв., поради
което същият следва да бъде уважен със законните от това правни последици.
Относно разноските:
Ищецът е представил доказателства за
направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и обезпечителна заповед в
размер общо на 3 059,82 лв.. С представения списък на разноските същият
претендира разноски в общ размер от 3 074,82 лв., в това число за вписване
на възбрана в размер на 15 лв., за които не са представени доказателства по
делото. Ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 430 лв.. С оглед изхода на спора и уважаването изцяло на предявения иск
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото
разноски, за които са представени доказателства по делото в размер на
3 059,82 лв..
Съдът намира, че не следва да се
произнася по направеното искане по чл. 402 от ГПК, което е и неясно, тъй като
същото следва да бъде направено с изрична молба, за което следва да бъдат
дадени указания на ответницата.
Водим
от горното, Съдът
Р е ш и:
Осъжда на основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС А..В., егн ********** *** да заплати на
В.З.В., ЕГН ********* *** сумата от 30 000 лв.,
представляваща половината от стойността на извършени подобрения в
поземлен имот с идентификатор № 366.601.458, находящ
се в гр. Белене, ********, изразяващи се в построяване на сградата с
идентификатор № 366.601.458.1 със застроена площ 128 кв.м., на два етажа, с
предназначение: сграда за търговия съгласно нотариален акт, а съгласно одобрена
строителна документация, съставляващ „автодиагностичен
пункт, кафе – аперитив и магазин“, които подобрения са извършени от ищеца в
чужд имот в качеството на недобросъвестен владелец, действал със знанието и без
противопоставянето на собственика на имота, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2016 г. до окончателното й
заплащане.
Осъжда на основание чл. 78 ал. 1 от А..В.,
егн ********** *** да заплати на В.З.В.,
ЕГН ********* *** общо сумата от 3 059,82 лв. за направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: